През най-жестокото гонение срещу християните, което предприел римският император Диоклетиан (284-305), Никомидийският епископ Теопемпт дал славен пример на изповедническа твърдост. Той станал жертва на едикта, който предписвал да бъдат затваряни най-напред църковните предстоятели с клирици и четци. Този указ бил проведен с такова усърдие, че не останало място в тъмниците за углавните престъпници. Столичният епископ Теопемпт бил затворен в тъмницата и дал съвършен пример за свръхчовешка издръжливост, която много утвърдила вярата и смелостта на останалите християни. С леката увереност, че като поразят пастира, ще сломят лесно и неговите духовни овце, палачите връхлетели върху светия епископ с адски изтезания, но той след всяко мъчение оставал невредим. Хвърлян в разпалена пещ, свирепо измъчван в продължение на 22 дни, напояван със силна отрова, обесен на дърво с камък на шията, св. Теопемпт отново оживявал като неуязвим. Тези очевидни чудеса не успели да вразумят мъчителите на светия старец. Макар и учудени, те приписвали чудото на някакво християнско магесничество и потърсили езически маг, който да преодолее и затъмни тайнственото “изкуство” на Христовия епископ. Най-сетне се явил магесникът Теона, който самоуверено обещал да извърши по-големи чудеса. Той дал на мъченика да изпие друга отрова, в чийто смъртоносен състав той бил напълно убеден, но тя се оказала напълно безвредна за св. Теопемпт. Смаян, но все още неотстъпващ, Теона заявил на всички, че ако още едно негово изпитано средство не окаже убийственото си въздействие върху християнския епископ, той ще признае себе си за победен и ще повярва в Бога на Теопемпт. Като истински жрец на Хеката – злосторната адска богиня на магията и вълшебството – Теона приготвил нова смес от най- отровните билки и я подал на неустрашимия мъченик. Но всички вярващи добре помнели обещанието на своя Божествен Учител и Господ преди Възкресението: "Ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди!" (Марк 16:18). Св. Теопемпт спокойно изпил смъртоносната течност без някаква вреда за себе си. Победеният Теона, който по-добре от всички преценил какво велико чудо се е извършило пред очите му, паднал пред нозете на епископа, изповядал Иисус Христос за Бог и станал християнин. Мъчителят се удивил не на чудотворната сила, а на християнското знание на магията. Разгневен и безсилен, той изпратил и двамата в тъмница. Тук светият Никомидийски епископ просветил в истините на вярата езичника Теона, който приел светото Кръщение под името Синесий, което значи “изпълнен с разум”. На другия ден Теопемпт и Теона били подложени на нови ужасни изтезания, но двамата мъченици останали верни на Христа. Тогава отсекли главата на епископ Теопемпт, а Теона заровили жив в земята.Сам св. Атанасий Велики (295-373) оставил многосъдържателно житие за преподобна Синклитикия, която се проявила като началница на монашеско общежитие в ІV век. Той я изтъква като умна и задълбочена наставница в духовния живот. В този дух са и запазените под нейно имe 18 апофтегми. Преподобна Синклитикия произлизала от знатно и богато семейство, което се преселило от Македония в Александрия. Когато родителите й умрели, св. Синклитикия раздала на бедните голямото си наследство и се заселила да живее заедно със сляпата си сестра в родителския мавзолей. В този самоволен затвор тя непрестанно се молила, изучавала Свещеното Писание и се учила да прогонва от себе си всяка лоша мисъл. Нейният богоугоден живот и привлекателен пример скоро събрали около двете сестри много благочестиви жени, които силно желаели да се ръководят в духовните си стремежи от съветите на Синклитикия. Смирената девица считала себе си недостойна за отговорностите на духовна наставница и затова ги насочвала да се учат от Свещеното Писание като единствен извор на всяка спасителна мъдрост. Когато около нея се събрало цяло общество от девственици, тя се видяла принудена да се заеме с тяхното ръководство. Девиците се учили от нейните наставления – и още повече от нейнния убедителен пример – да обичат Бога и своите ближни, да понасят с търпение и благодарност всички трудове, неволи и страдания и никога да не се поддават и на най-слабото горделиво чувство, дори и при най-големите си подвизи. Когато я посетила жестока болест – дълбоки рани по цялото тяло, преподобна Синклитикия получила благословената възможност да превърне в нагледен урок своите богомъдри съвети: никога не я чули да се оплаче или да възроптае при носенето на този тежък кръст. Тя дори се радвала, че Бог я удостоил с такова изпитание. Тя предсказала смъртния си ден, видяла дошлите за нея небожители и починала в дълбока старост – на 80 години.
Преподобният наш отец Григорий се родил в 760 година, на остров Крит. Негови родители били благочестивите съпрузи Теофан и Иулиания. Освен доброто домашно възпитание, той получил и книжно образование. В това време изповедниците на православната вяра търпели големи притеснения от еретиците иконоборци. От детство предан на православието и желаейки горещо да запази православната си вяра в чистота, веднъж младежът взел от дома си малко храна и заминал за Селевкия. Той преживял тук немалко време, като се хранел само с хляб и вода и водел богоугоден живот, трудейки се в подвизите на благочестието. След смъртта на император Лъв IV Иконобореца [776-780], в двадесетата година от живота си, преподобни Григорий отишъл в светия град Иерусалим, за да се поклони на неговите светини. Тук той преживял дванадесет години, като с търпение и радост понасял жестоките нападки на арабите и евреите. Оттук свети Григорий се преселил в Рим, където приел пострижение в ангелския образ и се подвизавал, умъртвявайки с въздържание своята плът. В 811 година свети Никифор, Константинополският патриарх, изпратил при римския папа свети Лъв III [795-816] свети Михаил Изповедник, Синадския епископ, заедно със съборна грамота, издадена по случай коронясването на император Михаил I Куропалат [811-813]. В Рим свети Михаил духовно се сближил с преподобния Григорий и връщайки се в Константинопол, го взел със себе си, а после го настанил в обителта на нос Акрит [на малоазийския бряг на Мраморно море]. Тук преподобният подлагал себе си на всевъзможни лишения заради Христа: ходел бос, имал само една-единствена дреха, а храна, която се състояла от малко количество хляб и вода, приемал само по веднъж на два или три дена. Той спял на рогозка, за жилище си избрал една яма и тук горчиво плачел заради смутовете, които вълнували тогава Христовата Църква. По-късно светият подвижник се затворил в тясна килия. Оттук той излизал, облечен в кожена дреха, само за да носи вода. С нея той напълвал намиращия се до манастирската ограда съд, от който монасите черпели вода. След като свършвал тази тежка работа, преподобният се уединявал в килията си и извършвал килийното си правило. След като се подвизавал така с добрия подвиг, той предал святата си душа в Божиите ръце.
Saint Apollinaria was a daughter of Anthemias, a former proconsul of the Byzantine Empire during the minority of Theodosius the Younger (408-450). Disdaining marriage, she requested her parents' permission to make a pilgrimage to the holy places of the East. Arriving in Alexandria from Jerusalem, she slipped away from her servants and changed into monastic garb. She hid in a marsh, where she practised asceticism for several years in strict fasting and prayer. An angel appeared to her in a dream and told her to go to the monastery of Sketis, which was under the spiritual direction of St Macarius of Egypt, and to call herself Dorotheus. St Macarius accepted her as one of the brethren, and she quickly distinguished herself by her ascetical life. St Apollinaria's parents had another daughter who was possessed by demons. They sent her to Sketis to St Macarius, who brought the afflicted girl to Dorotheus (Apollinaria). By her prayers, the maiden received healing. After she returned home, the maiden was attacked by a violent demon, who made her appear pregnant. The demon spoke through the girl's lips, saying that Dorotheus had forced himself on her. Her outraged parents sent soldiers to the monastery to find the one who had defiled their daughter. St Apollinaria took the blame and accompanied the envoys to the home of her parents. There she revealed her secret to her parents, healed her sister, and returned to Sketis. She died shortly thereafter in the year 470. Only after the death of Dorotheus was it revealed that "he" was actually a woman. The saint was buried in a cave in the monastery church of St Macarius of Egypt.
Сын Иемвлая. Жил в IX веке до Р. Х и происходил из колена Ефремова, был современником пророка Илии. Святой пророк Михей обличал израильского царя Ахава за отпадение от Бога в идолопоклонство и предсказал ему гибель в воине с ассирийцами, за что был посажен в темницу, где кормили его только хлебом и водой. Царь же Ахав отправился на войну, где и был убит согласно пророчеству св. Михея (3 Цар. 22, 8-35). О кончине святого пророка Михея ничего не говорится в Священном Писании. Однако весьма вероятно, что св. пророк Михей умер мученической смертью от кого-либо из мучителей, ибо жена Ахава Иезавелъ, оставшаяся после мужа вдовой, и сын его Охозия, принявший после отца царство, и зять, царь иерусалимский Иорам, — все они не могли чувствовать расположения к предсказавшему погибель Ахава. В других источниках говорится, что за обличение беззакония св. пророк Михей был убит и брошен в пропасть; ближние св. Михея извлекли его честное тело оттуда и предали погребению в своей земле.
Няма коментари:
Публикуване на коментар