Свети пророк Малахия произхождал от Завулоновото коляно. Той живял и пророчествал по времето на Неемия, след възвръщането на иудеите от Вавилонския плен, когато Йерусалимският храм бил отново построен и в него се извършвало богослужението и свещениците принасяли жертви. Със своя благочестив живот той предизвиквал удивление в народа, който, виждайки, че по чистотата си той е подобен на ангел Божий, го наричал Малахия, което означава - ангел Господен. Призован към пророческо служение, той се показал като ревностен поборник на вярата, закона и благочестието. След възвръщането на иудеите от плен, в техния нравствено-религиозен живот съществували много нередности, които поради нерадението и безгрижието на свещениците още повече се увеличавали и разпространявали, и които не можели да не възмущават и да не огорчават пророка. Той се борел срещу тях чрез силното си и страшно изобличение на свещениците и народа. Пророкът изобличавал народа и свещениците за това, че те нямали подобаващото благоговение към Бога, принасяли Му неблагоугодни жертви; изобличавал свещениците, задето със своите неправди, с отклоняването си от правия път, с неспазването на заповедите и с лицемерието си в делата на закона безславят Бога и пораждат съблазън в народа. 
Изобличавайки страшно народа за неговото вероломство и за нарушаването на завета на неговите отци - за това, че постъпват незаконно със своите жени и като несправедливо отхвърлят законните си съпруги, си взимат жени от другоплеменниците, светият пророк Малахия ги заплашвал с Божия съд. Той ги заплашвал с Божия гняв и заради другите техни пороци - заради чародействата и прелюбодеянията, заради лъжливите им клетви, заради това, че удържат заплатата на своите наемници, заради притесняването на вдовиците и сираците, заради немилосърдието към странниците и за неизпълнението на закона за десятъците и приношенията в Божия храм. Накрая, пророкът изобличавал евреите и заради тяхното богохулство, заради техните дръзки и хулни слова, че уж е безсмислено да се служи на Бога, безполезно е да се съблюдават Неговите постановления и да се ходи пред Неговото лице в печална дреха, че нечестивите и тези, които вършат беззакония, живеят по-щастливо, по-добре устройват делата си и остават невредими. Борейки се с тези пороци, светият пророк заедно с това предвидял и славата на втория храм и по най-ясен начин предсказал пришествието на Месията, явяването на Предтечата преди Неговото пришествие, бъдещия Божий съд пад нечестивите, прославлението на праведните и разпространяването на славата Божия сред всички народи. Светият пророк Малахия умрял в младите си години и бил погребан при своите предци в своето родно място Суфа. Топ бил последният старозаветен пророк, поради което светите отци го наричат "печат на пророците". 
Източният римски император Ликиний, който имал участие в едикта на император Галерий за веротърпимост, се оженил за сестрата на император Константин Велики и приподписал Миланския едикт, но вътрешно си останал езичник. След кървавото сблъскване с Константин Велики, което му струвало илирийските провинции, Линикий продължил враждебното си отношение към християните, жертва на което станал и младият войн Гордий. Заедно с мнозина християни Гордий напуснал родния си град Кесария Кападокийска и се скрил в пустинята, докато се прекрати това неочаквано и жестоко гонение. Слуховете за бедствията на християните достигнали и до пустинята. Доблестният войн, който смело излагал на опасност младия си живот в сраженията, сметнал, че не е добре да се крие малодушно, когато неговите братя страдат и умират за името на Христа, затова решил да сподели тяхната участ. Гордий се прибрал в родния си град, когато там шумно чествали езическия бог на войната Марс с конни надбягвания и шумни увеселиния. Неочаквано сред глъчта на забавата се разнесла възторжена прослава на истинския Бог. Всички трепнали и обърнали очи да видят кой дръзвал да изрече такова предизвикателство пред лицето на жестоките християнски гонители. Но и роднините на Гордий едва го познали. Облеклото му било жалко, а лицето му носело белезите на понесените в пустинята несгоди и лишения. Свили се сърцата на околните. Мнозина го уговаряли да млъкне и да се прикрие, но изпълнителните стражи на кесарийския управител успели вече да уловят Гордий и да го доведат при него. Управителят, който присъствал на надбягванията и раздавал наградите на победителите, запитал смелия християнин: - Кой си ти и откъде си?
- Аз съм християнин! Христос е моята надежда и защита и аз презирам твоите богове – отговорил Гордий.
Изумителната твърдост, с която Гордий понесъл жестоките мъчения, на които бил подложен, принудили кесарийския управител да промени начина на действие и той се постарал да склони кесарийския младеж да се откаже от вярата си срещу висок сан и щедри дарове. Отговорът на светия мъченик бил непредвиден:
- Можеш ли да ми предложиш такова нещо, което да бъде по-добро от Царството небесно?
Не останал друг избор за управителя при тази изповедническа решимост на война. Гордий бил осъден на смърт. Към лобното му място го придружили роднини и приятели. Напразно всички го умолявали да пожали своята младост и престарелите си родители, като се откаже от тази доброволна смърт.
- Защо плачете за мене? Плачете за Божиите врагове, които ни преследват. Като запалват огън за нас, те си приготвят пламъка на ада и си натрупват гняв за деня на съда. А колкото за мене, аз съм готов много пъти да умра за Христа.
- Ти можеш да се спасиш с една дума. Отречи се от Христа на думи, а запази в сърцето си същата вяра. Всезнаещият Бог ще види, че ти вярваш в Него със сърце, и няма да те осъди...
- Мога ли да се отрека от моя Създател с езика, който Той ми е дал? В Св. Писание е казано: "Със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение". Ще се осъдим с нашите думи и с нашите думи ще се оправдаем. Господ не е ли казал: "Който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен!"
Това бил последният отговор на прекрасния Христов мъченик. Той се помолил, прекръстил се и навел светата си глава под меча на палача. Това станало в 314 година. Паметта на мъченика св. Гордий била много почитана в Кесария Кападокийска. Запазено е похвално слово от великия му съгражданин св. Василий Велики.
Няма коментари:
Публикуване на коментар