св. мъченик Бонифаций

Св. мъченик Бонифаций бил роб на богата и знатна римлянка Аглаида. Бидейки християнин само по име, Бонифаций и господарката му живеели беззаконно, като постоянно нарушавали заповедите Христови и се предавали на своите страсти. Но веднъж у Аглаида се появило желание да има у себе се мощи от един пострадал за вярата. "Ако получа желаното – казвала тя, - ще построя църква в името на светеца, който ще ми бъде ходатай и застъпник пред Бога." Тя повикала своя роб Бонифаций и му заповядала да отиде в източните страни, където имало силно гонение срещу християните. Дала му много пари за пътни разноски и за купуване на мощи, понеже езичниците, като знаели колко много християните ценят останките на светите мъченици, продавали ги за пари. Бонифаций, като изслушал заповедта на господарката си, казал й със смях: "А какво, госпожо, ако аз не намеря мощи и мене самия убият? Ще приемеш ли ти с чест моето тяло?" Аглаида сгълчала служителя си, загдето се шегува, когато би трябвало да благоговее пред светото дело; разкаянието за греховния живот се е пробуждало в нея. Угодно било на Бога да призове към Себе Си и Бонифация, и предприетото от него пътешествие да направи за него път на спасение. Като тръгнал, Бонифаций взел да размишлява за подвизите на св. мъченици, за благочестивия живот на истинските християни, а в същото време погледнал внимателно и в своята съвест. И какво тя му представила? – Живот греховен и нечестив. Бонифаций потреперал. Страх Господен се събудил в душата му, със сърдечно съкрушение той се каел за греховете си пред Бога и молел всемилосърдния Владика за помощ, за да изправи своя живот. Той постил и се молил през всичкото време по пътя. В такова състояние на духа пристигнал в килийския град Тарс. Това станало във време на Диоклетиановото гонение. Ежедневно тълпи християни били викани на съд и предавани на страшни изтезания и смърт. В същото време, когато Бонифаций със своите спътници влизал в града, народът на тълпи се трупал на един от площадите и гледал как убиват християни. Бонифаций гледал техния подвиг и сърцето му се разпалвало. Веднага той се хвърлил към тях и взел да ги прегръща, като викал гръмко: "Велик е Богът на християните, Който дава сила на Своите раби!" Той целувал нозете на светите мъченици, възхвалял ги, искал от тях да се помолят за него. Като видял това, съдията повикал Бонифаций и запитал кой е той.
- Християнин съм – отговорил Бонифаций.
Съдията повторил своя въпрос. Бонифаций пак изповядал своята вяра. Тогава съдията започнал да го заплашва с изтезания, ако не се съгласи да се отрече от вярата си. Бонифаций обявил, че е готов да страда за името Христово. Започнали да го мъчат, а той се радвал и благодарел на Бога, че го удостоил да страда със светите мъченици. Жестоко го мъчили, а през нощта го затворили в тъмница. На другия ден отново започнали разпитванията, увещанията и жестоките мъки. Но Господ видимо помагал на Своя служител и му облекчавал мъките от изтезанията. Бонифаций непрестанно прославял името Господне. Най-после съдията заповядал да му отсекат главата с меч. Бонифаций с молитва предал Богу душата си.
В това време спътниците чакали Бонифаций в страноприемницата и се чудели защо не идва. Като знаели неговия нетрезвен живот, те отначало не особено се безпокоели и помислили, че някъде той навярно пиянства и се весели. Минала нощта. На другия ден, като видели, че не се връща, отишли да го търсят по града, но напразно. На третия ден пак тръгнали да го търсят и питали всеки, когото срещали, не го ли е видял някой, като описвали неговата външност. Никой не могъл да даде за него сведения. Най-после те случайно се обърнали към брата на писаря, който присъствал при разследването на мъчениците. Той им казал: "Вчера един чужденец много пострада за Христа и бе посечен с меч. Дали вие не търсите него?" Те описали какъв е той по външност. "Като че ли прилича на оня, който вчера бе смъртно наказан" – отговорил братът на писаря.
- Не може да бъде – отговорили те. – Те навярно не знаеш тогова, когото ние търсим; нима един пияница и грешник ще отиде да страда за Христа?
- По-добре сами идете да видите – отговорил им той. – Телата на смъртно наказаните още лежат на мястото, където бяха убити. Може би ще намерите вашия спътник.
Те отишли и с изумление познали тялото на Бонифаций между телата на мъчениците. Досрамяло ги, че така оскърбявали тоя, който се удостоил със славна смърт за Христа. За петстопитн златни монети те купили от мъчителите измъченото тяло на своя другар и като го обвили в плащаница и помазали с благовония, го отнесли със себе си обратно в Рми. Когато се приближавали до града, Аглаида във видение чула ангелнски глас: "Приеми тоя, който беше твой раб, а сега нам брат и съслужител, който ще бъде пацител на твоята душа и застъпник пред Бога за тебе!" Аглаида дошла в ужас и излязла да посрещне връщащите се служители. Като узнала за станалото, тя с голяма чест приела тялото на мъченика, построила на негово име великолепна църква в околностите на Рим и като се покаяла за предишните си грехове, раздала имението си на бедни и започнала да живее при църквата в смирение, въздържание и голямо благочестие. Така прекарала тя 15 години и спокойно дочакала смъртта си.

Святитель Григорий, епископ Омиритский, сын Агапия и Феодотии, от юности был исполнен благодати Божией и имел дар исцелений и чудотворений. Промысл Божий вел его к святительскому служению. Еще в сане диакона в Медиолане он услышал предсказание о своем жребии от старца-отшельника, а затем получил подтверждение его слов от другого духоносного старца схимника, подвизавшегося в горах. Когда Григорий пришел к схимнику за наставлением, произошло чудо: старец явился в огненном столпе, а ночью он видел его молящимся над землей. Старец открыл святому Григорию, что ему надлежит, помолившись в Риме святым Вонифатию и Аглаиде, направиться в Александрию, принять там сан епископа и укреплять веру Христову в городе Негране, в Эфиопии. Чтобы у Григория не оставалось сомнений в истинности его слов, старец показал, что ему известна сокровенная тайна: в видении святому Григорию являлись святые первоверховные апостолы Петр и Павел и возложили на него архиерейский омофор. Выполняя Божие повеление, святой Григорий, после недолгого пребывания в Карфагене, где был диаконом, прибыл в Рим. Там. он еще раз удостоился явления святого апостола Петра у гроба святых Вонифатия и Аглаиды, который дал ему послушание помочь христианам, страдающим за Имя Господне в Негране. А ночью он видел во сне апостола Павла, и тот поднес ему чашу с елеем в предзнаменование получения благодати святительства.
В это время войсками царя Эфиопии Елезвоя (память 24 октября) был освобожден от царя Дунаана, происходившего из еврейского рода, Омиритский город Негран, в котором восстановилось христианство. Но вся церковная иерархия была беспощадно истреблена еврейскими завоевателями, поэтому Елезвой отправил послов к патриарху Александрийскому просить для Неграна епископа и клир для храмов. После молитв патриарху явился святой апостол Марк, повелевая найти диакона Григория и, посвятив его в сан пресвитера и затем епископа, отправить к Елезвою. Патриарх так и поступил. Во время хиротонии была явлена над святым Григорием особая благодать Божия: лицо его просияло неземным светом, а от одежд исходил благовонный фимиам. Прибыв в Омирит, святой Григорий стал восстанавливать христианские святыни и проповедовать истину язычникам и иудеям. Святитель Григорий помазал на царство нового царя Авраамия, который велел креститься всем своим подданным. Тогда знатные евреи обратились к царю с просьбой, чтобы он назначил состязание в вере между ними и христианами, обещая, если в этом споре победят христиане, то иудеи примут Крещение. Через сорок дней состоялся диспут, продолжавшийся несколько дней. Святитель Григорий опроверг все доводы еврейского старейшины, раввина Ервана, пользуясь только текстами Ветхого Завета. В видении Ерван увидел святого пророка Моисея, который поклонялся Господу Иисусу Христу. Пророк сказал Ервану, что тот противится истине и потому будет побежден. Благодатью Божией христианская правда одолевала, но Ерван никак не хотел признать себя побежденным и сделал последнюю отчаянную попытку. Он дерзко сказал: "Если хочешь, чтобы я душой уверовал в твоего Христа и признал, что твой Бог - Бог Истинный, - то покажи мне Его, епископ!" Святитель ответил: "Великого ты просишь. Не с человеком споришь, а с Богом. Но, чтобы утвердить в людях Своих веру, Господь может сотворить знамение". В страхе и с дерзновением ожидали христиане, что произойдет дальше.

Святой Григорий, имея непоколебимую веру в Бога и крепко уповая на Него, стал молиться вслух. Он вспоминал тайну воплощения Бога Слова, чудеса земной Его жизни, Тридневное Воскресение и Вознесение на Небеса, призывал силу Животворящего Креста: "Яви Себя, Господи, - молил святитель Христов, - ради славы Святого Имени Твоего!" Когда он кончил молитву, земля сотряслась, на востоке отверзлось небо, и в светлом облаке, в пламени и огненных лучах сходил на землю Господь Иисус Христос, и был слышан глас Господень: "Ради молитвы епископа Григория исцелит вас Распятый отцами вашими". Подобно Савлу, который на пути в Дамаск ослеп от Небесного света, ослепли евреи и просили святого епископа исцелить их. Приняв святое Крещение, все они исцелились. Раввин Ерван получил христианское имя Лев.
После этого величайшего чуда святитель Григорий еще более тридцати лет управлял омиритской паствой. Почил он в 552 году и был погребен в усыпальнице Великой церкви.