четвъртък, 1 май 2008 г.

св. пророк Йеремия. Св. Тамара Грузинска

На първи май Църквата празнува св. пророк Йеремия, който живял около 600 години преди Рождество Христово.
Йеремия бил син на свещеник Хелкия и бил едва на 15 години, когато Господ му заповядал да възвести волята Му на юдейския народ. "О, Господи Боже! - казал Йеремия - аз не умея да говоря, защото съм още млад". Но Господ му казал: "Не казвай: "Млад съм", защото до всички, които ще те пратя, ще идеш и всичко, що ти заповядам ще кажеш. Не бой се, защото Аз съм с тебе!" И Господ се допрял до устата на Йеремия и казал: Ето, Аз турих Моите думи в устата ти и те поставих над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзиждаш и насаждаш (Йеремия 1:6-10).
Това било в царуването на един от благочестивите юдейски царе, Йосия, който се стремял да възстанови поклонението на единия Бог. Юдейският народ в онова време се предавал на пороци и идолослужение. Не само в околностите на Йерусалим, по хълмовете и горите, но дори около самия храм Господен стояли идоли, на които усърдно се извършвали жертвоприношения, а между това служенето на истинския Бог се ограничавало само в едни външни обряди. Йеремия, послушен на Божията повеля, започнал да укорява народа заради идолопоклонството и да го предупреждава, че Божият гняв ще дойде над него. Той говорел на юдеите, че скоро ще ги нападне силен народ, който ще опустоши отечеството им и ще разруши укрепените им градове.

Предсказанията се изпълнили: бедствията върху Йерусалим започнали; Юдея била нападната от египетския фараон Нехао, който завладял Йерусалим. Цар Йосия умрял от рана, получена в сражението. Йеремия оплакал смъртта на благочестивия цар. Вместо Йосия фараон Нехао назначил за цар Йоаким, когото задължил да му плаща данък.
Но това първо бедствие не довело юдеите до покаяние; те продължавали да грешат и да изпълняват само външните обреди на закона, който се състоял в жертви и всесъжения. Но не само външни обреди изисква Господ: Нему преди всичко е нужно сърцето, изпълнено с искрено разкаяние, вяра и любов. Господ заповядал на Йеремия да застане при вратите на храма и да говори на влизащия народ:
Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: Изправете вашите пътища и вашите дела, и Аз ще ви оставя да живеете на това място! Не се уповавайте на лъжливите думи: "Тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен!" Но ако оправите напълно вашите пътища и вашите дела, ако вярно извършвате съд между човека и съперника му, не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място и не тръгнете след други богове за ваша беда, Аз ще ви оставя да живеете на това място...
Как! Вие крадете и убивате, прелюбодействате и се кълнете в лъжа, и после дохождате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, на който е призовано Моето име, и казвате: "Спасени сме", та и занапред да вършите всички тия гнусотии! Не превърна ли се във вашите очи на разбойнически вертеп тоя дом, над който е призовано Моето име?
(Йеремия 7:3-11).
След това Господ открил на Йеремия всички бедствия, с които той ще накаже юдеите: дълговременно робуване на чужд народ, разорение на Йерусалим, запустяване на цяла Юдея. И труповете на тоя народ ще бъдат храна на небесни птици и на земни зверове, и не ще има кой да ги пропъжда. Тъй казал Господ: В градовете на Юдея и по улиците йерусалимски ще пратя глас на тържество и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невяста, защото тая земя ще стане пустиня (Йеремия 7:33-34).

Йеремия със съкрушение сърдечно молел Бога за помилване, но Господ искал покаяние и поправяне на юдеите. А те упорствали в греховете си, и заплахите трябвало да се изпълнят. Йеремия вярно и безстрашно предавал на народа Божиите слова, призовавайки го към покаяние. Той непрестанно проповядвал в събранията народни и в храма, и в царския дворец. Веднъж той, по повеля на Господа, взел глинен съд и го счупил пред всички, като предвещавал, че точно така Господ ще унищожи и съкруши народа, който върши беззакония. Но думите му не вразумявало слушателите, а само възбуждали в тях негодувание и ярост. Те веднъж хванали Йеремия в църковния двор и искали да го умъртвят, но юдейските началници ги изтръгнали из ръцете на враговете му.
Скоро след това вавилонския цар Навуходоносор завладял Йерусалим, разграбил храма и отвел в плен много юдеи. Той оставил за цар Йоаким, но му наложил тежък данък. Йеремия знаел, че пленът ще продължи 70 години, и казал това на царя и народа. Но лъжепророците ги обнадеждавали, като уверявали, че пленът ще бъде непродължителен, и Йеремия бил затворен в тъмница.
Тук Господ му казал:
Вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти говорих, и заповядай да ги прочетат пред народа! Може би, домът Юдов, като чуе за бедствията, които мисля да им сторя, ще се обърнат всеки от злия си път, и Аз ще простя неправдата им и греха им (Йеремия 36:2-3).

Йеремия повикал своя ученик Варух, за да запише всичко, каквото му каже пророкът. Когато всичко било написано, Йеремия му казал:
Аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен. Но иди ти в деня на поста, прочети тая книга пред народа! Може би той ще се смири пред Господа и ще отстъпи от своите лоши дела.
Варух така и направил. Царят узнал за това, заповядал да донесат книгата и я изгорил. Господ заповядал на Йеремия отново да напише книга, в която той повторил предишното, прибавил нови откровения, които получил от Господа, и между другото - пророчество за скорошното убийство на Йоаким. Действително, Йоаким, прелъстен от думите на лъжепророците, се отказал да плати данък на победителя. Навуходоносор пратил войска. Йоаким бил убит, и вместо него бил назначен за цар Йехония, а след него - Седекия.
Йеремия дълбоко скърбял за своето отечество. Той молел Бога да смекчи праведния Си гняв и да прекрати бедствието. Господ го утешавал, като му посочвал бъдещото време, когато Той ще върне юдеите от плена и отново ще ги посели в земята, обещана на Якововото потомство. А още и на друго по-радостно събитие посочил Господ. Той повторил на Йеремия обещанието на Спасителя, Който ще се роди от племето Давидово.
Ето настъпват дни - казал Господ - когато ще изпълня това добро слово, което изрекох за Израилевия дом и Юдовия дом. В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и тя ще извършва съд и правдини на земята. В ония дни Юда ще бъде спасен, и Йерусалим ще живее безопасно, и ще нарекат името: "Господ - наше оправдание (Йеремия 33:14-16).
Както се каза, Йеремия предвещавал на юдеите дълъг плен. Той писал на ония от тях, които били отведени във Вавилон, да понесат търпеливо своята участ, да строят къщи, да садят градини, да встъпват в брак, понеже скоро не ще се върнат в Йерусалим. И да не слушат лъжепророците, които ги убеждавали към въстание, а да молят Бога за благоденствието на страната, в която се намират.
Това писмо станало известно в Йерусалим и възбудило гнева на юдеите. Те убедили цар Седекия отново да заключи в тъмница неотдавна освободения пророк.
Седекия също се отказал да плати данъка и Навуходоносор със силна войска обсадил Йерусалим. Тогава царят повикал Йеремия и поискал от него съвет. Пророкът го посъветвал да се покори. Но лъжепророците предсказали, че вавилонският цар скоро ще вдигне обсадата. Действително, след няколко дни Навуходоносор вдигнал обсадата, като чул, че египетския цар идва на помощ на юдеите. Лъжепророците възтържествували и Йеремия бил хвърлен в дълбока тинеста яма. Но скоро всички се убедили, че той бил прав: Навуходоносор, като победил египтяните отново обърнал всички войски против Йерусалим.
Уплашеният Седекия заповядал да извадят пророка от ямата и го запитал, какво ще стане с него и с целия народ.

Йеремия предсказал печални събития и пророчеството му скоро се изпълнило. Йерусалим бил обсаден, дълго бил измъчван от силен глад и най-после бил превзет. Пред очите на Седекия били убити синовете му, а на него изболи очите и окован във вериги бил откаран във Вавилон. Къщите били срутени или изгорени, а градът разрушен. Навуходоносор взел от храма всички скъпоценности и златни съдове. Били откарани в плен много юдеи. Йерусалим запустял. В Юдея останали само бедни овчари и земеделци.
По заповед на царя началникът на вавилонските войски оказвал уважение към пророка и му предлагал да отиде във Вавилон, като му обещавал, че той ще живее в почит и достойнство. Но Йеремия предпочел да остане с най-бедните жители на Йерусалим. Той излял своята скръб за тежката съдба на юдеите в песен, известна под името "Плач Иеремиев"; продължавал да възвестява на юдеите волята Божия и ги увещавал към покорности покаяние.
Но, както и по-рано, юдеите малко се вслушвали в неговие предупреждения. След известно време те се разбунтували против вавилонския управител и го убили, а след това, изплашени от царския гняв, избягали в Египет, където насила взели със себе си Йеремия.

В Египет Йеремия много пророчествувал и за падането на Вавилон, и за гибелта на юдеите, които избягали в Египет. Те убили пророка с камъни. Пророчеството се сбъднало още същата година: Навуходоносор завладял Египет и предал на смърт всички юдеи, намиращи се там.
Между египтяните са запазило пророчеството на Йеремия за дохождане в тяхната страна на Дева с Младенеца, роден в пещера и положен в ясли. Поради това египтяните изобразявали девица, близо до която в ясли лежи младенец, и се покланяли на това изображение.


Anathoth (Anata), Palestine, picture p. 549 in W. M. Thomson: The Land and the Book; or Biblical Illustrations Drawn from the Manners and Customs, the Scenes and Scenery of the Holy Land. Vol. II. New York, 1859.

St. Tamar of Georgia

Exalted amoung the saints, O Holy and Righteous Queen Tamar, Thou didst erect churches atop the highest peaks, strengthen the armies of the Christ-fearing Georgian nation by thy prayers, and defeat the Muslim armies with thy right hand. Intercede with Christ God to save our souls!

Saint Tamara was the only child of King George III. Upon his death in 1184, she became Queen at the age of twenty-four. Despite her youth, she ruled the country with such wisdom and godliness — leading it to unprecedented military triumphs over the neighboring Moslem countries in defence of her kingdom, fostering arts and letters, and zealously strengthening Orthodoxy — that her reign is known as the Golden Age of Georgia. After her coronation, she convoked a local council to correct disorders in church life. When the bishops had assembled from all parts of her kingdom, she, like Saint Constantine at the First Ecumenical Council, honoured them as if she were a commoner, and they Angels of God; exhorting them to establish righteousness and redress abuses, she said in her humility, "Do away with every wickedness, beginning with me, for the prerogative of the throne is in no wise that of making war against God." Saint Tamara called herself "the father of orphans and the judge of widows," and her contemporaries called her "King" instead of "Queen." She herself led her army against the Moslems and fearlessly defeated them; because of the reverence that even the enemies of Georgia had for her, entire mountain tribes renounced Islam and were baptized. She built countless churches and monasteries throughout her kingdom, and was a benefactress also to the Holy Land, Mount Athos, and holy places in Greece and Cyprus. she has always been much beloved by her people, who have memorialized her meekness, wisdom, piety, obedience, and peace-loving nature in innumerable legends, ballads, and songs; the poem written in her honor by Shota Rustaveli, "The Knight of the Panther Skin," is the masterpiece of Georgian literature. the great Queen Tamara departed the earthly kingdom for the heavenly in the year 1212.

http://www.comeandseeicons.com/t/lkg14.htm


Tamar (Georgian: თამარი; 1160 – 1213), from the House of Bagrationi, was Queen of the Kingdom of Georgia from 1184 to 1213. She is often known in English as Tamara.
She ruled during what is generally regarded as Georgia’s "golden age" and gained a reputation as an outstandingly successful ruler, dubbed "King of Kings and Queen of Queens" by her subjects. Perhaps the greatest of the Georgian monarchs, her reign saw almost every neighbouring Muslim state brought to heel by Georgia.
Tamar was an elder daughter of the Georgian King Giorgi III (1156-1184) and his wife Gurandukht. Giorgi declared Tamar as co-ruler and heir apparent in 1178 in order to forestall any dispute after his death. Tamar succeeded on her father’s death in 1184. As a Sovereign in her own right, Tamar had the title of a King and is referred to in Georgian as King Tamar ("Tamar Mepe").
With Tamar's ascent to the throne, a party of nobles led by Minister of Finance Qutlu Arslan demanded that the power of monarchs should be limited by a legislature, or karavi. In retaliation for the Queen’s refusal and arrest of Qutlu Arslan, the opposition rose in rebellion and marched against the royal palace. Tamar managed to negotiate with the rebels and released their leader, granting only limited functions to karavi.
In 1185, a certain group of Georgian nobles arranged a marriage of the Russian Prince Yuri Bogolyubsky to Tamar. She had no children by Yuri. The Queen was soon disappointed in her husband as Yuri proved to be immoral and a heavy drinker. Tamar divorced him in 1187 and chose her second husband herself. He was the Prince David Soslani from Ossetia, a descendant of Georgian royal family of Bagrationi, whom she married in 1188. The Queen's consort was King only by virtue of being her husband: Tamar was the supreme ruler, and continued to be called "King of Kings and Queen of Queens". Tamar’s former husband Yuri allied with a powerful party of Georgian nobles and organized two unsuccessful revolts in an attempt to seize power in 1191.
After stabilizing the kingdom’s internal affairs, Tamar revived her father’s aggressive foreign politics and attacked the neighbouring Seljuk rulers. Tamar played an active military role as the commander of an army. In 1193 the Georgian army marched to Bardav. Following its triumphant return, a new campaign was undertaken against Erzerum. The army under Tamar and David attacked the Seljuks wintering on the banks of the river Araxes.
The Atabag of Azerbaijan Abu-Bakr was given command of the army of a coalition of Georgia's Muslim opponents. A battle was fought near Shamkor in 1195 which ended in a Georgian victory. Numerous prisoners and huge amounts of booty were seized, including the Khalif's standard, which Tamar donated to the Icon of Our Lady of Khakhuli. The Georgians took the city of Shamkor and the adjoining regions, and the occupied lands were turned over to the Shirvanshah under conditions of vassalage. From Shamkhor the Georgian army marched to Ganja.
The Georgian victories alarmed other neighbouring Muslim rulers, particularly Rukn ad-Din, Sultan of the Seljuk state in Asia Minor. The Sultan made preparations for a war in order to break the might of Christian Georgia and a major battle was fought near Basian in 1203. Despite the huge size of the Seljuk army - said to number more than 400,000 troops - the Georgian army under David Soslani won a famous victory.
During her reign the kingdom reached the apex of its political, economic and cultural might. In 1201-1203, Georgians took and annexed the Armenian capitals of Ani and Dvin. In 1204, Tamar's army occupied the city of Kars.
In 1204, Tamar helped to found the Empire of Trebizond on the southern shore of the Black Sea. The Empire's population included Laz (Chani) Georgian tribes, ruled by descendants of the Komnenos family who had recently escaped the wrath of the Greek inhabitants of Constantinople and the European Crusaders. The first ruler of the Empire of Trebizond, Alexios I Komnenos (who had ruled Constantinople), was Tamar's nephew, son of her sister Rusudan.
In 1208-1209, Georgians attacked Khlat, Archesh and Ardabil and subjugated local rulers to the Georgian throne. In 1210, the Georgian army campaigned against Northern Persia and plundered the country.
In June 1212, Tamar had to defeat another rebellion. This time, Pkhovi and Didos, the mountaineers of eastern Georgia rose against the Queen’s authority. Tamar’s army under general Ioane Mkhargrdzeli attacked the rebel provinces and quelled the revolt by August 1212.
Like other medieval monarchs, Tamar played an active role in promoting her country's religion and culture, sponsoring the construction of numerous Georgian Orthodox churches.
Queen Tamar died in 1213 and was canonized by the Georgian Orthodox and Apostolic Church.
She was succeeded on the throne by her son Giorgi IV Lasha.

Няма коментари: