Освен дванадесетте апостоли, които навсякъде следвали своя Небесен Учител, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет ученици и ги пратил да проповядват Неговото учение по градове и села. Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал как да учат народа. Дал им власт да изцеряват всяка болест. При изпращането им казал: - Жетвата голяма, а работниците малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. Вървете! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща ... И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!... В който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие! [Лук. 10:1-16].Под жетва Спасителят разбирал сърцата на хората, които били готови да приемат в себе си истините на словото Божие. Под работници или жетвари разбирал проповадниците на словото Божие. Господарят на жетвата е Сам Бог. След като благовествували по много градове и села, седемдесетте ученици се върнали с радост и казали: - Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
А Той им отвърнал: - Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата! [Лук. 10:17-20].
В числото на седемдесетте ученици бил и св. Лука. Той бил родом от Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис. След време дошъл в Йерусалим. Слушал проповедта на Спасителя. Поразен бил от силата на Христовите думи и чудеса. Станал Христов ученик. На него и на Клеопа Христос се явил след възкресението Си. Били на път за Емаус. Те вече били чули за възкресението на Господа и разговаряли по пътя за него. Ненадейно Христос се приближил до тях като обикновен пътник. Те не го познали. Той ги заговорил: - Какви са тия думи, които разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
Клеопа му отговорил: - Ти ли си само странник в Йерусалим и не си узнал това, което стана в него през тия дни?
Попитал ги: - Кое?
Те му казали: - Което стана с Иисуса Назорееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха; те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; но Него не видели.
Тогава Богочовекът им рекъл: - О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате на всико, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
И като наченал от Мойсей и от всички пророци, обяснявал им казаното за него в цялото Писание. Пътниците се приближили до селото, в което отивали. А Христос показвал вид, че иска да върви по-нататък. Но те Го задържали: - Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.
Господ влязъл с тях в дома, където отивали Лука и Клеопа. Седнал с тях на трапезата. Взел хляба, благословил го, преломил го и им подал по късове. Тогава им се отворили очите. И те Го познали. Но Той станал невидим за тях.
Изумени и възрадвани, те си казали: - Не гореше ли в нас сърцето, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? [Лук. 24:13-32].
Св. апостол Лука бил спътник на св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия. От Рим апостолът на народите, Павел, пратил послания дo християни от различни места. В тях той нарича апостор Лука "лекар, многообичан и брат, когото възхваля цялата Църква". От Рим св. апостол и евангелист Лука се отправил за Египет, където в град Тива устроил християнска църква, известна по-късно със своята многочисленост и светост. Той основал и много други църковни общини в Египет, като лекувал не само телесни, но и душевни страдания. Освен книгата "Деяния на светите апостоли", св. Лука написал и Евангелие, поради което се нарича и евангелист.
Св. апостол и евангелист Лука се счита и за пръв християнски иконописец. Свещеното предание говори, че той нарисувал две икони: на св. Дева Мария с Божествения младенец на ръце и на светите първовърховни апостoли Петър и Павел. По тоя начин той сложил началото на църковната иконопис за слава на Божията Майка и на всички светии.
Св. Лука бил толкова привързан към св. апостол Павел, че не го остaвил и във времето, когато Павел бил окован във вериги в Рим. Не го оставил и при първите, и при вторите окови. От Египет евангелистът дошъл вече твърде стар в грyцката страна Ахаия, където умрял мъченически на 80-годишна възраст.
Император Констанций, син на Константин Велики, като чул за чудесата, които ставали при гроба на св. Лука, наредил да се пренесат мощите му в цариградската църква "Св. Апостоли", където почивали мощите и на апостолите Андрей и Тимотей. При тържественото пренасяне на тия свети мощи един болен царедворец бил чудно излекуван. След това се заредили в храма множество други чудеса.
Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог - Злата - бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.Един от тамошните турци, виждайки нейната преголяма хубост, уязви се в сърцето си от сатанинска страст към нея и дебнеше да намери сгодно време, за да осъществи злото, което замисляше. И ето - един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото да събира дърва, разбра това онзи агарянин, сговори се с други турци, отиде там, хвана я и я отвлече у дома си. И най-напред започна да подмамва светицата с много обещания и клетви, като се стараеше да разколебае волята й и да я обърне към своята вяра. Заричаше й се, че ако тя се потурчи, ще я вземе за своя жена. Сетне започна да я заплашва, че ако не се вслуша в думите му, ще я подложи на големи мъчения. Но Злата - наистина златна по име и на дело, макар внезапно попаднала в беда, като слушаше това, никак не се побоя, но призова в ума си на помощ името Христово и с голямо мъжество и дръзновение отговори: "Аз вярвам в моя Господ Иисус Христос и на Него се покланям. Само Той е мой Жених и няма да се отрека от Него никога, дори хиляди страдания да ми причините и да раздробите тялото ми на късове."
А турците, като чуха това и размислиха, че сами няма да успеят да склонят Злата, прибягнаха към други средства. Знаейки, че жените умеят по-добре от мъжете да измамват, предадоха светицата на своите жени, като им заръчаха да си послужат с всякакви средства и с всякакви хитрости, за да я убедят. И те, като взеха при себе си мъченицата, какво ли не направиха, какви ли коварства не употребиха, с какви ли магии не си послужиха, за да надвият девицата! Така цели шест месеца се мъчеха да обърнат благословената към своето зловерие, но напразни останаха усилията им, защото блажената стоеше утвърдена върху непоклатимата скала на Христовата вяра.
Тогава повикаха родителите и сестрите на мъченицата и със страшни заплахи им заповядаха да склонят дъщеря си да се потурчи. Ако ли не сторят това, зарекоха се, че нея ще убият, а тях жестоко ще мъчат и ограбят. Като дойдоха при мъченицата родителите и сестрите й (защото страхът ги принуждаваше да вършат това, което не искаха), направиха всичко, което можеха, за да смекчат нейната по-твърда и от диамант душа. Плачейки, те нареждаха: "Пресладка дъще, смили се над самата себе си и над нас - твоите родители и сестри, защото заради теб всички ни заплашва гибел! Отречи се от Христа поне привидно, за да избавиш и себе си и нас, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие."
Тук нека всеки от нас размисли колко силна и трудна беше борбата, която дяволът повдигна, за да разколебае мъченицата. Но дерзайте, възлюбени! Силата Христова победи и в тази борба и разруши дяволските козни. Защото разумната и крепкодушна Злата, сърцето на която гореше от любов към Христа, се издигна над плътта и кръвта, над законите и пределите на естеството. И като се обърна към своите родители и сестри, тя изрече тези достойни за удивление премъдри слова: "Вие, които ме принуждавате да се отрека от Христа - Истинския Бог, не сте вече мои родители и мои сестри. Вместо вас Баща ще ми бъде моят Господ Иисус Христос, майка - Пресветата Владичица Богородица, а сестри и братя - всички светии."
О, великодушно мъжество! О, истинска любов към Бога! О, мъдър разум, достоен за небесни похвали! Наистина, братя, изпълни се над светата словото на божествения Давид: "Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме." (Пс. 26: 10)!
Когато друговерците и най-вече онзи зъл похитител на девицата видяха, че усилията им бяха напразни, и че не можаха да отвърнат Злата от Христовата вяра нито с хитростите, нито с другите средства, които бяха употребили, оставиха накрая ласките и думите настрана и започнаха да мъчат светицата. Най-напред цели три месеца всеки ден я биеха с тояги, после деряха ремъци от кожата й и ги оставяха да висят пред очите й, та дано се уплаши, като ги гледа. Кръвта подобно на река се лееше от девическото тяло на мъченицата и обагряше земята около нея. И накрая с нажежен ръжен пробиха главата й - от едното ухо до другото, така че дим излезе от носа и устата й.
Христовата мъченица понасяше тези най-страшни мъчения, които биха сломили и най-крепките мъже, но тя търпеше всичко с голямо мъжество, укрепявана от силата на Кръста и от своята сърдечна любов към Христа, защото както казва Св. Симеон Метафраст: "душа, свързана с връзките на любовта към Бога, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява".
Като чу светата, че някъде наблизо се намира отец Тимотей - проигумен на почитаната светогорска обител Ставроникита и неин духовен старец (който ни и разказа за нейното мъченичество - мъж почтен и достоен за доверие) - тя му извести чрез един християнин да моли Бога за нея, та да се удостои богоугодно да завърши пътя на своето мъченичество.
А онези свирепи и жестокосърдечни, или по-добре да кажем, по-свирепи и от зверовете хора, не се наситиха на всички мъчения, на които подложиха светицата, но се чудеха как е останала жива и не е умряла. О, какво ли не прави злото! Не търпейки да бъдат победени от едно момиче, те толкова се ожесточиха и разяриха, че окачиха Христовата агница на една дива круша и се нахвърлиха върху нея с ножовете си, режейки на късове светото тяло на девицата.Така прекрасната Злата, изпитана и блеснала като злато, очистено в горнилото на мъченията, предаде светата си душа в ръцете на своя безсмъртен Жених и прие двойния венец на девството и мъченичеството. Сега тя ликува и се весели в небесните селения заедно с мъдрите деви и с всички удостоени с награда от Бога. Застанала отдясно на своя Небесен Жених Христа, тя царува заедно с Него във вечни векове. А многострадалните девически мощи на мъченицата някои от християните тайно взеха и погребаха с почит и благоговение. По нейните молитви и ние да бъдем удостоени с Царството небесно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар