Свети пророк
Агей произхождал от Левиевото коляно и бил роден по време на вавилонския плен. Още като юноша той се завърнал в Иерусалим и пророкувал тук със свети пророк Захарий тридесет и шест години. И двамата живели 500 години преди въплъщението на Христа. Свети Агей бил съвременник на построяването на втория Иерусалимски храм, издигнат на мястото на Соломоновия храм. След завръщането от вавилонски плен Зоровавел, водачът на иудеите, назначен за техен владетел от персийския цар Кир, започнал строежа му. Изграждането на храма било съпроводено с много трудности, създавани от самаряните, чието участие в това дело иудеите отклонили, защото искали да запазят чистотата и неприкосновеността на богослужението от всичко нечисто и езическо. Самаряните подкупили началниците на някои персийски области и те наклеветили иудеите пред персийския двор. Но главното препятствие било това, че предишното горещо усърдие на иудеите охладняло. Те насочили дейността си към други неща, започнали да строят и украсяват своите собствени домове, като смятали, че още не е дошло време да се строи Божият дом и посочвали много други оправдания за нерадението си. И в това време Господ им пратил пророк Агей с изобличения и заплахи, а също и с обещание за помощ свише и славно пророчество за превъзходството и величието на втория храм в сравнение с първия. С Божията помощ и при съдействието на пророците Агей и Захария Зоровавел преодолял козните на враговете и бездействието на иудеите и храмът, започнат през 520 г. пр. Р. Хр., бил завършен през 516 г., на шестата година от владичеството на персийския цар Дарий. "Ръцете на Зоровавеля казал Господ чрез пророка туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат" (Зах. 4:9). Речите, с които пророк Агей призовавал към изграждането на храма, са четири. В тях той подбужда иудеите и изобличава безгрижието и нерадението им за Божия дом, посочва, че поради това са неуспешни делата им, земята им е безплодна и ги застигат Божии наказания. Той ги увещава, че строежът е безопасен и своевременен, уверява ги в присъствието и покровителството на Бог, величието и превъзходството на новия храм, нуждата от него и обещанието за Божието благословение заради изпълнението на Господнята воля.
Пророкът изобразява величествено бъдещата слава на храма и утвърждаването на непоклатимото царство на земята, царството на Христа: "Защото тъй казва Господ Саваот: още един път, и ето, скоро ще бъде, ще потреса небе и земя, море и суша; ще потреса всички народи, и ще дойде Желаният от всички народи; ще изпълня тоя Дом със слава, казва Господ Саваот. Среброто е Мое и златото е Мое, казва Господ Саваот. Славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния, казва Господ Саваот; и на това място ще дам мир, казва Господ Саваот" (Агей 2:6-10). И още имало слово Господне към пророка: "Кажи на Зоровавеля, управителя на Иудея: ще разтърся небе и земя; ще срутя престоли на царство и ще изтребя силата на царствата езически... В оня ден, казва Господ Саваот, ще те взема, Зоровавеле, сине Салатиилев, рабе Мой, казва Господ, и ще те държа като печат, защото те избрах, казва Господ Саваот" (Агей 2:21-24). След кончината си свети Агей бил погребан с почести близо до свещеническите гробове, защото произхождал от свещенически род.
The Holy Empress
Theophano was the first wife of Emperor Leo VI the Wise (886-911). She and Leo were locked up in prison for three years, because Leo was falsely accused of intending to assassinate his father, Emperor Basil the Macedonian. After receiving her freedom, she spent her life in prayer and fasting, earnestly struggling for her salvation. Living in the world, she renounced everything worldly. She was a benefactor to the poor, and was generous toward monasteries. She was a true mother to her subjects, caring for widows and orphans, and consoling the sorrowful. St Theophano died in 893 or 894. Even before her death her husband started to build a church, intending to dedicate it to Theophano, but she forbade him to do so. It was this emperor who decreed that the Sunday after Pentecost be dedicated to All Saints. Believing that his wife was one of the righteous, he knew that she would also be honored whenever the Feast of All Saints was celebrated. Her holy relics are preserved in Constantinople.
Свети пророк Агей произхождал от Левиевото коляно и бил роден по време на вавилонския плен. Още като юноша той се завърнал в Иерусалим и пророкувал тук със свети пророк Захарий тридесет и шест години. И двамата живели 500 години преди въплъщението на Христа. Свети Агей бил съвременник на построяването на втория Иерусалимски храм, издигнат на мястото на Соломоновия храм. След завръщането от вавилонски плен Зоровавел, водачът на иудеите, назначен за техен владетел от персийския цар Кир, започнал строежа му. Изграждането на храма било съпроводено с много трудности, създавани от самаряните, чието участие в това дело иудеите отклонили, защото искали да запазят чистотата и неприкосновеността на богослужението от всичко нечисто и езическо. Самаряните подкупили началниците на някои персийски области и те наклеветили иудеите пред персийския двор. Но главното препятствие било това, че предишното горещо усърдие на иудеите охладняло. Те насочили дейността си към други неща, започнали да строят и украсяват своите собствени домове, като смятали, че още не е дошло време да се строи Божият дом и посочвали много други оправдания за нерадението си. И в това време Господ им пратил пророк Агей с изобличения и заплахи, а също и с обещание за помощ свише и славно пророчество за превъзходството и величието на втория храм в сравнение с първия. С Божията помощ и при съдействието на пророците Агей и Захария Зоровавел преодолял козните на враговете и бездействието на иудеите и храмът, започнат през 520 г. пр. Р. Хр., бил завършен през 516 г., на шестата година от владичеството на персийския цар Дарий. "Ръцете на Зоровавеля казал Господ чрез пророка туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат" (Зах. 4:9). Речите, с които пророк Агей призовавал към изграждането на храма, са четири. В тях той подбужда иудеите и изобличава безгрижието и нерадението им за Божия дом, посочва, че поради това са неуспешни делата им, земята им е безплодна и ги застигат Божии наказания. Той ги увещава, че строежът е безопасен и своевременен, уверява ги в присъствието и покровителството на Бог, величието и превъзходството на новия храм, нуждата от него и обещанието за Божието благословение заради изпълнението на Господнята воля. 
Пророкът изобразява величествено бъдещата слава на храма и утвърждаването на непоклатимото царство на земята, царството на Христа: "Защото тъй казва Господ Саваот: още един път, и ето, скоро ще бъде, ще потреса небе и земя, море и суша; ще потреса всички народи, и ще дойде Желаният от всички народи; ще изпълня тоя Дом със слава, казва Господ Саваот. Среброто е Мое и златото е Мое, казва Господ Саваот. Славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния, казва Господ Саваот; и на това място ще дам мир, казва Господ Саваот" (Агей 2:6-10). И още имало слово Господне към пророка: "Кажи на Зоровавеля, управителя на Иудея: ще разтърся небе и земя; ще срутя престоли на царство и ще изтребя силата на царствата езически... В оня ден, казва Господ Саваот, ще те взема, Зоровавеле, сине Салатиилев, рабе Мой, казва Господ, и ще те държа като печат, защото те избрах, казва Господ Саваот" (Агей 2:21-24). След кончината си свети Агей бил погребан с почести близо до свещеническите гробове, защото произхождал от свещенически род. 
The Holy Empress Theophano was the first wife of Emperor Leo VI the Wise (886-911). She and Leo were locked up in prison for three years, because Leo was falsely accused of intending to assassinate his father, Emperor Basil the Macedonian. After receiving her freedom, she spent her life in prayer and fasting, earnestly struggling for her salvation. Living in the world, she renounced everything worldly. She was a benefactor to the poor, and was generous toward monasteries. She was a true mother to her subjects, caring for widows and orphans, and consoling the sorrowful. St Theophano died in 893 or 894. Even before her death her husband started to build a church, intending to dedicate it to Theophano, but she forbade him to do so. It was this emperor who decreed that the Sunday after Pentecost be dedicated to All Saints. Believing that his wife was one of the righteous, he knew that she would also be honored whenever the Feast of All Saints was celebrated. Her holy relics are preserved in Constantinople.
Няма коментари:
Публикуване на коментар