Св. свещеномъченик Киприан Антиохийски и света мъченица Юстина били родом от Антиохия. Киприан бил жрец-магьосник в Антиохия, наставен във вярата от девицата Юстина, която, със силата на кръстното знамение, събудила у него пламенно желание да се поклони на Христа. Възведен в епископски чин, после, за вярата Христова, заедно с девица Юстина били хвърлени в затвора и положени на мъчения. С тях имало и друг християнин - Теоктист.
***
Света Юстина живяла и пострадала за Христа Господа в третия век. Родителите й Едесий и Клеодония били езичници. Един ден Юстина слушала словото на антиохийския дякон Праилий за царството Божие. Така силно била запленена от съдържанието на това слово, че нищо вече не било в състояние да я отлъчи от Христа Иисуса. Скоро след това тя приела свето Кръщение и станала ревностна членка на Божията църква. Възлюбила с цялата си душа Небесния Жених, тя отказала да се омъжи за момъка Аглаид. При нея се явил един магьосник на име Киприан. Тя го възродила със силата на кръстното знамение и събудила у него пламенно желание да се поклони на Разпнатия Христос.
Княз Евтолмий, фанатизиран езичник, чул, че магьосникът Киприан, под влияние на Юстина, станал християнин. Разгневен, заповядал той и тя да бъдат хвърлени в тъмница и подложени на мъчения. После ги пратил при императора в град Никомидия. Там те заедно с друг един християнин, на име Теоктист, били посечени с меч.
Телата на светите Христови мъченици Юстина, Киприан и Теоктист били отнесени в Рим и предадени на една света жена на име Руфина, роднина на императора. Руфина ги погребала с чест. Онези, които прибягвали с вяра при гроба на светата мъченица Юстина, получавали изцеления.
Блаженный Андрей, Христа ради юродивый, был славянин и жил в Х веке в Константинополе. С юных лет он полюбил храм Божий и Священные книги. Однажды в сонном видении блаженный увидел два войска. В одном были мужи в светлых одеждах, в другом - черные и страшные бесы. Ангел Божий, который держал в руке чудесные венцы, сказал Андрею, что венцы эти - не украшение земного мира, а небесное сокровище, которым Господь награждает Своих воинов, побеждающих черные полчища. "Иди на добрый подвиг,- сказал Ангел Андрею,- будь юродив ради Меня и много получишь в день Царства Моего." Понял блаженный, что Сам Господь призывает его на подвиг. С этого времени Андрей начал ходить по улицам города в рубище, как будто разум его помутился. Многие годы терпел святой насмешки, оскорбления. Благодушно сносил он побои, голод и жажду, стужу и зной, прося милостыню и отдавая ее другим нищим. За свое великое терпение и смирение святой получил от Господа дар пророчества и прозорливости, спас многих от душевной погибели и обличил многих нечестивцев.Во время молитвы во Влахернском храме святой Андрей сподобился узреть Пресвятую Богородицу, покрывающую молящихся Своим омофором. Скончался блаженный Андрей в 936 году
Няма коментари:
Публикуване на коментар