петък, 31 октомври 2008 г.

св. мъченик Епимах

Св. мъченик Епимах се родил в Египет. Родителите му били християни. Възпитан бил в благочестие и светост. Живял в епохата на гоненията срещу Църквата. Още млад, той се поселил в Пелусийската планина, където заживял по примера на св. Йоан Кръстител. Нямал никого от светите отци за наставник в пустинното житие. Наставляван бил направо от Бога и от любовта, която имал към Бога. Любовта му към Бога го учела на добродетелен живот.
Като чул, че в Александрия християните страдали от идолопоклонците, блажени Епимах отишъл в града, влязъл в главния езически храм през време на голям езически празник, прекатурил жертвоприношенията на земята и строшил идолите. Управителят Апелиан го затворил в тъмница. Тук той утвърждавал верните в техния подвиг за Христа.
Провесили го на дърво и го стъргали с железни нокти. Замервали го с камъни. Трошили му костите. А той говорел на мъчителите си: - Нашият Господ Иисус Христос беше разпънат и заради мене, беше прободен с копие и напоен с оцет. А сега не трябва ли и аз да бъда причастник в страданията му? Наложете ми мъки по-големи от тия, които сега ми налагате! Плюйте ме! Ругайте ме! Турете трънен венец на главата ми! Дайте кръст в ръцете ми! Напойте ме с оцет! Направете цялото ми тяло една рана! Разпънете ме на кръст и ме прободете с копие! Всичко това претърпя Господ. Нека и аз претърпя същото!
Имало много люде, които следели как мъчат св. Епимах. Между тях била и една жена, едното око на която било сляпо. От очите й се стичали сълзи, като гледала страданията на мъченика. Мъчителите го биели жестоко по цялото тяло. От това биене пръскали наоколо капки кръв. Една капка паднала в сляпото око на тая жена и то оздравяло. Прогледнала и с това око, жената радостно извикала: - Велик е Тоя Бог, Когото страдалецът изповядва! Той направи чудо с мене!
Разярен от тая прослава, управителят Апелиан заповядал да бъде отсечена главата на св. Епимах. И тя паднала на земята за нова прослава на Бога. Душата на светия мъченик отминала във вечността честита и блажена.

четвъртък, 30 октомври 2008 г.

св. мъченик Зиновий и сестра му Зиновия

Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия живели в третия век. Прекарали живота си в киликийския град Ег. Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската вяра. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им.
Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ. Свети Зиновий ревностно изпълнявал своите архиерейски задължения. Успешно наставлявал паството си със слово и пример.
През време на Диоклетиановото гонение императорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си. Братята Клавдий, Астерий, Неон и сестра им Теонила пострадали мъченически за Христа. Идвал ред на Зиновий и Зиновия...
Осъдени били на смърт. Мъчениците с радост тръгнали към мястото, където щели да бъдат умъртвени. По пътя мълвели молитвено: - Благодарим ти, Господи, загдето ни удостои да се подвизаваме с добър подвиг, пътя да свършим, вярата да запазим. Направи ни участници в Твоята слава и ни причисли към ония, които са благоприятни на Тебе, понеже Ти си благ вовеки!
Свещеномъченикът Зиновий и блажената му сестра Зинавия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към вечен живот и към нетленни венци. С радост те предали на Бога душите си. Това станало в 285 година.

сряда, 29 октомври 2008 г.

св. преподобномъченица Анастасия Римлянка

В третия век някои християнки от Рим в желанието си напълно да се посветят на Бога се свързали помежду си и заедно се заселили на едно място, недалече от града. Образували девическа обител. Избрали си за ръководителка в духовния живот една стара мъдра жена на име София, известна с високото си благочестие. Под нейното ръководство водили строг живот, предадени на молитва и труд. Отказали се от брак, тия девственички образували нещо като монашеска община. При София се възпитавала девойка на име Анастасия, която на тригодишна възраст останала без родители. София била за нея като втора майка. Грижела се за възпитанието и образованието й. Научила я на християнските истини, на евнгелските добродетели. Анастасия станала на 20 години. Плавела силно впечатление със своята чудна красота. Била кротка, трудолюбива, винаги молитвено и благоговейно настроена. Млади знатни римски граждани я искали за съпруга. Но тя отхвърляла предложенията им. Решила да се посвети изцяло на Бога.
В това време император Деций започнал жестоко да гони християните. Фанатизирани езичници донесли на римския управител, че в обителта вън от града живее необикновено красива девойка, която вярва в Разпнатия и не уважава боговете. Управителят пратил войници да я доведат при него...
Управителят се озверил. Веднага наредил да бият и мъчат девойката. Тя пеела стихове от псалмите и повтаряла: - Господи, мое прибежище и мой застъпник, не отстъпвай от мене! Изнемогва в болки душата ми. Страдам заради Тебе. Благоволи към мене, Твоята негодна служителка. Да Ти бъде приятно проливането на моята кръв. Да не бъда отхвърлена от лика на светите мъченици!
В тълпата се намирал един християнин на име Кирил. Той подал два пъти вода на изнемогващата мъченица. Затова бил наказан със смърт. Мъченията на Анастасия стигнали до такава жестокост, че дори народът, който бил привикнал на такива жрелища, с ужас започнал да укорява управителя. Осакатеното тяло на светата девица било обезглавено и хвърлено вън от града.
Ангел се явил на София и й разказал за станалото. Бързо тя отишла на мястото, където било простряно тялото на мъченицата. С радостни сълзи го целунала. Благодарила с облекчение на своята мила дъщеря, загдето изпълнила нейния съвет и до последно издихание изповядвала вярата си в Христа. С духовните си очи тя съзерцавала, жива и блажена в Бога, светата мъченица и й говорела: - Не даром съм се трудила. Ти се яви пред Небесния Жених в брачната дреха на невинността, украсена с кръв, пролята за Господа. Сега те моля – бъде твърдина на моята старост и се моли за мене. Когато бъде угодно на Бога да тури край на моя земен живот, моли Господ да прости греховете ми!
Престарялата София не е имала сили да погребе светото тяло. Тя само плачела над него. Дошли отнякъде двама християни. Те споделили скръбта и молитвите на старицата и благоговейно погребали тялото на света Анастасия Римлянка.

вторник, 28 октомври 2008 г.

св. великомъченица Параскева

По времето, когато нечестивият цар Диоклетиан повдигнал гонение срещу християните, в град Икония живеела една благородна и красива девица на име Параскева. Родителите й християни, като възпитали и научили дъщеря си да пази святата вяра и заповедите Господни, отишли при Господа. Те оставили на блажената си дъщеря голямо наследство. Като достигнала пълнолетие, девицата Параскева започнала да подражава на вярата и на делата на своите родители. Тя започнала да изразходва имуществото си не за украсяване на своята цъфтяща красота и младост и не за разкошен живот, а за обличане на голите, за изхранване на гладуващите, за подслон на странниците. Параскева не обръщала никакво внимание на младежите, които се опитвали да се сгодят за нея; тя скоро станала невеста на Единия безсмъртен Жених, Единородния Син Божий, за Когото и живеела в святост и правда. Тя изповядвала непрестанно, всеки ден, Неговото Пресвято Име пред хората, като с това ги водела до познание на истината. Някои от хората повярвали в нашия Господ Иисус Христос, а други, невярващите, злословели светицата. А Параскева смело проповядвала пред тях словото Божие и изобличавала суетата на бездушните идоли. Като не желаели да слушат от нея такива изобличения, невярващите граждани я хванали и започнали да я бият, а после я хвърлили в тъмницата...

Управникът, като мислел, че мъченицата скоро ще умре, тъй като тя вече едва дишала, я снел от дървото и я хвърлил в тъмница. Докато лежала там едва жива и вече безгласна от жестоките рани, в полунощ й се явил ангел; раменете и гърдите му били препасани кръстообразно със златен пояс, а в ръцете си държал оръдията на Христовите страдания: кръст, трънен венец, копие, тръст и гъба. Ангелът й рекъл: - Девице, съучастница на Христовите страсти, стани! Изпратен съм да те посетя; за утеха в страданията ти донесох оръдията на страданията на нашия Господ. Погледни към честните оръдия: кръста и трънения венец на нетленния Жених; погледни към копието, проболо животворящите ребра, към тръстта, написала опрощаването на греховете на целия свят и към гъбата, която изтри Адамовия грях. И така, стани! Христос Господ те изцерява!...
Нечестивите жреци, като видели разрушаването и гибелта на своите идоли, отишли при военачалника и плачейки, му казали: - Военачалнико! Казахме ти - умъртви тази магьосница, тъй като тя съблазнява нашия град, а ти не ни послуша и ето, сега тя със своята магия разруши всички наши богове...

И тогава множество народ повярвал в Христа; а военачалникът, като забелязал вълнението сред хората, се побоял да не би народът да възстане срещу него и бързо заповядал да посекат светицата с меч. Когато главата й била отсечена, някои чули глас от небето, който казвал: - Радвайте се, праведници, защото се венчава мъченица Параскева!
Християните с благоговение погребали тялото на светицата в дома й. Така, като завършила подвига на мъченичеството, прекрасната девица отишла при своя Жених и влязла с мъдрите девици в чертога Христов, носейки кръв вместо елей. На другия ден сутринта беззаконният началник излязъл на лов, но конят му внезапно подлудял и го хвърлил в оврага. При падането военачалникът се ударил лошо и така злощастно изпуснал окаяната си душа.
А святата и чиста душа на великомъченица Параскева отишла при Господа и от честните й мощи се подавали много изцеления на боледуващите за слава на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух да бъде чест и поклонение во веки, амин.

понеделник, 27 октомври 2008 г.

св. мъченик Нестор. Св. Димитрий Басарбовски

Св. мъченик Нестор е момъкът християнин, за когото се говори в житието на св. Димитрий Мироточиви. Преди да излезе на борба с великана Лий, императорът пожалил неговата младост и го запитал: - Как смееш да отидеш срещу тоя борец, който е прославен в цял свят?
Нестор отговорил: - Велика и непобедима е силата на моя Христос!
Като чул името Христово, императорът се разгневил и му заповядал да отиде на борба с Лий. Момъкът се прекръстил, впуснал се в борба с Лий и го победил. От високия подиум го хвърлил върху копията долу, както той по-рано хвърлял другите и особено невинните християни. Разярил се императорът. Веднага издал заповед: Нестор да бъде обезглавен. Изложени били две основания: Нестор е християнин. Нестор е убил Лий, любимеца на императора.

Свети Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята "Славянобългарска история" сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.
Той живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса. Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак. Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.
Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката. Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитрий се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести. Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица. Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял. Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена Литургия, той оздравял напълно. Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.
Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.

В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата "Три светители".

неделя, 26 октомври 2008 г.

Пета Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. великомъченик Димитрий Солунски

Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун. Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.
Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий. Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани. Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа. С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия. Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра. Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт. Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие. Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря многократно и свободно думите на Псалмопевеца: - Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини!
В тъмницата св. Димитрий не претавал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение, което още повече възпламенило сърцето му с любов към Бога и с желание да пролее кръвта си за спасителното Христово дело в света. Видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл: - Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!

Димитрий отговорил: - Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!
В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт. Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните. В Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин. И решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него. Св. Димитрий го прекръстил и му казал: - Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!
Нестор излязъл на арената срещу бореца Лий, като предварително извикал: - Боже Димитриев, помилвай ме!
В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена. Като узнал, че св. Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин, по който бил наказан Нестор. Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили. Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали. Верният Димитриев слуга бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление. Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.

Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на св. Димитрий малък храм, където се извършвали много чудеса. Един илирийски велможа на име Леонтий, получил изцерение при гроба на светеца. В знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца – мъченик св. Димитрий Мироточиви.
Св. великомъченик Димитрий много пъти спасявал град Солун от вражески нападения. Култът на св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун".

събота, 25 октомври 2008 г.

свв. мъченици Маркиан и Мартирий

В началото на четвъртия век лъжеучението на Арий се разпространило нашироко. То отхвърляло истината за божеското достойнство на Спасителя. Арианството било осъдено на Първия вселенски събор, станал в Никея в 325 година. По-късно обаче то се усилило наново при царуването на император Констанций (337-361). Тогава се наченало гонение против православните. Мнозина претърпели изтезания, умрели мъченически за светата вяра. Цариградският архиепископ Павел бил свален и изгонен. Мястото му заел арианин. Арианите възтържествували и ревностно се стараели да разпространяват своето лъжеучение. Привържениците на Павел били жестоко преследвани. Между гонените за светата вяра в Богочовека Господа Иисуса Христа, Сина Божи, особено се славели четецът Маркиан и иподяконът Мартирий, и двамата жители на Цариград. Двамата твърдо държали за божествените догми на светата Църква. Чрез проповед и наставления те се стараели да предпазят християните от опасните заблуждения. Господ ги надарил с мъдрост и красноречие, с които силно действали на християните.
Като видели колко е силно влиянието на Маркиан и Мартирий, властващите ариани започнали да употребяват всички средства, за да ги привлекат на своя страна. Те им предлагали пари. Обещавали им ходатайство за милост пред императора. Но благочестивите християни твърдо и решително отхвърляли всичко. За тях светата истина била по-скъпа от всички земни блага. Те по-скоро били готови да умрат, отколкото да приемат едно учение, което хулело Богочовека и Го представяло като тварно същество. Арианите изгубили надежда да ги склонят да приемат лъжеучението. Силни пред двореца, те ги осъдили на смърт.
Изповедниците счели за неоценимо щастие да положат живота си за Христа, Единородния Син на Живия Бог. Като се приготвили чрез молитва, радостно посрещнали смъртния удар. Християните с чест погребали телата им. Св. Йоан Златоуст, в качеството си на цариградски архиепископ, построил над техните мощи храм "Св. мъченици Маркиан и Мартирий".

Святая праведная Тавифа, женщина добродетельная и милосердная, принадлежала к христианской общине в Иоппии. Случилось так, что она, тяжело заболев, умерла. В то время недалеко от Иоппии, в Лидде, проповедовал святой апостол Петр. К нему были посланы гонцы с убедительной просьбой о помощи. Когда апостол пришел в Иоппию, праведная Тавифа была уже мертва. Преклонив колена, первоверховный апостол сотворил горячую молитву ко Господу. Затем подошел к одру и воззвал: "Тавифа, встань!" Она поднялась совершенно здоровой.

петък, 24 октомври 2008 г.

св. мъченик Арета и пострадалите с него

The Martyr Arethas and with him 4299 Martyrs suffered for the Lord Jesus Christ in the sixth century. Arethas was prefect of the Christian city of Negran in Arabia. The Arabian (or Omirite) king, Dunaan, who was Jewish, decided to eliminate Christianity from the land. He issued an edict that all followers of Christ were to be put to death. Because the inhabitants of Negran remained faithful to the Lord, Dunaan came with a large army to destroy the city. At the city walls of Negran the king's heralds announced that Dunaan would only spare those who renounced Christ and referred to His Cross as a "sign of malediction."
Not daring to assault the Christian city by force, Dunaan resorted to a ruse. Dunaan swore an oath that he would not force the Christians into Judaism, but would merely collect a tribute from Negran. The inhabitants of the city would not heed the advice of St Arethas, and putting their trust in Dunaan, they opened the city gates.
The very next day Dunaan gave orders to light an immense fire and throw all the clergy of the city into it in order to frighten the rest of the Christians. 427 men were burned. He also threw the prefect Arethas and the other chief men into prison. Then the oppressor sent his messengers through the city to convert the Christians to Judaism. Dunaan himself conversed with those inhabitants brought from the prisons, saying, "I do not demand that you should renounce the God of heaven and earth, nor do I want you to worship idols, I want merely that you do not believe in Jesus Christ, since the Crucified One was a man, and not God."
The holy martyrs replied that Jesus is God the Word, the Second Person of the Holy Trinity, Who for the salvation of mankind was incarnate of the Holy Spirit and the Virgin Mary. Those suffering said, "We shall not abjure Christ, since He is Life for us. To die for Him is to find Life."
More than four thousand Christians, men, women, both the aged and children, from the city of Negran and surrounding villages suffered martyrdom for Christ.

четвъртък, 23 октомври 2008 г.

св. апостол Яков, брат Господен

Св. апостол Яков бил син на Йосиф, обручника на св. Богородица. Затова се нарича брат Господен. Него трябва да различаваме от Яков Алфеев, един от дванадесете апостоли, брат на евангелист Матей. Също трябва да го различаваме от Яков Зеведеев, брат на апостол и евангелист Йоан Богослов. Яков, брат Господен, се наричал още Малки, защото принадлежал към числото на седемдесетте апостоли. Той бил пръв епископ на Йерусалимската църква. Той е и писател на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия.
Когато по повеля на ангела праведният Йосиф заминал за Египет със света Богородица и божествения Младенец, Яков отишъл с тях. По-късно, когато Господ Иисус Христос се явил на обществена проповед, Яков започнал редовно да Го слуша и повярвал, че Той е син Божи и Спасител на света, и станал Негов ученик. В първото си послание до коринтските християни св. апостол Павел говори, че след като се явил на повече от петстотин братя наведнъж, възкръсналият Спасител се явил и на Яков (15:7). След слизането на Светия Дух, Яков заедно с другите апостоли останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространение на вярата във възкръсналия Спасител. Той водел най-строг живот. Постил и се молил непрестанно. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата уважение към него. Всички жители на Йерусалим го наричали "праведен".
Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, възникнал спор между юдеите–християни. Мнозина от тях се гордеели с това, че принадлежат към избрания народ, на който Господ дарувал Своя закон чрез Мойсей. Говорели, че езичниците, за да получат спасение, трябва преди всичко да приемат старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе на могат да приемат Кръщението и да станат християни. Тоя спор възникнал в Антиохия, където апостол Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим за съвещание с другите апостоли. Апостолите, презвитерите и изобщо вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наречен Апостолски събор, и единодушно решили да освободят езичниците от спазване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднакво се спасяват чрез благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано дотогава между юдеи и езичници и било признато, че всички еднакво могат да получат спасение чрез вярата в Христа. Тоя Апостолски събор станал в Йерусалим в 51 година. Той послужил за образец на по-нататъшните събори, на които пастирите на Църквата съвещавали за делата на вярата. Бързите успехи на християнската вяра възбуждали все повече и повече гнева на юдейските началници и първосвещеници. И те повдигнали гонение против Христовите служители. Затваряли ги в тъмници. Убили архидякон Стефан и апостол Яков Зеведеев. Фарисеите и книжниците се опасявали да не би целият народ да се присъедини към Църквата. И търсели изход. Те имали голямо уважение и доверие към Яков, известен на всички праведник. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа. Ако обаче не се съгласи да стори това, да бъде убит.

На празника пасха много народ се събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите дошли при Яков и му казали: - Молим те, праведниче, кажи поучение на народа. Той в заблуждението си признава разпнатия Иисус за Христос. Кажи му, че това не е вярно, и го изкарай от заблуждение. Възлагаме ти това, понеже знаем, че ти си праведен и безпристрастен. Застани на покрива на храма, за да могат всички да те видят и чуят!
След това те изкачили Яков, брат Господен, на покрива на храма и пред множеството народ му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като почита Иисуса за Месия. Яков гръмогласно заявил: - Иисус Христос е Син Божи, Който доброволно пострада и умря, и биде погребан, и възкръсна на третия ден. Той сега седи отдясно на Бога. И пак ще дойде на небесните облаци, за да съди живи и мъртви!
Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно: - Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!
Разгневени до ярост, фарисеи и книжници, които също се намирали в момента на високия храмов покрив, се списнали към апостола и го блъснали долу.
Той събрал последни сили. Застанал на колене. Дигнал ръце към небето и казал: - Господи, прости им! Не знаят що правят.
Фанатици юдеи почнали да хвърлят камъни върху него. Някой извикал: - Престанете! Какво правите? Праведният се моли за вас, а вие го убивате!
Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко кросно разбил главата му.
Тъй св. апостол Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Тогава бил на 66 години. Това станало 63 година от Рождество Христово.

Уважението към св. Яков било сред юдеите толкова голямо, че когато Йерусалим бил обсаден и разрушен от римляните, те считали това бедствие като справедливо наказание за убийството на праведника. Като описва това страшно бедствие, което връхлетяло върху юдеите, древният историк Йосиф Флавий казва: "Всичко това ги сполетя като наказание за смъртта на Яков праведни, брата на Иисуса, наричан Христос. Юдеите го убиха, макар че той беше свят човек!" По внушение от Светия Дух св. апостол Яков пръв написал божествената света Литургия, която и досега се извършва един път в годината в Йерусалим над гроба му – в деня на неговата памет. На тоя ден се извършва тая света Литургия и на други места в православния свят. Въз основа на Якововата Литургия по-късно били оформени литургиите на св. Василий Велики и на св. Иоан Златоуст.

сряда, 22 октомври 2008 г.

св. равноапостолен Аверкий, епископ Йераполски

Св. Аверкий бил трети епископ на град Йерапол, Мала Азия. Живял в края на първия и началото на втория век.
Дейността му в Йерапол била свързана с много трудности. Тук в началото на неговото светителствуване християните били твърде малко. Той употребил всички усилия да увеличи броя на членовете на Църквата. Бог го подкрепял чрез много чудеса. При едно шумно езическо празненство той силно скърбял за заслепението на народа. Усърдно се молил на Бога да му помогне да просвети езичниците, да им отвори очите на правата вяра. На следващата нощ имал такова съновидение: - Иди и съкруши със жезъла си началниците на заблуждението! – казал му един светъл момък, като му подал жезъла.
Разбрал смисъла на видението, епископ Аверкий бързо отишъл в езическото капище и разтрошил на късове издигнатите там идоли. Езичниците узнали за това и с ярост се спуснали към дома на Аверкий. Устремили се да го бият. Епископът не избягал. Не се скрил. Спокойно излязъл на площада, като спечелил уважението на всички с осанката си. От площада почнал да учи народа в Кого да вярва. Пред очите на цялата тълпа излекувал в името на Бога трима болни. Яростта на езичниците преминала в почит към Божия човек. На тълпата вече било ясно, че истински Бог е Оня, Когото Аверкий проповядва. Все повече се сгъстявали слушателите, които искали да слушат словото му за великия и истински Бог. На другия ден приели от него Кръщение повече от 500 души.
С проповедническа цел св. Аверкий обиколил Сирия, Киликия, Месопотамия. Бил и в Рим. Затова е наречен равноапостолен. Умрял в 167 г. на 72-годишна възраст.

вторник, 21 октомври 2008 г.

св. преподобни Иларион Велики. Св. Иларион, епископ Мъгленски.

Saint Hilarion the Great was born in the year 291 in the Palestinian village of Tabatha. He was sent to Alexandria to study. There he became acquainted with Christianity and was baptized. After hearing an account of the angelic life of St Anthony the Great, Hilarion went to meet him, desiring to study with him and learn what is pleasing to God. Hilarion soon returned to his native land to find that his parents had died. After distributing his family's inheritance to the poor, Hilarion set out into the desert surrounding the city of Maium.
In the desert the monk struggled intensely with impure thoughts, vexations of the mind and the burning passions of the flesh, but he defeated them with heavy labor, fasting and fervent prayer. The devil sought to frighten the saint with phantoms and apparitions. During prayer St Hilarion heard children crying, women wailing, the roaring of lions and other wild beasts. The monk perceived that it was the demons causing these terrors in order to drive him away from the wilderness. He overcame his fear with the help of fervent prayer. Once, robbers fell upon St Hilarion, and he persuaded them to forsake their life of crime through the power of his words.
Soon all of Palestine learned about the holy ascetic. The Lord granted to St Hilarion the power to cast out unclean spirits. With this gift of grace he loosed the bonds of many of the afflicted. The sick came for healing, and the monk cured them free of charge, saying that the grace of God is not for sale (MT 10:8).
Such was the grace that he received from God that he could tell by the smell of someone's body or clothing which passion afflicted his soul. They came to St Hilarion wanting to save their soul under his guidance. With the blessing of St Hilarion, monasteries began to spring up throughout Palestine. Going from one monastery to another, he instituted a strict ascetic manner of life.
About seven years before his death (371-372) St Hilarion moved back to Cyprus, where the ascetic lived in a solitary place until the Lord summoned him to Himself.

Св. Иларион Мъгленски живял и действал като светител Мъгленски в дванадесетия век.
Той произхождал от благочестиви родители, които дълго време били бездетни. От това безплодие особено тъжна била майката. Тя често изливала скръбта си пред Божията Майка. Веднъж в сънно видение св. Богородица й казала: - Не скърби! Ще родиш син, който ще обърне мнозина към светлината на истината!
Тя наистина родила син, който бил наречен Иларион. Името Иларион значи радост, веселие. Родителите го нарекли така, защото той бил наистина за тях радост, веселие. Още като три годишно дете Иларион пеел: "Свят, свят, свят е Господ..."
Получил солидно образование и на осемнадесетгодишна възраст Иларион станал монах. Бързо преуспявал в духовния живот. Игуменът на оная света обител го обикнал много. Като бил вече на смъртно легло, той завещал на братята да го приемат като свой нов игумен. Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво. Бичувал нетрезвеността. Изучил правилата на преподобни Пахомий Велики за аскетически подвизи, той често пъти по цели нощи прекаравал без сън. Молел се и четял Словото Божие и светоотеческа литература. Станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживял в манастира под негово ръководство. Във време на голям глад по неговите молитви празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ. По внушение на Божията Майка българският архиепископ Евстатий посветил в 1134 г. Иларион за епископ Мъгленски.
В онова време Мъглен, град в Македония, бил известен с изобилие от привърженици на разни ереси – богомили, павликяни, манихеи. За борба с тия еретици, които разстройвали единството на Църквата и народа, бил необходим тъкмо такъв високопоставен и пламенен в ревността си по Бога мъж, какъвто бил св. Иларион. Св. Иларион започнал открита и смела борба срещу еретиците. В беседи пред своето паство разкривал същността на православната вероизповед и изобличавал лъжеученията. Често излизал и в открити спорове с еретиците. Така той, от една страна, пазел своето паство от еретическа зараза, а от друга страна, обръщал еретиците към Православието. Еретици – фанатици често се озлобявали силно срещу него. Веднъж някои от тях така се озверили срещу него, че го били с камъни до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете. И мнозина от тях приели православното учение.
Св. Иларион тихо починал на 21 октомври 1164 г. Когато по-късно бил отворен гробът му, мощите му се оказали нетленни. Много болни получавали изцеление от тях. В 1206 г. българският цар Калоян понесъл тържествено светите мощи в своята столица Търново. При турското нашествие в края на ХІV век благочестиви християни на столицата ги скрили в някакво подземие, гдето те дълго стояли. Като станали скоро след това господари на Българската църква, гърците ги открили и тайно ги пренесли в Цариград.
Не е известно къде се намират сега тия свети мощи.

понеделник, 20 октомври 2008 г.

св. великомъченик Артемий

След смъртта на император Константин Велики православните християни изтърпели тежко гонение от сина му Констанций, привърженик на ароаните, които отхвърлили истината за божествеността на Спасителя. След това трябвало да изтърпят гонение от друг род. Наследник на Констанций бил неговият роднина Юлиан, който от млади години ненавиждал християнската вяра и тайно се отрекъл от нея и станал наново езичник. Когато се възкачил на престола, той обявил всенародно, че служи на боговете. С всевъзможни средства употребил усилия да възстанови езичеството в цялата империя. Той открито показвал пренебрежение към ония християни, които били с граждански заслуги. Лишавал ги от местата и длъжностите им. Сам извършвал тържествено езически обряди. Принуждавал християните със свои средства да възстановяват разрушените езически храмове. Много християни, изповедници на правата вяра, загинали мъченически. Като се готвел за война с персите, Юлиан бил известно време в Антиохия. Тук бил силно раздразнен от мъжествената твърдост на християните. Изгоряло езическото капище. Юлиан обвинил християните в запалване на капището и почнал да ги предава на мъчения и смърт.
По това време в Автиохия се намирал египетският управител Артемий, известен като славен воин още при Константин Велики. Той бил с Константин, когато на небето се появило чудосното знамение на Христовия кръст. При царуването на Констанций на него било поръчано да пренесе от Ахаия в Цариград мощите на светите апостоли Андрей, Лука и Тимотей. Ревностен в християнската вяра, той възнегодувал открито срещу императора и смело благовестял истината. Разярен, Юлиан не уважил в него ни предишните заслуги, ни званието му, ни преклонната му възраст. Предал го на жестоки мъчения. След това го осъдил на смърт.
Свети Артемий бил посечен с меч в 361 година.

неделя, 19 октомври 2008 г.

Четвърта Неделя след Неделя подир Въздвижение. Свети Отци от Седми Вселенски събор. Св. пророк Йоил. Св. Йоан Рилски

Св. пророк Йоил произхождал от Рувимовото коляно. Живял в деветия век преди Рождество Христово.
Чрез неговите уста Господ предупреждавал Своя избран народ, който така често затъвал в нечестие, и го застрашавал с вавилонския плен. Пророкът предсказал връщането на евреите от същия плен и разрушаването на Вавилонското царство. Особено важно за християните е пророчеството на Йоил за слизането на Св. Дух над апостолите и изобщо над повярвалите в Христа люде. Тъй предава той думите на Бога за този божествен акт: "Ще познаете, че Аз съм посред Израиля и Аз съм Господ, Бог ваш, и няма други, и Моят народ няма да се посрами вовеки. И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, а момците ви ще виждат видения. Също и върху роби и робини в ония дни ще излея от Моя Дух. И ще покажа личби на небе и земя; кръв, огън и стълбовете дим. Слънцето ще се превърне в тъмнина, а месечината – в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси... И ще загърми Господ от Сион и ще издаде гласа Си от Йерусалим; ще потреперят небе и земя; но Господ ще бъде защита на Своя народ и отбрана за синовете Израилеви. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който обитава на Сион, на светата Моя планина и ще стане Йерусалим светиня, и няма вече другоплеменници да преминават през него... А Иуда ще живее вечно, и Иерусалим - от рода в род...."
(Книга на пророк Иоиля 2:27-32; 3:16-17, 20).
Дивно е това пророчество на Йоил за новия Израил – Църквата Божия, за новия, вечния Йерусалим, града на Живия бог в небесата, за бъдещия, вечния мир, който Бог ще наложи над своя народ – над цялото възродено и осветено от благодатта на Пресветия Дух Божи човечество.

събота, 18 октомври 2008 г.

св. апостол и евангелист Лука. Св. великомъченица Злата Мъгленска

Освен дванадесетте апостоли, които навсякъде следвали своя Небесен Учител, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет ученици и ги пратил да проповядват Неговото учение по градове и села. Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал как да учат народа. Дал им власт да изцеряват всяка болест. При изпращането им казал: - Жетвата голяма, а работниците малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. Вървете! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща ... И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!... В който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие! [Лук. 10:1-16].
Под жетва Спасителят разбирал сърцата на хората, които били готови да приемат в себе си истините на словото Божие. Под работници или жетвари разбирал проповадниците на словото Божие. Господарят на жетвата е Сам Бог. След като благовествували по много градове и села, седемдесетте ученици се върнали с радост и казали: - Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
А Той им отвърнал: - Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата! [Лук. 10:17-20].
В числото на седемдесетте ученици бил и св. Лука. Той бил родом от Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис. След време дошъл в Йерусалим. Слушал проповедта на Спасителя. Поразен бил от силата на Христовите думи и чудеса. Станал Христов ученик. На него и на Клеопа Христос се явил след възкресението Си. Били на път за Емаус. Те вече били чули за възкресението на Господа и разговаряли по пътя за него. Ненадейно Христос се приближил до тях като обикновен пътник. Те не го познали. Той ги заговорил: - Какви са тия думи, които разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
Клеопа му отговорил: - Ти ли си само странник в Йерусалим и не си узнал това, което стана в него през тия дни?
Попитал ги: - Кое?
Те му казали: - Което стана с Иисуса Назорееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха; те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; но Него не видели.
Тогава Богочовекът им рекъл: - О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате на всико, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
И като наченал от Мойсей и от всички пророци, обяснявал им казаното за него в цялото Писание. Пътниците се приближили до селото, в което отивали. А Христос показвал вид, че иска да върви по-нататък. Но те Го задържали: - Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.
Господ влязъл с тях в дома, където отивали Лука и Клеопа. Седнал с тях на трапезата. Взел хляба, благословил го, преломил го и им подал по късове. Тогава им се отворили очите. И те Го познали. Но Той станал невидим за тях.
Изумени и възрадвани, те си казали: - Не гореше ли в нас сърцето, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? [Лук. 24:13-32].
Св. апостол Лука бил спътник на св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия. От Рим апостолът на народите, Павел, пратил послания дo християни от различни места. В тях той нарича апостор Лука "лекар, многообичан и брат, когото възхваля цялата Църква". От Рим св. апостол и евангелист Лука се отправил за Египет, където в град Тива устроил християнска църква, известна по-късно със своята многочисленост и светост. Той основал и много други църковни общини в Египет, като лекувал не само телесни, но и душевни страдания. Освен книгата "Деяния на светите апостоли", св. Лука написал и Евангелие, поради което се нарича и евангелист.
Св. апостол и евангелист Лука се счита и за пръв християнски иконописец. Свещеното предание говори, че той нарисувал две икони: на св. Дева Мария с Божествения младенец на ръце и на светите първовърховни апостoли Петър и Павел. По тоя начин той сложил началото на църковната иконопис за слава на Божията Майка и на всички светии. Св. Лука бил толкова привързан към св. апостол Павел, че не го остaвил и във времето, когато Павел бил окован във вериги в Рим. Не го оставил и при първите, и при вторите окови.
От Египет евангелистът дошъл вече твърде стар в грyцката страна Ахаия, където умрял мъченически на 80-годишна възраст.
Император Констанций, син на Константин Велики, като чул за чудесата, които ставали при гроба на св. Лука, наредил да се пренесат мощите му в цариградската църква "Св. Апостоли", където почивали мощите и на апостолите Андрей и Тимотей. При тържественото пренасяне на тия свети мощи един болен царедворец бил чудно излекуван. След това се заредили в храма множество други чудеса.

Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог - Злата - бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.
Един от тамошните турци, виждайки нейната преголяма хубост, уязви се в сърцето си от сатанинска страст към нея и дебнеше да намери сгодно време, за да осъществи злото, което замисляше. И ето - един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото да събира дърва, разбра това онзи агарянин, сговори се с други турци, отиде там, хвана я и я отвлече у дома си. И най-напред започна да подмамва светицата с много обещания и клетви, като се стараеше да разколебае волята й и да я обърне към своята вяра. Заричаше й се, че ако тя се потурчи, ще я вземе за своя жена. Сетне започна да я заплашва, че ако не се вслуша в думите му, ще я подложи на големи мъчения. Но Злата - наистина златна по име и на дело, макар внезапно попаднала в беда, като слушаше това, никак не се побоя, но призова в ума си на помощ името Христово и с голямо мъжество и дръзновение отговори: "Аз вярвам в моя Господ Иисус Христос и на Него се покланям. Само Той е мой Жених и няма да се отрека от Него никога, дори хиляди страдания да ми причините и да раздробите тялото ми на късове."
А турците, като чуха това и размислиха, че сами няма да успеят да склонят Злата, прибягнаха към други средства. Знаейки, че жените умеят по-добре от мъжете да измамват, предадоха светицата на своите жени, като им заръчаха да си послужат с всякакви средства и с всякакви хитрости, за да я убедят. И те, като взеха при себе си мъченицата, какво ли не направиха, какви ли коварства не употребиха, с какви ли магии не си послужиха, за да надвият девицата! Така цели шест месеца се мъчеха да обърнат благословената към своето зловерие, но напразни останаха усилията им, защото блажената стоеше утвърдена върху непоклатимата скала на Христовата вяра.
Тогава повикаха родителите и сестрите на мъченицата и със страшни заплахи им заповядаха да склонят дъщеря си да се потурчи. Ако ли не сторят това, зарекоха се, че нея ще убият, а тях жестоко ще мъчат и ограбят. Като дойдоха при мъченицата родителите и сестрите й (защото страхът ги принуждаваше да вършат това, което не искаха), направиха всичко, което можеха, за да смекчат нейната по-твърда и от диамант душа. Плачейки, те нареждаха: "Пресладка дъще, смили се над самата себе си и над нас - твоите родители и сестри, защото заради теб всички ни заплашва гибел! Отречи се от Христа поне привидно, за да избавиш и себе си и нас, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие."
Тук нека всеки от нас размисли колко силна и трудна беше борбата, която дяволът повдигна, за да разколебае мъченицата. Но дерзайте, възлюбени! Силата Христова победи и в тази борба и разруши дяволските козни. Защото разумната и крепкодушна Злата, сърцето на която гореше от любов към Христа, се издигна над плътта и кръвта, над законите и пределите на естеството. И като се обърна към своите родители и сестри, тя изрече тези достойни за удивление премъдри слова: "Вие, които ме принуждавате да се отрека от Христа - Истинския Бог, не сте вече мои родители и мои сестри. Вместо вас Баща ще ми бъде моят Господ Иисус Христос, майка - Пресветата Владичица Богородица, а сестри и братя - всички светии."
О, великодушно мъжество! О, истинска любов към Бога! О, мъдър разум, достоен за небесни похвали! Наистина, братя, изпълни се над светата словото на божествения Давид: "Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме." (Пс. 26: 10)!
Когато друговерците и най-вече онзи зъл похитител на девицата видяха, че усилията им бяха напразни, и че не можаха да отвърнат Злата от Христовата вяра нито с хитростите, нито с другите средства, които бяха употребили, оставиха накрая ласките и думите настрана и започнаха да мъчат светицата. Най-напред цели три месеца всеки ден я биеха с тояги, после деряха ремъци от кожата й и ги оставяха да висят пред очите й, та дано се уплаши, като ги гледа. Кръвта подобно на река се лееше от девическото тяло на мъченицата и обагряше земята около нея. И накрая с нажежен ръжен пробиха главата й - от едното ухо до другото, така че дим излезе от носа и устата й.
Христовата мъченица понасяше тези най-страшни мъчения, които биха сломили и най-крепките мъже, но тя търпеше всичко с голямо мъжество, укрепявана от силата на Кръста и от своята сърдечна любов към Христа, защото както казва Св. Симеон Метафраст: "душа, свързана с връзките на любовта към Бога, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява".
Като чу светата, че някъде наблизо се намира отец Тимотей - проигумен на почитаната светогорска обител Ставроникита и неин духовен старец (който ни и разказа за нейното мъченичество - мъж почтен и достоен за доверие) - тя му извести чрез един християнин да моли Бога за нея, та да се удостои богоугодно да завърши пътя на своето мъченичество.
А онези свирепи и жестокосърдечни, или по-добре да кажем, по-свирепи и от зверовете хора, не се наситиха на всички мъчения, на които подложиха светицата, но се чудеха как е останала жива и не е умряла. О, какво ли не прави злото! Не търпейки да бъдат победени от едно момиче, те толкова се ожесточиха и разяриха, че окачиха Христовата агница на една дива круша и се нахвърлиха върху нея с ножовете си, режейки на късове светото тяло на девицата.
Така прекрасната Злата, изпитана и блеснала като злато, очистено в горнилото на мъченията, предаде светата си душа в ръцете на своя безсмъртен Жених и прие двойния венец на девството и мъченичеството. Сега тя ликува и се весели в небесните селения заедно с мъдрите деви и с всички удостоени с награда от Бога. Застанала отдясно на своя Небесен Жених Христа, тя царува заедно с Него във вечни векове. А многострадалните девически мощи на мъченицата някои от християните тайно взеха и погребаха с почит и благоговение. По нейните молитви и ние да бъдем удостоени с Царството небесно!

петък, 17 октомври 2008 г.

св. пророк Осия. Св. преподобномъченик Андрей Критски

Свети пророк Осия, син Беериев, произхожал от Исахаровото коляно. В онези времена много израилтяни отстъпили от истинския Бог и като забравили Неговите благодеяния и чудеса, се покланяли на идолите. Но богобоязненият Осия служел на Единия истински Бог, сътворил небето и земята и извел евреите от Египет с крепката Си ръка. Осия наставлявал хората, отпаднали от истината, и с мъдрите си увещания отново ги обръщал към благочестието на дедите.
По вдъхновение от Светия Дух Осия много пророкувал за израилския народ. Изобличавайки беззаконните жители на Израилското царство, той му предсказвал големи бедствия от враговете, асирийски плен и после обръщане към Бога. Той предсказал и разпространяването на истинското Богопознание по цялата земя (Ос. 2:20. Ср. Иер. 31:34), края на Аароновото свещенство и старозаветните жертви (Ос.3:5), а също и завръщането на младенеца Иисус от Египет, Неговото възкресение на третия ден и победата Му над смъртта. Всички тези пророчества са записани от Осия в неговата книга, която се състои от 14 глави. Като изречени чрез Светия Дух, всички те се нареждат сред другите боговдъхновени книги на Свещеното Писание.
Пророк Осия живял дълги години и в дълбока старост починал 820 години преди Рождество Христово, и е погребан с мир.

През време на иконоборчестата ерес на осторв Крит живял един пустинножител на име Андрей. До него стигнал слух, че светите икони били подложени на поругание и че техните защитници били осъждани на страдания и мъки. Ереста била завладяла и императорския двор в Константинопол. Цялата Византийска империя била на кръстопът – за или против иконите. Св. Андрей решил да отиде в Цариград с намерение да отклони император Константин V Копроним от иконоборческата ерес. Мислел изобщо да го избави от нечестивите му действия, насочени срещу иконопочитанието. Всичко, което той видял по пътя, още повече възпламенило неговата ревност. Най-уважаваните епископи били изпращани на заточение. Тъмниците били пълни със затворници. Навсякъде се чувало за всекидневни изтезания и смъртни присъди. Навсякъде иконопочитателите били в немилост.
Сърцето на Андрей пламнало от негодувание. Като пристигнал в Цариград, той отишъл веднага в църквата "Св. Мамант", където тогава бил императорът. Промъкнал се през огромната тълпа, явил се пред императора и почнал смело да го укорява: - За какво се наричаш християнин и служител Христов, щом се смееш на изображенията на Спасителя и угнетяваш неговите предани служители?
Войници хванали пустинника, изтеглили го вън от църквата и почнали да го бият. Но императорът ги спрял и заповядал да доведат Андрей при него в двореца. Като се явил в звореца, императорът го запитал: - Как се реши да ме злословиш така дръзко? От безумие ли стори това, или от желание да станеш известен?
- Ни от едното, ни от другото, но от ревност към Бога – отговорил Андрей. – Аз чух за пакостната ерес, която тъпче светите икони, и дойдох отдалече, за да те убедя да спре гонението на православните люде или да умра за Спасителя Христос.
Императорът нарекъл идолопоклонство честта, която се въздава на иконите. Пустинникът безбоязнено му възразил, като доказал, че честта, въздавана на иконата, се отнася към лицето, което е изобразено на нея. И продължил: - Защо наказваш със смърт оня, който не указва нужното уважение на царските статуи и изображения? Ти искаш да бъдеш почитан в твоите изображения, а забраняваш да се почита Христос Бог в Неговите изображения!
Императорът се разгневил и заповядал на придворни служители жестоко да бият тоя скромен отшелник. Заплашил го със смърт, ако не се откаже от иконопочитанието.
Изпод ударите св. Андрей говорил внушително на императора: - По-добре е ти да се откажеш да се въоръжаваш против Църквата и да преследваш верните Христови служители, отколкото да очакваш аз да се отрека от Христа Господа в неговите изображения!
Заредили се все по-жестоки мъчения. Извели пустинника на площада и го замеряли с камъни. Полумъртъв го затворили в тъмница. Православни се събрали около него в тъмницата и изразили уважение и любов към него като мъжествен страдалец за истината. Той ги наставлявал и укрепявал в благочестието. Императорът научил за тая среща и заповядал отново да мъчат пустинника. Завели го на мястото на наказанието. Един от еретиците се нахвърлил върху него с брадва и го убил. С молитва св. Андрей предал душата си на Бога.
Двадесет години след блажената кончина на преподобномъченика Андрей Критски иконоборството било осъдено от Седмия вселенски събор.

четвъртък, 16 октомври 2008 г.

св. мъченик Лонгин Стотник

В светото Евангелие се разказва, че при кръстната смърт на Спаситела настанал мрак и земята се разтресла, скалите се разпукали. Цялата природа се ужасила. Ужасил се и стотникът, който заедно с войниците бил на пост около Кръста, и извикал: - Наистина Божи Син е бил Тоя Човек!
Този бележит стотник се казвал Лонгин. Едно предание разказва, че капка света кръв от прободеното ребро на Спасителя паднала в неговите болни очи и ги излекувала. След погребението на Господа Иисуса Христа Лонгон пак стоял на стража при Гроба Господен. Той станал свидетел на Христовото възкресение. Тогава той вече изцяло повярвал в богочовека заедно с другите двама войници, които били с него на стража. Когато първосвещениците и старейшините еврейски предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, Лонгин не взел парите и открито свидетелствал за възкресението на Господа. Пилат и еврейските началници силно негодували срещу него. Те не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от войниците дори известен на римския император. А ето, че сега е станал вестител на Възкресението. Те търсели начин да го погубат. Но той се отдалечил от тях и напуснал службата си.
Лонгин приел свето Кръщение заедно с другите двама войници. След това отишъл в Кападокия, където успешно проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на баща си и там прекарвал в пост и молитва. Слухът за успешната проповед на Лонгин дошъл до еврейските началници. Те уговорили Пилат Понтийски да напише донос до императора и да обвини Лонгин в това, че той, като напуснал военната си служба, възбудил народа против Рим. Озлобените врагове на християнството всякак си стараели да убедят император Тиберий да осъди на смърт Лонгин и другите двама войници. Най-после успели. От Йерусалим били пратени войници, за да изпълнят присъдата. Заповядано им било да не откриват на никого целта на своето пътешествие. Ако Лонгин е узнал за това, могъл да избяга и да се скрие. Но това не станало. На подвижника – изповедник била открита от Бога неговата близка смърт. И той с радост посрещнал в дома си изпратените войници. Но скрил името си. Обещал им на другия ден да им посочи жилището на Лонгин. Опити от виното, което Лонгин им предложил като гостоприемен домакин, войниците му разказали за заповедта на императора. Те били длъжни да намерят Лонгин и неговите двама другари и да ги убият. Лонгин се изненадал, като узнал, че и двамата войници от някогашната стража били осъдени на смърт. Пратил да ги извикат. А сам прекарал цялата нощ в молитва. Щом се зазорило, той излязъл да ги посрещне. Прегърнал ги и им казал: - Дойде часът на нашето освобождение. Ние заедно ще се явим пред нашия Спасител Иисус Христос, Когото видяхме при страданията, смъртта и погребението му. Бяхме свидетели и на Неговото възкресение. А сега ще Го видим във всичката Му слава!
След това всички отишли при гостуващите войници, открили им истината и ги замолили по-скоро да изпълнят това, което им е заповядано. Войниците останали изумени. Отначало те не вярвали. Но когато окончателно се убедили в истината, заявили на Лонгин: - Ние не можем да умъртвим този, който така любезно ни прие и нагости.
Лонгин настойчиво поискал от тях повече да не се бавят. Простил се с домашните си, облякъл погребални дрехи, наредил къде да погребат тялото му, прегърнал другарите си и се помолил с тях. Накрай навел глава под меча. Паднали главите и на другите двама, смели и самоотвержени свидетели на Господнята Пасха. По заповед на Пилат главата на Лонгин била донесена в Йерусалим и хвърлена някъде вън от града.
След време една вдовица християнка, която живеела в Кападокия, ненадейно ослепяла. Дълго се лекувала. Но зрението й не се върнало. Най-после пожелала да отиде в Йерусалим на поклонение. Водил я нейният едничък син. Тя се поклонила на Гроба Господен, както и на другите светини, свързани с живота на Спасителя. Синът й се разболял и починал. Душата на нечастната жена се разтресла от болка. Във видение я утешил свети Лонгин. Насън й показал блаженството на нейния син. Изявил и желание с молитвата си пред Господа да й върне зрението. Водена духом от светеца, скръбната жена намерила онова място, където се пазела главата на светия страдалец. Щом се допряла до нея, прогледнала. След това, изцяло утешена и в Господа зарадвана, тя я погребала заедно със тялото на сина си. Имала след това нова чудесно видение. Показано й било как светият мъченик прегръща сина й като любещ баща. Тя чула думите му, обърнати към нея самата: - Не плачи! Утеши се! Погледни как той е радостен!
Оттогава тая самотна майка – вдовица престанала да плаче. Тя се върнала в отечеството си, като хвалела и благославяла Бога. На близките си казала: - Аз придобих не само телесни, но и духовни очи. Вече не скърбя и не плача за сина си, защото го видях да се радва на Небесното царство с пророците и мъчениците. С мъченика Лонгин той е при Господа като негов ученик. Чух го как той заедно с него пееше: "Наистина Този е Божият син. Такъв ще бъде вовеки. И царството Му не ще има край!"

сряда, 15 октомври 2008 г.

св. преподобни Евтимий Нови. Св. преподобномъченик Лукиaн Антиохийски

Преподобният Евтимий, в света наричан Никита, бил роден през 824 година в селището Опсо, близо до град Анкира в Галатия. Родителите му, Епифаний и Анна, били богати, но много благочестиви, така че служели за жив пример не само на съгражданите си, но и на всички жители на съседните страни. Те били състрадателни, кротки, страннолюбиви и милостиви към бедните и изобщо се отличавали с всички християнски добродетели. Затова от самото си раждане Никита се преизпълнил с благодатта на Светия Дух и още от най-ранните си години бил кротък, честен, послушен и покорен на родителите си. Той странял от обичайните игри и обичал често да посещава църковното богослужение. Когато бил на седем години, баща му починал. На грижите на майка му освен него останали още две дъщери - Мария и Епифания...
14 септември, празника на Въздвижение, бил последния ден, който Никита прекарал с роднините си. На другия ден, в деня на паметта на съименника му свети мъченик Никита, той оставил завинаги своето семейство, като казал, че отива да нагледа коня си, който бил на паша в долината. И дълго време осиротялото семейство не знаело истинската причина, поради която Никита оставил бащиния дом...
Накрая, четиридесет и две години след като оставил бащиния си дом, свети Евтимий се утешил, като приел в монашество и своите роднини, към което ги призовавал още в Никомидия, когато за пръв път се преселил от Олимп на Атон. Той взел при себе си в манастира своите роднини, а за жените построил нов манастир на място, което закупил за целта. За игумения на манастира била поставена сестрата на преподобния, наречена в светата схима Евфимия. Като оставил двата манастира на грижите на Солунския митрополит Методий и дал наставления, преподобният отново се заселил заради безмълвието в предишната си кула близо до Солун. А Господ го сподобил да намери вечен покой близо до онези висини на Атон, където той извършил най-много подвизи.
Предузнал деня на кончината си, на 7 май, в памет на лренасянето на мощите на свети Евтимий Велики преподобният свикал за обща трапеза братята от най-близките Атонски манастири, отпразнувал с тях този ден и се простил с тях. На сутринта, без да каже нищо на никого, взел само един монах на име Георгий и се отправил на едно уединено място - така наречения Свещен остров. Там той се подвизавал около 5 месеца в една пещера и накрая починал почти безболезнено на 15 октомври 889 година. Господ го сподобил да остави тленното си отечество безболезнено заради всичките мъки, които претърпяло младото му сърце, когато напуснал родния дом, където живеел обичан от всички и сам обичал всички.
След две години монасите на Перистера пожелали да пренесат при себе си тялото на Божия угодник, за да го имат като застъпник за своята обител дори и след смъртта му. Те пратили на Свещения остров йеромонах Василий и монаха Павел. Братята намерили тялото на свети Евтимий да лежи в пещерата, в която починал. Тлението изобщо не се докоснало до него, макар че тялото престояло дълго в пещерата. На 13 януари следващата година светите мощи на преподобния били пренесени в град Солун, където почиват и до днес.

The Hieromartyr Lucian, Presbyter of Antioch, was born in the Syrian city of Samosata. At twelve years of age he was left orphaned. Lucian distributed his possessions to the poor, and went to the city of Edessa to the confessor Macarius, under the guidance of whom he diligently read Holy Scripture and learned the ascetic life. For his pious and zealous spreading of Christianity among the Jews and pagans, Lucian was made a presbyter.
In Antioch St Lucian opened a school where many students gathered. He taught them how to understand the Holy Scriptures, and how to live a virtuous life. St Lucian occupied himself with teaching, and he corrected the Greek text of the Septuagint, which had been corrupted in many places by copyists and by heretics who deliberately distorted it in order to support their false teachings. The entire Greek text of the Bible which he corrected was hidden in a wall at the time of his confession of Christ, and it was found during the lifetime of St Constantine the Great.
During the persecution of Diocletian, St Lucian was arrested and was sent to prison in Nicomedia, where for nine years he encouraged other Christians with him to remain steadfast in their confession of Christ, urging them not to fear tortures or death.
St Lucian died in prison from many terrible tortures and from hunger. Before his death, he wished to partake of the Holy Mysteries of Christ on the Feast of Theophany. Certain Christians who visited him brought bread and wine for the Eucharist. The hieromartyr, bound by chains and lying on a bed of sharp potsherds, was compelled to offer the Bloodless Sacrifice upon his chest, and all the Christians there in prison received Communion. The next day the emperor sent people to see if the saint was still alive. St Lucian said three times, "I am a Christian," then surrendered his soul to God. The body of the holy martyr was thrown into the sea, but after thirty days dolphins brought it to shore. Believers reverently buried the body of the much-suffering St Lucian.
St Lucian was originally commemorated on January 7, the day of his death. Later, when the celebration of the Synaxis of St John the Baptist was appointed for this day, the feast of St Lucian was transferred to October 15. The October date may be associated with the dedication of a church which was built in Antioch by St Helen over St Lucian's holy relics.

вторник, 14 октомври 2008 г.

свв. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий. Св. преподобна Параскева - Петка Търновска

Святые мученики Назарий, Гервасий, Протасий и Келсий пострадали в царствование императора Нерона. Святой Назарий (сын христианки Перпетуи и иудея Африкана) родился в Риме и был крещен епископом Лином. С юных лет святой Назарий решил посвятить свою жизнь проповеди Христова учения и оказанию помощи гонимым христианам. С этой целью он покинул Рим и прибыл в Милан. Посещая христиан в Медиоланской темнице, Назарий познакомился там с близнецами Протасием и Гервасием. Братья-близнецы родились в городе Медиолане в семье богатых римских граждан - Виталия и Валерии. Оставшись сиротами (их родители были замучены за христианскую веру), братья раздали имущество бедным, отпустили на волю рабов и подвизались в посте и молитве. За исповедание Христа язычники заключили их в темницу. Святой Назарий полюбил близнецов и, как мог, облегчал их страдания. За это язычники избили его и выслали из Медиолана. Святой Назарий уехал в Галлию и там успешно проповедовал христианство и обратил многих язычников. В городе Кимеле он крестил сына одной христианки по имени Келсий и, воспитав его, приобрел себе верного ученика и сподвижника в миссионерских трудах. За проповедь христианства язычники отдали их на растерзание диким зверям, но звери не коснулись святых. Затем пытались утопить мучеников в море, но они ходили по водам, как по суше. Воины, исполнявшие казнь, были так поражены, что сами приняли христианство и отпустили святых мучеников.
Освобожденные Назарий и Келсий ушли в Медиолан и навестили в темнице мучеников Гервасия и Протасия. Об этом донесли Нерону. Тот приказал обезглавить святых Назария и Келсия. Вскоре после этого казнили и святых братьев Гервасия и Протасия. Спустя много лет, во время правления святого царя Феодосия ІІ, святитель Амвросий, епископ Медиоланский, по откровению свыше, открыл мощи святых мучеников. Святые мощи,прославившиеся многими исцелениями, были торжественно перенесены в Медиоланский собор.

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци.
Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238, по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396, реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

понеделник, 13 октомври 2008 г.

свв. мъченици Карп, епископ Тиатирски, Папила - дякон, Агатодор и Агатоника от Пергам

Светите мъченици Карп и Папила живели в края на втория и първата половина на третия век. Родили се в Пергам, град в Мала Азия. Още от младини били християни. За всички жители на града и околността представлявали пример на християнски добродетели. Като гледали техния праведен живот, мнозина се обръщали към истинския Бог и ставали християни. По-късно Карп бил избран за епископ на град Тиатир. А Папила приел чин дякон при него.
В средата на третия век, при император Деций Траян, настанало жестоко гонение против християните. Императорът пратил в Мала Азия един от преданите си служители на име Валерий, да принуждава християните да се отричат от вярата си, а тия, които се противят, да погубва...

Пристигнал в Сарди, Валерий отново повикал при себе си двамата изповедници. И пак почнал да ги убеждава да се отрекат от вярата си. Но се почувствал посрамен от твърдия им отговор. Скоро дошъл в Сарди и верният църковен служител Агатодор, който бил безгранично предан на епископа и дякона. Валерий повикал и него при себе си. И почнал също да го разпитва и убеждава. След това го предал на жестоки мъчения. Под ударите на мъчителите верният Агатодор предал душата си на Бога. Императорският пратеник заповядал да оставят тялото му без погребение. Но през нощта християните го погребали...
Валерий предал двамата едновременно на различни мъчения. Напразни се оказвали и тия му усилия. Най-после заповядал палачи да им отсекат главите с меч. Доведени на мястото, определено за изпълнение на присъдата, светите мъченици дигнали ръце към небето и се помолили за своите мъчители. След това навели глави.

Палачът изпълнил заповедта. Заедно с тия двама свещеномъченици била обезглавена и сестрата на дякон Папила – света Агатоника.
В един ден – 13 октомври – светата Църква чества паметта на светите Карп, Папила, Агатодор и Агатоника.

неделя, 12 октомври 2008 г.

Трета Неделя след Неделя подир Въздвижение. Свв. мъченици Пров, Андроник и Тарах. Св. преподобни Козма Маюмски епископ

По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвъртия век, наречено с право “ера на мъченичествата”, трима християни Пров, Тарах и Андроник били изправени на съд при съдията Нумерий Максим в Тарс, главен град на областта Киликия в Мала Азия.
Съдията запитал най-стария от тях – Тарах. - Как ти е името?
- Аз съм християнин – отговорил той.
- Аз не те питам за твоята нечестива вяра – възразил гневно съдията. – Кажи ми името си!
- Аз съм християнин – повторил Тарах.
- Бийте го по устата за тоя отговор – заповядал съдията на своите слуги...

Пров отговорил: - Моето първо и пречестно име е “християнин”. Другото ми име, дадено от човеци, е Пров.
- Откъде си родом?
- Баща ми е тракиец. Аз съм се родил в Пергия Памфилийска и съм християнин.
- Това название няма да ти бъде от полза – казал съдията. – Съветвам те: поклони се на боговете ни. Тъй ще получиш от царя милост и дарове.
- Аз не търся земни милости – отговорил Пров. – Бях богат и оставих богаството си, за да послужа на истинския Бог...
Дошъл ред на Андроник. Повикали и него. На въпросите на съдията той дал същите отговори. Нарекъл се християнин. Отказал да се поклони на боговете. Претърпял люти страдания. През цялото време на мъченията славел Господа. И него отвели окован в тъмницата. След няколко дни тримата смели изповедници пак били изправени на съд. Съдията се надявал, че мъченията и затворът са пречупили волята им. Но и тоя път те му дали да разбере, че са готови всичко да претърпят за вярата си. След мъчения с огън и желязо пак ги заключили в тъмницата...

Най-после съдията заповядал да ги хвърлят на зверовете в цирка. В определения ден на смъртната присъда градският цирк се препълнил с народ. С Тарах, Пров и Андроник били доведени и няколко злосторници, осъдени също на смърт. В един миг зверовете разкъсали злосторниците. После се приближили до светите мъченици и кротки като агънца легнали до нозете им. Ближели раните им. Вместо да се вразуми от това чудо, управителят на града, езичник, помрачен от ненавист, заповядал с копия да убият мъчениците. Когато заповедта била изпълнена, той наредил на войниците да пазят телята им, за да не би християните от Тарс да ги вземат и погребат с подобаваща чест. Привечер се дигнала страшна буря. Ураганът бил толкова голям, че войниците, изплашени, се разбягали и изпокрили. Християните използвали това и, въпреки бурята, взели телата на светите мъченици. Погребали ги с молитви и песнопения в каменна пещера.
След това, по обичая в онова време, с послание известили на вярващите в другите градове за смъртта на мъчениците.

Saint Cosmas the Hymnographer, Bishop of Maiuma, was a native of Jerusalem. He was raised by the parents of St John of Damascus together with their son, and he received a fine education. When St Cosmas came of age, he set out to one of the monasteries of Palestine, where he attained renown for his monastic exploits.
During a time of persecution against holy icons St Cosmas, and the venerable John, came forward to defend Orthodoxy. In the year 743 Cosmas was made Bishop of Maiuma. He died in old age, leaving behind many canons for feast days and a Triodion for four days of Holy Week.

събота, 11 октомври 2008 г.

св. апостол и дякон Филип. Св. преподобни Теофан Начертани

След слизането на Пресветия Дух апостолите останали известно време в Йерусалим. Всекидневно се присъединявали към тях множества новоповярвали. Всички те живеели в единодушие и любов. Имали всичко общо. Всеки продавал имуществото си и донасял получените пари на апостолите. От тоя общ имот се давало на всеки, каквото му било нужно. Така че нямало между тях ни беден, ни богат. С нарастването на броя на учениците възникнали някои несъгласия. Апостолите, заети с проповядване на словото Божие, не могли да се занимават с всички домакински потребности на християнското общество. Затова свикали вярващите и им предложили да изберат седем мъже. На тия благонравни мъже трябвало да се възложи задачата да раздават помощи и изобщо да се грижат за домакинските неща в Църквата.
Тъй на това служение били назначени хора, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост. Имената им са: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай. След избора те били изправени пред апостолите. След като се помолили, апостолите възложили върху тях ръцете си. Тия седем души били наречени дякони, служители.
На 11 октомври светата Църква чества паметта на един от тях – св. апостол Филип.

Св. апостол Филип се родил в Кесария Палестинска. Избран за дякон, той усърдно изпълнявал задълженията си. Юдеите, като видели, че броят на вярващите все повече се увеличава, започнали да преследват Божията църква. Те убили с камъни архидякон Стефан. Мнозина вярващи напуснали Йерусалим и се пръснали по различни посоки. В градовете и селата, където се пръснали, те усърдно проповядвали словото Божие. Тъй че това гонение послужило за все по-широко разпространение на християнската вяра.
Дякон Филип, като оставил Йерусалим, дошъл в Самария, където усърдно проповядвал благата вест за спасителното дело на Богочовека. Народът с радост го слушал и се удивлявал на чудесата, които той вършел. Филип изгонвал нечисти духове и изцерявал болни. Повярвали в проповедта му много хора. В Самария имало един човек на име Симон, известен като магьосник. Той също приел свето кръщение от Филип.
Апостолите, които продължили да пребивават в Йерусалим, чули, че много жители на Самария приели словото Божие по благовестението на дякон Филип, който в служението си се издигнал до степен на апостол. Апостолите Петър и Йоан дошли също в Самария, за да помогнат на Филип в устрояването на Църквата там. Те почнали усилено да се молят за повярвалите, възлагали върху тях ръце. И всички те приели в себе си даровете на Пресветия Дух.
Сам Господ ръководил апостолите, като им внушавал какво да правят и къде да идат. Така веднъж ангел Господен казал на Филип: - Стани и тръгни към юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.
Филип послушал и отишъл на тоя път, където по това време пътувал в колесница един етиопянин. Този етиопянин, скопец, бил велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища. Бил на поклонение в Йерусалим. И той, като много други чужденци, вярвал в Моисеевия закон. Сега се връщал в родината си. Седнал в колесницата си, той четял книгата на пророк Исаия. В момента тъкмо четял думите на пророк Исаия за Изкупителя: “Като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваряше устата Си. При унижението Му Той бе лишен от справедлив съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята.” Етиопският велможа не разбирал за кого говори пророкът. Господ, като видял искреното му желание да узнае истината, изпратил му неочаквана помощ. Дух Свети внушил на Филип да се приближи до колесницата и да заговори с него. Филип се приближил и запитал велможата: - Разбираш ли това, което четеш?
Велможата отговорил: - Как ще мога, ако някой не ме упъти?
И помолил той Филип да се качи в колесницата, да седне при него и да му обясни прочетеното. - Моля те, кажи ми – му рекъл той – за кого говори това пророкът.
Седнал в колесницата, Филип му обяснил смисъла на пророчеството. Благовестил му за Господа Иисуса. Велможата слушал с дълбоко внимание. Като стигнали до една вода, той казал на Филип: - Ето вода. Какво ми пречи да се кръстя?
- Ако вярваш от все сърце, можеш да се кръстиш – му отговорил Филип.
- Вярвам, че Иисус Христос е Син Божи – възторжено заявил етиоптянинът.
Колесницата спряла. Двамата влезли във водата. Филип кръстил велможата. Когато излезли от водата, Дух Свети слязъл над новопокръстения. Етиопянинът бил вече жив член на Църквата Божия. Ангел Господен отдалечил Филип от това място. Скопецът вече не го видял. Радостно продължил пътя си за родината. Донесъл й най-скъпоценния дар – благовестието за Царството божие.
Св. Филип продължил апостолското си служение. Бил в град Азот. Обходил след това още много градове и села. Навсякъде неуморно разкривал истината за делото на Спасителя в тоя свят. Стигнал в Кесария при четирите си дъщери. Живял при тях и тук приемал новаповярвалите. Дъщерите му имали пророчески дар. Св. апостол Павел, на път за Йерусалим, бил в Кесария. Отбил се в дома на св. Филип. От Кесария Филип дошъл в лидийския град Тралия, Мала Азия. Тук служил на Църквата като епископ тралийски. Обърнал мнозина към Христа. Вършил и тук, както по много други места, големи чудеса.
Починал в дълбока старост, обичан от цялото си многобройно паство.

Преп. Теофан Начертани живял във втората половина на осмия и първата половина на деветия век. Родината му е Палестина.
Теофан и по-големият му брат Теодор, паметта на когото се празнува на 27 декември, били монаси в палестинския манастирът "Св. Сава". И двамата са наречени "начертани", защото, по заповед на византийския император Теофил, иконоборец, по лицата им били начертани чрез нагорещени игли "позорни стихове", които всъщност ги представяли като славни поборници и защитници на иконопочитанието. Теофан бил син на благочестиви родители, които особено се отличавали със страннолюбие. Възпитани в дух на благочестие, получили и добро образование в дома на богатия си баща. Теофан и брат му Теодор постъпили на монашеско служение в лаврата "Св. Сава". Плодовете на благодатното възпитание и образование се появили в подвига им през всички следващи дни на живота им.
През време на иконоборството в продължение на 25 години, Теофан бил ревностен защитник и изповедник на Православието. Такъв защитник и изповедник бил и брат му Теодор. И двамата били подложени на най-жестоки изтезания.
Теофан Начертани претърпял окови, глад, заточение. Неговият брат и сподвижник, Теодор, умрял в заточение. Теофан доживял до времето, когато било прекратено иконоборството. Бил избран и поставен от цариградския патриарх св. Методий и никейския митрополит. Намерили се хора, недоволни от тоя избор. Те възразявали, че Теофан е сириец и че няма кой да поръчителствува за него, да установи, че е православен, а не иконоборец. Св. Методий, който бил също един от великите и прославени защитници на Православието срещу иконоборството, с авторитета си на патриарх цариградски, заявил: - След такъв надпис по лицето му не е нужно да желаем по-добро свидетелство за неговата православна вероизповед!
Преподобни Теофан починал в 847 година, една година след смъртта на св. Методий Цариградски. Той оставил редица съчинения в защита на Православието. Особено е известен као писател на канони, броят на които стига до 145. Тия от тях, които са посветени на светите апостоли, се считат като най-хубави.