Кирилло-Мефодиевский сборник. М. Погодин, 1865
Иванов, Й. Български старини из Македония, 1931. с. 328-333
http://kroraina.com/NI/JI/JI-BSM/328.jpg
**
Annus ecclesiasticus graeco-slavicus. Iv. Martinov, presbyter Societatis Jesu. Bryxellis, 1863
http://books.google.bg/books?id=-N1JAAAAcAAJ&pg=PA305&dq=Martyrologium+graecum&hl=bg&sa=X&ei=gdlLT8ekKuKJ4gTKrInqAw&ved=0CEYQ6AEwBDgy#v=onepage&q=Martyrologium%20graecum&f=false
**
Някога се опитвах да изуча много езици. Не защото ми беше интересно езикознанието, а защото любопитствах - какво ли ще е, ако разбирам и това? Състудентите ми веднъж казаха: "защо не си купиш и един учебник по български? Време ти е вече".
Добре казано, но за мен беше още много рано да се заема с това. Впрочем аз и тогава щях да кажа, че имат право, защото човек трябва да овладее най-напред родния си език и пр. - и сигурно съм го казал, не помня. Но интересът ми към моя език се появи едва последните няколко години, макар отдавна да си трупам у дома издания на старобългарски ръкописи.
Бавно научих колко слабо знам български. Благодарен съм поне за това, че като момче имах възможност да уча старобългарски в училище. Но тогава бях небрежен, защото ме интересуваха латинския и гръцкия.
Хората много често гледат на езика практически - за какво ще послужи във всекидневието. За чуждите езици може би е така. Но за родния не е - той служи за интелектуален и духовен напредък (растеж). Впрочем направо - служи за живот. Чрез него разчленяваме и обединяваме битието, и чрез него се молим на Бога. Чрез него се обръщаме към близките. Ако го оставим да се захаби и да обеднее, ако не ценим и не чувстваме думите, тогава животът на човека посивява, душата отслабва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар