Около 800 години преди Рождество Христово живял между израилтяните един човек на име Йона. Преданието говори, че той бил син на сарептската вдовица, у която св. пророк Илия живял през време на глада. Него пророкът възкресил от мъртвите със силна молитва към Бога (3 Царст. 17:17-24). Той получил от Бога дара на пророчеството.
В онова време жителите на големия град Ниневия прогневили Бога със своя беззаконен живот. И Бог заповядал на Йона да отиде в тоя град и да проповядва покаяние. Но Йона се уплашил, защото знаел, че ниневийците са свирепи хора. Казал си: - Ами ако жителите на Ниневия не повярват на моите думи и започнат да ме мъчат?
В страха си Йоана забравил, че трябва да изпълнява безпрекословно заповедите на Господа, каквато и опасност да го застрашава. Силно смутен и развълнуван, той се качил на кораб и тръгнал в друга посока. Но Бог скоро го наказал за малодушието и непослушанието. Страшна буря се надигнала в морето. Корабът бил в голяма опасност. Езичниците, които се намирали в него изплашени почнали да призовават своите богове да ги спасят от смърт. Но бурята ставала все по-силна. Моряците почнали да изхвърлят в морето целия товар, та по тоя начин да облекчат кораба.
В това време Йона спял спокойно на дъното на кораба. Няколко от езичниците отишли при него, събудили го и му казали: - Защо спиш? Не виждаш ли, че загиваме? Стани и моли своя Бог да ни спаси!
Изправени пред голямата опасност да потънат заедно с кораба на дъното на морето, пътниците почнали да си говорят помежду си: - Навярно това бедствие ни е пратено за наказание на някого от нас. Да хвърлим жребие, за да узнаем кой между нас е грешният човек, който прогневил Бога!
Сторили това. И жребият, по Божие определение, се паднал на Йона. Те заобиколили Йона и го запитали строго и гневно: - Кой си ти? Откъде си?
Йона отговорил: - Аз съм служител Господен. Почитам Небесния Бог, Който сътворил небето и земята. Съгреших пред Него и сега бягам от лицето Му. Вземете ме и ме хвърлете в морето. Тъй ще утихне вълнението. Защото заради мене е пратена тая буря!Моряците се убедили, че не е възможно да се справят с бурята. Затова хванали Йона и го хвърлили сред вълните. Морето утихнало.
Попаднал сред вълните, Йона бил погълнат от грамаден кит. По Божия воля той останал жив във вътрешността на кита три дни и три нощи. Изплашен, със сърдечни съкрушения извикал към Бога да го помилва и спаси. Господ се съжалил над него. След три дни китът го изхвърлил жив на брега. Видял се спасен, Йона започнал да се моли, да слави Бога и да Му благодари. И чул отново гласа на Господа: - Иди в Ниневия. И там проповядвай, което ти заповядах. Възвести на жителите Моята воля!
Йона се отправил незабавно за Ниневия. Като пристигнал там, тръгнал из улиците и гръмогласно говорел на жителите, че след четиридесет дни Ниневия ще бъде разрушена, ако те не се покаят. Ниневийците повярвали на думите на пророка. Уплашили се и започнали да се каят за греховете си. Обявили пост. Възрастни и деца се облекли във вретища. Сам царят слязъл от престола си. Съблякъл разкошното си царско облекло. Облякъл се в прости дрехи и наложил на себе си и на всички жители строг пост: никой нищо не трябва да яде. Цели три дни всички се молели със съкрушение и смирение. Каели се за греховете си. Обещавали да се изправят. Бог видял тяхната скръб и тяхното покаяние. Смилил се над тях и по неизказаната Си благост ги простил. Йона прекарал три дни в Ниневия. Излязъл от града. Заселил се на една височина, близо до града, и оттам очаквал да види какво ще стане с града. Изтекъл предсказаният от него срок. Ниневия не била разрушена. Той се натъжил. Страхувал се, че ниневийци ще го сметнат за лъжлив пророк, и си позволил да роптае против Бога: - Не поради туй ли, Боже, аз се страхувах да възвестявам Твоята воля? Аз знаех, че ти си щедър, дълготърпелив, многомилостив, че при покаяние прощаваш греховете и отвръщаш гнева Си. Сега вземи душата ми: по-добре е да умра, отколкото да живея.
Мястото, гдето се намирал Йона, било открито. Слънцето силно го напичало. Бог заповядал в една нощ да израсте за него растение, което го предпазвало със своята сянка от слънчевите лъчи. Йона си отдъхнал на сянка. Но в една нощ червей подял растението и то изсъхнало. Йона се огорчил отново.
Тогава Господ казал: - Жал ти е за растението, за което не си се трудил и което не си отгледал, което в една нощ израстна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява – и много добитък?
Йона се върнал в отечеството си. Но след това отишъл пак в Асирия, гдето и умрял.
За пророк Йона се споменава често в църковните песни. Тридневното му прекарване в утробата на кита служи за предобраз на тридневното пребъдване на Господа Иисуса Христа в гроба. Сам Спасителят посочил това, като говорил на учениците си за юдеите: "Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона; защото както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона; а ето, тука има повече от Йона" (Мат. 12:39-41).
Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора Атонска. Бил приет като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец", основан в 898 г. от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.
Високо образован, той се отличавал и със сърдечна простота, благодарение на която се отворили духовните му очи да вижда скритите за физическите очи духовни явления. Веднъж на Благовещение, храмов празник на големия светогорски манастир Ватопед, той имал чудно видение. Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света Гора жени не се допущат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и смутен.
На изповед пред духовника си той открил своето смущение. Заинтересуван, духовникът го запитал: - Как изглеждаше тая жена?
Козма отговорил: - Невиждана красота, невиждана слава!
Духовникът се развълнувал. Той разбрал коя жена е видял Козма и му заговорил: - И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, посветен на божествената Мария? Ти си видял Небесната покровителка на Св. Гора и на целия свят!
Козма благодарил на духовника за това обяснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното благоволение да му се яви. Отличил се с високо образование, с усърдно монашеско послушание и особено с благодатна духовност, Козма бил ръкоположен за йеродякон, а след това и за йеромонах. Като йеромонах вече можел самостоятелно да извършва всички богослужби. Веднъж бил сам в църква. Помолил се на св. Богородица да му посочи пътя на спасението. И чул разговор между ходатайствуващата пречиста Мария Богородица и отговарящия й Син, Господ Иисус Христос. Спасителят казал на Пресветата Си Майка за Козма: - Нека се отдалечи от манастира на безмълвие!
Козма предал този божествен съвет на игумена. И игуменът с благоговение и страхопочитание разрешил съветът да се изпълни. В една скала на запад от манастира, в пустинна местност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в пълни усамотение и безмълвие. В тая пещера се прояснила още повече душата му. Той получил дар на прозорливост. Дошли да го посетят двама йеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били изненадани, когато Козма ги предупредил да счупят кратунката и да излеят виното, понеже вътре влязла отровна змия. Виното било отровено. Монасите били поразени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, видели змията. На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният игумен е умрял и че имал големи затруднения по митарствата: борел се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не искали да повярват, защото на утринното богослужение видели игумена в църква. Видели го също като отишъл в килията си да се готви за предстоящата света Литургия. Но като проверили, оказало се, че наистина игуменът починал скоропостижно.
До манастира Есфигмен, на северозапад от него, се издига една атонска височина, наричана Самари. Там, в малка килия, живеел монах Дамян. Той бил получил заповед от стареца си св. Козма, никога да не нощува на чуждо място, в чужда килия. Веднъж закъснял по работа в килията на друг отшелник. Домакинът го помолил да пренощува при него. Монах Дамян не се съгласил, макар че настъпила тъмна нощ и навън валял проливен дъжд. Тръгнал монах Дамян из тъмнината. Загубил пътя си в мрака. Отчаян сред планината, почнал да се моли: - Господи, загивам. Спаси ме по молитвите на моя старец!
И изведнъж се намерил пред своята килия. Поразен от това чудо, незабавно отишъл при стареца си и му разказал за станалото. Св. Козма наставнически му рекъл: - Брате, пази заповедта на стареца си, и Бог ще те запази от смърт!
Веднъж преподобни Козма заболял. Поискало му се да хапне риба. Но морето било далеч. Нямало човек да отиде да улови риба. В един момент планински орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата голяма прясна риба. Козма я приготвил за ядене. Но глас отвътре му внушил да остави половината на съседа си, стареца Христофор, защото рибата била негова собственост. На другия ден Христофор го посетил в килията му. Св. Козма го посрещнал с думите: - Добре дошъл! Аз те очаквах. Част от рибата съм запазил за тебе, за да подкрепиш постническите си сили.
След това Козма разказал на госта си как поискал да си хапне риба и как орел му донесъл тая риба. Христофор пък от своя страна разказал как същият орел грабнал преди това рибата от него, когато я чистел и миел. Двамата отшелници коленичили един до друг и благодарили на Бога, че така дивно се грижи за тях.
Наближил краят на земния живот на преп. Козма. Последните дни преди смъртта му били много тежки. Очаквал го подвиг, за който предварително знаел направо от Спасителя. Бил наново посетен от стареца Христофор. Като доближил до пещерата, Христофор се спрял, защото чул разговор вътре. Като изчакал края на разговора, той почукал на вратата. Като влязъл вътре, не намерил никого, освен стареца Козма. Учуден, го запитал: - С кого разговаряше?
В стеснение Козма му открил истината: - Посети ме Христос Господ и ми възвести, че ще ме нападне сатаната със свои пълчища и ще измъчи плътта ми. Това е знак на скорошното мое минаване в другия, вечния живот.
Двамата подвижници се разделили. Св. Козма определил деня, когато Христофор ще трябва пак да го посети. Когато пак го посетил на определения ден, Христофор го намерил полумъртъв. - Какво ти е? - запитал той. - Снощи - отговорил св. Козма - ме нападна сатаната с цяло пълчище демони. Той почна да ме рита със злоба и да вика към демоните: „Ленивци, глупци! Не можахте да се справите с един!" С бясна стръв той ме би, както виждаш по раните на тялото ми.
На третия, ден след сатанинския побой св. Козма се причастил с пречистите Тайни Христови. И в молитва и славословие тихо предал душата си на Господа. Това станало на 22 септември 1323 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар