апостол Яков Зеведеев. Св. Игнатий Брянчанинов

И като отмина малко, Той видя Иакова Зеведеев и брата му Иоана, също в кораб, да кърпят мрежите си; и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него (Марк 1:19–20).
И отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергес, сиреч, синове на гръма (Марк 3:16–17).
Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов (Марк 5:35–37).
И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина (Матей, 17:1-2).
След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат (Марк 16:1).

Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Брат е на любимия Христов ученик св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Баща им се казвал Зеведей. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа. Тя е била свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Христа. Тя е била в групата на жените мироносици, които – според тогавашния обичай – в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, за да помажат с аромати тялото Му (Марк 15:40–43; Лука 23:55; Марк 16:1; Лука 24:1).
Както Зеведей, така също и неговите синове Яков и Йоан били по занаят рибари. Св. евангелист Марк съобщава, че Зеведей не само имал собствен риболовен кораб, но използувал и наемни работници-рибари, надничари (Марк 1:19–20).
Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили баща си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си занаят и неотлъчно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа дейност. Заедно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови ученици и се удостоили да станат свидетели на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата дейност. Те тримата присъствували при възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:37), били свидетели на Христовото преображение (Мат. 17:1), наблюдавали душевните страдания на Спасителя в Гетсиманската градина (Мат. 26:37).

Веднъж Саломия, майката на Зеведеевите санове, отправила към Иисуса Христа следната молба: "Кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство». Иисус й отговорил: "Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?» Положителният отговор, който дали Зеведеевите синов "Можем», убедил Спасителя, че те все още не могат да разберат правилно Неговото учение и, за да ги предпази от проява на гордост и славолюбие, продължил: "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина» (Мат. 20:21-22, 26-27).
В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и дейността на апостол Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото съобщение, което намираме в книгата Деяния на светите апостоли, говори за неговата мъченическа смърт: В онова време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Якова, брата Йоанов (Деян. 12:1-2). Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 г. Ап. Яков Зеведеевв първият мъченик за вярата от числото на дванадесетте апостоли.
От древното църковно предание научаваме, че св. Яков проповядвал заедно с другите апостоли в Йерусалим. Открито и смело той учел пред юдеите, че Иисус Христос е истинският Месия, Спасителят на света. Фарисеите и законоучителите той изобличавал за тяхната жестокост и за неверието им в Христа. Като не могли с думи да оборят неговите убедителни проповеди, юдеите използували срещу него своята сила и власт. Те настроили Ирод Агрипа I срещу християните и той предприел гонение срещу Църквата. Жертва на това гонение станал апостол Яков Зеведеев. Св. Климент Александрийски съобщава, че войникът, който довел ап. Якова в съда, бил поразен от твърдостта на вярата му. Той се убедил в невинността на апостола, сам повярвал в Христа и открито пред всички изповядал своята вяра. В.еднага и той бил осъден на смърт. Когато го докарали на мястото на наказанието, Иосия - така се казвал войникът - поискал прошка от апостола и му заявил, че и той е бил между онези, които го обвинявали. Светият апостол го прегърнал и му казал: "Мир на тебе?! След това двамата навели глави и били посечени с меч. Християните погребали тялото на св. ап. Яков в Йерусалим.
Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се приеме за вярно, защото то противоречи на сведенията за живота му, който намираме в Новия Завет. Но светите му мощи били по някое време пренесени в Испания и днес испанците почитат св. ап. Яков като свой покровител.

Saint James, son of Zebedee (d. AD 44) or Yaakov Ben-Zebdi/Bar-Zebdi, was one of the disciples of Jesus. He was the son of Zebedee and Salome and brother of John the Evangelist. He is called Saint James the Greater to distinguish him from the other apostle named James (James, son of Alphaeus - also known as James the Lesser). James is described as one of the first disciples to join Jesus. The Synoptic Gospels state that James and John were with their father by the seashore when Jesus called them to begin traveling.
His remains are said to be buried in Santiago de Compostela in Galicia. Saint James is the patron saint of Spain. His burial town, Santiago de Compostela, is considered the third most holy town of Catholicism (after Jerusalem and Rome). The pilgrimage to the grave of the Saint, known as the "Way of St. James", has become the most popular pilgrimage for Western European Catholics from the early Middle Ages onwards; making him one of the patron saints of pilgrimage.

An even later tradition states that he miraculously appeared to fight for the Christian army during the battle of Clavijo during the Reconquista, and was henceforth called Matamoros (Moor-slayer).
“St James the Moorslayer, one of the most valiant saints and knights the world ever had ... has been given by God to Spain for its patron and protection” — Cervantes, Don Quixote
The suggestion began to be made from the 9th century that, as well as evangelizing in Spain, his body may have been brought to Compostela. No earlier tradition places the burial of St James in Hispania. A rival tradition, places the relics of the Apostle in the church of St Saturnin at Toulouse, but it is not improbable that such sacred relics should have been divided between two churches. The authenticity of the sacred relics of Compostela was asserted in the Bull of Pope Leo XIII, Omnipotens Deus of 1 November 1884.
The Catholic Encyclopedia (1908) registered several "difficulties" or bases for doubts of this tradition beyond the late appearance of the legend:
"St. James suffered martyrdom in AD 44, and according to the tradition of the early Church, he had not yet left Jerusalem at this time. St Paul in his Epistle to the Romans written after AD 44, expressed his intention to avoid "building on someone else's foundation", and thus visit Spain, presumably unevangelized".

Св. Игнатий се родил в 1807 г. в Русия в дворянско семейство. Още от малък проявявал склонност към духовния живот, но по настояване на баща си завършил военното инженерното училище в Санкт-Петербург. Четейки творенията на светите отци, юношата се убедил в относителността и безполезността за вечния живот на светските науки и решил да стане монах. След запознанството си с Оптинския старец Лъв (Наголкин), намерението му укрепнало. Завършил училището в 1826 година с чин поручик, но още на следващата година постъпил в манастир. Близо четири години бил послушник, а през 1831 приел монашески постриг. Месец по-късно бил ръкоположен за йеромонах и поставен за игумен на манастир. По-късно дълги години (1834-1857) св. Игнатий бил настоятел на Троице-Сергиевата пустиня близо до Санкт-Петербуг в архимандритски сан, а през 1857 година бил хиротонисан за епископ с катедра в гр. Ставропол. По собствена молба, поради болест, напуснал епископския пост и се оттеглил в манастир, където и починал в 1867 година. Към лика на светците св. Игнатий е причислен от Руската Православна Църква през 1988 година. В същата година мощите му били пренесени в Ярославския Толгски манастир, където почиват и до днес.

Св. Игнатий Брянчанинов бил деен учител на монасите и с целия си живот бил пример на самоотверженост, на борба със страстите и скърбите. Оставил огромно богословско и аскетическо творчество. Съчиненията му, издадени още приживе, привличат с дълбокото познаване на Свещеното Писание и на творбите на Светите Отци на Църквата, осмислени творчески съобразно с духовните нужди на съвременността. Сред тях са сборниците "Аскетически опити", "Аскетическа проповед", "Принос към съвременното монашество", Отечник" (сборник с мисли и примери от живота на древното монашество), "Понятие за ересите и разкола", "Християнският пастир и християнинът-художник", "Слово за човека", "Слово за смъртта" и други, отдавна признати за класически произведения на православното богословие.

Епископ Игнатий пише за своите съвременници. Но той сякаш промислително пише и за православно вярващите от нашия век, от времето на все по-засилващото се Отстъпление. В своите творения той дава ярка и правдива картина на тази епоха, когато лекомисленото отстъпничество на православните християни от единствената спасителна Истина (Йоан 14:6) вдига от тях охранителната Божия благодат (Лук. 24:49; Деян. 2:2-4; Дан. 12:7), развързва силата на дявола над тях (Откр. 20:3) и дава възможност на мрачните духове от преизподнята да изпълнят поднебесното пространство с присъствието и действията си, за да прелъстяват народите (Откр. 20:8) и да съблазнят, ако е възможно, и избраните (Мат. 24:24; Марк. 13:22). Осъзнаването на апокалиптичната епоха и ясното свидетелство за нея е още една твърде важна заслуга на епископ Игнатий Брянчанинов. Именно с оглед наближаващия край на човешката история той се старае да обобщи натрупания от векове духовен опит, да го пригоди към изискванията на нашата епоха и да го предложи на съвременните православни християни като духовно ръководство и средство за спасение. С това се обяснява все по-нарастващото значение на творчеството на св. Игнатий Брянчанинов в наши дни. С това се обяснява и значението на неговите творения за православното богословие наред с творбите на такива видни духовни писатели от края на XVIII и XIX в. като св. Тихон Задонски, св. Теофан Затворник, митрополит Филарет Московски, св. Йоан Кронщадски, а в по-ново време светителите: архиепископ Инокентий (Борисов), архиепископ Никон (Рождественски), архиепископ Серафим (Соболев), архиепископ Йоан Шанхайски, архиепископ Аверкий Сиракузко-Троицки, чиито трудове и учение са в пълен контраст с произведенията и идеите на т.нар. руски "религиозни" философи и писатели от същата епоха като Вл. Соловьов, Л. Толстой, Е. Трубецкой, Н. Бердяев, С. Булгаков, П. Флоренски, широко разпространили своите неправилни богословски възгледи и вредни еретически теории. Съчиненията на тези две групи автори, коренно различни по своята същност, сочат два противоположни пътя. Последните, предлагайки съблазнителни примамки - повърхностните псевдорелигиозни разсъждения на плътския разум, водят по пътя на заблужденията и отклоняват от истинската духовност онези, които искрено я търсят. Творенията на представителите на истинското православно богословие пък, свидетелствуващи за неповредената истина на св. Православие и водещи към нея, са незаменими наставници в духовния живот.