Тирс и Левкий били родом от Кесария и пострадали при гонението на римския император Деций. Мъжественото им търпение при страшните изтезания и чудесата, проявени от Господа, убедили и езическия жрец Калиник в истината на християнската вяра. Много години след това, вече при Диоклетиан, били мъченически убити в Тиваидската страна (Египет) християните Аскалон и Леонид.
Но ревността към вярата се възбуждала все по-силно и по-силно, въпреки ужасното гонение. Езичниците внезапно се обръщали към Христовата вяра и отивали радостно на мъчения. Мъченическата смърт на Аполоний и Филимон и станалите при това чудасе обърнали към Христа самия хегемон Ариан, който на своя ред запечатал вярата си със св. мъченичество.Праотци наричаме старозаветните предци на Иисус Христос по човечество, които почитаме като изпълнители на Божията воля в свещената история до новозаветната епоха, поради тяхното праобразно участие в историята на спасението, в движението на човечеството към Небесното царство. Към праотците отнасяме преди всичко старозаветните патриарси - образи на благочестието и хранители на завета още преди Потопа дълголетниците Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Матусал, Ламех и Ной (Бит. 5:1-32).
В епохата след даруването на закона на Мойсей сред патриарсите били Авраам, Исаак, Иаков и Йосиф, с когото и завършва патриархалният период на библейската история. Като праотци Църквата почита и праведните Богоотци, родители на св. Богородица Иоаким и Анна, и праведният Й годеник - Йосиф Обручник.
Почитането на старозаветните праотци е засвидетелствано в Християнската църква около втората половина на IV в., но то произхожда от практиката на юдеохристиянските общини от първите векове, най-вече на Йерусалимската църква. Особено празнуване на св. праотци Църквата е постановила в Неделя на св. отци преди Рождество Христово.
Няма коментари:
Публикуване на коментар