*
Eusebii Ecclesiastica historia VII, 32; VI, 32. Francofurti, 1822
*
Pamphilus presbyter, Eusebii Caesariensis episcopi necessarius, tanto Bibliothecae divinae amore flagravit, ut maximam partem Origenis voluminum sua manu descripserit, quae usque hodie in Caesariensi bibliotheca habentur. Sed et in duodecim Prophetas viginti quinque ἐξηγήσεων Origenis volumina, manu ejus exarata reperi, quae tanto amplector et servo gaudio, ut Croesi opes habere me credam. Si enim laetitia est, unam epistolam habere Martyris, quanto magis tot millia versuum, quae mihi videtur sui sanguinis signasse vestigiis! Scripsit, antequam Eusebius Caesariensis scriberet, Apologeticum pro Origene, et passus est Caesareae Palaestinae sub persecutione Maximini.
Hieronymi De viris illustribus, 75
http://khazarzar.skeptik.net/books/hieronym/viris_l.htm
**
S.A. Morcelli. Menologion ton euaggelion heortastikon sive Kalendarium ecclesiae constantinopolitanae. Romae, 1788
http://books.google.bg/books?id=vLF6FqTYbJAC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false
**
И тримата - Памфил, Евсевий и Йероним - са били библиофили. Какво е да събираш книги? Сега всичко може да се напечата (или "лепне" в Интернет). Преди време издаването на книга е изисквало труд и организация (както и сега), а и не всичко е можело да се отпечата. Друго нещо са ръкописите - и отделен човек може да направи ръкописна книга без да иска нечие разрешение - но пък тя ще е в един екземпляр. А и в повече да е, те трудно се разпространяват.
Книгата е съхранено слово, а това не е дреболия - защото словото се произнася и заглъхва, и всеки човек, който го е чул, го запаметява отчасти и различно. Затова записът е нещо необикновено - сякаш улавяме и държим в ръка гласа на човека, идващ от-далече или от-давна.
Така се събират гласовете на мъдреците, и човек, правейки библиотека, сякаш ги поканва на едно място и застава между тях, за да ги слуша. Както Сократ казва в "Апологията" - какво ли би било да живееш в отвъдното и да разговаряш с поетите и героите от едно време?
Слушаме ги, защото искаме да узнаем истината. Понякога човек се разхвалва - четох това, четох онова. То е като да кажеш - бях при еди-кого си и той ми каза... Но с книгата не е така - чел си еди-кого си, но той може би не е писал за теб. И не се знае, ако можеше сам да избира от кого да бъде четен, дали би избрал тебе.
Така че е трудно да се разбере, когато правим библиотека, какво правим - дали просто се разполагаме сред записаните гласове на мъдреците и прославените, или все пак вървим подир истината.
А Памфил е приел мъченическа смърт, отказал е да жертва на идолите. Значи се е отказал и от книгите си. Значи все пак е четял заради истината. Може би си е казвал - защо да чета Ориген, ако мога да го срещна лично? А още повече, да срещна Онзи, в Чието име и той е пострадал?
Няма коментари:
Публикуване на коментар