В Новозаветните книги имената на Светите седемдесет апостоли не са споменати. Църковният историк Евсевий Кесарийски (ок. 340 г.) пише в своята "Църковна история": "имената (на 12-те) апостоли са известни на всеки от Евангелията, но списък на 70-те Му ученика няма никъде". Предполага се, че сред 70-те избрани от Спасителя апостоли са били Иосиф Варсава, наречен Иуст (Деян. 1:23), Иосия (или Иосиф) Варнава (Деян. 4:36, Кол. 4:10), евангелист Лука и Клеопа (Лук. 24:13), Состен (по мнение на Евсевий, в "Църковна история"). За пръв път изброяване на Седемдесетте апостоли се среща в списъка, приписван на св. Доротей, епископ Тирски (361 г.)... Списък на Седемдесетте апостоли е запазен и в други преписи, както и от автори от по-късно време. Един от последните поименни списъци е този на св. Димитрий, митрополит Ростовски. За да покаже равночестието на всеки от Седемдесетте и за да предотврати разногласия в почитанието им, Православната ни църква е установила тяхното общо празнуване, но паметта на всеки от тях възпоменаваме и поотделно, в определени дни в годината. Сред тях са:
Св. Клеопа, брат на св. Иосиф Обручник (4 януари)
Св. Епафрас (4 януари)
Св. Тимотей (22 януари)
Св. Онисим (15 февруари)
Св. апостоли Архип и Филимон (19 февруари)
Св. Филимон, Архип и Апфия (19 февруари, 22 ноември)
Свв. Иродион, Агав, Руф, Асинкрит, Флегонт и Ермий (8 април)
Свв. Аристарх, Пуд и Трофим (15 април)
Св. Марк евангелист, племенник на ап. Варнава (25 април)
Свв. апостоли Иасон и Сосипатър (28 април)
Св. Алфей (26 май)
Св. Карп (26 май)
Св. Акила (14 юли)
Св. Тадей (21 август)
Св. Тит (25 август)
Св. Варнава, наричан Йосиф, чичо на ап. евангелист Марк (11 юни)
Свв. дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен (28 юли)
Свв. Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник (30 юли)
Свв. Евод и Онисифор (7 септември)
Св. Кодрат (21 септември)
Св. Ананий (1 октомври)
Св. евангелист Лука (18 октомври)
Св. Яков, брат Господен (23 октомври
Св. апостоли Тертий, Марк, Иуст и Артем (30 октомври)
Свв. Стахий, Амплий, Урбан (Урван), Наркис, Апелий и Аристовул, епископи (31 октомври)
Свв. Олимп, Родион, Сосипатър, Ераст, Кварт и Тертий (10 ноември)
Св. Филип (от Седемте дякони) (14 ноември)
Св. Яков, брат Господен (23 ноември)
Св. първомъченик и архидякон Стефан (27 декември) и други.
Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, къддето се подвизавал тогава синът му. На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско училище, където добре се учел. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство и той от лекомислено честолюбие заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага грабвали далия такова обещание и извършвали над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир "Св. Богородица", където до наши дни се запазило предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си подвиг и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий. Той се подвизавал усърдно, но гласът на съвестта му все по-силно започнал да го изобличава за отричането от християнството, макар и само с думи. Навярно поради това той се е отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под ръководството на по-опитни старци ще положи достатъчно покаяние и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. Но - както говорят светите отци на Църквата - колкото повече расте християнинът в добродетелите, толкова по-дълбоко се смирява и нищожните грехове му изглеждат големи. Така станало и с йеродякон Манасий. Всякога му правели силно впечатление думите на Спасителя Христа: "Всеки, който ме признае пред човеците, ще призная и Аз него пред моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен" (Мат. 10:32-33). А от житията на светците особено дълбоко го затрогвал примерът на св. мъченик Варлаам, който държал ръката си без да трепне над разпаления езически жертвеник, докато тя съвсем изгоряла, но не изпуснал тамяна върху жертвеника, за да не се каже, че принесъл тамянна жертва на идолите. А сърцето му се разпалило от ревност, когато преподобните Евтимий, Игнатий и Акакий извършили своя мъченически подвиг. Тогава Манасий тайно напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба - да подготви и него за такъв мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подвизавал усилено под ръководството на този старец. Всеки ден Манасий правел по четири хиляди поклона; молитвата му била непрестанна; покайното му настроение извиквало от очите му потоци сълзи. За тези четири месеца подготовка той изял два килограма и половина сушено грозде, а в най-строгия четиридесетдневен пост ял през два-три дни по 30 грама хляб и пиел вода с мярка. След като по такъв начин старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със същия спътник, стареца Григорий, когото изпращал и с другите преподобномъченици. Там щял да се извърши този подвиг. На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък - деня на Христовите страдания - се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамеда и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази св. Гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.
Няма коментари:
Публикуване на коментар