свв. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий. Св. преподобна Параскева - Петка Търновска

Святые мученики Назарий, Гервасий, Протасий и Келсий пострадали в царствование императора Нерона. Святой Назарий (сын христианки Перпетуи и иудея Африкана) родился в Риме и был крещен епископом Лином. С юных лет святой Назарий решил посвятить свою жизнь проповеди Христова учения и оказанию помощи гонимым христианам. С этой целью он покинул Рим и прибыл в Милан. Посещая христиан в Медиоланской темнице, Назарий познакомился там с близнецами Протасием и Гервасием. Братья-близнецы родились в городе Медиолане в семье богатых римских граждан - Виталия и Валерии. Оставшись сиротами (их родители были замучены за христианскую веру), братья раздали имущество бедным, отпустили на волю рабов и подвизались в посте и молитве. За исповедание Христа язычники заключили их в темницу. Святой Назарий полюбил близнецов и, как мог, облегчал их страдания. За это язычники избили его и выслали из Медиолана. Святой Назарий уехал в Галлию и там успешно проповедовал христианство и обратил многих язычников. В городе Кимеле он крестил сына одной христианки по имени Келсий и, воспитав его, приобрел себе верного ученика и сподвижника в миссионерских трудах. За проповедь христианства язычники отдали их на растерзание диким зверям, но звери не коснулись святых. Затем пытались утопить мучеников в море, но они ходили по водам, как по суше. Воины, исполнявшие казнь, были так поражены, что сами приняли христианство и отпустили святых мучеников.
Освобожденные Назарий и Келсий ушли в Медиолан и навестили в темнице мучеников Гервасия и Протасия. Об этом донесли Нерону. Тот приказал обезглавить святых Назария и Келсия. Вскоре после этого казнили и святых братьев Гервасия и Протасия. Спустя много лет, во время правления святого царя Феодосия ІІ, святитель Амвросий, епископ Медиоланский, по откровению свыше, открыл мощи святых мучеников. Святые мощи,прославившиеся многими исцелениями, были торжественно перенесены в Медиоланский собор.

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци.
Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238, по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396, реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.