Св. Евфимия се чества на 16 септември, когато пострадала, а на 11 юли се възпоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV вселенски събор в Халкидон. The Holy Great Martyr Euphemia the All-Praised was the daughter of Christians, the senator Philophronos and Theodosia. She suffered for Christ in the year 304 in the city of Chalcedon, on the banks of the Bosphorus opposite Constantinople.
The Chalcedon governor Priscus circulated an order to all the inhabitants of Chalcedon and its surroundings to appear at a pagan festival to worship and offer sacrifice to an idol of Ares, threatening grave torments for anyone who failed to appear. During this impious festival, 49 Christians were hidden in one house, where they secretly attended services to the True God.
The young maiden Euphemia was also among those praying there. Soon the hiding place of the Christians was discovered, and they were brought before Priscus to answer for themselves. For nineteen days the martyrs were subjected to various tortures and torments, but none of them wavered in their faith nor consented to offer sacrifice to the idol. The governor, beside himself with rage and not knowing any other way of forcing the Christians to abandon their faith, sent them for trial to the emperor Diocletian. He kept the youngest, the virgin Euphemia, hoping that she would not remain strong if she were all alone.
St Euphemia, separated from her brethren in faith, fervently prayed the Lord Jesus Christ, that He strengthen her in her impending ordeal. Priscus at first urged the saint to recant, promising her earthly blessings, but then he gave the order to torture her.
The martyr was tied to a wheel with sharp knives, which cut her body. The saint prayed aloud, and as it happened, the wheel stopped by itself and would not move even with all the efforts of the executioners. An angel of the Lord, came down from Heaven, removed Euphemia from the wheel and healed her of her wounds. The saint gave thanks unto the Lord with gladness.
Not perceiving the miracle that had occurred, the torturer ordered the soldiers Victor and Sosthenes to take the saint to a red-hot oven. But the soldiers, seeing two fearsome angels in the midst of the flames, refused to carry out the order of the governor and became believers in the God Whom Euphemia worshipped. Boldly proclaiming that they too were Christians, Victor and Sosthenes bravely went to suffering. They were sent to be eaten by wild beasts. During their execution, they cried out for mercy to God, asking that the Lord would receive them into the Heavenly Kingdom. A heavenly Voice answered their cries, and they entered into eternal life. The beasts, however, did not even touch their bodies.
St Euphemia, cast into the fire by other soldiers, remained unharmed. With the help of God she emerged unharmed after many other tortures and torments. Ascribing this to sorcery, the governor gave orders to dig out a new pit, and filling it with knives, he had it covered over with earth and grass, so that the martyr would not notice the preparation for her execution.
Here also St Euphemia remained safe, easily passing over the pit. Finally, they sentenced her to be devoured by wild beasts at the circus. Before execution the saint began to implore that the Lord deem her worthy to die a violent death. But none of the beasts, set loose at her in the arena, attacked her. Finally, one of the she-bears gave her a small wound on the leg, from which came blood, and immediately the holy Great Martyr Euphemia died. During this time there was an earthquake, and both the guards and the spectators ran in terror, so that the parents of the saint were able to take up her body and reverently bury it not far from Chalcedon.
A majestic church was afterwards built over the grave of the Great Martyr Euphemia. At this temple the sessions of the Fourth Ecumenical Council took place in the year 451. At that time, the holy Great Martyr Euphemia confirmed the Orthodox confession in a miraculous manner, and exposed the Monophysite heresy. Details of this miracle are related under July 11.
With the taking of Chalcedon by the Persians in the year 617, the relics of the holy Great Martyr Euphemia were transferred to Constantinople (in about the year 620). During the Iconoclast heresy, the reliquary with the relics of St Euphemia appears to have been thrown into the sea. Pious sailors recovered them. They were afterwards taken to the Island of Lemnos, and in the year 796 they were returned to Constantinople.
Владимировото житие разказва, че българската му съпруга дошла в Киев със своя личен свещеник Михаил, който бил духовният й наставник. Името на този свещеник съвпада с името на първия Киевски и Всерусийски митрополит. Според житието на св. княз Владимир, при покръстването на Русия свещеник Михаил бил изпратен в Константинопол (център на източноправославната йерархия), за да бъде ръкоположен за епископ. По-достоверни обаче са данните от Йоакимовската летопис, според която Владимир се обърнал към Константинополския император и патриарха, да му изпратят "митрополит Михаил, мъж изключително учен и богобоязлив, същински българин, с четирима епископи и много йереи, дякони и псалтове от славяните (българите)... По съвет на Владимир митрополитът постави епископите в градовете: Ростов, Новгород, Владимир, Белгород." Така първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност. Митрополит Михаил Болгарин е бил или архиерей на служба към Константинополската патриаршия, или митрополит от източните епархии на Българската патриаршия, които по това време вече са били завладени от византийците. Вероятно този велик българин, светителствал в Киев някъде до края на Х в., е въвел сред новопокръстения руски народ старобългарския като богослужебен и държавно-административен език. Така се осъществява първото южнославянско влияние в руската култура, което е по-правилно да се нарича българско.
Михаил Болгарин е първият от осемте български архиереи, които в различни периоди от време оглавяват престола на великоруските митрополити или заемат други митрополитски катедри в Русия.
Най-известният от тях е св. Киприян Българин - роден в Търново през първата половина на ХIV в., произхождащ от известния болярски род Цамблаковци, ученик на св. Теодосий Търновски и духовен брат на Св. Патриарх Евтимий. През 1373 г. Константинополският патриарх Филотей, който имал дългогодишно приятелство с Киприян, го изпраща с мисия в руските земи. Българският духовник трябвало да помири Московското княжество и Литовската държава, чийто конфликт застрашавал единството на Руската църква. Литовските князе недоволствали, че духовният глава на Русия - Великоруският митрополит, поддържал само московския княз и не посещавал западноруските земи. Съществувала опасност тези райони да приемат католицизма. През 1375 г. Киприян бил ръкоположен за Киевско-литовски митрополит и станал духовен баща на литовския княз Олгерд. Той установил и тесни духовни връзки с живелия по това време Сергий Радонежки, един от най-почитаните руски светци. Московският княз Дмитрий Донски обаче отказвал да приеме Киприян за духовен глава на Русия и го прогонил от своите владения, подлагайки го на унижения и малтретиране. Едва една година след смъртта на Дмитрий Донски - през март 1390 г., Киприян бил посрещнат тържествено в Москва като Всерусийски митрополит. По време на своето светителстване той успял да обедини в духовно отношение руските земи и да издигне авторитета на Московското княжество.
Киприян Българин активизира колонизирането на Руския север с православни манастири. Той основава и най-стария запазен московски манастир - Савино-Стожеровския. Въвел в руска среда Патриарх-Евтимиевата правописна реформа, преодолял опитите на западноруските земи да приемат католицизма и станал свидетел на трагичния край на родната му България, Киприян бил радетел за изглаждане на отношенията между православния Изток и католическия Запад. След падането на Търново под османска власт той искал да се свика Вселенски събор, който да провъзгласи обединението на всички християни срещу османските завоеватели. Но това така и не станало - Киприян починал 9 години след завладяването на българската столица, негов роден град. С много почести бил погребан в Успенския събор в Кремъл, където почиват главите на Руската църква. През 1472 г. е канонизиран за светец. Със своята книжовна дейност св. Киприян Българин изградил истински духовен мост между българската и руската православна култура. Десетилетие след смъртта му престола на великоруските митрополити заел неговият племенник - Григорий Цамблак, който написал за своя чичо, обръщайки се към руския народ:
"Него нашето отечество откърми, пък на вас Бог го дари; и нему вие за много се наслаждавахте; ние се лишихме. И вие с него се украсявахте, а ние от желание за него тъгувахме, и с него вие преуспявахте, като растяхте в заповедите Господни!"
Имената на Киприян и Григорий Цамблак са свързани с времето на второто българско влияние в руската култура. След тях на руска земя светлината на българското православие разпалват Григорий Болгарин (ХV в.); Киевско-Литовския митрополит Йосиф Болгаринович (кр. на ХV в.); Нектарий Велешки, митрополит на Велес и архиепископ на Охрид до кр. на ХVI в., принуден да търси спасение от турците в Русия и ръкоположен за архиепископ на Вологда в началото на ХVII в. В началото на XVIII в. един от последните Охридски архиепископи Филотей също намира убежище в руската земя и е ръкоположен за епископ на Смоленск.
А от средата на ХV в. започва и обратният процес - облагородена и укрепвана от високите постижения на средновековната българска православна култура, Руската църква започва да изпраща средства и книжнина към поробените християни на Балканите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар