По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвъртия век, наречено с право “ера на мъченичествата”, трима християни Пров, Тарах и Андроник били изправени на съд при съдията Нумерий Максим в Тарс, главен град на областта Киликия в Мала Азия. Съдията запитал най-стария от тях – Тарах. - Как ти е името?
- Аз съм християнин – отговорил той.
- Аз не те питам за твоята нечестива вяра – възразил гневно съдията. – Кажи ми името си!
- Аз съм християнин – повторил Тарах.
- Бийте го по устата за тоя отговор – заповядал съдията на своите слуги...
Пров отговорил: - Моето първо и пречестно име е “християнин”. Другото ми име, дадено от човеци, е Пров. - Откъде си родом?
- Баща ми е тракиец. Аз съм се родил в Пергия Памфилийска и съм християнин.
- Това название няма да ти бъде от полза – казал съдията. – Съветвам те: поклони се на боговете ни. Тъй ще получиш от царя милост и дарове.
- Аз не търся земни милости – отговорил Пров. – Бях богат и оставих богаството си, за да послужа на истинския Бог...
Дошъл ред на Андроник. Повикали и него. На въпросите на съдията той дал същите отговори. Нарекъл се християнин. Отказал да се поклони на боговете. Претърпял люти страдания. През цялото време на мъченията славел Господа. И него отвели окован в тъмницата. След няколко дни тримата смели изповедници пак били изправени на съд. Съдията се надявал, че мъченията и затворът са пречупили волята им. Но и тоя път те му дали да разбере, че са готови всичко да претърпят за вярата си. След мъчения с огън и желязо пак ги заключили в тъмницата...
Най-после съдията заповядал да ги хвърлят на зверовете в цирка. В определения ден на смъртната присъда градският цирк се препълнил с народ. С Тарах, Пров и Андроник били доведени и няколко злосторници, осъдени също на смърт. В един миг зверовете разкъсали злосторниците. После се приближили до светите мъченици и кротки като агънца легнали до нозете им. Ближели раните им. Вместо да се вразуми от това чудо, управителят на града, езичник, помрачен от ненавист, заповядал с копия да убият мъчениците. Когато заповедта била изпълнена, той наредил на войниците да пазят телята им, за да не би християните от Тарс да ги вземат и погребат с подобаваща чест. Привечер се дигнала страшна буря. Ураганът бил толкова голям, че войниците, изплашени, се разбягали и изпокрили. Християните използвали това и, въпреки бурята, взели телата на светите мъченици. Погребали ги с молитви и песнопения в каменна пещера. След това, по обичая в онова време, с послание известили на вярващите в другите градове за смъртта на мъчениците.
Saint Cosmas the Hymnographer, Bishop of Maiuma, was a native of Jerusalem. He was raised by the parents of St John of Damascus together with their son, and he received a fine education. When St Cosmas came of age, he set out to one of the monasteries of Palestine, where he attained renown for his monastic exploits. During a time of persecution against holy icons St Cosmas, and the venerable John, came forward to defend Orthodoxy. In the year 743 Cosmas was made Bishop of Maiuma. He died in old age, leaving behind many canons for feast days and a Triodion for four days of Holy Week.
Няма коментари:
Публикуване на коментар