Халдейският цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разрушил храма, построен от Соломон, отнесъл във Вавилон всички скъпи съдове и откарал в плен множество юдеи. Между тези пленници имало люде, които свято пазели в сърцата си любов към Бога и към Неговия закон и Господ по Своята милост и сила чудно ги опазвал сред беди и изкушения. Измежду взетите в плен юдеи цар Навуходоносор избрал най-умните и красиви младежи, които предназначил да му служат, и заповядал да ги учат на разни науки. На много изкушения били подложени тези младежи, докато се възпитавали при царския двор: халдейските обичаи и закони били езически и противни на юдеите. Но четирите момци: Даниил, Ананий, Азарий и Мисаил (които по халдейски били преименувани на Валтасар, Седрах, Мисах и Авденаго) показали твърдост не според годините си и продължавали свято да изпълняват Мойсеевия закон. Сред разкоша и богатството те не забравили своя Бог и закон, молели се усърдно и се хранели само с хляб и овощия, като се отказвали от храната, която царят заповядал да им дават на неговата трапеза. Бог не лишил от Своята милост юношите, които така твърдо пазели Неговите заповеди, и ги надарил с мъдрост и успех в науките. Царят ги викал, беседвал с тях и установил, че те със своята мъдрост и разсъдителност надминават всички учени мъже в държавата му...Младият Даниил веднъж спасил от смъртно наказание една жена на име Сусана, която била наклеветена от двама развратни старци. Когато завеждали нещастната жена на смърт, младият Даниил дал на съдиите съвет да разпитат обвинителите й поотделно. Те, не очаквайки това разследване, се объркали в своите показания и чрез това се открила невинността на Сусана.
Веднъж цар Навуходоносор видял сън, който твърде много го смутил. Като се събудил, той веднага забравил подробностите на това съновидение. Но тежкото впечатление,което оставил тоя сън, продължавало да го безпокои. Той повикал при себе си халдейските учени мъже и сънотълкуватели, като искал от тях да му разкажат съня, който видял, и да му обяснят значението му. Никой, разбира се, не могъл да стори това. Царят се разгневил и осъдил на съмрят всички вавилонски мъдреци. Застрашеният от също такава участ Даниил с тримата си другари помолил царя да му даде няколко дни срок и, твърдо надявайки се на Бога, молел Го да му открие тайната. Бог чул молитвата на Даниил и тримата му другари и насън им открил всичко, което трябвало да знаят: както самия сън на царя, забравен от него, така и значението му...
При гръма на музиката народът паднал и се поклонил на златния истукан. Враговете на Даниил и неговите приятели донесли, че само те не се поклонили. Царят повикал момците и ги запитал: - Вярно ли е, че не искате да служите на моя бог и не се покланяте на изображението, което аз поставих? Още сега се поклонете, иначе ще бъдете хвърлени в горящата пещ и никакъв бог не ще ви избави от ръката ми!Те отговорили: - Ние имаме на небесата Бог, Който е силен да ни спаси от горящата огнена пещ и от твоята ръка. Но ако Нему е неугодно да ни избави, ние все пак няма да служим на твоите богове и няма да се поклоним на златния истукан, който си поставил!
Царят се разгневил, заповядал да разпалят пещта и да хвърлят в нея яко свързаните момци. Огънят в пещта бил толкова силен, че войниците, които изпълнявали заповедта на царя, били опалени от пламъка. Но Бог пазел момците...
Уплашеният цар наново свикал мъдреците и им разказал съня, като искал да го изтълкуват. Никой от тях не могъл да обясни съня. Но Даниил казал на царя, че чрез тоя сън заради неговата гордост Господ му предсказва лишаване от царския сан и отдалечаване от човешкото общество дотогава, докато той признае, че само Бог е всемогъщ, че само той дарява на царете сила и слава.
- И затова, царю – прибавил той, - разкай се за греховете си, изкупи ги с правда и милосърдие към бедните, заглади гордостта чрез смирение, и може би Бог, като види твоето разкаяние, ще отмени определеното наказание!
Царят не послушал съвета на Даниил и скоро забравил съня и неговото значение. Гледайки на великолепния Вавилон, той се гордеел със своето величие и слава. "Нали аз – казал той – издигнах тоя град? Нали аз го съградих със силата на своята мощ и за слава на моето величие?"
Но царят едва успял да произнесе тия думи и Божият съд над него се изпълнил. Той бил лишен от разум и като див звяр започнал да се скита по поля и гори. Това се продължило цели седем години, след което Господ Бог се умилостивил над него и му възвърнал разума. Навуходоносор се разкаял и в дълбокото си смирение, като познал Божието всемогъщество, отново заел престола си и царувал няколко години, славейки и хвалейки Всевишния Бог.
Валтасар, синът на Навуходоносор, веднъж устроил в двореца си великолепно угощение, на което били поканени всички държавни велможи и царски жени. Всички шумно се веселили, пиели вино от свещените съдове, взети от Йерусалимския храм, и величаели вавилонските богове – златните, сребърни и медни идоли, и никой не споменавал за вечния Бог. Изведнъж се явила тайнствена ръка, която начертала на стената на пиршествената зала незнайни думи...След това Даниил обяснил, че тия думи: мене, текел, упарсин, означават: изброй, претегли, раздели, т.е., че Бог изброил царството му, претеглил делата му и ги намерил недостатъчни, и най-после разделил царството му между иноплеменниците. Пророчеството се сбъднало още същата нощ. Мидияни и персийци нападнали Вавилон, убили царя и разделили царството му...
Царят му поверил управлението на една трета част от своята държава. Това възбудило завист у велможите и те прибягнали до хитрост, за да го погубят. Като знаели как свято Даниил пази вярата на бащите си, те уговорили царя да издаде следната заповед: "Който през следващите тридесет дена се моли на който и да е бог или на човек, освен на царя, да го хвърлят в лъвовата яма!" Даниил по свой обичай продължавал три пъти на ден да се моли пред отворения прозорец на стаята си, обърнат към Йерусалим. Велможите не се забавили да донесат за това на царя, като искали изпълнението на присъдата. Царят съжалявал за своята повеля, понеже обичал Даниил, но не могъл да отмени заповедта. Даниил бил хвърлен в лъвската яма и входът в ямата бил запечатан с печат... Даниил проживял до дълбока старост и се удостоил с чудни откровения от Господа, които са записани в неговата пророческа книга. В пророчески видения му били открити съдбините на народите и царствата, времето на Спасителевото идване и съдбата, която ще постигне Йерусалим. Това му било възвестено чрез архангел Гавриил, който му се явил, когато Даниил със съкрушено сърце молел Господа да се умилостиви над израилския народ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар