И когато вече мръкна, - понеже беше петък, сиреч, срещу събота, - дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.
Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.
И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Иудейският народ, ведно с първенците книжници и фарисеи, искал "личба" от Господа Иисуса Христа и Той отговорил, че "личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона" и припомнил библейската история за пророк Йона, като казал: "както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи" (Мат. 12:40). "Син Човечески" Сам Христос Господ наричаше Себе Си. Така ясно Той предсказа ведно с пророците Своето Възкресение в нощта на третия ден след погребението, което предсказание се припомня в Пасхалния канон. Как е станало това всемирно събитие, Възкресението, е тайна, запечатана в гроба. Силното земетресение, което смутило и изплашило поставената стража, било указание, че из недрата на замята Първенецът от мъртвите се вдига от гроба.
Потънала в скръб, с пронизано от мъка сърце, св. Богородица по това време била в дома на възлюбения ученик апостол Йоан, на грижите на когото я бе поверил от кръста на Голгота Христос Господ (Йоан 19:27). Тя първа била известена за чудото от Възкръсналия Господ Иисус, Който Сам й се явил, както пее Църквата:
"Като видя Възкръсналия твой Син и Бог, радвай се с апостолите, чиста Богоблагодатна,
ти, която от всички най-първо се зарадва, приемайки Причинителя на радостта, Всенепорочна майко"
(Пасхален канон, песен I, стих IV).
Жените, които присъствали при погребението, тръгнали на третия ден рано с благовонни масла, за да помажат тялото Христово, загрижени кой ли ще им отвали гробния камък. С тях била и Мария Магдалина, но тя избързала и първа видяла гроба отворен, камъка отвален. Още не се било развиделило. Изплашена, тя се върнала да обади на Симон Петър и на другите ученици и им казала: "Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили". Това като чули двамата - Петър и Йоан, се затичали към гроба да видят какво е станало. Йоан като по-млад избързал и видял гроба празен; само повивките в него. Дошъл Петър и той се уверил, и замислени си тръгнали обратно. Мария Магдалина, след като съобщила за случилото се, отново се върнала в градината и плачейки, надникнала в гроба: "и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й казват: жено! Защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили" (Йоан 20:13). "Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. Иисус й казва: жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема" (Йоан 20:14-15). Тогава Христос внушително й казва: "Марийо!" И тя стреснато вдига поглед и казва: "Равуни!", което значи Учителю. Така Възкръсналият Господ Иисус Христос след като се явява на майка Си, се явява на Мария Магдалина.
Чрез жената влезе скръбта в света и сега чрез нея - радостта. След св. Богородица първа Мария Магдалина се удостои с вестта за Възкресението заради голямата й преданост, за да се разсее у нея скръбта и да се възпламени усърдие да благовести Възкресението на Господа.
Великден е ден на особено веселие, ден на радост. Никой да не унива. Вратите на радостта са отворени за всички. Реките на радостта текат за всички. Възкресението на Христа е залог и за нашето възкресение. Черпете от тоя поток на радост. "Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20).
http://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/sv_miironosici/index.htm
Яко апостолом единонравнии и словенских стран учителие, Кирилле и Мефодие богомудрии, Владыку всех молите,
вся языки словенския утвердити в православии и единомыслии,
умирити мир и спасти душы наша.
Священную двоицу просветителей наших почтим,
божественных Писаний преложением источник богопознания нам источивших,
из негоже даже до днесь неоскудно почерпающе,
ублажаем вас, Кирилле и Мефодие,
престолу Вышняго предстоящих и тепле молящихся о душах наших.
The two saints were brothers, born in Thessalonica. St Methodius, the elder brother, served as a soldier for ten years before becoming a monk. Cyril was librarian at the Hagia Sophia in Constantinople; then he too became a monk.
Their first missionary work was not among the Slavs: When the king of the Khazars (a Mongol people who then inhabited much of what is now Russia) petitioned the Emperor Michael to sent teachers to instruct his people, the Emperor chose Cyril and Methodius as his emissaries. They converted the Khazar king to the Christian faith, along with many of his nobles and commoners.
When King Rostislav of Moravia likewise sought teachers of the Christian faith, Cyril and Methodius were again sent forth. This time they devised an alphabet for the Slavic language (based on Greek but adding characters to indicate sounds particular to Slavonic), and used it to translate many of the Greek service books into the language of the people. (In theory, the Orthodox people have always been privileged to hear the Church's services in their own tongue, though often attachment to dead languages has prevented this ideal from becoming reality.) Both brothers were repeatedly attacked by Germanic priests of the region, who opposed the use of the common tongue in the liturgy. At different times, both brothers were forced to appeal for exoneration and protection to the Pope of Rome, who supported them warmly each time.After the two Saints reposed, attacks on their work continued, and their disciples were eventually driven from Moravia. The disciples, fleeing southward, found a warmer welcome among the southern Slavic peoples, and their work bore much fruit in Bulgaria (including modern-day Serbia) and other countries. And, of course, the alphabet that they devised, called Cyrillic after St Cyril, remains the standard alphabet of both the Slavonic service books of the Church and the Slavic languages of today.
Св. Мокий бил свещеник в Амфипол, древен град в Македония, при устието на река Струма. При император Диоклетиан (284–305 г.) върлувало жестоко гонение против християните. Езичниците празнували развратните тържества на своя бог Дионис – Бакхус. Св. Мокий не издържал големия езически разврат, който при това бил маскиран с някаква странна религиозност, като застанал всред развилнелия се народ, той произнесъл изобличителна реч в защита на чистата християнска нравственост. Когато подир няколко дни в Амфипол дошъл управителят на македонския град Аполония, донесли му за поведението на Мокий, който със своята проповед мнозина отвличал от почетанието на езическите богове. Довели мъченика пред съда на управителя, и понеже св. Мокий безстрашно и смело изповядал своята християнска вяра, веднага пристъпили към изтезания: той бил окачен на уреда за измъчване, стъргали тялото му със желязно стъргало от главата до петите и то дълбоко до костите. След като тая мъка не сломила мъжеството на мъченика, хвърлили го в разпалена пещ, подхвърлили го на диви зверове в цирка, но всичко било напразно, защото бил преизпълнен с Божия благодат и обуздавал и огъня, и зверовете. В недоумението си, какво да го прави, управителя го изпратил на съд в тракийския град Ираклия, на Мраморно море, а оттам в гр. Византион, където бил посечен с меч в края на ІІІ век. Малко по-късно благочестивият цар Константин Велики преместил столицата на империята във Византион, като го нарекъл Константинопол, построил храм “Св. мъченик Мокий” и в него пренесъл мощите на мъченика. В деня на неговата памет – 11 май – Константин Велики открил новата столица Константинопол (Цариград). На този ден всяка година – дори до наше време – в Цариград се устройва празненство. А цариградските българи използвали този празник на големия град, за да честват и паметта на славянските просветители
Няма коментари:
Публикуване на коментар