Великият просветител на Армения, св. Григорий, живял в третия и първата четвърт на четвъртия век. Той произхождал от знатни и благородни родители езичници, сродници с царския дом на персийския владетел Артабан и на брат му арменския цар Курсар. Започнала война между арменци и перси. Григорий, тогава още дете, избягал с родителите си от Армения в Кесария Кападокийска. Там се запознал с християнската вяра. Приел свето Кръщение. Като възмъжал, встъпил в брак. Имал двама синове, Ортан и Аростан. Посветил ги в служба на Църквата.
Подир смъртта на жена си Григорий се върнал в Армения и постъпил на служба при цар Тиридат. Заради вярната му служба царят го обичал много, но като узнал, че Григорий е християнин, Тиридат люто се разгневил. Започнал да го принуждава да се отрече от християнството и да се поклони на идолите. Григорий не отстъпил от вярата си. Затова бил подложен на тежки мъчения. След това го хвърлили в дълбока яма, за да го уморят. Но всемогъщият Бог го запазил невредим в тази яма. Той внушил на една благочестива вдовица да спуска всеки ден храна на мъченика. Така Григорий прекарал в тая яма 14 години.
През тия години избягали от Рим и се заселили в Армения, близо до планината Арарат, в девически манастир 37 монахини, преследвани от Диоклетиан. Между тях била преподобна Рипсимия, която се отличавала с необикновена красота.
Тиридат продължавал да преследва християните в своето царство. Нападнал и тоя девически манастир. Всички сестри били подложени на страшни изтезания и загинали мъченически. Заради тая жестокост Бог наказал Тиридат. Той се побъркал и заприличал на звяр. Насън сестрата на царя получила указание, че Тиридат няма да се излекува, ако Григорий не бъде изваден от ямата. Мъченикът бил незабавно изваден и пуснат на свобода. Най-напред Григорий запитал за телата на убитите девойки, които лежали непогребани вече 9 дни. Като събрал разхвърляните им останки, той ги погребал недалеч от столичния град. Тук довел болния цар, помолил се горещо за него и тъй го излекувал. По тоя начин станал отново близък на царя. Добил право да учи народа на християнската вяра и да зове всички към покаяние. Издигнал църква на мястото, където били погребани монахините.
В 305 г. царят изпратил Григорий в Кесария Кападокийска да бъде ръкоположен за епископ. Като се върнал, придружен от много свещеници, той покръстил целия царски дом и цялата страна. Св. Григорий завършил своя многострадален живот в 325 година. Част от неговите мощи се пази и досега в Ечмиадзинския манастир, издигнат, където били погребани Рипсимия и другите девойки мъченици. След смъртта на св. Григорий Просветител в епископски сан бил въздигнат неговия син Аростан, който продължил делото на баща си. Той бил един от 318-те отци на Първия вселенски събор, станал в Никея в 325 г.
Святая Рипсимия вместе со своей игуменией и сестрами бежала в Армению, не желая вступать в брак с императором Диоклитианом (284-305), прельстившимся ее красотой. Об этом Диоклитиан сообщил армянскому царю Тиридату и предлолжил ему прислать Рипсимию обратно, или же самому взять ее в жены.Слуги царя разыскали бежавших и стали уговаривать Рипсимию покориться воле царя. Святая отвечала, что она, как и все сестры обители, обручена Небесному Жениху и в брак вступать не может. Тогда с неба раздался голос: "Дерзайте и не бойтесь, ибо Я с вами" . Посланцы в страхе удалились. Тиридат предал деву на жесточайшие пытки, во время которых ее лишили языка, рассекли ей чрево, ослепили и умертвили, разрубив тело ее на части. Игумения Гаиания за то, что воодушевляла Рипсимию мужественно терпеть истязания за Христа, вместе с двумя сестрами-инокинями была предана на такие же муки, после чего они были обезглавлены. Остальных 33-х сестер изрубили мечами и бросили тела их на съедение зверям. Гнев Божий поразил царя Тиридата, а также тех его приближенных и воинов, кто участвовал в истязаниях святых дев. Одержимые бесами, они уподобились диким вепрям (как некогда Навуходоносор. Дан. 4, 30), носились по лесам, разрывали на себе одежду и грызли собственное тело. По прошествии некоторого времени сестре Тиридата Кусародухте было возвещено во сне: "Если не будет изведен из рва Григорий, царь Тиридат не исцелится". Тогда приближенные царя подошли ко рву и спросили: "Григорий, жив ли ты?" Григорий отвечал: "Благодатию Бога моего я жив". Затем они вывели святого мученика обросшего, почерневшего и очень иссохшего. Но по-прежнему он был тверд духом.
Святой повелел собрать останки замученных дев; их с честью похоронили, а на месте погребения построили церковь. В эту церковь святой Григорий привел бесноватого царя и велел ему молиться святым мученикам. Тиридат исцелился, раскаявшись в своих преступлениях против Бога, и принял со всем своим домом святое Крещение. Следуя примеру царя, крестился и весь армянский народ. Заботами святого Григория был воздвигнут в 301 году Эчмиадзинский собор в честь Сошествия Святого Духа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар