св. свещеномъченик Григорий, просветител на Армения

Великият просветител на Армения, св. Григорий, живял в третия и първата четвърт на четвъртия век. Той произхождал от знатни и благородни родители езичници, сродници с царския дом на персийския владетел Артабан и на брат му арменския цар Курсар.
Започнала война между арменци и перси. Григорий, тогава още дете, избягал с родителите си от Армения в Кесария Кападокийска. Там се запознал с християнската вяра. Приел свето Кръщение. Като възмъжал, встъпил в брак. Имал двама синове, Ортан и Аростан. Посветил ги в служба на Църквата.
Подир смъртта на жена си Григорий се върнал в Армения и постъпил на служба при цар Тиридат. Заради вярната му служба царят го обичал много, но като узнал, че Григорий е християнин, Тиридат люто се разгневил. Започнал да го принуждава да се отрече от християнството и да се поклони на идолите. Григорий не отстъпил от вярата си. Затова бил подложен на тежки мъчения. След това го хвърлили в дълбока яма, за да го уморят. Но всемогъщият Бог го запазил невредим в тази яма. Той внушил на една благочестива вдовица да спуска всеки ден храна на мъченика. Така Григорий прекарал в тая яма 14 години.
През тия години избягали от Рим и се заселили в Армения, близо до планината Арарат, в девически манастир 37 монахини, преследвани от Диоклетиан. Между тях била преподобна Рипсимия, която се отличавала с необикновена красота.
Тиридат продължавал да преследва християните в своето царство. Нападнал и тоя девически манастир. Всички сестри били подложени на страшни изтезания и загинали мъченически. Заради тая жестокост Бог наказал Тиридат. Той се побъркал и заприличал на звяр. Насън сестрата на царя получила указание, че Тиридат няма да се излекува, ако Григорий не бъде изваден от ямата. Мъченикът бил незабавно изваден и пуснат на свобода. Най-напред Григорий запитал за телата на убитите девойки, които лежали непогребани вече 9 дни. Като събрал разхвърляните им останки, той ги погребал недалеч от столичния град. Тук довел болния цар, помолил се горещо за него и тъй го излекувал. По тоя начин станал отново близък на царя. Добил право да учи народа на християнската вяра и да зове всички към покаяние. Издигнал църква на мястото, където били погребани монахините.

В 305 г. царят изпратил Григорий в Кесария Кападокийска да бъде ръкоположен за епископ. Като се върнал, придружен от много свещеници, той покръстил целия царски дом и цялата страна. Св. Григорий завършил своя многострадален живот в 325 година. Част от неговите мощи се пази и досега в Ечмиадзинския манастир, издигнат, където били погребани Рипсимия и другите девойки мъченици.
След смъртта на св. Григорий Просветител в епископски сан бил въздигнат неговия син Аростан, който продължил делото на баща си. Той бил един от 318-те отци на Първия вселенски събор, станал в Никея в 325 г.

Святая Рипсимия вместе со своей игуменией и сестрами бежала в Армению, не желая вступать в брак с императором Диоклитианом (284-305), прельстившимся ее красотой. Об этом Диоклитиан сообщил армянскому царю Тиридату и предлолжил ему прислать Рипсимию обратно, или же самому взять ее в жены.
Слуги царя разыскали бежавших и стали уговаривать Рипсимию покориться воле царя. Святая отвечала, что она, как и все сестры обители, обручена Небесному Жениху и в брак вступать не может. Тогда с неба раздался голос: "Дерзайте и не бойтесь, ибо Я с вами" . Посланцы в страхе удалились. Тиридат предал деву на жесточайшие пытки, во время которых ее лишили языка, рассекли ей чрево, ослепили и умертвили, разрубив тело ее на части. Игумения Гаиания за то, что воодушевляла Рипсимию мужественно терпеть истязания за Христа, вместе с двумя сестрами-инокинями была предана на такие же муки, после чего они были обезглавлены. Остальных 33-х сестер изрубили мечами и бросили тела их на съедение зверям. Гнев Божий поразил царя Тиридата, а также тех его приближенных и воинов, кто участвовал в истязаниях святых дев. Одержимые бесами, они уподобились диким вепрям (как некогда Навуходоносор. Дан. 4, 30), носились по лесам, разрывали на себе одежду и грызли собственное тело. По прошествии некоторого времени сестре Тиридата Кусародухте было возвещено во сне: "Если не будет изведен из рва Григорий, царь Тиридат не исцелится". Тогда приближенные царя подошли ко рву и спросили: "Григорий, жив ли ты?" Григорий отвечал: "Благодатию Бога моего я жив". Затем они вывели святого мученика обросшего, почерневшего и очень иссохшего. Но по-прежнему он был тверд духом.
Святой повелел собрать останки замученных дев; их с честью похоронили, а на месте погребения построили церковь. В эту церковь святой Григорий привел бесноватого царя и велел ему молиться святым мученикам. Тиридат исцелился, раскаявшись в своих преступлениях против Бога, и принял со всем своим домом святое Крещение. Следуя примеру царя, крестился и весь армянский народ. Заботами святого Григория был воздвигнут в 301 году Эчмиадзинский собор в честь Сошествия Святого Духа.

св. преподобни Кириак Отшелник

Преподобный Кириак родился в Коринфе в семье пресвитера соборной церкви Иоанна и его супруги Евдоксии. Епископ Коринфский Петр, его родственник, видя, что Кириак растет тихим и благоразумным отроком, поставил его чтецом в церкви. Постоянное чтение Священного Писания пробудило в его душе любовь к Господу и стремление к непорочной, богоугодной жизни. Однажды, когда юноше не было еще 18-ти лет, во время церковной службы он был так глубоко тронут словами Евангелия: "Аще кто хощет по Мне идти, да отвернется себе и возмет крест свой и по Мне грядет" (Мф. 16:24), что тут же, не заходя домой, тайно ушел на пристань, сел на корабль и отправился в Иерусалим. Посетив святые места, Кириак несколько месяцев пробыл в монастыре недалеко от Сиона в послушании у игумена аввы Евсторгия и по его благословению направился в пустынную Лавру преподобного Евфимия Великого. Преподобный Евфимий, провидя в юноше великие Божии дарования, постриг его в иноческий образ и направил под начало преподобного Герасима, подвизавшегося на Иордане в обители святого Феоктиста. Святой Герасим, видя молодость Кириака, указал ему жить в постоянном общении с братией. Молодой инок прилежно исполнял монастырские послушания, усердно молился, мало спал, пищу принимал через день, питаясь только хлебом и водой. В Великий пост святой Герасим, удаляясь по обыкновению в пустыню Рува, чтобы возвратиться в обитель в Неделю Ваий, стал брать с собой и Кириака. В полном уединении подвижники усугубляли свои труды. Преподобный Герасим каждую неделю причащал своего ученика Святых Таин. После кончины преподобного Герасима 27-летний инок Кириак вернулся в Лавру преподобного Евфимия, но его тоже уже не было в живых. Преподобный Кириак испросил себе уединенную келлию и там подвизался в безмолвии, общаясь лишь с иноком Фомой. Но вскоре Фома был послан в Александрию, где его хиротонисали во епископа, и святой Кириак в полном безмолвии провел 10 лет. В 37-летнем возрасте он был посвящен в сан диакона. Когда между обителями преподобного Евфимия и преподобного Феоктиста произошло разделение, святой Кириак удалился в Сукийский монастырь преподобного Харитона. В этой обители вновь поступающих иноков принимали как новоначальных; так же был принят и святой Кириак, который смиренно трудился на общих монастырских послушаниях. Через несколько лет преподобный Кириак был хиротонисан во пресвитера и назначен канонархом и трудился в этом послушании 18 лет. В обители святого Харитона преподобный Кириак провел 30 лет. Строжайший пост и совершенное незлобие выделяли преподобного Кириака даже среди аскетов - подвижников Лавры. Каждую ночь он читал в келлии Псалтирь, прерывая чтение лишь для того, чтобы идти в храм к полунощнице, спал подвижник очень мало. Когда преподобному исполнилось 70 лет, он удалился в пустыню Натуфа, взяв с собой своего ученика Иоанна. В пустыне отшельники питались лишь горькими травами, которые по молитве святого Кириака делались годными в пищу. По прошествии пяти лет о пустынниках узнал один из жителей и привел к ним своего бесноватого сына, и святой Кириак исцелил его. С тех пор много людей стало приходить к преподобному со своими нуждами, но он искал полного уединения и удалился в пустыню Рува, где пробыл еще пять лет. Однако и в эту пустыню к нему приходили больные и бесноватые, и преподобный исцелял их крестным знамением и молитвой. На 80-м году жизни преподобный Кириак удалился в сокровенную пустыню Сусаким, где сходились русла двух высохших рек. По преданию, о Сусакиме возвещал святой пророк Давид: Ты иссушил еси реки Ифамские (Пс. 73:15). Через семь лет к нему пришли братия из Сукийского монастыря, прося его духовной помощи во время наступившего, по попущению Божию, голода и губительных болезней. Они умолили святого Кириака вернуться в обитель, и преподобный поселился в пещере, где раньше подвизался преподобный Харитон.
Преподобный Кириак оказал большую помощь Церкви в борьбе с распространившейся ересью оригенитов, молитвой и словом обращал обольщенных на истинный путь, укрепляя в вере православной. Составитель Жития преподобного Кириака, монах Лавры преподобного Евфимия Кирилл, был свидетелем того, как преподобный предсказал близкую смерть ересеначальников Нона и Леонтия, что вскоре и свершилось, и ересь перестала распространяться. Сама Пресвятая Богородица призывала преподобного Кириака блюсти в чистоте Православное учение: явившись ему во сне со святыми Иоанном Предтечей и Иоанном Богословом, Она отказалась войти в келлию преподобного, потому что в ней находилась книга со словами еретика Нестория. "У тебя в келлии - Мой враг",- сказала Она (память явления Пресвятой Богородицы преподобному Кириаку 8 июня). На 99-м году жизни преподобный Кириак опять удалился в Сусаким и там жил со своим учеником Иоанном. В пустыне преподобному Кириаку служил огромный лев, который охранял его от разбойников, но не трогал приходивших братий и ел из рук преподобного. Однажды в летнюю жару высохла вся вода в яме, куда зимой пустынники собирали воду, а другого источника воды не было. Преподобный Кириак помолился, и тут же в пустыне пролился обильный дождь, наполнивший яму водой. За два года до смерти преподобный Кириак вернулся в монастырь и вновь поселился в пещере преподобного Харитона. До конца жизни праведный старец сохранял бодрость, с усердием пел стоя, никогда не бывал без дела: или молился, или работал. Перед смертью преподобный Кириак призвал братию, благословил всех и с молитвой тихо отошел ко Господу, прожив 109 лет.

Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. преподобни Харитон изповедник

През втората половина на третия и първата половина на четвъртия век живял в малоазийския град Икония благочестив мъж на име Харитон.
При царуването на римския император Аврелиан било предприето жестоко гонение срещу християните. Началникът на града узнал, че Харитон е християнин, и го повикал при себе си. - Защо не се покланяш на боговете, които ние всички почитаме? – запитал го той.
- Не се покланям – отговорил Харитон, - защото те не са богове. Безумно е човек да им се покланя. Аз се покланям на вечния Бог, Творец и Спасител на света.
- За тоя дързък отговор – казал началникът – ти заслужаваш смърт. Заслужаваш смърт, защото хулиш нашите богове. Но аз ще ти простя, ако се разкаеш и им се поклониш. Ти трябва да им принесеш жертва и да поискаш от тях прошка!
Харитон заявил: - Ако си уверен, че твоите идоли са действителни богове, ти не трябва да прощаваш на онзи, който ги хули, защото всеки е длъжен да държи за своя бог. Но те не са богове и ти напразно ми заповядваш да им се покланям. И знай, че никакви мъчения не ще ме заставят да се отрека от живия Бог. Аз повтарям с апостол Павел: “Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч”. Никога не ще се отрека от Бога и не ще се поклоня на твоите бездушни идоли.
Тия думи разгневили силно началника. Той заповядал да бият жестоко тоя смел изповедник. След това го отнесли едва жив в затвора. С Божия помощ Харитон скоро оздравял. След това го подложили на нови, по-тежки мъчения. И накрай началникът го пратил на заточение.
Наскоро след това император Аврелиан умрял и наследникът му заповядал да бъдат прекратени гоненията срещу християните. Върната била свободата на затворниците. Заточениците видели отново родината си. Тия, които се криели по пещери и пустини, започнали да се събират отново свободно на молитва. Всички радостно благодарили на Бога, Който внушил на царя милост към християните. Тогава бил освободен и Харитон. Тежкото изпитание засилило още повече вярата у него. Той се отрекъл от света, за да посвети изцяло живота си на Бога. Заминал за Йерусалим, за да се поклони на светите места. Но по пътя бил заловен от разбойници. Те го вързали и отмъкнали в своята пещера. Но като видели, че нищо нямал, оставили го в пещерата и тръгнали да търсят друга плячка. Харитон се помолил и се предал покорно на Божията воля. И милостивият Бог му пратил неочаквано избавление. В пещерата пропълзяла отровна змия. Тя се напила от стоящия там съд с вино. След това повърнала обратно виното в съда. Но виното било вече отровно. Разбойниците се върнали. Били жадни. Изпили виното и тъй свършили живота си в страшни мъчения. Харитон се освободил от оковите. В пещерата намерил голямо богаство, което разбойниците събирали в продължение на няколко години. Част от това богаство раздал на бедните и на църквите, а с останалата част основал тук манастир, който нарекъл Фаре. Самата пещера била обърната на църква. Събрали се много братя. Харитон написал за тях правила на монашески живот. Постоянно им давал пример на всички добродетели. Той бил милостив и страннолюбов, кротък и смиреномъдър. Обичал поста и въздържанието. Трудът бил за него почивка. Сиромашията си пазел като драгоценно богаство. Като установил ред в манастира и повторил няколко пъти наставленията си към братята, Харитон им заповядал да пазят строго въздържание и безмълвие. Поискал от тях постоянно да се трудят и да се молят. След това им казал, че желае да остави манастира, за да живее самотно. Това огорчило много братята. Те се опитали да го задържат, но не успели. Харитон им поставил свой заместник, благословил ги и заминал. Недалеч от Йерихон намерил пещера и се поселил в нея. Всичките си мисли насочвал към Бога. Денем и нощем пребъдвал в молитва и труд. Почти не си позволявал почивка. Хранел се само с корени и диви плодове. Но скоро усамотението му било нарушено. Някои от братята на манастира Фаре зажалили силно за него и решили да го посетят. Харитон ги приел с радост. Мястото, гдето се подвизавал, станало известно и склонните към отшелнически живот почнали да се заселват около него. Така Харитон построил втори манастир. Приложил в него същите правила, както в манастира Фаре. След това се отдалечил наново, още по-силно зажаднял да пребивава в безмълвие. Но на Бога било угодно животът му да бъде полезен и за други. Тъй на мястото на неговото ново усамотение се повторило същото. Надошли при него нови поклонници, които искали да живеят като него. Харитон построил трети манастир и го устроил, както е бил устроил първите два. Подир това се възкачил на висока планина и се поселил там. Оттам управлявал манастирите си. Братята идвали при него за съвети. Събирали се около него на големи групи. И той беседвал с тях за духовния живот, за пътя на човека към Бога. Когато оставал свободен от грижи за братята, сам сред планината се отдавал на благочестиви размишления и пламенна молитва.
Преподобни Харитон Изповедник достигнал до дълбока старост. Най-после усетил приближаването на смъртта. Повикал игумените и монасите от трите манастира. Пожелал да ги уведоми за своята близка смърт и да им даде последни наставления. Дълбока скръб обхванала всички братя. В дълга беседа преподобният ги утешил. На опасенията им, че ще останат без върховен духовен началник, припомнил думите на Спасителя, Който обещал да бъде с вярващите в Него до свършека на света. Братята го запитали где иска да бъде погребан. Той отговорил: - Гдето искате, там отдайте праха на праха, защото земята е Господня; на Господа принадлежи всичко, което я изпълва. Но братята му възразили: - Не, отче свети! През своя живот ти построи три манастира. Всеки от тях би искал да има твоето тяло. И тъй, реши сам, за да не се яви между нас разпра!
Св. Харитон изпълнил желанието на монасите. За да избегнат несъгласия, казал, че иска да бъде погребан в първия манастир, построен на мястото на разбойническата пещера. Подкрепян от братята, той дошъл до тоя манастир. Дал им последни съвети, благословил ги и починал тихо и безболезнено.
Св. Харитон се преселил във вечността на 28 септември 350 година. От него е останал обредът на монашеското пострижение.

св. мъченик Калистрат и дружината му

Св. Калистрат е живял през трети век. Родил се в Картаген. От детска възраст бил възпитан в християнската вяра. Баща му и дядо му били християни. Неокор, един от неговите прадеди, служил като войник в Йерусалим при Пилат Понтийски през време на Христовите страдания. Той видял чудесата при Христовата смърт и повярвал в Господа. Бил просветен във вярата и кръстен от апостолите. Като се върнал в къщи, Неокор донесъл сред домашните си светата вяра в Христа. Още от това време родът на Неокор бил християнски род.
Така след време и св. Калистрат бил роден, кръстен и възпитан като християнин. Като възмъжал, станал войник. Той бил едниственият християнин в целия полк. Някои от войниците го виждали как ставал нощно време и се молел на Бога. Споменавал името на Христа Спасителя. Те съобщили на военачалника Персентин, че той е християнин. А Персентин бил свиреп гонител и мъчител на християните.
За да се увери, че Калистрат е наистина християнин, Персентин му заповядал да принесе жертва на боговете. Калистрат решително отказал да стори това.
Нанесен му бил жесток побой. После бил хвърлен в морето. Но Божията сила го избавила от смърт. Два делфина го изнесли жив на брега. Той излязъл невредим от водата.
Като видели търпението на Калистрат при ужасния бой и чудото, станало с него, 49 войници повярвали в Христа Господа. Те били също жестоко бити. След това хвърлени заедно с Калистрат в тъмница. Там св. Калистрат ги научил на вярата и ти укрепил духом. Като него и те проявили голямо мъжество при страданията. Господ показал велика сила над тях. Като видял, че не може и при най-ужасни мъчения да склони св. Калистрат и другите 49 войници да се откажат от вярата си в Спасителя, мъчителят разпоредил всички да бъдат избити в тъмницата.
Така петдесет войници от полка в Картаген пострадали за името Христово в 266 г. По-късно била изградена църква над техните свети мощи.

Успение на св. апостол и евангелист Иоан Богослов

Свети апостол и евангелист Йоан Богослов бил син на Зеведей и Саломия, дъщеря на Йосиф Обручник. Той бил призован да проповядва Евангелието от рибарските мрежи. Когато нашият Господ Иисус Христос, вървейки покрай Галилейско море, си избирал апостоли между рибарите и вече бил призовал двама братя, Петър и Андрей, тогава Той видял и други двама братя - Иаков Зеведеев и Йоан, които кърпели мрежите си в лодка с баща си Зеведей и ги призовал. Като оставили веднага лодката и баща си, те тръгнали след Иисуса Христа.
При самото си призоваване свети Йоан бил наречен от Господа "Син на гърма", защото богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да изпълни цялата земя. И той вървял след благия си Учител, поучавайки се от излизащата от устата Му премъдрост; и бил много обичан от своя Господ Христос заради съвършеното си незблобие и девствената си чистота.
Но и той проявил към обичащия го Учител любов, по-голяма от любовта на останалите апостоли: понеже през време на доброволните страдания на Христа всички те, оставяйки своя Пастир, побягнали, а едничък той неотлъчно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки заедно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа и не напуснал заедно с нея пострадалия за нас Син Божий до самия кръст и смъртта на Спасителя. За това при кръста той бил даден от Господа за син на Пречистата Дева Мария: висейки на кръста, Господ, "като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си" (Иоан 19:26-27). И той се отнасял към нея с всяко уважение, като към своя майка и й служел до честното и славното й успение.
А в деня на нейното успение, когато носели честното и свято тяло на Божията Майка за погребение, свети Йоан вървял пред одъра й с блестящ като светлина царски скиптър, който свети архангел Гавриил донесъл на Пречистата Дева, възвестявайки й пренасянето й от земята на небето.
След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил заедно с ученика си Прохор в Мала Азия, където му се паднал жребий да проповядва Словото Божие. На четиринадесетия ден от пътуването той стигнал до едно крайбрежно село. Като влезли в селото, те помолили за хляб и вода и като се подкрепили, се отправили към Ефес.
Веднъж в Ефес имало празник на Артемида и целият народ празнувал в бели дрехи, тържествувайки и ликувайки пред Артемидиния храм; а срещу храма стоял идол на тази богиня. И ето, свети Йоан, като се възкачил на високо място, застанал близо до идола и гръмогласно изобличил слепотата на езичниците, че не знаят кому се покланят и че вместо Бога почитат бяс. А народът се изпълнил с ярост от това и хвърлял камъни срещу апостола, но нито един камък не го улучил; напротив, камъните убивали тези, които ги хвърляли. Свети Йоан, като издигнал ръце към небето, започнал да се моли - и веднага на земята настанала жега и голям зной и паднали до двеста души от множеството, и умрели, а другите едва дошли на себе си от страх и умолявали свети Йоан за милост, понеже били обхванати от ужас и трепет. А когато апостолът се помолил на Бога, всички мъртви възкръснали и паднали пред Йоан, и, като повярвали в Христа, се кръстили. Пак там, на едно място, наричано Тихи, свети Йоан изцерил един парализиран, който лежал от 12 години. Изцереният прославил Бога.
След като светият апостол извършил и много други знамения и мълвата за чудесата му се разпространила навсякъде.
В това време Римският император Домициан повдигнал голямо гонение срещу християните и свети Йоан бил наклеветен пред него. Като задържал светеца, областният управител на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където заради изповядването на Христа светият апостол най-напред изтърпял удари, а после бил принуден да изпие чаша, пълна със смъртоносна отрова. Когато по словото Христово: "и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди" той не получил никаква вреда от нея, тогава бил хвърлен в котел с кипящо масло, но и оттам излязъл невредим. И народът викнал: "Велик е християнският Бог!". А кесарят, като не дръзвал повече да измъчва светия, го счел за безсмъртен и го осъдил на заточение на остров Патмос.
Като пристигнали на остров Патмос, те предали послание на управителя. А Мирон, тъстът на управителя, приютил свети Йоан и Прохор в дома си. Мирон имал по-голям син на име Аполонид, който имал в себе си пророкуващ бяс, предсказващ бъдещето; и всички считали Аполонид за пророк. В мига, в който апостолът влязъл в Мироновия дом, Аполонид изчезнал безследно; той избягал в друг град, боейки се да не би пророкуващият бяс да бъде изгонен от него. Когато в Мироновия дом се вдигнали вопли за Аполонид, от него дошло известие, че светият апостол го е прогонил от дома с магьосничеството си и че не може да се върне дотогава, докато той не бъде погубен.
Като прочел писмото, Мирон отишъл при своя зет - управителя, за да го извести за случилото се; а управителят, като хванал апостола, искал да го хвърли на зверовете. Но светият помолил управителя да потърпи малко и да му позволи да изпрати своя ученик при Аполонид, обещавайки да го върне у дома му. Управителят не възпрепятствал изпращането на ученика, но самия апостол оковал с две вериги и го пратил в затвора. И свети Прохор отишъл при Аполонид с Иоановото послание, в което било написано следното:
"Аз, Йоан, апостол на Иисуса Христа, Сина Божий, до пророкуващия дух, живеещ в Аполонид, заповядвам в името на Отца и Сина, и Светия Дух: излез от Божието създание и никога не влизай в него, но остани сам в безводни места извън този остров, далеч от хората."
Когато свети Прохор отишъл при Аполонид с това послание, бесът веднага излязъл от него. Аполонид възвърнал разума си и все едно, като че станал от сън, тръгнал с Прохор обратно към своя град. Но не влязъл веднага в дома си, а първо отишъл в затвора при Йоан и припадайки в нозете му, въздал му благодарност за това, че го е освободил от нечистия дух. Като узнали за завръщането на Аполонид, родителите, братята и сестрите му се събрали заедно и се радвали, а апостолът бил освободен от оковите.
После Мирон с жена си и с децата си се кръстили и настанала голяма радост в Мироновия дом. А после и жената на управителя, Хризипида, дъщеря на Мирон, приела свето кръщение със сина си и с всички свои роби; след нея се кръстил и мъжът й, Лаврентий, управител на този остров, като при това се отказал от властта си, за да може по-свободно да служи на Бога. И свети Йоан останал заедно с Прохор три години в Мироновия дом, проповядвайки Словото Божие. Тук със силата на Иисуса Христа той извършил много знамения и чудеса: изцерявал болни и прогонвал бесове, с една своя дума разрушил Аполоновия храм с всичките му идоли и кръстил мнозина, след като ги обърнал към вярата в Христа.
След време бил убит император Домициан. След него Римския престол заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на заточение. Освободен заедно с другите, свети Йоан намислил да се върне в Ефес, понеже вече бил обърнал към Христа едва ли не всички жители на Патмос. А християните, като узнали за това негово намерение, го умолявали да не ги напуска. Тъй като апостолът не искал да остава с тях, но желаел да се върне в Ефес, те го помолили да им остави за спомен поне Евангелието, което той написал там.

Защото, като заповядал веднъж на всички пост, той взел със себе си своя ученик Прохор и като се отдалечил от града, се изкачил на висока планина, където прекарал три дни в молитва. А след третия ден загърмял силен гръм, блеснала мълния и планината се разклатила; Прохор от страх паднал на земята. Като се обърнал към него, свети Йоан го повдигнал, сложил го до дясната си ръка и рекъл: - Запиши това, което ще чуеш от устата ми.
И като издигнал очите си към небето, отново се помолил, а след молитвата започнал да говори: - "В начало беше Словото" - и нататък.
А ученикът внимателно записал всичко, което чул от устата му; така и било написано светото Евангелие, което апостолът, след като слезли от планината, наредил на Прохор отново да препише. И той се съгласил да остави преписа в Патмос за християните, съгласно тяхната молба, а първоначално написаното Евангелие задържал при себе си. На същия остров свети Йоан написал и книгата "Откровение".
А когато достигнал Ефес, християните го посрещнали с неизказана радост. И той бил приет с чест. Пребивавайки тук, той не преставал да се труди, като винаги учел народа и го наставлявал на пътя на спасението.
Когато апостолът навършил повече от сто години, той излязъл от дома на Домн заедно със седем свои ученици и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и започнал да се моли. После, когато учениците му, съгласно неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб, той заповядал на свети Прохор да отиде в Йерусалим и да остане там до кончината си. Като дал последни наставления на учениците си и като ги целунал, апостолът рекъл: - Вземете земя, моята майка, и ме покрийте с нея.
И учениците му го целунали и го покрили до коленете, а когато той отново ги целунал, тогава го покрили до шията, положили покривало върху лицето му и като го целунали още веднъж, с голям плач го покрили напълно. Като чули за това, някои братя дошли от града и разкопали гроба, но не намерили нищо там и твърде много плакали; след това, като се помолили, те се върнали в града. И всяка година, в осмия ден на месец май, на гроба му се появявало благовонно миро и по молитвите на светия апостол подавало изцеление на боледуващите в чест на Бога, прославян в Троица във вечни векове. Амин.

св. преподобна Ефросиния

През петия век живял в Александрия един добър християнин на име Пафнутий. Той бил твърде богат, уважаван заради благородството си от всички. Жена му също така била добра християнка. Но нямала деца дълго време.
Най-после им се родила дъщеря, която нарекли Ефросиния.Любвеобилният баща, като направил избор между момците, обещал да я даде на един младеж, който се отличавал както с образованието, така и с благородството на сърцето си. Но блажена Ефросиния, възпитана от ранни години в благочестие, искрено копнеела да живее само за Господа. И правела всичко, за да се изпълни това нейно желание...

Облечена в дрехи на монах Ефросиния се явила в Теодосиевия манастир и се представила като евнух Смарагд...
В тая килия, която приличала на затвор, тя живяла подвижнически, в пост и молитва. Тъй прекарала 38 години в манастира, в самотната си килия – затвор близо до манастира.
Дните на земния й живот свършвали. Тя легнала тежко болна. В това време баща й пак дошъл в манастира... Тогава светата девица му открила, че той се намира в килията на дъщеря си. Сломена до крайност от болестта, тя му заявила, че оставила годеника си и него заради Господа. Тя помолила баща си да не позволява на никого да се допира до нея. Поискала от него сам да измие тялото на грешната си дъщеря. Накрай го помолила да подари на манастира имуществото, което могло да й принадлежи. След това блажено починала в прегръдката на баща си.
Това станало около 445 година.
Пафнутий подарил значителна част от имението си на манастира. Останалата част раздал на бедни хора. Решил да прекара остатъка от живота си в килията на дъщеря си. Тук живял 10 години. Умрял на същата оная рогозка, на която починала дъщеря му. Погребали го с чест до гроба на неговата дъщеря.
Братята установили всяка година да честват паметта на благочестивия баща и на неговата скъпа дъщеря, преподобна Ефросиния.

Дивната Божия благодат се проявила чрез мощите на света Ефросиния още в деня на смъртта й. Само няколко часа след смъртта й един от манастирските братя, сляп с едното око, се помолил горещо на преподобната и изведнъж прогледнал.

св. първомъченица и равноапостолна Текла

Светите апостоли Павел и Варнава проповядвали Евангелието в Икония, град в Мала Азия. Живеели в дома на благочестив човек на име Онисифор. Св. апостол Павел говори за него във Второто послание до Тимотей така: "Господ да даде милост на дома на Онисифор, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми". В къщата на Онисифор се събрали всички, които желаели да слушат проповедите на апостолите. Мнозина се обръщали в истинския път.
Измежду честите посетители на тоя дом била една 18-годишна девойка на име Текла, красива дъщеря на богати и знатни родители. Тя била сгодена за момък, който се казвал Фамир, също измежду първите в града по знатност, богатство и красота. Думите на светия апостол подействали силно на девойката. Тя приела тайно християнската вяра. Обикнала Бога с цялото си сърце. Отказала се да встъпи в брак. Решила да посвети на Бога целия си живот.
Майка й, която била езичница, се безпокояла силно, като виждала, че дъщеря й общува постоянно с християни. Когато узнала, че и Текла приела християнската вяра, се разсърдила твърде много. Повикала при себе си Фамир и му казала: - Защо не се грижиш за годеницата си? Нима не виждаш, че тя се е увлякла от думите на тия измамници, които лъжат с приказки народа? Нима не виждаш, че тя е забравила съвсем себе си и семейството си?
Годеникът се огорчил. Опитал се с нежност да привлече отново годеницата към себе си. Но тя оставала равнодушна и студена. Майката ту се гневяла и се отнасяла жестоко към нея, ту я молела със сълзи да не се отказва от женитбата, която й обещавала и знатност, и богатство, и всички радости на света. Текла оставала непреклонна. Тя жалела, че не може да изпълни волята на майка си. Но за нея вече не било възможно да се върне към езическите суеверия. Тя познала истинската вяра, познала истинския Бог. Невъзможно й било също да се омъжи за езичник, когато сърцето й се стремяло към друг живот, желаело да се отдаде всецяло на Бога.
Като видял, че всичко е напразно, Фамир подал жалба до градския началник против апостол Павел. - Тоя чужденец – казал той – измамва чрез вълшебство човеците, като ги отвръща от поклонение на боговете и им проповядва за някой си Христос, разпънат на кръст от юдеите. Той прелъсти чрез това и моята годеница Текла, която ме обичаше досега, а сега не иска да се омъжи за мене.
Началникът повикал св. апостол Павел и заповядал да го затворят в тъмница, докато го изправи на съд. Когато Текла чула, че апостолът е затворен в тъмница заради нея, решила да отиде при него. През една нощ тя отишла в тъмницата, подкупила стражата да я пусне при апостола и останала при него да му служи тъй, както дъщеря служи на своя баща. Нейното бягство разтревожило всичките й близки. Търсели я дълго навсякъде. Разпитвали за нея. Най-после я намерили в затвора. Донесли веднага за това на градския началник, който заповядал да я доведат при него. Началникът я уговарял да се обърне отново към предишната вяра и да се омъжи за Фамир. Тя не се съгласила. Осъдена била да бъде жива изгорена на клада. Донесли били на определено място сухи дърва, сено, вейки. Дигната била кладата. Слугите на началника се готвели да турят на кладата младата християнка. Но тя не дочакала това. Прекръстила се и сама се качила на кладата спокойно, без страх. Запалили кладата. В тоя момент сам Господ се явил на Текла. За това говори в една молитва св. Киприян Картагенски така: "Яви се нам, Господи, както си се явил на апостол Павел в оковите и на Текла в огъня!" Пламъкът се издигнал вече високо. Изведнъж завалял проливен дъжд с такава силна градушка, че началникът и целия насъбрал се там народ избягали с голяма уплаха към домовете си. Кладата угаснала. Текла слязла от нея невредима и напуснала свободно града. Чула, че апостол Павел бил освободен от затвора и изпъден от града, искала да го намери, за да продължи да му служи.
Вън от града тя срещнала един Павлов ученик, когото преди това виждала често в дома на Онисифор. Той отивал в града да купи хляб. Текла го спряла и го разпитала за апостола. Той я завел при него. Като благодарили с радост на Бога за великото чудо, чрез което Текла била спасена, апостолите Павел и Варнава, Павловият ученик и Текла тръгнали на апостолско пътешествие. Отправили се през Листра и Дервия за Антиохия. Когато пристигнали в Антиохия, един от градските началници на име Александър видял хубавата Текла и поискал да се ожени за нея. У Текла се затвърдило още по-силно намерението да посвети живота си на Бога. Затова не приела предложението му. Любовта на началника се превърнала в силна омраза. Решил да я погуби. Той уведомил главния началник, че Текла е християнка. Тъй равноапостолна Текла била осъдена да бъде изядена от зверовете в цирка. Трябвало присъдата да се изпълни на другия ден. Текла била отведена при една жена, която се казвала Трифена. Знаело се, че Трифена е от царски род. Предполагало се, че тя ще повлияе на Текла да са отрече от вярата си и да стане жена на началника. Но станало обратното: Трифена приела християнската вяра. Св. апостол Павел споменава за нея в посланието си до Римляните (16:11). Текла прекарала цялата нощ в молитва и беседа с Трифена. На сутринта била заведена на смърт. Насъбрал се много народ. Пуснали срещу нея зверовете. Но тия диви животни не се допрели до светата девица. Мнозина изсред тълпите почнали да славят истинския Бог, Когото Текла проповядвала. Други говорели, че тя е магесница и подействала на зверовете чрез магии. Главният началник заповядал да отведат Текла наново при Трифена. Наредил също зверовете да не бъдат хранени до другия ден. На следващия ден Текла била доведена отново на арената. Придружавала я Трифена, която горго плачела. Трифена била вече обикнала светата девица и вярата й станала нейна вяра. Пуснали мечка и лъв. Раздразнени от глад, зверовете изскочили яростно от своите клетки. Но като видели равноапостолната девица, дошли кротко при нея и легнали при нозете й.
Поразен от чудото, народът извикал: - Велик е Бог, Когото Текла проповядва!
Главният началник, заобиколен от другите началници, не се покорил на Господнята сила. Той заповядал да хвърлят девойката в яма, пълна със змии и отровни гадове. Тя излязла и оттам невредима. Заредили се мъчения, които не сломили волята на света Текла. Главният началник най-после се уплашил от силата, която я пази. Повикал Текла при себе си и я попитал: - Коя си ти? Каква сила те пази? - Аз съм служителка на вечния Бог – отговорила Текла.
Изплашен още повече, той я пуснал на свобода с думите: - Текла, Божията служителка, пускам на свобода!
Текла се завърнала при Трифена и живяла при нея известно време, като проповядвала непрекъснато словото Божие и обръщала езичниците към Христа Господа.
По-късно тя пожелала отново да придружи ап. Павел в неговите пътешествия. Но той не се съгласил. Казал: - Който отива на война, не трябва да води със себе си девойка.
С благословението на св. апостол Павел Текла отишла в Селевкия (Сирия). Поселила се в пустинно място на една планина. Мислела да прекара живота си в самота, пост и молитва. Мнозина идвали при нея да се поучават и донасяли своите болни, които Текла с Божията помощ изцерявала. Обърнала много езичници към вярата в Христа Бога.
И тук зли хора подигнали гонение срещу нея. Но Бог по чудесен начин я пазел и спасявал от всички беди и опасности. Така тя прекарала много години още в молитва и добри дела. Починала в дълбока старост.
Света Текла била първата мъченица от жените християнки. Поради това св. Църква я нарекла "първомъченица". Заради нейната апостолска дейност я нарекла и "равноапостолна".

Зачатие на св. Иоан Предтеча и Кръстител Господен

По времето, когато наближило зачатието на нашия Спасител, по славен и чудесен начин станало зачатието на свети Йоан Предтеча. Много майки зачеват деца, но малко са тези, чието зачатие се прославя и се празнува от светата Църква. Известни са само три майка, зачатията в утробите на които са станали предмет на удивление за целия свят. Това са: праведната Анна, света Елисавета и Пречистата Дева Мария. Праведната Анна, заченала света Богородица, Елисавета - Предтечата, а Дева Мария - Христа, нашия Спасител. Всички тези зачатия били възвестени от ангел и се извършили по благодатта Божия и при това не иначе, а чрез беседа между благовестителя и зачеващите, понеже Самият Бог искал и съгласието на зачеващите. Затова благовестителят, свети архангел Гавриил, като влязъл в олтара при свещеника Захария, който служел тогава пред Бога, казал: - Не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; ... и мнозина ще се радват за раждането му" (Лук. 1:13-14).
Свети Захария отговорил: - Това, което ми известяваш, радостни вестителю е и неочаквано, и странно, защото да се раждат деца в старостта и е неестествено; "а аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст" (Лук. 1:18), как можем да заченем и да родим син?
А ангелът отговорил: - Захария, от първите ти думи виждам, че ти си маловерец; не вярваш, че думите ми ще се сбъднат. Наистина това, което ти възвестявам, не е свойствено за твоята природа, но за това има воля Божия, за която няма нищо невъзможно, "защото Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму" (Мат. 3:9). Нима не ти е известно, че Бог е можал да сътвори Адам от пръст, да създаде Ева от реброто Адамово и да дарува на престарялата Сарра син Исаак? Затова Всемогъщият Бог ще дарува и на твоята жена в старостта й раждането на син, понеже молитвата ти е чута.
- Сега - казал свещеникът - аз принасям на Бога молитвите си за пришествието на въжделения Месия, Когото Той е обещал с устата на Своите свети пророци; моля се, Бог по-скоро да Го изпрати на земята, за да спаси Авраамовото семе от робството на другородците; моля Му се още и за това, да прости съгрешенията ми и греховете на целия народ; а за това, да имам син, сега не се моля, защото и самият аз вече достигнах преклонна възраст, и жена ми се състари.
А ангелът му рекъл: - Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога; по Божие откровение зная, че сега ти се молиш не за даруването на син, а за това, за което ми каза; обаче преди, когато ти и съпругата ти не бяхте още стари, ти усърдно молеше Господа да ви изпрати син. Всемилостивият Господ, от Когото не може да се укрие даже и най-малкото движение на човешкото сърце, внимава към молещите Му се и изпълнява желанията на боящите се от Него. Като чу предишните ти молитви, Той ти дарува син, съименен на благодатта; защото по Своето благоволение Господ знае кога да изпълни молбите на светиите Си: и ето, ще ти се роди син, който ще бъде велик пред Господа.
На това светият отговорил: - Сега виждам, благовестителю, че ти си ангел Божий, защото и беседата ти свидетелства за това, и видът ти ясно показва това, и силата на думите ти го потвърждава. А отначало, когато ти внезапно се яви пред мен и започна да вещаеш, аз се ужасих, подобно на пророк Даниил, който някога се побоял, като видял ангел: гледах, казал той, на това "велико видение, но в мене сила не остана" (Дан. 10:8); също и майката на Самсон казала: "човек Божий идва при мене, който имаше вид на Ангел Божий, вид твърде почтен" (Съд. 13:6). Затова и аз се побоях и не дръзвам да възразя на твоите ангелски слова; обаче, ще те попитам, защо синът, който ще ми се роди, ще бъде велик? Нима той ще бъде по-висок и по-свят от пророк Иеремия, към когото било слово Господне: "преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те: поставих те пророк за народите" (Иер. 1:5)?
А ангелът рекъл: - Велик ще бъде пред Господа твоят син и с духовното си величие ще бъде не само равен на пророк Иеремия, но и ще го надмине; ако онзи е получил освещение преди раждането си, то този още повече ще се изпълни с Дух Светии още в утробата на майка си; Иеремия бил предназначен само да пророчества за Месия, а този ще се удостои и ръката си да възложи върху Него и да Го кръсти. И с величието на Божията благодат той ще надмине не само Иеремия, но и другите велики светии, защото между родените от жени, никой няма да бъде по-голям от Йоан Кръстител. Както звезда от звезда се различава по слава, така и сред Божиите светии един превъзхожда друг по слава и чест; както и в нашите ангелски чинове, които винаги гледат лицето на Господ Саваот, Бог не открива поравно на всички тайните на благата Си воля, но чрез по-горните чинове ги явява на по-долните. Много звезди се явяват пред изгрева на слънцето, но единствено деница (зорница) предшества самото слънце. Много пророци са проповядвали за пришествие на Месия, но момъкът, роден от теб, не само ще проповядва със слово, но и с пръста си ще посочи на хората Агнеца Божий, Който ще вземе греховете на света. Ето защо твоят син ще бъде велик и най-голям сред всички родени от жени. И колкото изпълнението на радостната вест е по-приятно от самата вест, толкова по-голяма чест в сравнение с другите пророци ще има този пророк, който ще се роди от теб. До него пророкуваха всички пророци и самият закон, а този ще бъде завършек на всички пророци, край на Ветхия Завет, предтеча на новата благодат.
На това Захария казал: - Добра и радостна е вестта ти, ангеле Господен! И ако всеки мъдър син весели баща си, то колко повече би ме развеселил мен, стареца, син, по-мъдър от всички пророци! Но как да се радвам, когато се съмнявам в думите ти? Няма радост и веселие в съмнителните неща, а само в достоверните. И така, умолявам те, ангеле Божий, кажи ми, как мога да се уверя в това, което ми известяваш?

Тогава Гавриил отговорил: - Захария, ти още продължаваш да се съмняваш и да не вярваш на думите ми; нима ще говоря лъжливо аз, пратеникът на Бога, Който е верен ... във всичките Си слова и свят във всичките Си дела, така че "у Бога няма да остане безсилна ни една дума" (Лук. 1:37). Ти, който си иерей и учител Израилев, нима не знаеш, че настъпи времето, което изчислих със седмици, когато бях пратен във Вавилон при пророк Даниил? Нима не сте чели пророчествата му? Разгледай и познай, че вече се е приближил Спасяващият Израиля и пред лицето Му ще шества ангел в плът - твоят син, който ще приготви пътя на Месия, шествайки пред Него в духа и силата на Илия. Но заради това, че не повярва на думите ми, ще бъдеш ням и няма да кажеш нито дума до този ден, когато това ще се изпълни.
И в същия миг немота сковала устата на свещеника Захария, а връзките на безплодието на Елисавета паднали. Ангелът заминал при престова на Вседържителя. Слава на Господа във вековете. Амин.

св. пророк Иона. Св. преподобни Козма Зографски

Около 800 години преди Рождество Христово живял между израилтяните един човек на име Йона.
Преданието говори, че той бил син на сарептската вдовица, у която св. пророк Илия живял през време на глада. Него пророкът възкресил от мъртвите със силна молитва към Бога (3 Царст. 17:17-24). Той получил от Бога дара на пророчеството.
В онова време жителите на големия град Ниневия прогневили Бога със своя беззаконен живот. И Бог заповядал на Йона да отиде в тоя град и да проповядва покаяние. Но Йона се уплашил, защото знаел, че ниневийците са свирепи хора. Казал си: - Ами ако жителите на Ниневия не повярват на моите думи и започнат да ме мъчат?
В страха си Йоана забравил, че трябва да изпълнява безпрекословно заповедите на Господа, каквато и опасност да го застрашава. Силно смутен и развълнуван, той се качил на кораб и тръгнал в друга посока. Но Бог скоро го наказал за малодушието и непослушанието. Страшна буря се надигнала в морето. Корабът бил в голяма опасност. Езичниците, които се намирали в него изплашени почнали да призовават своите богове да ги спасят от смърт. Но бурята ставала все по-силна. Моряците почнали да изхвърлят в морето целия товар, та по тоя начин да облекчат кораба.
В това време Йона спял спокойно на дъното на кораба. Няколко от езичниците отишли при него, събудили го и му казали: - Защо спиш? Не виждаш ли, че загиваме? Стани и моли своя Бог да ни спаси!
Изправени пред голямата опасност да потънат заедно с кораба на дъното на морето, пътниците почнали да си говорят помежду си: - Навярно това бедствие ни е пратено за наказание на някого от нас. Да хвърлим жребие, за да узнаем кой между нас е грешният човек, който прогневил Бога!
Сторили това. И жребият, по Божие определение, се паднал на Йона. Те заобиколили Йона и го запитали строго и гневно: - Кой си ти? Откъде си?
Йона отговорил: - Аз съм служител Господен. Почитам Небесния Бог, Който сътворил небето и земята. Съгреших пред Него и сега бягам от лицето Му. Вземете ме и ме хвърлете в морето. Тъй ще утихне вълнението. Защото заради мене е пратена тая буря!Моряците се убедили, че не е възможно да се справят с бурята. Затова хванали Йона и го хвърлили сред вълните. Морето утихнало.
Попаднал сред вълните, Йона бил погълнат от грамаден кит. По Божия воля той останал жив във вътрешността на кита три дни и три нощи. Изплашен, със сърдечни съкрушения извикал към Бога да го помилва и спаси. Господ се съжалил над него. След три дни китът го изхвърлил жив на брега. Видял се спасен, Йона започнал да се моли, да слави Бога и да Му благодари. И чул отново гласа на Господа: - Иди в Ниневия. И там проповядвай, което ти заповядах. Възвести на жителите Моята воля!

Йона се отправил незабавно за Ниневия. Като пристигнал там, тръгнал из улиците и гръмогласно говорел на жителите, че след четиридесет дни Ниневия ще бъде разрушена, ако те не се покаят. Ниневийците повярвали на думите на пророка. Уплашили се и започнали да се каят за греховете си. Обявили пост. Възрастни и деца се облекли във вретища. Сам царят слязъл от престола си. Съблякъл разкошното си царско облекло. Облякъл се в прости дрехи и наложил на себе си и на всички жители строг пост: никой нищо не трябва да яде. Цели три дни всички се молели със съкрушение и смирение. Каели се за греховете си. Обещавали да се изправят. Бог видял тяхната скръб и тяхното покаяние. Смилил се над тях и по неизказаната Си благост ги простил.
Йона прекарал три дни в Ниневия. Излязъл от града. Заселил се на една височина, близо до града, и оттам очаквал да види какво ще стане с града. Изтекъл предсказаният от него срок. Ниневия не била разрушена. Той се натъжил. Страхувал се, че ниневийци ще го сметнат за лъжлив пророк, и си позволил да роптае против Бога: - Не поради туй ли, Боже, аз се страхувах да възвестявам Твоята воля? Аз знаех, че ти си щедър, дълготърпелив, многомилостив, че при покаяние прощаваш греховете и отвръщаш гнева Си. Сега вземи душата ми: по-добре е да умра, отколкото да живея.
Мястото, гдето се намирал Йона, било открито. Слънцето силно го напичало. Бог заповядал в една нощ да израсте за него растение, което го предпазвало със своята сянка от слънчевите лъчи. Йона си отдъхнал на сянка. Но в една нощ червей подял растението и то изсъхнало. Йона се огорчил отново.
Тогава Господ казал: - Жал ти е за растението, за което не си се трудил и което не си отгледал, което в една нощ израстна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява – и много добитък?
Йона се върнал в отечеството си. Но след това отишъл пак в Асирия, гдето и умрял.

За пророк Йона се споменава често в църковните песни. Тридневното му прекарване в утробата на кита служи за предобраз на тридневното пребъдване на Господа Иисуса Христа в гроба. Сам Спасителят посочил това, като говорил на учениците си за юдеите:
"Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона; защото както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона; а ето, тука има повече от Йона" (Мат. 12:39-41).

Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора Атонска. Бил приет като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец", основан в 898 г. от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.
Високо образован, той се отличавал и със сърдечна простота, благодарение на която се отворили духовните му очи да вижда скритите за физическите очи духовни явления. Веднъж на Благовещение, храмов празник на големия светогорски манастир Ватопед, той имал чудно видение. Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света Гора жени не се допущат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и смутен.
На изповед пред духовника си той открил своето смущение. Заинтересуван, духовникът го запитал: - Как изглеждаше тая жена?
Козма отговорил: - Невиждана красота, невиждана слава!
Духовникът се развълнувал. Той разбрал коя жена е видял Козма и му заговорил: - И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, посветен на божествената Мария? Ти си видял Небесната покровителка на Св. Гора и на целия свят!
Козма благодарил на духовника за това обяснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното благоволение да му се яви. Отличил се с високо образование, с усърдно монашеско послушание и особено с благодатна духовност, Козма бил ръкоположен за йеродякон, а след това и за йеромонах. Като йеромонах вече можел самостоятелно да извършва всички богослужби. Веднъж бил сам в църква. Помолил се на св. Богородица да му посочи пътя на спасението. И чул разговор между ходатайствуващата пречиста Мария Богородица и отговарящия й Син, Господ Иисус Христос. Спасителят казал на Пресветата Си Майка за Козма: - Нека се отдалечи от манастира на безмълвие!
Козма предал този божествен съвет на игумена. И игуменът с благоговение и страхопочитание разрешил съветът да се изпълни. В една скала на запад от манастира, в пустинна местност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в пълни усамотение и безмълвие. В тая пещера се прояснила още повече душата му. Той получил дар на прозорливост. Дошли да го посетят двама йеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били изненадани, когато Козма ги предупредил да счупят кратунката и да излеят виното, понеже вътре влязла отровна змия. Виното било отровено. Монасите били поразени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, видели змията. На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният игумен е умрял и че имал големи затруднения по митарствата: борел се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не искали да повярват, защото на утринното богослужение видели игумена в църква. Видели го също като отишъл в килията си да се готви за предстоящата света Литургия. Но като проверили, оказало се, че наистина игуменът починал скоропостижно.
До манастира Есфигмен, на северозапад от него, се издига една атонска височина, наричана Самари. Там, в малка килия, живеел монах Дамян. Той бил получил заповед от стареца си св. Козма, никога да не нощува на чуждо място, в чужда килия. Веднъж закъснял по работа в килията на друг отшелник. Домакинът го помолил да пренощува при него. Монах Дамян не се съгласил, макар че настъпила тъмна нощ и навън валял проливен дъжд. Тръгнал монах Дамян из тъмнината. Загубил пътя си в мрака. Отчаян сред планината, почнал да се моли: - Господи, загивам. Спаси ме по молитвите на моя старец!
И изведнъж се намерил пред своята килия. Поразен от това чудо, незабавно отишъл при стареца си и му разказал за станалото. Св. Козма наставнически му рекъл: - Брате, пази заповедта на стареца си, и Бог ще те запази от смърт!
Веднъж преподобни Козма заболял. Поискало му се да хапне риба. Но морето било далеч. Нямало човек да отиде да улови риба. В един момент планински орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата голяма прясна риба. Козма я приготвил за ядене. Но глас отвътре му внушил да остави половината на съседа си, стареца Христофор, защото рибата била негова собственост. На другия ден Христофор го посетил в килията му. Св. Козма го посрещнал с думите: - Добре дошъл! Аз те очаквах. Част от рибата съм запазил за тебе, за да подкрепиш постническите си сили.
След това Козма разказал на госта си как поискал да си хапне риба и как орел му донесъл тая риба. Христофор пък от своя страна разказал как същият орел грабнал преди това рибата от него, когато я чистел и миел. Двамата отшелници коленичили един до друг и благодарили на Бога, че така дивно се грижи за тях.
Наближил краят на земния живот на преп. Козма. Последните дни преди смъртта му били много тежки. Очаквал го подвиг, за който предварително знаел направо от Спасителя. Бил наново посетен от стареца Христофор. Като доближил до пещерата, Христофор се спрял, защото чул разговор вътре. Като изчакал края на разговора, той почукал на вратата. Като влязъл вътре, не намерил никого, освен стареца Козма. Учуден, го запитал: - С кого разговаряше?
В стеснение Козма му открил истината: - Посети ме Христос Господ и ми възвести, че ще ме нападне сатаната със свои пълчища и ще измъчи плътта ми. Това е знак на скорошното мое минаване в другия, вечния живот.
Двамата подвижници се разделили. Св. Козма определил деня, когато Христофор ще трябва пак да го посети. Когато пак го посетил на определения ден, Христофор го намерил полумъртъв. - Какво ти е? - запитал той. - Снощи - отговорил св. Козма - ме нападна сатаната с цяло пълчище демони. Той почна да ме рита със злоба и да вика към демоните: „Ленивци, глупци! Не можахте да се справите с един!" С бясна стръв той ме би, както виждаш по раните на тялото ми.
На третия, ден след сатанинския побой св. Козма се причастил с пречистите Тайни Христови. И в молитва и славословие тихо предал душата си на Господа. Това станало на 22 септември 1323 година.

Неделя след Въздвижение. Св. апостол Кодрат. Св. Димитрий, митрополит Ростовски

Св. апостол Кодрат бил ученик на някои от апостолите, преки ученици на Господа Иисуса Христа. Бил поставен за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия Атински епископ св. Публий. Проповядвал словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. Подир много апостолски трудове и страдания в 130 г. св. Кодрат претърпял мъченическа смърт за вярата в Господа Иисуса Христа и бил погребан в Магнезия.
Този доблестен апостолски ученик е известен още и като апологет, защитник на християнското учение.
В 126 г. той написал такава блестяща апология на християнството, че император Адриан, като я прочел, издал указ да не бъде осъждан никой от християните само за това, че изповядвал вярата в Христа, без доказателства, че е извършил някакви престъпления. Апологията на св. Кодрат е изгубена. За нея споменава църковният писател Евсевий Кесарийски. В това си съчинение св. Кодрат доказва истината за божественото пратеничество на Христа Спасителя, като сочи извършените от него чудесни изцелявания на болни и възкресявания на мъртви. Той пише:
"Делата на нашия Спасител можеха да се видят по всяко време, защото те бяха действителни. Излекуваните и възкръсналите са били виждани не само тогава, когато са били изцелени или когато са били възкръснали. Те са живеели след това доста дълго време – не само през време на земния живот на Спасителя, но и подир Неговата смърт. Някои от тях доживяха дори до наше време." Тия думи превежда църковният писател–историк Евсевий Кесарийски. Те са малко на брой, но притежават голяма стойност.
Запазило се е друго едно съчинение на св. апостол Кодрат – “Послание до Диогнет".
Диогнет е бил образован езичник, който искал да узнае в какво се състои вярата на християните. В това послание този бележит апостолски ученик е писал за живота на християните следното: "Те са в плът, но не живеят според щенията на плътта. Намират се на земята, но са граждани на Небето. Подчиняват се на установените закони, но със своя живот превъзхождат самите закони. Те обичат всички."

Св. Димитър Ростовский (декември 1651 - 28 октомври 1709; до приемането на монашество Даниил Савич Туптало) е именит руски църковен писател и проповедник от времето на Петър I, одухотворен богослов, философ и поет, Ростовски-Ярославски митрополит, канонизиран от Руската църква през 1757 година. Завършил Киево-Могилянската духовна академия. През 1668 г. приел монашество и бил игумен в редица манастири в Малорусия. Оглавявал дълго време Ростовската катедра, а през 1702 г. бил избран за митрополит на Ростов. Тук той основал първата в Русия духовна семинария с преподаване на гръцки и латински езици.
Св. Димитрий е автор на много духовни съчинения, сред които множество слова и "Духовна азбука". Главен труд на живота му са "Четьи-Минеите" (Житията на светците),

св. великомъченик Евстатий Плакида и пострадалите с него

Св. великомъченик Евстатий живял през втората половина на първия и първите десетилетия на втория век. Като езичник носел името Плакида. Бил прославен римски пълководец при царуването на императорите Тит и Траян. Неговият жизнен път изглежда твърде необикновен. Като праведния Иов в Библията той минал през много изпитания, но не паднал духом. Напротив – колкото повече бил поразяван от удари в живота, толкова повече крепнел и растял духом. По своите нещастия, като по стъпала, се изкачвал все по-нагоре, докато стигнал до мъченическия венец.
Евстатий расъл в езичество. По природа със здрав разум и чиста душа, той скоро разбрал цялата суетност и лъжовност на езичеството. Спасителят е казал: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. И чистият по сърце Евстатий, осенен от особено небесно откровение, познал истинския Бог.
Той приел свето Кръщение заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист. Прекарвал живота си в благополучие. Скоро обаче се заредили и изпитания.
Историята на благочестието свидетелства, че никой не е удостояван с Небесното царство без венеца, изплетен от тръните, с които е осеян земния път. По трънлив път трябвало да мине и Евстатий със семейството си, за да се спаси.
Първото изпитание у него било това, че изгубил цялото си богато имущество и измрели всичките му слуги. За него било особено тежко да изпадне изведнъж в крайна бедност и да се лиши от помощниците си.
Към големите материални лишения се прибавили оскърбленията от предишните му приятели. Станал последен бедняк, той узнал, че повече от тях са обичали в него само богаството му. Те го изоставили в нещастието. Готови били да обвинят него за постигналите го беди.
Евстатий преживял това много тежко. Не възроптал против Бога. Решил да напусне родината си заедно с цялото си семейство. Не искал да живее повече там, гдето станала печалната промяна в живота му. Не можел да понася това, че хората изменили коренно отношенията си към него, към жена му, към синовете му. Той заминал за Египет, гдето можел да скрие своя сан. Заел се с надничарска работа, за да прехранва семейството си. Тук обаче го сполетяла още по-голяма беда: разбойник отвлякъл жена му, а синовете му се изгубили в пустинята.

Евстатий прекарал в Египет 15 години в мъки, лишения и труд. С постоянна молитва уталожвал скръбта по загубените скъпи същества. С устойчива покорност на Божията воля, с несъмнена надежда на Бога и със съзнание за краткостта на земните изпитания и с вяра в обещаната блажена вечност Евстатий водел живот, достоен за званието християнин. И Бог го възнаградил щедро за високите му добродетели.
В това време варвари застрашавали столицата на империята – Рим. Император Траян си спомнил за бившия военачалник Плакида, който не веднъж отблъсквал с успех враговете. Заповядал да го намерят, за да му повери наново командването на войската. Евстатий бил открит и доведен в Рим. Императорът го приел с почести и го назначил за върховен началник на римската войска.
Походът срещу варварите завършил с блестящ успех.
Евстатий се връщал тържествено в Рим начело на победоносната войска. При това завръщане той имал голямо щастие: в лицата на двама прекрасни момци – войници открил своите синове, а в лицето на една жена, която прислужвала във войската – своята съпруга. Овчари били отървали синовете му от нападналите ги в пустинята зверове и ги отгледали като свои чеда. Бог бил избавил жена му от нейния пленител, като го наказал със смърт. Вестта за това чудно събитие се разпространила бързо измежду войниците. И цялата войска споделила радостта на своя любим военачалник.
Като че ли нищо вече не могло да помрачи тая радост – радостта на събралите се наново след толкова тежки години съпруг, съпруга и синове.
Но кратко е земното щастие. Кратко се оказало то и сега за тия Божи човеци. То блеснало за миг, за да ги укрепи за още по-голямото изпитание, което им предстояло, за да направи още по-скъпоценна пред Бога и човеците тяхната жертва.
Войската пристигнала в столицата. Новият император Адриан, който наследил Траян, приел с големи почести удържалите славна победа над варварите и пожелал да отпразнува това събитие чрез тържествено жертвоприношение на езическите богове. Насъбрали се за вземат участие в това празненство всички войници, всички граждани на Рим, които все още вярвали в езическите богове. Само Плакида, главният виновник на честваното събитие, не се оказал в храма.
- А къде е Плакида? – запитал императорът, който веднага забелязал отсъствието му.
Адриан наредил веднага да го извикат. Запитал го: - Защо не вземаш участие в благодарственото жертвоприношение на боговете?
- Аз съм християнин - отговорил Евстатий. – Почитам единия мой Бог – Господ Иисус Христос. Нему благодаря. Него славя. Аз знам, че Той изпрати Своята помощ за победа над враговете.
Разгневен от тоя отговор и разярен до крайност от съпротивата на Евстатий да вземе участие в езическото празненство, тоя жесток гонител на християните, император Адриан, не пощадил прославения с победи и любов от народа военачалник. Лишил го от военен сан и заповядал да го предадат заедно с цялото му семейство на зверовете в цирка.

За изумление на многобройните посетители в цирка зверовете не се допрели до Евстатий, до жена му и синовете му. Тогава тия твърди и неустрашими изповедници на името Христово, укрепени от вярата, че временната нова среща на тяхното семейство е само начало на тяхното вечно съединение в обителите на Небесния Отец, с радост приели следващото наказание – да бъдат хвърлени в нагорещена пещ. Тук те се сдобили с блажена мъченическа смърт. Телата им останали невредими в огъня. Благочестиви християни ги погребали с почести. Това станало в 126 г.
Светите мощи на тия великомъченици – Евстатий, жена му и синовете му, се намират в Рим, в църквата “Св. Евстатий”.

свв. мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт

Светите мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт живели през третия век, когато християните били преследвани от езичниците.
През времето, когато управител на град Антиохия бил фанатикът езичник Атик, наречен Илиодор, тук било устроено шумно празненство в чест на езическите богове. Това празненство било придружено с различни безчинства. Идолопоклонниците буйно ликували.
На тоя ден в Антиохия пристигнали двамата благочестиви мъже - мъченици Трофим и Саватий. Свещено разгневени от духовното заслепение на езичниците, те застанали пред тях, насочили молитвен поглед нагоре към небето и със съкрушени сърца извикали: - Боже, Който си създал вселената със словото Си и си сътворил човека по Свой образ и подобие, погледни от небето и освободи тия хора от властта на лукавия!
Идолопоклонниците разбрали, че тия чужденци са християни, заловили ги и веднага ги отвели при градоначалника Илиодор...
По заповед на кръвожадния Илиодор се заредили страшни мъчения за смелия и безстрашен изповедник Саватий – мъчения, които довели до блажена смърт...
След като се посъветвал с приближените си, Дионосий решил да предаде и двама, Трофим и Доримедонт, да бъдат изядени от зверовете в цирка. При стечение на огромно множество народ слугите му ги довели в цирка и поискали да бъдат пуснати срещу тях мечка, леопард и лъв. Зверовете ги заобиколили, но не се допрели до тях. Мнозина от присъстващите там езичници, като видели това, започнали да славят Бога. Те изразявали възхищението си, че истинския Бог по дивен начин пази своите служители. Жестокият Дионисий упорствал в неведението си. Хулел Христа Спасителя. Наричал християните магесници. Най-после заповядал да им отсекат главите с меч.
Това станало в 278 г.
Както Саватий преди това, така и Трофим и Доримедонт дали живота си за прослава на Господа Иисуса Христа. С радост и надежда те приели пратените им от небесата мъченически венци.

св. преподобни Евмений, епископ Гортински

Св. Евмений, епископ Гортински, живял в седмия век.
От млади години почувствал влечение към монашеския живот. Зажаднял за духовни подвизи, той раздал цялото си имущество на бедните и се отдалечил в манастир. Нежната му душа се откликвала на всички нещастия на ближните. Бил баща на сираци, опора на бедни и слаби, утеха на скърбящи, целител на страдащи. Главните му добродетели били състраданието и смиреномъдрието. Бил проникнат от истинско миролюбие. Следвал в живота си заветите за любов и всеопрощение. Прославил се и с дар на чудотворство.
Заради мъдростта и благочестието си бил поставен за епископ на Гортин – град на остров Крит.
В негово време светата Църква била вълнувана от нечестивата ерес, наречена монотелитство. Еретиците монотелители учели, че Богочовекът Господ Иисус имал само божеска, но не и човешка воля. Верен пастир на Христовото стадо, светителят Евмений се стремял да запази мира в Църквата. Твърд противник на ереста, той употребил много усилия отечески да убеди еретиците да се откажат от лъжеучението си и да се върнат в лоното на Църквата.
Враговете му го наклеветили пред властта. Бил заточен в Тиваидската пустиня, гдето и починал. Тялото му било пренесено в Гортин и там погребано с чест.

св. мъченици София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов

Святые мученицы Вера, Надежда и Любовь родились в Италии. Их мать, святая София, была благочестивой вдовой-христианкой. Назвав своих дочерей именами трех христианских добродетелей, София воспитывала их в любви ко Господу Иисусу Христу. Святая София и дочери ее не скрывали своей веры во Христа и открыто исповедовали ее перед всеми. Наместник Антиох донес об этом императору Адриану (117-138), и тот велел привести их в Рим. Понимая, зачем их ведут к императору, святые девы горячо молились Господу Иисусу Христу, прося, чтобы Он послал им силы не устрашиться предстоящих мук и смерти. Когда же святые девы с матерью предстали перед императором, все присутствовавшие изумились их спокойствию: казалось, что они были званы на светлое торжество, а не на истязания. Призывая по очереди сестер, Адриан убеждал их принести жертву богине Артемиде. Юные девы (Вере было 12, Надежде - 10 и Любови - 9 лет) оставались непреклонны. Тогда император приказал жестоко истязать их: святых девиц жгли на железной решетке, бросали в раскаленную печь и в котел с кипящей смолой, но Господь Своей Невидимой Силой хранил их. Младшую, Любовь, привязали к колесу и били палками, пока тело ее не превратилось в сплошную кровавую рану. Перенося невиданные муки, святые девы прославляли своего Небесного Жениха и оставались непоколебимыми в вере. Святую Софию подвергли иной, тяжелейшей, пытке: мать была вынуждена смотреть на страдания своих дочерей. Но она проявила необыкновенное мужество и все время убеждала девиц вытерпеть мучения во Имя Небесного Жениха. Все три девицы с радостью встречали свою мученическую кончину. Они были обезглавлены.
Чтобы продлить душевные страдания святой Софии, император разрешил ей взять тела дочерей. София положила останки их в ковчег и отвезла с почестями на колеснице за город и похоронила на высоком месте. Три дня святая София, не отходя, сидела у могилы дочерей и, наконец, предала там свою душу Господу. Верующие погребли тело ее на том же месте. Мощи святых мучениц с 777 года покоятся в Эльзасе, в церкви Эшо.

св. великомъченица Евфимия Всехвална. Св. Киприан, киевски митрополит

Св. Евфимия се чества на 16 септември, когато пострадала, а на 11 юли се възпоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV вселенски събор в Халкидон.

The Holy Great Martyr Euphemia the All-Praised was the daughter of Christians, the senator Philophronos and Theodosia. She suffered for Christ in the year 304 in the city of Chalcedon, on the banks of the Bosphorus opposite Constantinople.
The Chalcedon governor Priscus circulated an order to all the inhabitants of Chalcedon and its surroundings to appear at a pagan festival to worship and offer sacrifice to an idol of Ares, threatening grave torments for anyone who failed to appear. During this impious festival, 49 Christians were hidden in one house, where they secretly attended services to the True God.
The young maiden Euphemia was also among those praying there. Soon the hiding place of the Christians was discovered, and they were brought before Priscus to answer for themselves. For nineteen days the martyrs were subjected to various tortures and torments, but none of them wavered in their faith nor consented to offer sacrifice to the idol. The governor, beside himself with rage and not knowing any other way of forcing the Christians to abandon their faith, sent them for trial to the emperor Diocletian. He kept the youngest, the virgin Euphemia, hoping that she would not remain strong if she were all alone.
St Euphemia, separated from her brethren in faith, fervently prayed the Lord Jesus Christ, that He strengthen her in her impending ordeal. Priscus at first urged the saint to recant, promising her earthly blessings, but then he gave the order to torture her.
The martyr was tied to a wheel with sharp knives, which cut her body. The saint prayed aloud, and as it happened, the wheel stopped by itself and would not move even with all the efforts of the executioners. An angel of the Lord, came down from Heaven, removed Euphemia from the wheel and healed her of her wounds. The saint gave thanks unto the Lord with gladness.
Not perceiving the miracle that had occurred, the torturer ordered the soldiers Victor and Sosthenes to take the saint to a red-hot oven. But the soldiers, seeing two fearsome angels in the midst of the flames, refused to carry out the order of the governor and became believers in the God Whom Euphemia worshipped. Boldly proclaiming that they too were Christians, Victor and Sosthenes bravely went to suffering. They were sent to be eaten by wild beasts. During their execution, they cried out for mercy to God, asking that the Lord would receive them into the Heavenly Kingdom. A heavenly Voice answered their cries, and they entered into eternal life. The beasts, however, did not even touch their bodies.
St Euphemia, cast into the fire by other soldiers, remained unharmed. With the help of God she emerged unharmed after many other tortures and torments. Ascribing this to sorcery, the governor gave orders to dig out a new pit, and filling it with knives, he had it covered over with earth and grass, so that the martyr would not notice the preparation for her execution.
Here also St Euphemia remained safe, easily passing over the pit. Finally, they sentenced her to be devoured by wild beasts at the circus. Before execution the saint began to implore that the Lord deem her worthy to die a violent death. But none of the beasts, set loose at her in the arena, attacked her. Finally, one of the she-bears gave her a small wound on the leg, from which came blood, and immediately the holy Great Martyr Euphemia died. During this time there was an earthquake, and both the guards and the spectators ran in terror, so that the parents of the saint were able to take up her body and reverently bury it not far from Chalcedon.
A majestic church was afterwards built over the grave of the Great Martyr Euphemia. At this temple the sessions of the Fourth Ecumenical Council took place in the year 451. At that time, the holy Great Martyr Euphemia confirmed the Orthodox confession in a miraculous manner, and exposed the Monophysite heresy. Details of this miracle are related under July 11.
With the taking of Chalcedon by the Persians in the year 617, the relics of the holy Great Martyr Euphemia were transferred to Constantinople (in about the year 620). During the Iconoclast heresy, the reliquary with the relics of St Euphemia appears to have been thrown into the sea. Pious sailors recovered them. They were afterwards taken to the Island of Lemnos, and in the year 796 they were returned to Constantinople.

Владимировото житие разказва, че българската му съпруга дошла в Киев със своя личен свещеник Михаил, който бил духовният й наставник. Името на този свещеник съвпада с името на първия Киевски и Всерусийски митрополит. Според житието на св. княз Владимир, при покръстването на Русия свещеник Михаил бил изпратен в Константинопол (център на източноправославната йерархия), за да бъде ръкоположен за епископ. По-достоверни обаче са данните от Йоакимовската летопис, според която Владимир се обърнал към Константинополския император и патриарха, да му изпратят "митрополит Михаил, мъж изключително учен и богобоязлив, същински българин, с четирима епископи и много йереи, дякони и псалтове от славяните (българите)... По съвет на Владимир митрополитът постави епископите в градовете: Ростов, Новгород, Владимир, Белгород." Така първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.
Митрополит Михаил Болгарин е бил или архиерей на служба към Константинополската патриаршия, или митрополит от източните епархии на Българската патриаршия, които по това време вече са били завладени от византийците. Вероятно този велик българин, светителствал в Киев някъде до края на Х в., е въвел сред новопокръстения руски народ старобългарския като богослужебен и държавно-административен език. Така се осъществява първото южнославянско влияние в руската култура, което е по-правилно да се нарича българско.
Михаил Болгарин е първият от осемте български архиереи, които в различни периоди от време оглавяват престола на великоруските митрополити или заемат други митрополитски катедри в Русия.

Най-известният от тях е св. Киприян Българин - роден в Търново през първата половина на ХIV в., произхождащ от известния болярски род Цамблаковци, ученик на св. Теодосий Търновски и духовен брат на Св. Патриарх Евтимий.
През 1373 г. Константинополският патриарх Филотей, който имал дългогодишно приятелство с Киприян, го изпраща с мисия в руските земи. Българският духовник трябвало да помири Московското княжество и Литовската държава, чийто конфликт застрашавал единството на Руската църква. Литовските князе недоволствали, че духовният глава на Русия - Великоруският митрополит, поддържал само московския княз и не посещавал западноруските земи. Съществувала опасност тези райони да приемат католицизма. През 1375 г. Киприян бил ръкоположен за Киевско-литовски митрополит и станал духовен баща на литовския княз Олгерд. Той установил и тесни духовни връзки с живелия по това време Сергий Радонежки, един от най-почитаните руски светци. Московският княз Дмитрий Донски обаче отказвал да приеме Киприян за духовен глава на Русия и го прогонил от своите владения, подлагайки го на унижения и малтретиране. Едва една година след смъртта на Дмитрий Донски - през март 1390 г., Киприян бил посрещнат тържествено в Москва като Всерусийски митрополит. По време на своето светителстване той успял да обедини в духовно отношение руските земи и да издигне авторитета на Московското княжество.

Киприян Българин активизира колонизирането на Руския север с православни манастири. Той основава и най-стария запазен московски манастир - Савино-Стожеровския. Въвел в руска среда Патриарх-Евтимиевата правописна реформа, преодолял опитите на западноруските земи да приемат католицизма и станал свидетел на трагичния край на родната му България, Киприян бил радетел за изглаждане на отношенията между православния Изток и католическия Запад. След падането на Търново под османска власт той искал да се свика Вселенски събор, който да провъзгласи обединението на всички християни срещу османските завоеватели. Но това така и не станало - Киприян починал 9 години след завладяването на българската столица, негов роден град. С много почести бил погребан в Успенския събор в Кремъл, където почиват главите на Руската църква. През 1472 г. е канонизиран за светец.
Със своята книжовна дейност св. Киприян Българин изградил истински духовен мост между българската и руската православна култура. Десетилетие след смъртта му престола на великоруските митрополити заел неговият племенник - Григорий Цамблак, който написал за своя чичо, обръщайки се към руския народ:
"Него нашето отечество откърми, пък на вас Бог го дари; и нему вие за много се наслаждавахте; ние се лишихме. И вие с него се украсявахте, а ние от желание за него тъгувахме, и с него вие преуспявахте, като растяхте в заповедите Господни!"
Имената на Киприян и Григорий Цамблак са свързани с времето на второто българско влияние в руската култура. След тях на руска земя светлината на българското православие разпалват Григорий Болгарин (ХV в.); Киевско-Литовския митрополит Йосиф Болгаринович (кр. на ХV в.); Нектарий Велешки, митрополит на Велес и архиепископ на Охрид до кр. на ХVI в., принуден да търси спасение от турците в Русия и ръкоположен за архиепископ на Вологда в началото на ХVII в. В началото на XVIII в. един от последните Охридски архиепископи Филотей също намира убежище в руската земя и е ръкоположен за епископ на Смоленск.
А от средата на ХV в. започва и обратният процес - облагородена и укрепвана от високите постижения на средновековната българска православна култура, Руската църква започва да изпраща средства и книжнина към поробените християни на Балканите.

св. великомъченик Никита

Святой великомученик Никита был готф. Он родился и жил на берегах Дуная. Пострадал за Христа в 372 году. Тогда христианская вера уже широко распространилась в стране готфов.
Святой Никита уверовал во Христа и принял Крещение от готфского епископа Феофила, участника I Вселенского Собора. Распространению христианства стали противиться язычники-готфы, в результате чего возникла междоусобная брань.
После победы Фритигерна, возглавившего войско христиан и нанесшего поражение язычнику Афанариху, вера Христова стала успешнее распространяться среди готфов. Епископ Ульфила, преемник епископа Феофила, создал готфскую азбуку и перевел на готфский язык много священных книг. В распространении христианства среди соплеменников усердно трудился и святой Никита. Своим примером и вдохновенным словом он привел к Христовой вере многих язычников. Однако Афанарих после поражения сумел снова поправить свои силы, вернуться в свою страну и восстановить свое прежнее могущество. Оставаясь язычником, он продолжал ненавидеть христиан и преследовать их. Святой Никита, подвергнутый многим пыткам, был брошен в огонь, где и скончался в 372 году. Друг святого Никиты, христианин Мариан, ночью отыскал тело мученика, не поврежденное огнем и озаренное чудесным светом, перенес его и предал погребению в Киликии. Впоследствии оно было перенесено в Константинополь. Частица святых мощей великомученика Никиты позднее перенесена в монастырь Высокие Дечаны, в Сербии.