сряда, 30 април 2008 г.

апостол Яков Зеведеев. Св. Игнатий Брянчанинов

И като отмина малко, Той видя Иакова Зеведеев и брата му Иоана, също в кораб, да кърпят мрежите си; и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него (Марк 1:19–20).
И отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергес, сиреч, синове на гръма (Марк 3:16–17).
Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов (Марк 5:35–37).
И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина (Матей, 17:1-2).
След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат (Марк 16:1).

Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Брат е на любимия Христов ученик св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Баща им се казвал Зеведей. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа. Тя е била свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Христа. Тя е била в групата на жените мироносици, които – според тогавашния обичай – в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, за да помажат с аромати тялото Му (Марк 15:40–43; Лука 23:55; Марк 16:1; Лука 24:1).
Както Зеведей, така също и неговите синове Яков и Йоан били по занаят рибари. Св. евангелист Марк съобщава, че Зеведей не само имал собствен риболовен кораб, но използувал и наемни работници-рибари, надничари (Марк 1:19–20).
Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили баща си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си занаят и неотлъчно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа дейност. Заедно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови ученици и се удостоили да станат свидетели на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата дейност. Те тримата присъствували при възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:37), били свидетели на Христовото преображение (Мат. 17:1), наблюдавали душевните страдания на Спасителя в Гетсиманската градина (Мат. 26:37).

Веднъж Саломия, майката на Зеведеевите санове, отправила към Иисуса Христа следната молба: "Кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство». Иисус й отговорил: "Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?» Положителният отговор, който дали Зеведеевите синов "Можем», убедил Спасителя, че те все още не могат да разберат правилно Неговото учение и, за да ги предпази от проява на гордост и славолюбие, продължил: "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина» (Мат. 20:21-22, 26-27).
В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и дейността на апостол Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото съобщение, което намираме в книгата Деяния на светите апостоли, говори за неговата мъченическа смърт: В онова време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Якова, брата Йоанов (Деян. 12:1-2). Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 г. Ап. Яков Зеведеевв първият мъченик за вярата от числото на дванадесетте апостоли.
От древното църковно предание научаваме, че св. Яков проповядвал заедно с другите апостоли в Йерусалим. Открито и смело той учел пред юдеите, че Иисус Христос е истинският Месия, Спасителят на света. Фарисеите и законоучителите той изобличавал за тяхната жестокост и за неверието им в Христа. Като не могли с думи да оборят неговите убедителни проповеди, юдеите използували срещу него своята сила и власт. Те настроили Ирод Агрипа I срещу християните и той предприел гонение срещу Църквата. Жертва на това гонение станал апостол Яков Зеведеев. Св. Климент Александрийски съобщава, че войникът, който довел ап. Якова в съда, бил поразен от твърдостта на вярата му. Той се убедил в невинността на апостола, сам повярвал в Христа и открито пред всички изповядал своята вяра. В.еднага и той бил осъден на смърт. Когато го докарали на мястото на наказанието, Иосия - така се казвал войникът - поискал прошка от апостола и му заявил, че и той е бил между онези, които го обвинявали. Светият апостол го прегърнал и му казал: "Мир на тебе?! След това двамата навели глави и били посечени с меч. Християните погребали тялото на св. ап. Яков в Йерусалим.
Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се приеме за вярно, защото то противоречи на сведенията за живота му, който намираме в Новия Завет. Но светите му мощи били по някое време пренесени в Испания и днес испанците почитат св. ап. Яков като свой покровител.

