2 и Апфии сестре возлюбленнеи, и Архиппу совоинственнику нашему, и домашней твоей Церкви:
3 благодать вам и мир от Бога Отца нашего, и Господа Иисуса Христа.
4 Благодарю Бога моего, всегда память о тебе творя в молитвах моих,
5 слышав любовь твою и веру, юже имаши ко Господу Иисусу и ко всем святым.
6 яко да общение твоея веры действенно будет в разуме всякаго блага, еже в вас, о Христе Иисусе.
7 Радость бо имам многу и утешение о любви твоей, яко утробы святых почиша тобою, брате.
8 Сего ради многое дерзновение имея во Христе повелевати тебе, еже потребно есть,
9 любве же ради паче молю, таков сый якоже Павел старец, ныне же и узник Иисуса Христа:
10 молю тя о моем чаде, егоже родих во узах моих Онисима,
11 иногда тебе непотребнаго, ныне же тебе и мне благопотребна, егоже возпослах тебе,
12 ты же его, сиречь мою утробу, приими.
13 Егоже аз хотех у себе держати, да вместо тебе послужит ми во узах благовествования:
14 без твоея же воли ничтоже восхотех сотворити, да не аки по нужди благое твое будет, но по воли.
15 Негли бо ради сего разлучися на час, да вечна того приимеши,
16 не ктому аки раба, но выше раба, брата возлюбленна, паче же мне, кольми же паче тебе, и по плоти и о Господе.
17 Аще убо имаши мене общника, приими сего якоже мене.
18 Аще же в чесом обиде тебе, или должен есть, мне сие вмени.
19 Аз павел написах рукою моею: аз воздам: да не реку тебе, яко и сам себе ми еси должен.
20 Ей, брате, аз да получу еже прошу у тебе о Господе: упокой мою утробу о Господе.
http://ia600703.us.archive.org/5/items/bibliasiriechkni04luik/bibliasiriechkni04luik.pdf
**
Patrum apostolicorum opera. C.I. Hefele, 1855
http://books.google.bg/books?id=FtQCAAAAQAAJ&printsec=frontcover&dq=Patrum+apostolicorum+opera.+C.I.+Hefele&hl=bg&sa=X&ei=EN1LT-DJHobT4QTLyoXqAw&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false
**
Martyrologium Romanum auctore Caesare Baronio 1645
http://books.google.bg/books?id=REc6e5QReg8C&pg=PA195&dq=Martyrologium+graecum&hl=bg&sa=X&ei=gdlLT8ekKuKJ4gTKrInqAw&ved=0CDoQ6AEwAjgy#v=onepage&q&f=false
**
Онисим е избягал от господаря си и се е присъединил към хората около ап. Павел. Ако някой е роден като роб (а не е примерно, отвлечен или военнопленник) той не може да се освободи сам. Може да избяга, но с това не става свободен, а е по-скоро престъпник (това е свят, в който робството е законно). Но и ако някой го приеме - било като роб, било като свободен, той му става съучастник, защото се оказва, че или е откраднал чужд роб, или го е отнел, освобождавайки го. А не е имал право на това, тъй като този човек не е негов - той е чужда собственост. Пак казваме, това е епоха, в която е възможно човек да бъде нечия собственост.
Така че ап. Павел не е можел да задържи Онисим, макар и да се е познавал с господаря му, нещо повече - господарят му Филемон може би е бил кръстен от самия Павел. И все пак въпросът с Онисим е трябвало да се уреди - човекът е трябвало да се върне при господаря си, но да бъде приет като християнин, значи - като брат. Тук още не става дума за освобождаване, макар че сигурно Онисим е бил освободен. Възможно е той да е същият този епископ на Ефес, за когото след десетилетия споменава Игнатий Богоносец.
Как да се отнасяме към хората, които са поставени по-високо (или по-ниско) от нас в този свят? И атеистът би трябвало да знае, че макар и в различно положение, и двамата са хора, човеци. Ако това е съществено, значи те са равни в същественото, а неравността им е нещо пренебрежимо, неважно. Но християнинът казва и още нещо - те ще бъдат заедно във вечността. И също - те са братя и сестри от гледна точка на Създателя им. Но все пак има и риск - могат да бъдат отделени, вечно чужди във вечността - никой не знае какво ще бъде, накъде ще поеме всяка една душа.
Това е така и в случай, че единият от двамата е невярващ или греши. Защото "и на онези, които дойдат на работа последни, ще бъде заплатено колкото на първите".
Няма коментари:
Публикуване на коментар