В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936). В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.
Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.
На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911). Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица. Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син. Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си: - Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?
Епифаний отговорил: - Виждам, отче свети, и се ужасявам!
Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.
По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника "Покров Богородичен".
Св. апостол Ананий бил един от Седемдесетте Христови ученици. Служил като епископ в град Дамаск, Сирия. След чудесното обръщение край Дамаск на Савел – бъдещия велик проповедник на народите св. апостол Павел – Господ изпратил Ананий при него с думите: - Стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Юродова къща един тарсянин на име Савел. Ето, той се моли ... Ананий отговорил: - Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. Той и тук има власт да върже всички, които призовават Твоето име.
Господ обяснил на Ананий: - Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа колко трябва той да пострада за Моето име.
Ананий отишъл на улица Права, влязъл в къщата и намерил невиждащия Савел. Възложил върху него ръце и казал: - Брате Савле! Господ Иисус Христос, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледнеш и да се изпълниш с Дух Свети.
Изведнъж като че люспи паднали от очите на Савел. Той веднага прогледнал, приел свето Кръщение от апостол Ананий и станал, по думите на св. Йоан Златоуст, “от вълк – агне, от трънак – лозе, от плевел – пшеница, от враг – приятел, от богохулник - богослов”. Изтощен от тридневния строг пост, Савел приел храна от ръцете на св. апостол Ананий и се подкрепил.
От Дамаск св. Ананий често ходел из близки и далечни градове и села на мисионерска проповед. Когато проповядвал словото Божие в град Елевтерпол, управителят Лукиан наредил да го хванат и заставят да принесе жертва на идолите. Той претърпял големи мъчения, при които дръзновено изповядвал името Божие. Мъчителите го извели извън града и го убили с камъни.
Християни пренесли и погребали тялото му в Дамаск.
Няма коментари:
Публикуване на коментар