Преподобният Евтимий, в света наричан Никита, бил роден през 824 година в селището Опсо, близо до град Анкира в Галатия. Родителите му, Епифаний и Анна, били богати, но много благочестиви, така че служели за жив пример не само на съгражданите си, но и на всички жители на съседните страни. Те били състрадателни, кротки, страннолюбиви и милостиви към бедните и изобщо се отличавали с всички християнски добродетели. Затова от самото си раждане Никита се преизпълнил с благодатта на Светия Дух и още от най-ранните си години бил кротък, честен, послушен и покорен на родителите си. Той странял от обичайните игри и обичал често да посещава църковното богослужение. Когато бил на седем години, баща му починал. На грижите на майка му освен него останали още две дъщери - Мария и Епифания... 14 септември, празника на Въздвижение, бил последния ден, който Никита прекарал с роднините си. На другия ден, в деня на паметта на съименника му свети мъченик Никита, той оставил завинаги своето семейство, като казал, че отива да нагледа коня си, който бил на паша в долината. И дълго време осиротялото семейство не знаело истинската причина, поради която Никита оставил бащиния дом...
Накрая, четиридесет и две години след като оставил бащиния си дом, свети Евтимий се утешил, като приел в монашество и своите роднини, към което ги призовавал още в Никомидия, когато за пръв път се преселил от Олимп на Атон. Той взел при себе си в манастира своите роднини, а за жените построил нов манастир на място, което закупил за целта. За игумения на манастира била поставена сестрата на преподобния, наречена в светата схима Евфимия. Като оставил двата манастира на грижите на Солунския митрополит Методий и дал наставления, преподобният отново се заселил заради безмълвието в предишната си кула близо до Солун. А Господ го сподобил да намери вечен покой близо до онези висини на Атон, където той извършил най-много подвизи.
Предузнал деня на кончината си, на 7 май, в памет на лренасянето на мощите на свети Евтимий Велики преподобният свикал за обща трапеза братята от най-близките Атонски манастири, отпразнувал с тях този ден и се простил с тях. На сутринта, без да каже нищо на никого, взел само един монах на име Георгий и се отправил на едно уединено място - така наречения Свещен остров. Там той се подвизавал около 5 месеца в една пещера и накрая починал почти безболезнено на 15 октомври 889 година. Господ го сподобил да остави тленното си отечество безболезнено заради всичките мъки, които претърпяло младото му сърце, когато напуснал родния дом, където живеел обичан от всички и сам обичал всички.
След две години монасите на Перистера пожелали да пренесат при себе си тялото на Божия угодник, за да го имат като застъпник за своята обител дори и след смъртта му. Те пратили на Свещения остров йеромонах Василий и монаха Павел. Братята намерили тялото на свети Евтимий да лежи в пещерата, в която починал. Тлението изобщо не се докоснало до него, макар че тялото престояло дълго в пещерата. На 13 януари следващата година светите мощи на преподобния били пренесени в град Солун, където почиват и до днес.
The Hieromartyr Lucian, Presbyter of Antioch, was born in the Syrian city of Samosata. At twelve years of age he was left orphaned. Lucian distributed his possessions to the poor, and went to the city of Edessa to the confessor Macarius, under the guidance of whom he diligently read Holy Scripture and learned the ascetic life. For his pious and zealous spreading of Christianity among the Jews and pagans, Lucian was made a presbyter. In Antioch St Lucian opened a school where many students gathered. He taught them how to understand the Holy Scriptures, and how to live a virtuous life. St Lucian occupied himself with teaching, and he corrected the Greek text of the Septuagint, which had been corrupted in many places by copyists and by heretics who deliberately distorted it in order to support their false teachings. The entire Greek text of the Bible which he corrected was hidden in a wall at the time of his confession of Christ, and it was found during the lifetime of St Constantine the Great.
During the persecution of Diocletian, St Lucian was arrested and was sent to prison in Nicomedia, where for nine years he encouraged other Christians with him to remain steadfast in their confession of Christ, urging them not to fear tortures or death.
St Lucian died in prison from many terrible tortures and from hunger. Before his death, he wished to partake of the Holy Mysteries of Christ on the Feast of Theophany. Certain Christians who visited him brought bread and wine for the Eucharist. The hieromartyr, bound by chains and lying on a bed of sharp potsherds, was compelled to offer the Bloodless Sacrifice upon his chest, and all the Christians there in prison received Communion. The next day the emperor sent people to see if the saint was still alive. St Lucian said three times, "I am a Christian," then surrendered his soul to God. The body of the holy martyr was thrown into the sea, but after thirty days dolphins brought it to shore. Believers reverently buried the body of the much-suffering St Lucian.
St Lucian was originally commemorated on January 7, the day of his death. Later, when the celebration of the Synaxis of St John the Baptist was appointed for this day, the feast of St Lucian was transferred to October 15. The October date may be associated with the dedication of a church which was built in Antioch by St Helen over St Lucian's holy relics.
Няма коментари:
Публикуване на коментар