Събор на Пресвета Богородица. Св. цар Давид. Св. Йосиф Обручник.

Православната Църква, след тържеството в чест на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото Рождество, на другия ден събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка като избран съсъд на Божия промисъл. "Дойдете - подканя ни Църквата тоя ден - да възпеем Спасителевата майка, която и след раждането пак се оказа Дева!" Това събрание на вярващите на другия ден след Рождество Христово за прославяне на св. Богородица, която родила Спасителя, е наречено "Събор на пресвета Богородица".
Същия ден се чествува паметта на св. праведни Йосиф, обручник на св. Дева, а също и паметта на св. цар Давид като славен родоначалник на Иисуса Христа и на св. Яков брат Господен, пръв християнски епископ на град Йерусалим.

Свети цар и пророк Давид произхождал от Иудиното коляно. Баща му Иесей бил един от старейшините на град Витлеем и имал осем сина, от които най-малкият бил Давид... И Самуил не получил откровение за нито един от седемте сина на Иесей, които били с него. Тогава той попитал Иесей, дали всичките му деца са тук. Старецът отговорил, че има още един син, които пасе овцете. Пророкът заповядал да изпратят някого да доведе момъка. Когато Давид дошъл, Господ казал на Самуил: - Стани, помажи го, защото това е той.
Пророкът взел донесения с него рог с елей и помазал Давид сред братята му. И Духът Господен почивал върху Давид от този ден и насетне. След това Самуил си тръгнал от Витлеем, а момъкът се върнал към предишната си работа... Носейки в ръцете си главата на убития великан, Давид се явил пред Саул. Зарадваният цар оставил младежа при себе си и за всеобщо удоволствие на народа го издигнал в звание военачалник. Когато победителите се завръщали у дома, по пътя във всички израилеви градове им устройвали тържествени посрещания, и жените играели, свирейки с тимпани и кимвали, при пеенето на победна песен със следния припев: "Саул победи хиляди, а Давид ­ десетки хиляди!" Царят казал: "Съгреших; върни се, сине мой Давиде, защото вече няма да ти правя зло, понеже днес душата ми беше скъпа в твоите очи; безумно постъпвах аз и твърде много съгреших." Давид отговорил: "Ето копието на царя, нека дойде един момък и го вземе." На прощаване Саул благословил Давид с името Господне и оттогава те повече не се видели... И убийците били наказани със смърт. След това в Хеврон се събрали представители на всички колена израилеви и при всеобщото ликуване на народа Давид бил помазан за цар на цял Израил. Първото дело на Давид било устройването на нова столица на държавата. За тази цел той избрал една силна крепост, която се намирала на границата между Иудиното и Вениаминовото коляно, и която била под властта на хананейското племе иевусейци. Когато те отказали да я отстъпят доброволно, неговият пълководец Иоав превзел крепостта с пристъп. Цар Давид нарекъл тази крепост Иерусалим, тоест град на мира, и построил тук своя нов дворец... За да освети столицата си и за да бъде самият той в непосредствена близост до мястото на пребиваване на славата Господня, Давид построил в Иерусалим скиния, подобна във всичко на тази, която свети Моисей съградил по Божия заповед в пустинята и която по времето на цар Давид се намирала в Гаваон. Той пренесъл тук най-голямата светиня на Божия народ ­ ковчега на завета, от Кариат-Иарим. Пренасянето на светинята станало с голяма тържественост. В шествието участвали до седемдесет хиляди израилтяни... Тази жена, на име Вирсавия, била съпруга на един от военачалниците на Давид ­ Урий, който по това време бил на поход, и забременялаот царя. Като узнал за това, Давид отначало се опитал да скрие греха си от мъжа є, за което и го повикал при жена му в Иерусалим; но когато това не се удало, заповядал на своя главнокомандващ да постави Урий на най-опасното място по време на едно сражение. Урий бил убит в сражението, а Вирсавия станала жена на Давид и му родила син. И делото, което сторил Давид, било зло пред очите на Господа. Пророк Натан дошъл при царя, за да го изобличи... И Давид, синът Иесеев царувал над целия Израил; времето на царуването му било четиридесет години; в Хеврон той царувал седем години и в Иерусалим ­ тридесет и три години. И умрял в добра старост, наситен с живот, богатство и слава; и вместо него се възцарил Соломон, неговият син...Свети Василий Велики изобразява така високото значение на псалмите за християнския живот: "Kнигата на Псалмите обхваща в себе си полезното от всички книги. Тя пророчества за бъдещето, привежда в паметта събития, дава закони за живота, предлага правила за дейност. Накратко казано, тя е обща съкровищница от добри учения и старателно изнамира това, което е от полза за всеки. Тя лекува и застарели рани на душата, и на неотдавна уязвения подава бързо изцеление, и болното възстановява, и неповреденото поддържа, и въобще, доколкото е възможно, изтребва страстите, които в човешкия живот под различен вид господстват над душите." А свети Атанасий Велики учи: "В псалмите достойно за удивление е и следното: в другите книги това, което казват светиите и за което говорят, четящите го отнасят към този, за когото е написано, а и слушащите отличават себе си от описваните лица, за които става дума; и ако се удивляват и възхищават от разказваните деяния, всичко това се оказва просто подражание. Но който вземе в ръката си псалмите, той, дори и да прочете някое пророчество за Спасителя с обичайното удивление и благоговение, чете другите псалми вече като свои собствени думи; а и слушащият, като че ли сам от себе си произнасяйки това, идва в умиление и всичките словеса на песнопенията му стават близки, като че действително са негови собствени".

Свети Иосиф бил от царски род, от дома Давидов и Соломонов, внук Мататов, правнук Елиезеров, син на Иаков по природа, а на Илия по закона за кръвното сродство. Защото дядо му Матат умрял, след като се родил баща му Иаков. А Мататовата жена, майката на Иаков, била взета за жена от Мелхий, от коляното на Натан, син Давидов, и му родила Илия. А Илия се оженил и умрял бездетен; след него Иаков, който бил негов брат от една майка, но не и от един баща, се оженил за жена му; защото законът предписвал: ако някой умре, без да има деца, нека брат му да се ожени за жена му и да възкреси потомството на брат си. Именно по този закон Иаков се оженил за братовата си жена и родил свети Иосиф Обручник, и Иосиф бил, както вече бе казано, син на двама: по природа ­ на Иаков, а по закон ­ на Илия. Ето защо свети Евангелист Лука, излагайки родословието на Христа, посочил Илия за баща на Иосиф, казвайки за Христа така: "беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев, Мататов" (Лук. 3:23-24), посочвайки Илия вместо Иаков.
След кончината на жена си Саломия свети Иосиф живеел във вдовство достатъчно дълго време, прекарвайки дните си в чистота. В светото Евангелие неговият свят и непорочен живот е засвидетелстван от следните, макар и кратки, но твърде похвални думи: "А Иосиф, мъжът й, понеже беше праведен" (Мат. 1:19). И кое може да бъде по-голямо от такова свидетелство? Той бил толкова праведен, че със светостта си надминал другите праведни праотци и патриарси. Защото, кой е бил достоен да стане обручник и мним мъж на Пречистата Дева, Майката Божия? И кому била дадена такава чест ­ да стане официално признат баща Христов?
Наистина Господ намерил този мъж по сърцето Си и му открил мъдростта Си, като го направил служител на тайнството на нашето спасение. Той наистина бил достоен за такава чест и за такова служение заради съвършения си и добродетелен живот. Когато той бил вече стар, на осемдесет години, Пречистата Дева Мария била сгодена за него и му била дадена за съхраняване на девството й (а не за плътски, действителен брак). И той й служел с всяко благоговение и страх, като на Майка Божия и като на своя и на целия свят Господарка и Владичица (уверявайки се в това от ангела, който му се явявал насън), а служел също и на родения от нея Богомладенец, и по време на бягството в Египет, и след завръщането оттам, и по време на пребиваването в Назарет, изкарвайки прехраната им от трудовете на ръцете си, защото той бил дърводелец и беден човек, макар и от царски род. Защото Господ пожелал да се роди в нищета, вземайки от царския род само плътта, но не и царската слава, богатство и владичество. Затова Той намерил за добре да има бедна Пречиста Майка и беден мним баща, давайки с това пример за смирение.
Като живял всичко сто и десет години, свети Иосиф мирно починал и отишъл при отците си, намиращи се в ада, занасяйки там радостната и вярна вест за това, че е дошъл желаният Месия, Който ще освободи и ще спаси човешкия род, Христос Господ, Комуто слава во веки. Амин.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Спасителевото раждане. Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане - Витлеем (Мих. 5:2; Мат. 2:6).
С приближаване на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идването на Месия, от Когото те очаквали за себе си величие и слава. Чудесните личби, които ставали при раждането на Йоана Предтеча, бързо се разнесли по планинската страна на Юдея. Пророческите думи на свещеник Захария, внушени му от Св. Дух, ясно посочвали приближаващото се явяване на Спасителя: "И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" (Лука 1:76). Но юдеите още не знаели за благовещението, пратено на св. Дева Мария. Като приела с вяра думите на архангела, който й известил, че ще роди Син, Който ще се нарече Син Божи, тя смирено пазела тая вест в сърцето си. Нейният годеник Йосиф узнал за това от ангела, който му се явил насън.

Йосиф, макар да произлизал от царския Давидов род, живял в труд и бедност. Той бил дърводелец и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си. Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. Йосиф трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град. Витлеем бил незначителен град в околностите на Йерусалим. През време на преброяването той се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мария не могли да намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитък.

Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец. Първата вест за това велико събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал: "Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лука 2:10).
Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука 2:14) Когато се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: "Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!" Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели.

БЪДНИ ВЕЧЕР. Св. преподобномъченица Евгения. Св. преподобни Николай монах

Св. Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща й Филип бил управител на гр. Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. Случайно попаднало в ръцете й такова четиво, което предизвикало преврат в нейните чувства и понятия, и езическата обстановка й станала чужда. Това четиво, посланията на св. ап. Павел, пренесло душата й в съвършено друг, нов за нея и чуден християнски свят. От всичката си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от желание да Го познае. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото учение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които случайно чула веднъж по време на една разходка извън града, Евгения решила окончателно да се присъедини към християнското общество. Тя се облякла в мъжки дрехи, за да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се препоръчала за брат на придружаващите я слуги. Всички те били приети и скоро кръстени от еп. Елий, известен със своя свят живот. Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след смъртта на игумена единодушно била избрана на негово място. Като обърнала на себе си вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която тя изцерила от болест, Евгения била подложена на нейната отмъстителност, задето с ужас отказала на нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в незаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предлагала да предаде на мнимия инок всичкото си богатство.
- Млъкни, жено – с негодувание отговорила Евгения на думите на Мелантия... Засрамената и разярена Мелантия не се спряла тогава и пред най-позорната клевета, за да погуби светата подвижница, която тя смятала за монах, и дала против него жалба, че уж искал да я прелъсти. Тогава именно за да спаси честта и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също така успяла да привлече под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна тайна пред управителя на града – Филип, свой роден баща... "И ето, сега аз се откривам пред тебе, татко, и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук... Аз съм Евгения, твоята дъщеря, татко Филипе, която от любов към Христа се отрекох от всякаква земна утеха... А ето и слугите ти, сега мои братя, Прот и Якинт, които също така пожелаха да се посветят в служение на истинския Бог!"
Едва успяла да каже това за себе си Евгения, и баща й, като я познал още, когато тя говорела и като дошъл на себе си от силното душевно вълнение при такова неочаквано откритие, паднал на шията й със сълзи от неописуема радост и започнал да прегръща своята мила дъщеря... Не само родителите на Евгения, но и целия народ, който присъствал тук, възторжено се провикнал: "Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е истински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата!"

След това управителят Филип с всичкия си дом и с множество народ приели Христовата вяра. Като узнали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отрече от християнската вяра, или да бъде уволнен от длъжността управител. Филип предпочел последното и тогава бил поставен за епископ. Но не послужил дълго на християните в сан на светител: той бил убит по заповед на новия градски управител – Терентий. След смъртта на Филипа семейството му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна служба, а вдовицата му Клавдия заедно с блажената си дъщеря се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространението на Христовата вяра. За това и особено за обръщането към Христа на една знатна девойка Васила, Евгения била предадена на мъки. Дълго, но с непоколебимо мъжество тя понасяла различни изтезания. Най-после била обезглавена заедно с Васила на самия ден Рождество Христово в 262 г. Клавдия погребала дъщеря си в своето имение извън града и сама скоро след това се поминала, като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си мъченица Евгения. Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не искали да вземат участие в едно езическо жертвоприношение.

Преподобный Николай монах был военачальником при византийском царе Никифоре I (802-811). Он был послан на войну с болгарами. Накануне битвы он подвергся искушению от одной женщины, но мужественно ему воспротивился. В кровопролитной битве погибли все соратники преподобного, а Николай остался жив. Ему было открыто в видении, что жизнь ему дарована за то, что он поборол искушение. После этого блаженный Николай оставил мир, удалился в монастырь, принял схиму и стал непрестанно молиться о воинах, павших в сражениях. Своими великими подвигами он так угодил Господу, что был удостоен дара прозорливости.

св. преподобни Наум Охридски. Св. Нифонт, епископ Кипърски

Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.

Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.

Преподобный Нифонт, епископ Кипрский (IV), родился в Пафлагонии, образование получил в Константинополе. В детстве он был кротким и добрым, часто посещал церковную службу. Но в юности он стал вести разгульную и греховную жизнь. Временами, приходя в себя, он ужасался глубине своего падения, но, полагая, что ему уже не получить прощения, продолжал нечестивую жизнь. Однажды он встретил своего друга, который долго с удивлением смотрел на его лицо. На вопрос Нифонта, чему он удивляется, друг отвечал: "Я никогда не видел ранее у тебя такого лица, оно черное, как у эфиопа". Эти слова показали Нифонту глубину его падения, и он стал взывать к Божией Матери, прося Ее заступничества. После долгой молитвы он увидел, что Лик Божией Матери на святой иконе просветлел и Она улыбнулась.
С тех пор Нифонт непрестанно молился Царице Небесной. Если он впадал в грех, Лик Богоматери от него отворачивался, а после покаянных слез и молитвы опять милостиво взирал на него. Наконец, Нифонт полностью изменил свою жизнь, стал проводить время в молитве и покаянии. После болезни, от которой получил исцеление помощью Божией Матери, он приобщился Святых Таин, затем принял иноческий постриг и усилил свои подвиги, изнуряя тело в борьбе со страстями. Эта борьба была долголетней, на святого Нифонта много раз нападали бесы, но с помощью Божией он преодолевал их. От Господа он получил дар различать происки лукавых духов и побеждать их, а также видеть исход душ после смерти.
Уже в старости, придя в Александрию, он был в видении указан Патриарху как достойный принять епископский сан. Его поставили во епископа города Констанции на Кипре. Однако епископом он пробыл недолго. О времени своей смерти святитель Нифонт узнал за три дня. Перед кончиной его посетил святитель Афанасий Великий. На смертном одре святой сподобился увидеть Ангелов и Пречистую Божию Матерь.

св. великомъченица Анастасия

Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли. Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко. След разни оскърбления той я затворил, като я лишил по този начин от всякаква възможност да помага на нещастните. Доведена почти до отчаяние, Анастасия тайно написала писмо на бившия си учител Хрисогон, затворен в тъмница за вярата Христова, и като му описала страданията си, просила неговите молитви. Хрисогон, отговаряйки й с писмо, я убеждавал търпеливо да понася изпитанията и на Бога да възлага надеждата си.
Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните. Тя се чувствала щастлива, че може да служи на страдащите за името Христово и често повтаряла думите на псалмопевеца: "За мене са много ценни Твоите приятели, Боже" (Пс. 138:17).
В това време било подигнато тежко гонение против християните. Диоклетиан (284-305 г.) повикал при себе си в Аквилея стареца Хрисогон... След тия думи Диоклетиан се убедил, че не може да склони Хрисогон да се отрече от вярата си и заповядал да го накажат със смърт. Известно време обезглавеното тяло на Хрисогон лежало на морския бряг, но един презвитер и три сестри, които живеели наблизо, с чест погребали светия мъж.
Една сутрин Анастасия дошла в тъмницата, но не намерила в нея ония затворници, на които служила предната вечер. Царят, като узнал, че всички тъмници са пълни и няма къде да се поместят отново заловените християни, заповядал да накажат със смърт всички затворени. Като видели сълзите на Анастасия, тъмничните стражари разбрали, че тя е християнка, и я довели при илирийския управител. Управителят, като узнал коя е тя, дълго не можал да разбере как тя се е решила да остави блясъка и разкоша, които я обкръжавали в Рим, за да служи на бедните затворници. Той я уговарял да се отрече от Христа, но като се убедил, че думите му са безполезни, а не смеел да осъди на смърт жена от такъв висок род, донесъл за нея на царя. Диоклетиан повикал Анастасия и се стараел да я отклони от онова, което считал безумие. Но като видял, че е непреклонна, предал я на един от капитолийските началници (Улпиан), за да може той да я уговори или принуди да се отрече от Христа.
Освободената Анастасия пак започнала да върши милосърдни дела. Това обаче не продължило много, защото скоро била наново затворена от новия илирийски управител – човек твърде користолюбив, който й предлагал да я освободи от мъченията, ако тя му предаде имението си. Но Анастасия не се съгласила на това, като казвала, че нейното имущество принадлежи на бедните.
Като не успял в намерението си, управителят решил да умори Анастасия чрез глад. Два пъти по 30 дни не й давали ни храна, ни питие. Но Анастасия, подкрепяна от Божия сила, оставала здрава. Като не успял да я умори чрез глад, управителят осъдил Анастасия да бъде удавена в морето. Турили я в една голяма ладия заедно със 120 осъдени, между които имало и един старец християнин на име Евтихиан. Когато ладията отплувала доста далече от брега, войниците отворили в нея няколко дупки и се прехвърлили в друга ладия. Но за учудване на всички ладията, обречена на загиване, благополучно се държала над водата. Видели, че една жена, в която някои узнали св. Теодотия, държала кормилото и насочвала ладията към брега. Спасените по такъв чудесен начин повярвали в истинния Бог и като паднали през нозете на Анастасия и Евтихиан, се удостоили със св. Кръщение.
А управителят, като узнал за тяхното чудесно спасение, втори път ги осъдил на смърт и ги предал на различни мъчения. Анастасия привързали към четири стълба и я изгорили в 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград

Дванадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. мъченица Юлиания

Св. Юлиания била дъщеря на знатни и богати родители езичници, които живеели във Витиния в края на ІІІ век. Още малка тя била сгодена за един момък, на име Елевсий, също така от знатен род и езичник. Като пораснала, тя имала случай да се просвети чрез вярата в истинския Бог и се убояла да свърже съдбата си с идолопоклонник. Затова, когато дошло време да се омъжи, заявила на Елевсия, че ако той не повярва в Христа, Комуто тя служи, да си търси друга годеница. Като съобщил за това на родителите на Юлиания, Елевсий заедно с тях я убеждавал да се отрече от вярата в разпнатия Христос, но никакви просби, нито убеждения не били в състояние да склонят младата християнка да отстъпи от Тогова, Комуто тя се предала безвъзвратно. Разгневен до крайност от това, което му се показвала като непонятна упоритост от страна на Юлиания, баща й се отнесъл към нея със зверска жестокост. Безпощадно я бил и най-после пребита, я дал да я съди Елевсий, който в това време бил управител. Зарадвал се той отначало на възможността да отмъсти на отхвърлилата го годеница, но като наблюдавал необикновената й красота, Елевсий отново започнал да я моли да се свърже с него, като обещавал никога да не я принуждава да се покланя на езическите богове.
- Не мога аз да бъда твоя жена, докато ти не станеш християнин – отговорила му Юлиания.
- Бих се съгласил на това, моя възлюбена – отвърнал Елевсий, - ако не се страхувах, че като узнае за това императорът, ще ме лиши не само от сан, но и от живот.
- Ако ти се страхуваш от своя смъртен и временен цар, то как аз мога да не се страхувам от моя Цар безсмъртен, Който владее над всички люде и над земните царе, и как мога да се свържа чрез брачен съюз с Неговия враг? Обърни се към моя Бог, ако не – постъпвай с мене както искаш. Никакви мъчения няма да ме заставят да отстъпя от Него.
И действително, нито молби, нито най-безчовечни изтезания не могли да победят неустрашимата изповедница на името Христово. Съблечена гола, привързана с въжета, тя била бита отначало със сухи жили, после я обесили за косата, тъй че кожата с косата се отделяла от главата. В същото време изтезавали тялото й с остро желязо и измъчена, едва жива я хвърлили в тъмница. Но сърцето на мъченицата горяло от пламенна молитва и тя с неземна утеха превъзмогвала телесната болка. На другия ден отново взели да мъчат Юлиания, но, покрепяна от истинска божествена сила, тя и в огъня оставала невредима. Поразен от свръхестествената сила, с която мъченицата понасяла изпитанията, превишаващи човешките сили, народът славел Бога на Юлиания, Който прави чудеса, и въодушевен от възторг, изповядал Христа, едничкия истински Бог. По време на страданията на Юлиания повярвали около 630 души. Всички те веднага били посечени с меч, като приели по такъв начин Кръщение чрез своята кръв. Най-после и Юлиания била обезглавена. Това станало към 290 г. Тялото й било погребано от християните, и над гроба й била построена църква.

Святитель Петр, митрополит Московский, родился на Волыни от благочестивых родителей Феодора и Евпраксии. Еще до рождения сына в сонном видении Господь открыл Евпраксии благодатную предызбранность ее сына. В 12 лет юный Петр поступил в монастырь. К тому времени он успешно изучил книжные науки и с особой ревностью стал исполнять монастырские послушания. Много времени уделял будущий святитель внимательному изучению Священного Писания и обучился иконописанию. Иконы, написанные иноком Петром, раздавались братии и посещавшим монастырь христианам.
За добродетельную подвижническую жизнь игумен обители рукоположил инока Петра в сан иеромонаха. После многолетних подвигов в монастыре иеромонах Петр, испросив благословение игумена, оставил обитель в поисках уединенного места. На реке Рате он поставил келию и стал подвизаться в безмолвии. Впоследствии на месте подвигов образовался монастырь, названный Новодворским. Для приходивших иноков был выстроен храм во Имя Спаса. Избранный игуменом, святой Петр кротко наставлял духовных чад, никогда не гневался на провинившегося инока, словом и примером поучал братию. О добродетельном игумене-подвижнике стало известно далеко за пределами обители. Нередко в монастырь приходил Галицкий князь Юрий Львович, чтобы услышать духовные наставления святого подвижника.
Однажды обитель посетил Владимирский митрополит Максим, обходивший Русскую землю со словом поучения и назидания. Принимая святительское благословение, игумен Петр принес в дар написанный им образ Успения Пресвятой Богородицы, перед которым святитель Максим до конца своей жизни молился о спасении вверенной ему Богом Русской земли. Когда митрополит Максим скончался, Владимирская кафедра некоторое время оставалась незанятой. Великий князь Владимирский, а им был в это время святой Михаил Тверской (память 22 ноября), направил к патриарху Константинопольскому своего сподвижника и единомышленника игумена Геронтия с просьбой о поставлении его на Русскую митрополию.
По совету Галицкого князя Юрия игумен Петр также отправился к Константинопольскому Патриарху для принятия святительской кафедры. Бог избрал для окормления Русской Церкви святого Петра. Плывшему Черным морем Геронтию ночью, во время бури, явилась Божия Матерь и сказала: "Напрасно трудишься, сан святительский не достанется тебе. Тот, кто написал Меня, Ратский игумен Петр, возведен будет на престол Русской митрополии". Слова Божией Матери в точности исполнились: Патриарх Константинопольский Афанасий (1289-1293) с собором возвел на Русскую митрополию святителя Петра, передав ему святительские облачения, жезл и икону, привезенные Геронтием. По возвращении в Россию в 1308 году митрополит Петр в течение года пребывал в Киеве, а затем переехал во Владимир.
Много трудностей испытал Первосвятитель в первые годы управления Русской митрополией. В страдавшей под татарским игом Русской земле не было твердого порядка, и святителю Петру приходилось часто менять места своего пребывания. В этот период особенно важны были труды и заботы святителя об утверждении в государстве истинной веры и нравственности. Во время постоянных объездов епархий он неустанно поучал народ и духовенство о строгом хранении христианского благочестия. Враждовавших князей он призывал к миролюбию и единству.
В 1312 году святитель совершил поездку в Орду, где получил от хана Узбека грамоту, охранявшую права русского духовенства.
В 1325 году святитель Петр по просьбе великого князя Иоанна Даниловича Калиты (1328-1340) перенес митрополичью кафедру из Владимира в Москву. Это событие имело важное значение для всей Русской земли. Святитель Петр пророчески предсказал освобождение от татарского ига и будущее возвышение Москвы как центра всей России.
По его благословению в Московском Кремле в августе 1326 года был заложен собор в честь Успения Пресвятой Богородицы. Это было глубоко знаменательное благословение великого первосвятителя Русской земли.
21 декабря 1326 года святитель Петр отошел к Богу. Святое тело Первосвятителя было погребено в Успенском соборе в каменном гробу, который он сам приготовил.

Множество чудес совершилось по молитвам угодника Божия. Многие исцеления совершались тайно, что свидетельствует о глубоком смирении святителя даже после смерти. Глубокое почитание Первосвятителя Русской Церкви со дня его преставления утверждалось и распространялось по всей Русской земле. Через 13 лет, в 1339 году, при святителе Феогносте (сведения о нем 14 марта), он был причтен к лику святых. У гроба святителя князья целовали крест в знак верности великому князю Московскому. Как особо чтимый покровитель Москвы святитель призывался в свидетели при составлении государственных договоров. Новгородцы, имевшие право избирать себе владык у Святой Софии, после присоединения к Москве при Иоанне III клятвенно обещали ставить своих архиепископов только у гроба святителя Петра чудотворца. При гробе святителя нарекались и избирались русские Первосвятители.
О нем постоянно упоминают русские летописи, ни одно значительное государственное начинание не обходилось без молитвы у гроба святителя Петра. В 1472 и 1479 годах совершалось перенесение мощей святителя Петра. В память этих событий установлены празднования

св. патриарх Йосиф. Св. Игнатий Богоносец. Св. Йоан Кронщадски

св. мъченик Бонифаций

Св. мъченик Бонифаций бил роб на богата и знатна римлянка Аглаида. Бидейки християнин само по име, Бонифаций и господарката му живеели беззаконно, като постоянно нарушавали заповедите Христови и се предавали на своите страсти. Но веднъж у Аглаида се появило желание да има у себе се мощи от един пострадал за вярата. "Ако получа желаното – казвала тя, - ще построя църква в името на светеца, който ще ми бъде ходатай и застъпник пред Бога." Тя повикала своя роб Бонифаций и му заповядала да отиде в източните страни, където имало силно гонение срещу християните. Дала му много пари за пътни разноски и за купуване на мощи, понеже езичниците, като знаели колко много християните ценят останките на светите мъченици, продавали ги за пари. Бонифаций, като изслушал заповедта на господарката си, казал й със смях: "А какво, госпожо, ако аз не намеря мощи и мене самия убият? Ще приемеш ли ти с чест моето тяло?" Аглаида сгълчала служителя си, загдето се шегува, когато би трябвало да благоговее пред светото дело; разкаянието за греховния живот се е пробуждало в нея. Угодно било на Бога да призове към Себе Си и Бонифация, и предприетото от него пътешествие да направи за него път на спасение. Като тръгнал, Бонифаций взел да размишлява за подвизите на св. мъченици, за благочестивия живот на истинските християни, а в същото време погледнал внимателно и в своята съвест. И какво тя му представила? – Живот греховен и нечестив. Бонифаций потреперал. Страх Господен се събудил в душата му, със сърдечно съкрушение той се каел за греховете си пред Бога и молел всемилосърдния Владика за помощ, за да изправи своя живот. Той постил и се молил през всичкото време по пътя. В такова състояние на духа пристигнал в килийския град Тарс. Това станало във време на Диоклетиановото гонение. Ежедневно тълпи християни били викани на съд и предавани на страшни изтезания и смърт. В същото време, когато Бонифаций със своите спътници влизал в града, народът на тълпи се трупал на един от площадите и гледал как убиват християни. Бонифаций гледал техния подвиг и сърцето му се разпалвало. Веднага той се хвърлил към тях и взел да ги прегръща, като викал гръмко: "Велик е Богът на християните, Който дава сила на Своите раби!" Той целувал нозете на светите мъченици, възхвалял ги, искал от тях да се помолят за него. Като видял това, съдията повикал Бонифаций и запитал кой е той.
- Християнин съм – отговорил Бонифаций.
Съдията повторил своя въпрос. Бонифаций пак изповядал своята вяра. Тогава съдията започнал да го заплашва с изтезания, ако не се съгласи да се отрече от вярата си. Бонифаций обявил, че е готов да страда за името Христово. Започнали да го мъчат, а той се радвал и благодарел на Бога, че го удостоил да страда със светите мъченици. Жестоко го мъчили, а през нощта го затворили в тъмница. На другия ден отново започнали разпитванията, увещанията и жестоките мъки. Но Господ видимо помагал на Своя служител и му облекчавал мъките от изтезанията. Бонифаций непрестанно прославял името Господне. Най-после съдията заповядал да му отсекат главата с меч. Бонифаций с молитва предал Богу душата си.
В това време спътниците чакали Бонифаций в страноприемницата и се чудели защо не идва. Като знаели неговия нетрезвен живот, те отначало не особено се безпокоели и помислили, че някъде той навярно пиянства и се весели. Минала нощта. На другия ден, като видели, че не се връща, отишли да го търсят по града, но напразно. На третия ден пак тръгнали да го търсят и питали всеки, когото срещали, не го ли е видял някой, като описвали неговата външност. Никой не могъл да даде за него сведения. Най-после те случайно се обърнали към брата на писаря, който присъствал при разследването на мъчениците. Той им казал: "Вчера един чужденец много пострада за Христа и бе посечен с меч. Дали вие не търсите него?" Те описали какъв е той по външност. "Като че ли прилича на оня, който вчера бе смъртно наказан" – отговорил братът на писаря.
- Не може да бъде – отговорили те. – Те навярно не знаеш тогова, когото ние търсим; нима един пияница и грешник ще отиде да страда за Христа?
- По-добре сами идете да видите – отговорил им той. – Телата на смъртно наказаните още лежат на мястото, където бяха убити. Може би ще намерите вашия спътник.
Те отишли и с изумление познали тялото на Бонифаций между телата на мъчениците. Досрамяло ги, че така оскърбявали тоя, който се удостоил със славна смърт за Христа. За петстопитн златни монети те купили от мъчителите измъченото тяло на своя другар и като го обвили в плащаница и помазали с благовония, го отнесли със себе си обратно в Рми. Когато се приближавали до града, Аглаида във видение чула ангелнски глас: "Приеми тоя, който беше твой раб, а сега нам брат и съслужител, който ще бъде пацител на твоята душа и застъпник пред Бога за тебе!" Аглаида дошла в ужас и излязла да посрещне връщащите се служители. Като узнала за станалото, тя с голяма чест приела тялото на мъченика, построила на негово име великолепна църква в околностите на Рим и като се покаяла за предишните си грехове, раздала имението си на бедни и започнала да живее при църквата в смирение, въздържание и голямо благочестие. Така прекарала тя 15 години и спокойно дочакала смъртта си.

Святитель Григорий, епископ Омиритский, сын Агапия и Феодотии, от юности был исполнен благодати Божией и имел дар исцелений и чудотворений. Промысл Божий вел его к святительскому служению. Еще в сане диакона в Медиолане он услышал предсказание о своем жребии от старца-отшельника, а затем получил подтверждение его слов от другого духоносного старца схимника, подвизавшегося в горах. Когда Григорий пришел к схимнику за наставлением, произошло чудо: старец явился в огненном столпе, а ночью он видел его молящимся над землей. Старец открыл святому Григорию, что ему надлежит, помолившись в Риме святым Вонифатию и Аглаиде, направиться в Александрию, принять там сан епископа и укреплять веру Христову в городе Негране, в Эфиопии. Чтобы у Григория не оставалось сомнений в истинности его слов, старец показал, что ему известна сокровенная тайна: в видении святому Григорию являлись святые первоверховные апостолы Петр и Павел и возложили на него архиерейский омофор. Выполняя Божие повеление, святой Григорий, после недолгого пребывания в Карфагене, где был диаконом, прибыл в Рим. Там. он еще раз удостоился явления святого апостола Петра у гроба святых Вонифатия и Аглаиды, который дал ему послушание помочь христианам, страдающим за Имя Господне в Негране. А ночью он видел во сне апостола Павла, и тот поднес ему чашу с елеем в предзнаменование получения благодати святительства.
В это время войсками царя Эфиопии Елезвоя (память 24 октября) был освобожден от царя Дунаана, происходившего из еврейского рода, Омиритский город Негран, в котором восстановилось христианство. Но вся церковная иерархия была беспощадно истреблена еврейскими завоевателями, поэтому Елезвой отправил послов к патриарху Александрийскому просить для Неграна епископа и клир для храмов. После молитв патриарху явился святой апостол Марк, повелевая найти диакона Григория и, посвятив его в сан пресвитера и затем епископа, отправить к Елезвою. Патриарх так и поступил. Во время хиротонии была явлена над святым Григорием особая благодать Божия: лицо его просияло неземным светом, а от одежд исходил благовонный фимиам. Прибыв в Омирит, святой Григорий стал восстанавливать христианские святыни и проповедовать истину язычникам и иудеям. Святитель Григорий помазал на царство нового царя Авраамия, который велел креститься всем своим подданным. Тогда знатные евреи обратились к царю с просьбой, чтобы он назначил состязание в вере между ними и христианами, обещая, если в этом споре победят христиане, то иудеи примут Крещение. Через сорок дней состоялся диспут, продолжавшийся несколько дней. Святитель Григорий опроверг все доводы еврейского старейшины, раввина Ервана, пользуясь только текстами Ветхого Завета. В видении Ерван увидел святого пророка Моисея, который поклонялся Господу Иисусу Христу. Пророк сказал Ервану, что тот противится истине и потому будет побежден. Благодатью Божией христианская правда одолевала, но Ерван никак не хотел признать себя побежденным и сделал последнюю отчаянную попытку. Он дерзко сказал: "Если хочешь, чтобы я душой уверовал в твоего Христа и признал, что твой Бог - Бог Истинный, - то покажи мне Его, епископ!" Святитель ответил: "Великого ты просишь. Не с человеком споришь, а с Богом. Но, чтобы утвердить в людях Своих веру, Господь может сотворить знамение". В страхе и с дерзновением ожидали христиане, что произойдет дальше.

Святой Григорий, имея непоколебимую веру в Бога и крепко уповая на Него, стал молиться вслух. Он вспоминал тайну воплощения Бога Слова, чудеса земной Его жизни, Тридневное Воскресение и Вознесение на Небеса, призывал силу Животворящего Креста: "Яви Себя, Господи, - молил святитель Христов, - ради славы Святого Имени Твоего!" Когда он кончил молитву, земля сотряслась, на востоке отверзлось небо, и в светлом облаке, в пламени и огненных лучах сходил на землю Господь Иисус Христос, и был слышан глас Господень: "Ради молитвы епископа Григория исцелит вас Распятый отцами вашими". Подобно Савлу, который на пути в Дамаск ослеп от Небесного света, ослепли евреи и просили святого епископа исцелить их. Приняв святое Крещение, все они исцелились. Раввин Ерван получил христианское имя Лев.
После этого величайшего чуда святитель Григорий еще более тридцати лет управлял омиритской паствой. Почил он в 552 году и был погребен в усыпальнице Великой церкви.

св. мъченик Севастиан и дружината му. Св. Модест, патриарх Иерусалимски.

Севастиан бил началник на дворцовата стража при императорите Диоклетиан и Максимиан. Царете го обичали за неговата храброст и мъдрост и винаги го държали при себе си, оказвайки му пълно доверие. Но те не знаели, че Севастиан е християнин. Не поради страх от преследвания Севастиан криел вярата си, но още не било дошло времето открито да изповядва Христа. А дотогава той не пропускал случай да помага на своите едноверци и спокойно очаквал времето, когато Господ ще го призове на свещен подвиг. Това време настъпило. Двама братя - Маркелин и Марк - поради християнската им вяра били доведени в Рим при управителя на града, който поискал те да се отрекат от Христа...

св. пророк Даниил и св. три отроци Анания, Азария и Мисаил

Халдейският цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разрушил храма, построен от Соломон, отнесъл във Вавилон всички скъпи съдове и откарал в плен множество юдеи. Между тези пленници имало люде, които свято пазели в сърцата си любов към Бога и към Неговия закон и Господ по Своята милост и сила чудно ги опазвал сред беди и изкушения. Измежду взетите в плен юдеи цар Навуходоносор избрал най-умните и красиви младежи, които предназначил да му служат, и заповядал да ги учат на разни науки. На много изкушения били подложени тези младежи, докато се възпитавали при царския двор: халдейските обичаи и закони били езически и противни на юдеите. Но четирите момци: Даниил, Ананий, Азарий и Мисаил (които по халдейски били преименувани на Валтасар, Седрах, Мисах и Авденаго) показали твърдост не според годините си и продължавали свято да изпълняват Мойсеевия закон. Сред разкоша и богатството те не забравили своя Бог и закон, молели се усърдно и се хранели само с хляб и овощия, като се отказвали от храната, която царят заповядал да им дават на неговата трапеза. Бог не лишил от Своята милост юношите, които така твърдо пазели Неговите заповеди, и ги надарил с мъдрост и успех в науките. Царят ги викал, беседвал с тях и установил, че те със своята мъдрост и разсъдителност надминават всички учени мъже в държавата му...
Младият Даниил веднъж спасил от смъртно наказание една жена на име Сусана, която била наклеветена от двама развратни старци. Когато завеждали нещастната жена на смърт, младият Даниил дал на съдиите съвет да разпитат обвинителите й поотделно. Те, не очаквайки това разследване, се объркали в своите показания и чрез това се открила невинността на Сусана.
Веднъж цар Навуходоносор видял сън, който твърде много го смутил. Като се събудил, той веднага забравил подробностите на това съновидение. Но тежкото впечатление,което оставил тоя сън, продължавало да го безпокои. Той повикал при себе си халдейските учени мъже и сънотълкуватели, като искал от тях да му разкажат съня, който видял, и да му обяснят значението му. Никой, разбира се, не могъл да стори това. Царят се разгневил и осъдил на съмрят всички вавилонски мъдреци. Застрашеният от също такава участ Даниил с тримата си другари помолил царя да му даде няколко дни срок и, твърдо надявайки се на Бога, молел Го да му открие тайната. Бог чул молитвата на Даниил и тримата му другари и насън им открил всичко, което трябвало да знаят: както самия сън на царя, забравен от него, така и значението му...

При гръма на музиката народът паднал и се поклонил на златния истукан. Враговете на Даниил и неговите приятели донесли, че само те не се поклонили. Царят повикал момците и ги запитал: - Вярно ли е, че не искате да служите на моя бог и не се покланяте на изображението, което аз поставих? Още сега се поклонете, иначе ще бъдете хвърлени в горящата пещ и никакъв бог не ще ви избави от ръката ми!
Те отговорили: - Ние имаме на небесата Бог, Който е силен да ни спаси от горящата огнена пещ и от твоята ръка. Но ако Нему е неугодно да ни избави, ние все пак няма да служим на твоите богове и няма да се поклоним на златния истукан, който си поставил!
Царят се разгневил, заповядал да разпалят пещта и да хвърлят в нея яко свързаните момци. Огънят в пещта бил толкова силен, че войниците, които изпълнявали заповедта на царя, били опалени от пламъка. Но Бог пазел момците...
Уплашеният цар наново свикал мъдреците и им разказал съня, като искал да го изтълкуват. Никой от тях не могъл да обясни съня. Но Даниил казал на царя, че чрез тоя сън заради неговата гордост Господ му предсказва лишаване от царския сан и отдалечаване от човешкото общество дотогава, докато той признае, че само Бог е всемогъщ, че само той дарява на царете сила и слава.
- И затова, царю – прибавил той, - разкай се за греховете си, изкупи ги с правда и милосърдие към бедните, заглади гордостта чрез смирение, и може би Бог, като види твоето разкаяние, ще отмени определеното наказание!
Царят не послушал съвета на Даниил и скоро забравил съня и неговото значение. Гледайки на великолепния Вавилон, той се гордеел със своето величие и слава. "Нали аз – казал той – издигнах тоя град? Нали аз го съградих със силата на своята мощ и за слава на моето величие?"
Но царят едва успял да произнесе тия думи и Божият съд над него се изпълнил. Той бил лишен от разум и като див звяр започнал да се скита по поля и гори. Това се продължило цели седем години, след което Господ Бог се умилостивил над него и му възвърнал разума. Навуходоносор се разкаял и в дълбокото си смирение, като познал Божието всемогъщество, отново заел престола си и царувал няколко години, славейки и хвалейки Всевишния Бог.
Валтасар, синът на Навуходоносор, веднъж устроил в двореца си великолепно угощение, на което били поканени всички държавни велможи и царски жени. Всички шумно се веселили, пиели вино от свещените съдове, взети от Йерусалимския храм, и величаели вавилонските богове – златните, сребърни и медни идоли, и никой не споменавал за вечния Бог. Изведнъж се явила тайнствена ръка, която начертала на стената на пиршествената зала незнайни думи...След това Даниил обяснил, че тия думи: мене, текел, упарсин, означават: изброй, претегли, раздели, т.е., че Бог изброил царството му, претеглил делата му и ги намерил недостатъчни, и най-после разделил царството му между иноплеменниците. Пророчеството се сбъднало още същата нощ. Мидияни и персийци нападнали Вавилон, убили царя и разделили царството му...

Царят му поверил управлението на една трета част от своята държава. Това възбудило завист у велможите и те прибягнали до хитрост, за да го погубят. Като знаели как свято Даниил пази вярата на бащите си, те уговорили царя да издаде следната заповед: "Който през следващите тридесет дена се моли на който и да е бог или на човек, освен на царя, да го хвърлят в лъвовата яма!" Даниил по свой обичай продължавал три пъти на ден да се моли пред отворения прозорец на стаята си, обърнат към Йерусалим. Велможите не се забавили да донесат за това на царя, като искали изпълнението на присъдата. Царят съжалявал за своята повеля, понеже обичал Даниил, но не могъл да отмени заповедта. Даниил бил хвърлен в лъвската яма и входът в ямата бил запечатан с печат...
Даниил проживял до дълбока старост и се удостоил с чудни откровения от Господа, които са записани в неговата пророческа книга. В пророчески видения му били открити съдбините на народите и царствата, времето на Спасителевото идване и съдбата, която ще постигне Йерусалим. Това му било възвестено чрез архангел Гавриил, който му се явил, когато Даниил със съкрушено сърце молел Господа да се умилостиви над израилския народ.

св. пророк Агей

Свети пророк Агей произхождал от Левиевото коляно и бил роден по време на вавилонския плен. Още като юноша той се завърнал в Иерусалим и пророкувал тук със свети пророк Захарий тридесет и шест години. И двамата живели 500 години преди въплъщението на Христа. Свети Агей бил съвременник на построяването на втория Иерусалимски храм, издигнат на мястото на Соломоновия храм. След завръщането от вавилонски плен Зоровавел, водачът на иудеите, назначен за техен владетел от персийския цар Кир, започнал строежа му. Изграждането на храма било съпроводено с много трудности, създавани от самаряните, чието участие в това дело иудеите отклонили, защото искали да запазят чистотата и неприкосновеността на богослужението от всичко нечисто и езическо. Самаряните подкупили началниците на някои персийски области и те наклеветили иудеите пред персийския двор. Но главното препятствие било това, че предишното горещо усърдие на иудеите охладняло. Те насочили дейността си към други неща, започнали да строят и украсяват своите собствени домове, като смятали, че още не е дошло време да се строи Божият дом и посочвали много други оправдания за нерадението си. И в това време Господ им пратил пророк Агей с изобличения и заплахи, а също и с обещание за помощ свише и славно пророчество за превъзходството и величието на втория храм в сравнение с първия. С Божията помощ и при съдействието на пророците Агей и Захария Зоровавел преодолял козните на враговете и бездействието на иудеите и храмът, започнат през 520 г. пр. Р. Хр., бил завършен през 516 г., на шестата година от владичеството на персийския цар Дарий. "Ръцете на Зоровавеля ­ казал Господ чрез пророка ­ туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат" (Зах. 4:9). Речите, с които пророк Агей призовавал към изграждането на храма, са четири. В тях той подбужда иудеите и изобличава безгрижието и нерадението им за Божия дом, посочва, че поради това са неуспешни делата им, земята им е безплодна и ги застигат Божии наказания. Той ги увещава, че строежът е безопасен и своевременен, уверява ги в присъствието и покровителството на Бог, величието и превъзходството на новия храм, нуждата от него и обещанието за Божието благословение заради изпълнението на Господнята воля.

Пророкът изобразява величествено бъдещата слава на храма и утвърждаването на непоклатимото царство на земята, царството на Христа: "Защото тъй казва Господ Саваот: още един път, ­ и ето, скоро ще бъде, ­ ще потреса небе и земя, море и суша; ще потреса всички народи, ­ и ще дойде Желаният от всички народи; ще изпълня тоя Дом със слава, казва Господ Саваот. Среброто е Мое и златото е Мое, казва Господ Саваот. Славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния, казва Господ Саваот; и на това място ще дам мир, казва Господ Саваот" (Агей 2:6-10). И още имало слово Господне към пророка: "Кажи на Зоровавеля, управителя на Иудея: ще разтърся небе и земя; ще срутя престоли на царство и ще изтребя силата на царствата езически... В оня ден, казва Господ Саваот, ще те взема, Зоровавеле, сине Салатиилев, рабе Мой, казва Господ, и ще те държа като печат, защото те избрах, казва Господ Саваот" (Агей 2:21-24). След кончината си свети Агей бил погребан с почести близо до свещеническите гробове, защото произхождал от свещенически род.

The Holy Empress Theophano was the first wife of Emperor Leo VI the Wise (886-911). She and Leo were locked up in prison for three years, because Leo was falsely accused of intending to assassinate his father, Emperor Basil the Macedonian. After receiving her freedom, she spent her life in prayer and fasting, earnestly struggling for her salvation. Living in the world, she renounced everything worldly. She was a benefactor to the poor, and was generous toward monasteries. She was a true mother to her subjects, caring for widows and orphans, and consoling the sorrowful. St Theophano died in 893 or 894. Even before her death her husband started to build a church, intending to dedicate it to Theophano, but she forbade him to do so. It was this emperor who decreed that the Sunday after Pentecost be dedicated to All Saints. Believing that his wife was one of the righteous, he knew that she would also be honored whenever the Feast of All Saints was celebrated. Her holy relics are preserved in Constantinople.

св. Елевтерий и неговата майка Антия. Св. Павел Латрийски. Св. Стефан Изповедник

Св. Елевтерий, римлянин от знатен произход, получил от майка си Антия, обърната в християнство от самия апостол Павел, християнско възпитание. Получил и добро образование, той от младини се посветил да служи на Бога. На 15-годишна възраст бил ръкоположен за дякон на папа Анаклет, а като станал 18-годишен получил сан презвитер. На 20 г. бил възведен в сан епископ Илирийски и скоро се показал на висотата на своето звание със светостта на живота си и с дейно разпространение и укрепване на християнството сред паството си. Слухът за неговата успешна дейност в полза на преследваното християнство достигнал до Рим. Император Адриан го извикал и след много изтезания заповядал да обезглавят този Христов изповедник. Поразен от чудесата, станали при изтезанията на Елевтерий, до когото не се докоснали пуснаните срещу него зверове и който сред огъня останал невредим, сам перфектът Коривон се обърнал към Христа и приел заедно с Елевтерий мъченическа смърт. Пострадала и майката на Елевтерий, Антия, която дошла да целуне умрелия си син. Тя също била обезглавена. Били посечени с меч още и двамата мъчители на Елевтерий, които по време на мъченията повярвали в Христа.
Мощите на свещеномъченик Елевтерий сега се намират в Рим, в църквата "Св. мъченица Сусана".

Преподобният Павел Латрийски бил роден в град Елей (град близо до Пергам), от благородни родители. Още като малък той изгубил баща си и се възпитавал в обителта на свети Стефан във Фригия. Скоро след това погребал и майка си и още като юноша изцяло се посветил на служение на Бога в един манастир на планината Латра, недалеч от Милет. Той умъртвявал плътта си, никога не лягал на одър и дори на рогозка, а облегнат на някое дърво или камък, си отдъхвал в кратък сън. Често, за да преодолее съня, той окачвал два големи камъка на гърба си и преди утренята обикалял манастира или на брега на близкия поток се предавал на гореща молитва и богомислие. Но преподобният Павел не се задоволил с тези подвизи и за да се посвети всецяло на Христа, се оттеглил в безмълвие в една пещера, а по-късно се преселил на една висока планина. Овчар случайно го открил в уединението му и му доставял храна. Преуспявайки в духовното съвършенство, той се сподобил от Бога с дар да вижда невидимия свят и вършел чудеса. Славата на дивните му подвизи и на светото му житие привличала при него много подвижници, които се заселили в подножието на скалата и устроили манастир. Император Константин Багрянородни често му пишел, като го молел за молитви и съвети. Българският цар Петър и римският папа го почитали заради богоугодния му живот. Тъй като безмълвието му се нарушавало от многобройните посетители, преподобният Павел на два пъти се оттеглял на остров Самос, където основал лавра и възстановил три манастира, разорени от агаряните. Когато отново се завърнал в Латра, той предсказал часа на кончината си. После слязъл от планината, благословил братята и с мир предал духа си на Господа.

Преподобният наш отец се родил във великата Кападокия от родители християни, които го възпитали в добродетел. От ранни години той се отличавал с благонравие и странял от обичайните детски забави. Когато бил на седем години, родителите му го дали да се учи. Той се оказал способен в учението и скоро добре усвоил Божественото Писание. Когато навършил петнадесет години, напуснал отечеството си и отишъл в Цариград, за да завърши образованието си. Това станало при цар Теодосий Адрамитен и свети патриарх Герман. Свети Стефан продължавал да се учи усърдно и като овладял философските науки, надминал мнозина, дори учителите си, така че всички се удивлявали на неговата премъдрост. Цариградският патриарх свети Герман научил за Стефан, повикал го и го благословил, а после запитал откъде е родом. Стефан му разказал всичко за живота си. Патриархът го обикнал заради благонравието, премъдростта и смирението му и го оставил да живее при себе си. Блаженият останал няколко години при патриарха, служел на светата църква и живеел във въздържание и с чиста съвест. После тайно от всички напуснал столицата и отишъл в един манастир, приел монашеско пострижение и се подвизавал в добродетели. След време той пожелал безмълвно житие, оставил манастира и намерил уединено и никому неизвестно място. Там живял доста дълго, работейки на Бога в пост и молитви. През това време се преставил епископът на Сурож и жителите на града отишли в Цариград при светейшия патриарх Герман, за да молят за епископ... В престолния град започнали да предават православните християни на различни мъчения. Злочестивият цар изпратил на заточение патриарх Герман и поставил вместо него Атанасий, родом сириец, който бил негов единомишленик в ереста. После царят и новият патриарх изпратили свои посланици в Сурож при свети архиепископ Стефан със злочестивата заповед хората да не покланят на иконите и кръста... Като чул това, царят в гняв заповядал да бият свети Стефан. После наредил да го вържат за опашката на един кон и да го влачат към тъмницата, а светият благодарял на Бога. Всички затворници се молили на Бога и по светите им молитви скоро нечестивият цар умрял и се възцарил синът му Константин Копроним. Съпругата му, която била чувала за добродетелите и чудесата на свети Стефан, го молела да освободи светеца и да му позволи да заеме престола си. По това време царят се сдобил със син и свети Стефан го кръстил. Той наградил светеца с дарове и с големи почести го отпратил при паството му. Добрият пастир отново получил престола си и дълго ръководел повереното му Христово стадо. После, предузнал отхождането си при Бога, поставил на мястото си своя клирик Филарет и се преставил за вечен живот на 15-ия ден от месец декември.

Единадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение. Неделя на св. праотци. Св. мъченици Тирс, Левкий, Филимон, Аполоний, Ариан и Калиник и другите с тях

Тирс и Левкий били родом от Кесария и пострадали при гонението на римския император Деций. Мъжественото им търпение при страшните изтезания и чудесата, проявени от Господа, убедили и езическия жрец Калиник в истината на християнската вяра.
Много години след това, вече при Диоклетиан, били мъченически убити в Тиваидската страна (Египет) християните Аскалон и Леонид.

Но ревността към вярата се възбуждала все по-силно и по-силно, въпреки ужасното гонение. Езичниците внезапно се обръщали към Христовата вяра и отивали радостно на мъчения. Мъченическата смърт на Аполоний и Филимон и станалите при това чудасе обърнали към Христа самия хегемон Ариан, който на своя ред запечатал вярата си със св. мъченичество.

Праотци наричаме старозаветните предци на Иисус Христос по човечество, които почитаме като изпълнители на Божията воля в свещената история до новозаветната епоха, поради тяхното праобразно участие в историята на спасението, в движението на човечеството към Небесното царство. Към праотците отнасяме преди всичко старозаветните патриарси - образи на благочестието и хранители на завета още преди Потопа дълголетниците Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Матусал, Ламех и Ной (Бит. 5:1-32).
В епохата след даруването на закона на Мойсей сред патриарсите били Авраам, Исаак, Иаков и Йосиф, с когото и завършва патриархалният период на библейската история. Като праотци Църквата почита и праведните Богоотци, родители на св. Богородица Иоаким и Анна, и праведният Й годеник - Йосиф Обручник.
Почитането на старозаветните праотци е засвидетелствано в Християнската църква около втората половина на IV в., но то произхожда от практиката на юдеохристиянските общини от първите векове, най-вече на Йерусалимската църква. Особено празнуване на св. праотци Църквата е постановила в Неделя на св. отци преди Рождество Христово.

св. мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мъченица Лукия

Във време на страшното гонение срещу християните при Диоклетиан и Максимиан започнали смутове и вълнения в Армения и Кападокия. Царете пратили там двама сановници - Лисий и Агриколай с повеля да съдят християните колкото се може по-строго, защото в онова време всички граждански смутове се приписвали на християните...
Св. Презвитер Авксентий заедно с множество християни в гр. Саталион били заловени, докарани и затворени в тъмница, за да бъдат съдени. В деня, определен за съд, един от най-знатните и богати градски сановници и военачалници - Евстратий, дошъл в тъмницата и казал на затворниците:
- Моля ви за Бога, помолете се за мене, защото аз искам сега да бъда участник във вашия подвиг!
Всички, като застанали на колене, заедно се помолили и след това се отправили на съд при Лисий. Заповядано било разследваните християни да пристъпят един подир друг. Изведнъж Евстратий, като издигнал глас, започнал да слави подвига на християните и да изповядва вярата си в Христа. Лисий веднага заповядал да му снемат знаците на войнското звание и да го подложат на изтезания. Евстратий с радост изтърпял най-ужасните мъчения, прославяйки Бога.
Виждайки това, един от другарите на Евстратий - Евгений, извикал гръмогласно:
- Лисие, и аз съм християнин, и проклинам твоите лъжливи богове!
Лисий заповядал да хванат Евгений и заедно с Евстратий да го отведат в тъмницата.
На другия ден на Лисий престоял далечен път в гр. Никопол. Той заповядал подир него да водят и затворниците. Те дошли по пътя в родния град на Евстратий и Евгений. Гражданите излезли от къщите си да видят Евстратий, когото много и уважавали, но не смеели да се приближат към него, понеже се боели от гнева на началника. Но един човек на име Мардарий показал голяма ревност към вярата. Той бил небогат човек. Строял си нова къща и сам я покривал. Когато видял затворниците и между тях Евстратий, той бързо слязъл от покрива и казал на жена си:
- Виждаш ли тоя знатен мъж? Той не е пожалил ни сан, ни своето богатство, а оставил всичко и станал жертва Богу. Блажен си ти, Евстратие! И в тоя живот бе ти славен, и в бъдещия ще се удостоиш с неизказана радост.
- Що ти пречи и на тебе да тръгнеш по същия път? - възразила жената на Мардарий, християнка...
След това целунал децата и жената, помолил съпругата си да не скърби за него, простил се още с приятелите си и се присъединил към затворниците християни, като викал: "И аз съм християнин!" Отвели всички затворници в градската тъмница, а с тях и Мардарий, като известили за него на Лисий. Лисий страшно се разгневил и още там осъдил на смърт отначало презвитер Авксентий, който бил посечен с меч, а после Мардарий и Евгений. Мардарий на всички въпроси отговарял само: "Аз съм християнин!" Той бил обесен с главата надолу и опалван с огън. Във време на това ужасно изтезание повтарял само това: "Господи, благодаря Ти, че ме удостои с тия блага. Приеми душата ми в мир!" Евгений бил също жестоко убит.
Но постоянно се явявали нови изповедници на Името Христово. След убиването на християните Лисий отишъл да направи преглед на войските, които се намирали в града. Между тях той забелязал един войник, на име Орест, който го поразил със своята красота, стройност и ловкост във военните упражнения. Той го извикал отпред и му заповядал да хвърля с копието в цел. Войникът взел копието и се готвел да изпълни повелята на Лисий, но при движението му паднал кръстът, който висял на гърдите му.
- Какво е това? - запитал Лисий, като взел с ръка кръста. - Нима и ти си от ония, които се покланят на Разпнатия?

Най-после той решил да отправи Евстратий и Орест при Агриколай в гр. Севастия (в Армения). Желаейки да спаси Евстратий, [Агриколай] го молел да се поклони престорено на боговете и му обещавал дарове и почести, но Евстратий останал твърд. Той присъствал на смъртното наказание на младия войник Орест, който бил умъртвен на нагорещен одър. След това в тъмницата Евстратий бил утешен чрез посещението на севастийския епископ св. Власий, от когото приел св. Причастие. При това внезапна светлина осияла тъмницата и се чул глас от небето: "Евстратие, ти добре се подвизава. Дойди на небесата да получиш приготвения ти венец!"
На другия ден св. мъченик радостно изслушал смъртната присъда. Докато подготвяли всичко за смъртното наказание, той произнесъл молитвата, която и сега още се чете на съботната полунощница. След това, като се прекръстил и извикал: "Господи Иисусе Христе, в ръцете Ти предавам моя дух", св. мъченик влязъл в огнената пещ и тихо предал душата си. Св. епископ Власий взел тялото му, което останало неповредено в огъня, а също и тялото на св. Орест и на другите мъченици, и ги погребал благоговейно.

Когато славата на света мъченица Агатия се разпространила по цяла Сицилия и жителите на Сиракуза се стичали в Катана на поклонение пред светия гроб на мъченицата, случило се една девица на име Лукия от благороден произход и уважавана от всички да отиде на празника заедно с майка си Евтихия, която четири години страдала от кръвотечение и не можела да се изцели с никакви лечебни средства. По време на църковната служба над гроба на мъченицата чели евангелието, в което се споменавала жената, изцелила се от кръвотечението си, като се докоснала до дрехата на Христа. Лукия казала на майка си:
- Майко, ако вярваш в това, което чуваш, вярвай и че света Агатия се е удостоила да застане пред Онзи, за Чието име е пострадала. Затова докосни гроба й с вяра и ще се изцелиш...
Момъкът повярвал на думите й, и като си мислел, че става въпрос за купуване на имот, вече не възразявал и дори сам поощрявал годеницата си и нейната майка да продават имуществото си. Но щом узнал, че всичко е раздадено на бедни, вдовици и сираци, че е похарчено за странници и Божии служители, веднага отишъл и съобщил на градоначалника Пасхазий, че годеницата му е християнка и следователно се противи на царските заповеди. Пасхазий извикал Лукия и започнал да я убеждава да принесе жертва на идолите. Блажената му отговорила:
- Жива жертва и чисто и непорочно благочестие пред Богаи Отца е да се грижиш за сираците и вдовиците в техните скърби...
Когато повели светицата на поругание, Бог й дал такава тежест, че мъчителите не могли да я помръднат от мястото й... Тогава неколцина от приближените на Пасхазий, които желаели да го освободят от тежкото и неудобно положение, заповядали на слугите да посекат с меч гърлото й, а после заедно с градоначалника си отишли вкъщи. Но колкото и силно да била ранена, светицата не губела сили и говорела на народа:
- Благовестявам ви - казала тя, - че на Божията Църква се дарява мир, защото Диоклетиан се отказа от царството, а Максимиан е мъртъв. И както Катана има за своя застъпница моята сестра в Бога света Агатия, така и аз съм дадена от Него за защита на този град, ако изпълнявате волята Му и вярвате в това.
Животът не я оставял, докато не дошли свещеници и тя не се причастила с Пречиститие и Животворящи Христови Тайни. Чак когато след причастието всички възгласили: “Амин”, светата мъченица предала в ръцете на Господа чистата си душа.

св. Спиридон, епископ Тримитунтски

Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните. В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър... Св. Спиридон взел участие в I Вселенски събор (325 г.), свикан в Никея за осъждане лъжливото учение на Арий. Спиридон имал това, което не може да даде земната мъдрост: той имал твърда и жива вяра. В него действал Св. Дух, Който учи на всяка истина и затова неговите прости думи силно действали на Ариевите привърженици. Те разбрали истината и се отричали от заблужденията си. В думите на Спиридон те чувствали непреодолима сила, с която не могли да се борят. Веднъж император Констанций, син на Константин Велики, бидейки болен, видял насън, че Спиридон може да го изцери. Той го повикал, и действително Господ изцерил царя чрез молитвите на светия епископ. Констанций поискал богато да го награди и му предлагал много пари, но светителят се отказал от даровете и казал на царя...

Прославен чрез много чудеса, които били знакове на проявената към него Божия милост, св. Спиридон остарял. Веднъж като жънел своята нива, почувствал се недобре и казал на жътварите, че му е дошло времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал съвети на окръжаващите го да обичат Бога и ближния, той предал Богу чистата си душа около 350 г. Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с благоговение, се извършвали много чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завоевание на Цариград те били пренесени в Керкира, където са запазени и досега в нетление.

св. преподобни Даниил Стълпник

Този свят мъж се родил в Месопотамия от родители, които дълго време нямали деца. В усърдните си молитви те дали обещание, че ако имат рожба, ще я посветят в служба на Бога. Родил им се син и те, верни на своето обещание, го завели в манастир още когато бил петгодишен. Но игуменът на манастира не се съгласил да го приеме - момчето трябвало напълно съзнателно да определи своя път в живота. И действително, когато момчето навършило 12 години, то само напуснало бащиния дом и постъпило в манастир. Родителите се зарадвали и му пожелали успех в спасителния подвиг. В манастира момъкът удивлявал и най-строгите подвижници със своята ревност към молитва и трудове. След няколко години той пожелал да се поклони на светите места, където Спасителят живял и страдал. Игуменът го задържал. По-късно го изпратил в Антиохия по някаква работа. Даниил се радвал, защото му се представяла възможност да посети преподобни Симеон Стълпник, което отдавна желаел. Той се възкачил а кулата и получил благословение от св. подвижник, който в пророчески дух му казал: - Бъди мъжествен, чедо, и да крепне сърцето ти. Много трудове ще понесеш заради Христа, но Христос ще ти бъде във всичко помощник, ще те укрепи и ще утешава душата ти.
Даниил се върнал в своята обител. Скоро игуменът починал, и братята искали да изберат за игумен Даниил, но той ги отклонил, като вместо себе си им посочил друг достоен човек, а сам напуснал манастира, за да изпълни отдавнашното си желание - да посети Йерусалим. Но не било съдено да се изпълни това му желание: междуособните войни и смутове затруднявали пътуването до светите места. Даниил не послушал съветите на преподобни Симеон Стълпник. Когато го посетил за втори път, преподобният внушавал на Даниил да не тръгва. Но той тръгнал и по пътя срещнал един честен старец.
- Къде отиваш? - попитал той Даниил.
- Отивам към светите места, ако Бог е рекъл - отговорил Даниил.
- Добре стори, дето каза: "Ако Бог е рекъл". Тоя път е неугоден Богу. Не си ли чул какви смутове има в Палестина?
- Чул съм - отговорил Даниил, - но се уповавам на Бога. Той ще ми бъде помощник и ще ме запази от беда. Дори и да се случи нещо с мене, не се боя, защото живеем ли, умираме ли - всичко е за Господа (Рим. 14:8).
- Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази - казал старецът с думите на Псалмопевеца (Пс. 120:3).

Даниил започнал да уверява, че е готов да умре на тоя път заради Христа. Но старецът възразил, че не трябва доброволно да търси опасност. Той убедил най-после Даниил да остави пътя, по който е тръгнал и да отиде във Византия. "Нима само в Йерусалим можем да намерим Бога, казал той, а във град Византион не? Бог не се обхваща от място, любезни сине!" Даниил се отказал от намерението си и потърсил да угоди на Бога чрез други трудове. Целият му живот бил посветен на Господа. Недалече от Византион той си построил стълб и там денем и нощем прекарвал в постоянна молитва. Случило му се да претърпи много гонения и клевети, но всичко понасял спокойно, търпеливо, твърдо, уповавайки се на Бога, Който не го оставил и го удостоил с висок дар на чудотворство. Даниил се прославил с мъдрост и благочестие. Тълпи посетители се стичали при неговия стълб, за да получат наставления; ученици се заселвали около него; царе и сановници искали неговия съвет и благословение. Но подвижникът считал себе си винаги недостоен Божи служител. Подвизавал се по такъв начин 33 години и в дълбока старост.

св. мъченици Мина, Ермоген и Евграф

Жестокият гонител на християните, император Максимиан, веднъж пратил в Александрия един от заслужилите си войници - атинянина Мина, с поръчение да усмири вълненията, възникнали в града, и да се погрижи да отвърне християните от тяхната вяра. Царят не знаел, че Мина сам вярвал в Христа. Мина пристигнал в Александрия и наскоро чрез мъдрите си разпоредби усмирил вълненията и привел всички дела в ред. А що се отнася до вярата Христова, той не само не я преследвал, но явно говорел, че тя едничка е истинска и спасяваща вяра. Думите си той доказвал чрез дела, бидейки крайно милосърден и добър. Господ му дарувал чудотворна, целебна сила. Всички болни, които получавали изцерение чрез неговите молитви, славели Бога, и вярата в Христа се разпространявала в Александрия все повече и повече. Тия успехи на християнската вяра силно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за действията на Мина. Разгневеният цар свикал своя съвет и след съвещание с велможите си решил да изпрати в Александрия градския управител Ермоген, от всички уважаван мъж. Той му дал най-строги заповеди против християните и особено против Мина, като му заповядал да употреби всички средства, за да застави християните да се върнат към идолопоклонството.

Ермоген бил езичник, не знаел нищо за истинската вяра, но по природа бил добър и милостив... Когато на другия ден войници влезли в тъмницата, едва повярвали на очите си, като видяли Мина здрав. Като узнали как се изцерил, те извикали: "Велик е християнският Бог!" и с внимание и вяра слушали поученията му. Дошли други войници от съдията. Но и те останали при Мина, победени от силата Христова. Мълвата за чудесното събитие се разнесла по града и целия народ се затекъл към тъмницата, славейки и величаейки истинния Бог. Тогава Мина решил сам да отиде в съдилището при Ермоген, който с неизразимо изумление видял здрав оногова, когото в навечерието видял осакатен и едва жив. Мина започнал да говори на съдията за Бога, като го призовавал да познае истината и от Името на Господа му обещавал спасение. Чудно видение в същото време се представило на Ермоген. Той видял два светли ангела, увенчаващи мъченика с нетленен венец, и като паднал при нозете на Мина, извикал: - Моли се за мене, истински Божий служителю, щото и мене милостно за приеме Господ!
- Не се съмнявай в Божията милост - отговорил светият мъченик. Бог е добър и милосърден и няма да отхвърли идващия при него. Той ще впише името ти в книгата на живота, и ти ще Го прославиш чрез св. мъченичество.
Целият тоя ден в Александрия бил ден на радост и тържество: народът гръмогласно славел Господа и Му благодарял. А Ермоген цяла нощ слушал наставленията на Мина и се готвел за св. кръщение, което приел заедно с голямо множество народ. Той раздал имота си на бедни и с Мина започнали да проповядват истинската вяра и чрез Божията сила правели чудеса.
Всичко това стигнало до царя, който сам пристигнал в Александрия с голяма военна сила. Той повикал при себе си християните и жестоко ги укорявал, че са оставили вярата на бащите си. Но Мина и Ермоген не се побояли от заплахите му и смело изповядвали пред царя своята вяра в истинния Бог, като разказвали за чудесата, извършени чрез силата Господня. Царят не повярвал и заповядал да ги подложат на страшни изтезания. Отново силата Божия се проявила в чудни изцерявания. Пред очите на царя осакатените християни се изправяли здрави и невредими. Той приписвал всичко на магьосничество.

Един езически учен и писател, на име Евграф, като видял тия чудеса, повярвал и открито изповядвал вярата си в Иисуса Христа. Царят със своята ръка го убил. Мина и Ермоген по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в железен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потънал, а доплувал до гр. Византион, където епископът, уведомен по чудесен начин за пристигането на св. мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал близо до градските стени.