Saint James, son of Zebedee (d. AD 44) or Yaakov Ben-Zebdi/Bar-Zebdi, was one of the disciples of Jesus. He was the son of Zebedee and Salome and brother of John the Evangelist. He is called Saint James the Greater to distinguish him from the other apostle named James (James, son of Alphaeus - also known as James the Lesser). James is described as one of the first disciples to join Jesus. The Synoptic Gospels state that James and John were with their father by the seashore when Jesus called them to begin traveling.
His remains are said to be buried in Santiago de Compostela in Galicia. Saint James is the patron saint of Spain. His burial town, Santiago de Compostela, is considered the third most holy town of Catholicism (after Jerusalem and Rome). The pilgrimage to the grave of the Saint, known as the "Way of St. James", has become the most popular pilgrimage for Western European Catholics from the early Middle Ages onwards; making him one of the patron saints of pilgrimage.

An even later tradition states that he miraculously appeared to fight for the Christian army during the battle of Clavijo during the Reconquista, and was henceforth called Matamoros (Moor-slayer).
“St James the Moorslayer, one of the most valiant saints and knights the world ever had ... has been given by God to Spain for its patron and protection” — Cervantes, Don Quixote
The suggestion began to be made from the 9th century that, as well as evangelizing in Spain, his body may have been brought to Compostela. No earlier tradition places the burial of St James in Hispania. A rival tradition, places the relics of the Apostle in the church of St Saturnin at Toulouse, but it is not improbable that such sacred relics should have been divided between two churches. The authenticity of the sacred relics of Compostela was asserted in the Bull of Pope Leo XIII, Omnipotens Deus of 1 November 1884.
The Catholic Encyclopedia (1908) registered several "difficulties" or bases for doubts of this tradition beyond the late appearance of the legend:
"St. James suffered martyrdom in AD 44, and according to the tradition of the early Church, he had not yet left Jerusalem at this time. St Paul in his Epistle to the Romans written after AD 44, expressed his intention to avoid "building on someone else's foundation", and thus visit Spain, presumably unevangelized".

Св. Игнатий се родил в 1807 г. в Русия в дворянско семейство. Още от малък проявявал склонност към духовния живот, но по настояване на баща си завършил военното инженерното училище в Санкт-Петербург. Четейки творенията на светите отци, юношата се убедил в относителността и безполезността за вечния живот на светските науки и решил да стане монах. След запознанството си с Оптинския старец Лъв (Наголкин), намерението му укрепнало. Завършил училището в 1826 година с чин поручик, но още на следващата година постъпил в манастир. Близо четири години бил послушник, а през 1831 приел монашески постриг. Месец по-късно бил ръкоположен за йеромонах и поставен за игумен на манастир. По-късно дълги години (1834-1857) св. Игнатий бил настоятел на Троице-Сергиевата пустиня близо до Санкт-Петербуг в архимандритски сан, а през 1857 година бил хиротонисан за епископ с катедра в гр. Ставропол. По собствена молба, поради болест, напуснал епископския пост и се оттеглил в манастир, където и починал в 1867 година. Към лика на светците св. Игнатий е причислен от Руската Православна Църква през 1988 година. В същата година мощите му били пренесени в Ярославския Толгски манастир, където почиват и до днес.

Св. Игнатий Брянчанинов бил деен учител на монасите и с целия си живот бил пример на самоотверженост, на борба със страстите и скърбите. Оставил огромно богословско и аскетическо творчество. Съчиненията му, издадени още приживе, привличат с дълбокото познаване на Свещеното Писание и на творбите на Светите Отци на Църквата, осмислени творчески съобразно с духовните нужди на съвременността. Сред тях са сборниците "Аскетически опити", "Аскетическа проповед", "Принос към съвременното монашество", Отечник" (сборник с мисли и примери от живота на древното монашество), "Понятие за ересите и разкола", "Християнският пастир и християнинът-художник", "Слово за човека", "Слово за смъртта" и други, отдавна признати за класически произведения на православното богословие.

Епископ Игнатий пише за своите съвременници. Но той сякаш промислително пише и за православно вярващите от нашия век, от времето на все по-засилващото се Отстъпление. В своите творения той дава ярка и правдива картина на тази епоха, когато лекомисленото отстъпничество на православните християни от единствената спасителна Истина (Йоан 14:6) вдига от тях охранителната Божия благодат (Лук. 24:49; Деян. 2:2-4; Дан. 12:7), развързва силата на дявола над тях (Откр. 20:3) и дава възможност на мрачните духове от преизподнята да изпълнят поднебесното пространство с присъствието и действията си, за да прелъстяват народите (Откр. 20:8) и да съблазнят, ако е възможно, и избраните (Мат. 24:24; Марк. 13:22). Осъзнаването на апокалиптичната епоха и ясното свидетелство за нея е още една твърде важна заслуга на епископ Игнатий Брянчанинов. Именно с оглед наближаващия край на човешката история той се старае да обобщи натрупания от векове духовен опит, да го пригоди към изискванията на нашата епоха и да го предложи на съвременните православни християни като духовно ръководство и средство за спасение. С това се обяснява все по-нарастващото значение на творчеството на св. Игнатий Брянчанинов в наши дни. С това се обяснява и значението на неговите творения за православното богословие наред с творбите на такива видни духовни писатели от края на XVIII и XIX в. като св. Тихон Задонски, св. Теофан Затворник, митрополит Филарет Московски, св. Йоан Кронщадски, а в по-ново време светителите: архиепископ Инокентий (Борисов), архиепископ Никон (Рождественски), архиепископ Серафим (Соболев), архиепископ Йоан Шанхайски, архиепископ Аверкий Сиракузко-Троицки, чиито трудове и учение са в пълен контраст с произведенията и идеите на т.нар. руски "религиозни" философи и писатели от същата епоха като Вл. Соловьов, Л. Толстой, Е. Трубецкой, Н. Бердяев, С. Булгаков, П. Флоренски, широко разпространили своите неправилни богословски възгледи и вредни еретически теории. Съчиненията на тези две групи автори, коренно различни по своята същност, сочат два противоположни пътя. Последните, предлагайки съблазнителни примамки - повърхностните псевдорелигиозни разсъждения на плътския разум, водят по пътя на заблужденията и отклоняват от истинската духовност онези, които искрено я търсят. Творенията на представителите на истинското православно богословие пък, свидетелствуващи за неповредената истина на св. Православие и водещи към нея, са незаменими наставници в духовния живот.

вторник, 29 април 2008 г.

мъчениците от Кизик

The city of Kyzika is located in Asia Minor at the coast of the Dardenelles (Hellespont) Straits. Christianity there began to spread about already during the time of the preaching of the Apostle Paul. But under the times of persecutions by the pagans events came to this – that some of the Christians fled the city, while others kept their faith in Christ in secret. Therefore by the time of the end of the III сentury Kyzika was still basically a pagan city, although there was also a Christian church there. The situation in the city distressed true Christians, who sought to uphold the Christian faith. From there were also the Nine holy Martyrs: Theognides, Ruphos, Antipater, Theostikhos, Artemon, Magnos, Theodotos, Thaumasios and Philemon. They hailed from various places, and were of different ages: both the young like Saint Antipater, and the very old like Saint Ruphos, and they came from various positions in society: among them were soldiers, countryfolk and city-people, and clergy. But all of them declared their faith in Christ and were all the more intense in their yearning for the spread and strengthening of the True Faith.
Having shown up in the city of Kyzika, the saints boldly confessed Christ and fearlessly denounced the pagan impiety. They were arrested and brought to trial before the city governor. Over the course of several days they were tortured, locked up in prison and again led out from it, and promised their freedom for a renunciation of Christ. But the valiant martyrs of Christ continued to glorify the Name of Christ. All nine martyrs were beheaded by the sword (+ c. 284-292), and their bodies buried nearby the city.

In the year 324 – when the Eastern half of the Roman empire came under the rule of Saint Constantine the Great, and the persecutions against Christians ended, the Kyzika Christians removed the undecayed bodies of the 9 martyrs from the ground and placed them in a church, built in their honour.
Various miracles occurred from the holy relics: the sick were healed, and the mentally aberrant brought to their senses. The faith of Christ grew within the city through the intercession of the holy martyrs, and many of the pagans were converted to Christianity.
When Julian the Apostate (361-363) came to rule, the pagans of Kyzika turned to him with a complaint against the Christians for the destruction of pagan temples. Julian gave orders to rebuild the pagan temples and to lock up in prison bishop Eleusios. Bishop Eleusios was set free after the death of Julian, and the light of the Christian faith shined anew through the assist of the holy martyrs.

In Russia, not far from the city of Kazan, a monastery was built in honor of the Nine Martyrs of Cyzicus. It was built by the hierodeacon Stephen, who brought part of the relics of the saints with him from Palestine. This monastery was built in the hope that through their intercession and prayers people would be delivered from various infirmities and ills, particularly a fever which raged through Kazan in 1687. St Demetrius of Rostov (September 21), who composed the service to the Nine Martyrs, writes, "through the intercession of these saints, abundant grace was given to dispel fevers and trembling sicknesses." St Demetrius also described the sufferings of the holy martyrs and wrote a sermon for their Feast day.

Преподобный Мемнон Чудотворец с юности подвизался в Египетской пустыне. Тяжелыми постническими трудами достигал он победы духа над плотью.
Став игуменом одного из египетских монастырей, мудро и осторожно руководил братией. Помогая им молитвой и советом преподобный не прекращал своих подвигов и в борьбе с искушениями.
Непрестанной молитвой и трудом он получил дар прозорливости: по его молитве в пустыне открылся источник воды, погибла саранча, губившая посевы; терпевшие кораблекрушение, призвав его на помощь, спасались. По смерти святого одно лишь призывание его имени прогоняло саранчу и разрушало любые козни духов злобы. Починал в мир през второто столетие.

Святые мученики Диодор и Родопиан диакон пострадали при императоре Диоклитиане (284-305) в Афродисии Марийской. За распространение христианской веры между язычниками они были побиты камнями.

Святой Василий, епископ Захолмский, родился в ХVI веке в Поповой волости в Герцеговине от благочестивых родителей. В зрелом возрасте он оставил родительский дом и удалился в Требинскую обитель в честь Успения Пресвятой Богородицы. Здесь он принял монашество. За добродетельную жизнь святой был возведен во епископа Захолмья и Скендерии. Он занимал кафедру во 2-й половине ХVI века и был преемником по кафедре епископа Павла и предшественником епископа Никодима. Святитель Василий был добрым пастырем Христовых овец, и Господь подкреплял слово его различными чудесами. Для освещения души мудростью святых отцов-подвижников святитель путешествовал на Афон. Скончался святитель Василий мирно и был погребен в городе Остроге в Черногории на границе с Герцеговиной.

In 1616 the Persian shah Abbas I led his enormous army in an attack on Georgia. Having quenched his thirst for the blood of the Christians, he arranged a hunt in the valley of Gare (Outer) Kakheti. He encamped with his escorts in the mountains of Gareji and spent the night in that place. At midnight the shah’s attention was drawn to a flaming column of lights advancing up the mountain. At first he took it to be an apparition. He was soon informed, however, that a famous monastery was situated in that place and on that night the monks were circling their church three times with lighted candles in celebration of Christ’s Holy Resurrection. Immediately the shah commanded his army to march to the monastery and destroy all those found celebrating. That same night an angel of the Lord appeared to Abbot Arsenius of David-Gareji and told him, “Our Lord Jesus Christ is calling the brothers to His Heavenly Kingdom. On this night great suffering awaits you—you will be killed by the sword. He who desires to prolong his earthly life, let him flee, but he who thirsts to purify his soul for eternity, let him perish by the sword, and the Lord God will adorn him with the crown of immortality. Tell this to all who dwell in the monastery, and let each man choose for himself!” The abbot informed the monks about his vision, and they began to prepare for their imminent sufferings. Only two young monks feared death and fled to a mountain not far from the monastery. At the chanting of the Lord’s Prayer near the end of the Paschal Liturgy, the monastery was completely surrounded by Persian warriors. Abbot Arsenius stepped out of the church and approached their leader to request that the monks be given a bit more time to finish the service and for all the brothers to receive Holy Communion. The Persians consulted among themselves and agreed to honor this request. The fathers partook of the Holy Gifts, encouraged one another, and presented themselves clad in festive garments before the unbelievers. First the Persians beheaded Abbot Arsenius; then they massacred his brothers in Christ without mercy. After the Persians finished killing the monks, they were organized into several regiments and made their way towards the other monasteries of the Gareji Wilderness. Halfway between the Chichkhituri and St. John the Baptist Monasteries the Muslims captured the two young monks who had earlier fled and demanded that they convert to Islam. The monks refused to abandon the Christian Faith and for this they were killed. A rose bush grew up in the place where they were killed and continued to fragrantly blossom through the 19th century, despite the dry and rocky soil.
At the end of the 17th century, King Archil gathered the bones of the martyrs with great reverence and buried them in a large stone reliquary to the left of the altar in the Transfiguration Church of David-Gareji Monastery. Their holy relics continue to stream myrrh to this day. The brothers of the Monasteries of St. David of Gareji and St. John the Baptist received a blessing from Catholicos Anton I to compose a commemorative service for the martyrs and to designate their feast day as Bright Tuesday, or the third day of Holy Pascha.

понеделник, 28 април 2008 г.

свв. Иасон и Сосипатър

Поздравяват ви сътрудникът ми Тимотей и моите сродници Луций, Иасон и Сосипатър
(Римляни, 16:21)

Апостол Иасон происходил из Тарса (Малая Азия). Он был первым христианином в городе. Апостол Сосипатр был родом из Ахаии. Оба они стали учениками апостола Павла, который даже назвал их своими "сродниками" (Рим. 16, 21). Святой Иасон был поставлен епископом в родном городе Тарсе, а святой Сосипатр - в Иконии. С Евангельской проповедью они отправились на запад и в 63 году достигли острова Керкиры в Ионическом море близ Греции. Там они построили церковь во имя первомученика Стефана и многих крестили. Правитель острова узнал об этом и заключил их в темницу, где сидели семь разбойников: Саторний, Иакисхол, Фавстиан, Ианнуарий, Марсалий, Евфрасий и Маммий. Апостолы обратили их ко Христу. За исповедание Христа семь узников мученически скончались в котле с растопленной смолой, серой и воском. Тюремный сторож, видя их мученический подвиг, объявил себя христианином. За это ему отрубили левую руку, потом обе ноги и затем голову. Апостолов Иасона и Сосипатра правитель приказал бить кнутом и снова заключить в тюрьму.

Когда дочь правителя, девица Керкира, узнала, как мученики страдают за Христа, она объявила себя христианкой и раздала все свои украшения нищим. Взбешенный правитель пытался уговорить дочь отречься от Христа, но святая Керкира твердо стояла и против уговоров, и против угроз. Тогда озлобленный отец придумал ужасное наказание дочери: он приказал поместить ее в отдельной темнице и впустить к ней разбойника и блудника Мурина, чтобы тот обесчестил невесту Христову. Но когда разбойник подошел к двери тюрьмы, на него напал медведь. Святая Керкира услышала шум и Именем Христовым отогнала зверя, а затем молитвой исцелила раны Мурина. После этого святая Керкира просветила его Христовой верой, святой Мурин объявил себя христианином и тут же был казнен. Правитель приказал поджечь тюрьму, но святая девица осталась жива. Тогда по приказу злобствующего отца, она была повешена на дерево, удушена едким дымом и расстреляна стрелами. После ее кончины правитель решил казнить всех христиан на острове Керкире. Мученики Зинон, Евсевий, Неон и Виталий, просвещенные апостолами Иасоном и Сосипатром, были сожжены. Жители Керкиры, спасаясь от гонения, переправились на соседний остров. Правитель с отрядом воинов поплыл, но был поглощен волнами. Сменивший его правитель приказал бросить апостолов Иасона и Сосипатра в котел с кипящей смолой, но когда увидел их невредимыми, со слезами воскликнул: "Боже Иасонов и Сосипатров, помилуй меня!" Освобожденные апостолы крестили правителя и дали ему имя Севастиан. С его помощью апостолы Иасон и Сосипатр построили на острове несколько церквей и, дожив там до глубокой старости, своей горячей проповедью приумножили стадо Христово.


Святые мученики Дада, Максим и Квинтилиан пострадали при императоре Диоклитиане (284-305), когда вышло повеление приносить на торжественных празднествах жертвы языческим богам, а христиан предавать смерти.
Наместники императора Тарквиний и Гавиний в городе Доростоле устроили пышное торжество, на котором присутствовали жители не только города, но и окрестных сел.
Когда празднество закончилось, кто-то донес императору, что три брата - Дада, Максим и Квинтилиан не подчинились приказу императора и ушли к себе в деревню Озовию. За ними были посланы воины, которые застали святых братьев за молитвой и отвели их на суд.
Правители допросили братьев, которые исповедали себя христианами. Тогда Тарквиний предложил святому Максиму стать жрецом бога Зевса. Но тот назвал Зевса скверным прелюбодеем и снова исповедал Истинного Бога... Несколько дней пытки и допросы продолжались непрерывно с утра до вечера. Наконец мученикам вынесли смертный приговор, отвели под стражей в их деревню и там усекли мечом († 286).

В Новозаветните книги имената на Светите седемдесет апостоли не са споменати. Църковният историк Евсевий Кесарийски (ок. 340 г.) пише в своята "Църковна история": "имената (на 12-те) апостоли са известни на всеки от Евангелията, но списък на 70-те Му ученика няма никъде".
Предполага се, че сред 70-те избрани от Спасителя апостоли са били Иосиф Варсава, наречен Иуст (Деян. 1:23), Иосия (или Иосиф) Варнава (Деян. 4:36, Кол. 4:10), евангелист Лука и Клеопа (Лук. 24:13), Состен (по мнение на Евсевий, в "Църковна история").
За пръв път изброяване на Седемдесетте апостоли се среща в списъка, приписван на св. Доротей, епископ Тирски (361 г.), но в него са включени и лица, чието съществуване буди съмнение, като напр. Кифа (име, дадено на ап. Петър, вж. Гал. 2:9), Кесар и други.
Списък на Седемдесетте апостоли е запазен и в други преписи, както и от автори от по-късно време. Един от последните поименни списъци е този на св. Димитрий, митрополит Ростовски (вж. Чети-Минеите за 4 януари).

За да покаже равночестието на всеки от Седемдесетте и за да предотврати разногласия в почитанието им, Православната ни църква е установила тяхното общо празнуване, но паметта на всеки от тях възпоменаваме и поотделно, в определени дни в годината. Сред тях са:

Св. апостол Клеопа (4 януари)
Св. апостол Епафрас (4 януари)
Св. апостол Тимотей (22 януари)
Св. апостол Онисим (15 февруари)
Св. апостол Архип (19 февруари)
Св. апостол Филимон (19 февруари, 22 ноември)
Свв. апостоли Иродион, Агав, Руф, Асинкрит, Флегонт и Ермий (8 април)
Свв. апостоли Аристарх, Пуд и Трофим (15 април)
Св. апостол Йоан, наричан Марк (евангелист), племенник на ап. Варнава (25 април)
Свв. апостоли Иасон и Сосипатър (28 април)
Св. апостол Карп (26 май)
Св. апостол Тадей (21 август)
Св. апостол Тит (25 август)
Св. апостол Варнава, наричан Йосиф, чичо на ап.евангелист Марк (11 юни)
Свв. апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен (28 юли)
Свв. апостоли Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник (30 юли)
Свв. апостоли Евод и Онисифор (7 септември)
Св. апостол Кодрат (21 септември)
Св. апостол Ананий (1 октомври)
Св. апостол Иаков Алфеев, брат на ап. и ев. Матей (9 октомври)
Св. апостол и евангелист Лука (18 октомври)
Св. апостоли Тертий, Марк, Иуст и Артем (30 октомври)
Свв. апостоли Стахий, Амплий, Урбан (Урван), Наркис, Апелий и Аристовул, епископи (31 октомври)
Св. апостоли Олимп, Родион, Сосипатър, Ераст, Кварт и Тертий (10 ноември)
Св. апостол и дякон Филип (от Седемте дякони) (14 ноември)
Св. апостол Иаков, брат Господен (23 ноември) и други.

Saint Cyril, Bishop of Turov, was born of rich parents in the thirties of the twelfth century in the city of Turov at the River Pripyat. From his early years St Cyril eagerly read the sacred books and attained a profound understanding of them. He studied not only in Russian, but also in Greek. When he reached maturity St Cyril refused his inheritance and was tonsured in Turov's St Boris and Gleb monastery. He struggled much in fasting and prayer and taught the monks to obey the igumen. A monk who is not obedient to the igumen does not fulfill his vow, and therefore is not able to be saved. Three writings of St Cyril on monastic life have survived, one of which, "A Narrative on the Black Clergy from the Old Law and from the New," may be ascribed to a period of his being in the monastery. After a certain while St Cyril lived on a pillar, where he increased his asceticism, and meditated on the Holy Scripture. Many turned to him for counsel in the spiritual life. St Cyril's holiness of life and profound enlightenment became known to many, and so he was chosen as Bishop of Turov. In 1169 St Cyril took part in a council censuring Bishop Theodore, who occupied the Vladimir-Suzdal cathedra and who sought to separate from the metropolitanate of Kiev. St Cyril denounced the heresy of Theodore and wrote many letters to the holy prince Andrew Bogoliubsky (July 4), in which he provided him instruction and guidance in discovering the cause of church disorders in the Rostov region. Because of his love for solitude, St Cyril left his See (by the year 1182, Bishop Laurence is mentioned as the Bishop of Turov) and he devoted himself fully to spiritual writing. He composed a discourse on the yearly cycle of the Lord's Feasts, but not all of them have been preserved. The works of St Cyril deserve a place beside the works of the holy Fathers in book collections. The most complete collection of works by St Cyril of Turov, published by Bishop Eugenius of Turov in 1880, includes...
As a theologian St Cyril believed his task was to discern the true and hidden meaning of various texts of Holy Scripture. St Cyril died on April 28, 1183. His contemporaries regarded him as a Russian Chrysostom. The saint humbly wrote of himself: "I am not a harvester, but I gather sheaves of grain; I am not an artist in literary matters." He was always conscious of the sublime hierarchical service to which the Lord had called him: "If I were to speak of my own opinions, you would do well not to come to church, but I proclaim to you the Word of God. I read to you the accounts of Christ. I present to you the words of God, finer than gold or other stones, sweeter than mead or honeycomb, and you would be deprived of them by not coming to church, ... but I praise and bless those of you who do come."

неделя, 27 април 2008 г.

Предговор

понеделник, 27-ми 2009

Свети Симеон, наричан сродник по плът на нашия Господ Иисус Христос, бил син на Клеопа, брата на свети Йосиф Обручник, както свидетелстват единодушно гръцките църковни историци Евсевий, епископът на Кесария Палестинска, Георгий Кедрин и Никифор, синът на Калист, Ксантопул. Йосиф, обручен с Пресвета Богородица, и Клеопа били родени от едни баща и майка, първият бил най-големият брат, вторият - най-малкият. Когато Йосиф се върнал от Египет, за неговата дъщеря Мария се оженил Клеопа. От този брак се родил свети Симеон, който вече в зряла възраст, като видял чудесата на нашия Господ Иисус Христос, повярвал в Него.
След доброволните Му страдания, възкресението и възнесението на небето на Иисуса Христа, Симеон бил причислен към сонма на седемдесетте свети апостоли и наравно с другите проповядвал Христовото учение, като вървял от град в град, наставлявал и правел чудеса, просвещавайки народите в истината на светата вяра и изобличавал идолослужението. По това време пръв Иерусалимски епископ бил свети Иаков, брат Господен, син на Йосиф Обручник. Нечестивите иудеи заради прославата на Христа го хвърлили от крилото на храма и го убили с удари на тояги по главата. Наскоро след това убийство Тит, синът на Веспасиан, разорил Йерусалим, както било предсказано от Самия Господ. Събралите се след разорението останали живи ученици на Христа и Неговите сродници по плът избрали на мястото на Иакова, брата Божий, за втори Иерусалимски епископ Симеон, сина на Клеопа, също сродник на Христа, внук и едновременно племенник на Йосиф Обручник. Йерусалим отново започнал да се населва. Свети Симеон с чест заемал Иерусалимската катедра, като привеждал заблудените към Христа.
След много години, при царуването на Траян, някои еретици от завист донесли на Атик, римския управител, за мнимите престъпления на Симеон, че той произлиза от дома на цар Давид и че изповядва християнската вяра. И за едното, и за другото по това време имало гонение от страна на римските императори. Потомците на Давид навсякъде старателно се издирвали и умъртвявали, за да не остане и следа от царския иудейски род, и римските императори да владеят вечно иудейската земя. Също тъй мъчели и убивали вярващите в Христа, та цялата вселена да почита само езическите богове. Затова свети Симеон и като потомък на цар Давид, и като последовател и родственик на Христа, достигнал вече стогодишна възраст, бил хванат от нечестивите езичници по заповед на управителя на Атика. След дълги мъчения светецът бил - както и нашият Господ Иисус Христос - прикован на кръст и предал душата си на Бога.

Преподобный Стефан родился в благочестивой семье. После смерти родителей раздал все имущество и принял монашество в Киево-Печерском монастыре, неся послушание уставщика. После кончины преподобного Феодосия по его благословению становится игуменом монастыря, ревностно исполняя заветы своего наставника. При преподобном Стефане было закончено строительство Печерского храма. По проискам бесовским преподобный был низложен с игуменского поста и изгнан из Печерской обители. Смиренно неся незаслуженные обиды, он построил новый монастырь на реке Клове. В 1091 г. преподобный Стефан был хиротонисан во епископа Владимиро-Волынского и участвовал в перенесении мощей преподобного Феодосия из пещер в соборный храм обители. Прослужив в епископском сане три года, неизменно подавая пастве пример кротости и милосердия, святой преставился ко Господу 27 апреля 1094 г.



Благодаря на Бога, който ме запази цяла година оттогава (вж. по-долу)

***


Това е блог - книга.

Целта е да се разкаже историята според календара на Църквата, който е ограничен (365 дни) и събитията в човешкия свят, при които няма определено ограничение. Това е всичко за замисъла - засега.

В блога може да се нанасят поправки по всяко време, така че книгата е подвижна.
В началото той ще изглежда просто като купчина материали, взети главно от мрежата.
Ще има илюстрации, основен текст и бележки под линия.
За етикетите ще помисля - няма да е лесно, тъй като постингът от един ден може да съдържа съвсем различни материали.

Благодаря на всеки читател за отделеното време!

***

Ако Бог одобрява. След 27 април 2009 - добавяне на материали от PG и мрежата, най-добре преведени.