Епифаний Кипърски и Герман Цариградски

Св. Епифаний, който се прославил със своя живот, ученост и чудеса, бил син на беден еврейски земеделец във Финикия. Той от детство останал без баща, и майка му с труда си издържала двете си деца – син и дъщеря. Живеели в голяма бедност, случвали се дни, когато нямали дори хляб.
Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, понеже нямало с какво да си купят хляб... В това време магарето започнало да рита и хвърлило момчето, което се ударило. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа. - Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? – запитало момчето. - Син Божи, Когото разпнали евреите – отговорил непознатият.
Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че сам е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него.
Сиромашията на семейството му още повече се усилила. Един богат еврейски законоучител на име Трифон, се съжалил над тях, помогнал им и взел при себе си Епифаний. Той го обикнал и започнал да го учи. Момчето, което било разсъдливо и умно, скоро придобило големи знания по закона и Библията. Трифон го осиновил и го направил наследник на целия си имот. Майката на Епифаний по това време се поминала. Той взел сестра си при себе си и те живеели заедно в доволство и благоденствие.
Станало нужда Епифаний да отиде в село, за да прегледа останалото му наследство. По същия път вървял един инок на име Лукиан... Епифаний влязъл в разговор с него и те тръгнали заедно, когато неочаквано ги срещнал просяк, който паднал в нозете на Лукиан и извикал: "Смили се над мене, човече Божи! Ето вече три дни не съм ял нищо!" Лукиан нямал пари, но снел горната си дреха и я дал на просяка, като му казал: "Продай тази дреха и си купи хляб!" Епифаний се чудел на милосърдието на инока и изведнъж се удостоил с чудно видение: той видял, че от небето слиза към Лукиан светла, бяла дреха. Епифаний паднал пред нозете на инока, като го молел да му каже от каква вяра е. Лукиан разбрал, че благодат свише се е докоснала до душата на младия момък и че Господ го призовава. Той почнал да му говори за Христа и му обяснил истините на християнската вяра.
Епифаний повярвал от цялото си сърце и помолил инока да дойде при него в къщи. Лукиан се съгласил и скоро Епифаний и сестра му повярвали и пожелали да се кръстят. Когато те чрез молитва и изучаване на християнския закон се приготвили да приемат светото тайнство Кръщение, епископът на тоя град един неделен ден ги повикал в църква, за да ги кръсти...
Скоро след това Епифаний поверил сестра си на благочестиви жени и постъпил в манастир. Стараел се да избягва славата и известността и често оставял мястото, където се бил прославил чрез някое чудо, и заминавал другаде, за да може в усамотение и безмълвие да се предаде на молитва. Но навсякъде се събирали при него ученици, понеже той бил твърде мъдър, с удивителна яснота обяснявал Свещеното писание и с поученията си обърнал много езичници към истинския Бог.
Веднъж Епифаний говорел на свети Иларион Палестински за своето желание да живее в усамотение. Иларион му отговорил: - Иди в град Саламин! Там трябва да живееш. Но Епифаний предпочел да отиде в Аскалон и Газа, като се надявал там да заживее усамотено. – Аз ти казвам – повторил Иларион, - иди в Саламин, там ти трябва да живееш!
Епифаний обаче не послушал съвета на стареца, а постъпил по собственото си желание. Отишъл на пристанището, където имало два кораба – единият трябвало да отиде в Саламин, а другият в Аскалон. Епифаний се качил на последния и тръгнал. Изведнъж се вдигнала страшна буря. Корабът дълго се носел по вълните и най-после бил изхвърлен на брега близо до Саламин.
В това време в Саламин ставал избор на епископ, на мястото на неотдавна умрелия. Там се събрали епископите от разни градове на острова и били в затруднение – кого да изберат. И поискали съвета на един свят старец, епископ Папий, когото всички уважавали за неговите добродетели и за страданията му по време на последното гонение. Папий бил на повече от сто години. Той молил Бога да го научи и молитвата му била чута. Епифаний, след като си поотпочинал малко в Саламин, се готвел да напусне града и с един свой ученик отишъл на пазара да си купи нещо за път. Той взел два хубави грозда и искал да заплати за тях, когато изведнъж около него тълпата взела да тича насам-нататък и да говори, че идат епископите. Епифаний погледнал: двама дякони водели под ръка почтения старец и подир тях вървели няколко епископи. А какво било учудването на Епифаний, кагото видял, че те идват направо към него и пред него спират! - Чедо Епифание – нарекъл го старецът по име, - остави гроздовете и дойди с нас в църква! Изуменият Епифаний тръгнал подир тях. В църква духовенството го посрещнало с думите: - Бог те е пратил при нас! Бъди архиепископ на тоя град и на целия Кипърски остров! Епифаний бил ръкоположен за епископ и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си.
Не много време преди смъртта си Епифаний, вече обременен от годините, трябвало да отиде в Цариград. Там в това време императрица Евдоксия, съпруга на Аркадий, преследвала св. Йоан Златоуст. Тя се стараела да склони на своя страна епископ Епифаний, като му представяла Йоан за еретик. Епифаний я увещавал към милосърдие и кротост и не се съгласил да изпълни волята й. Йоан предсказал, че Епифаний няма да се върне в Кипър, а Епифаний предсказал, че Йоан няма да стигне до мястото на изгнанието си. Двете предсказания се изпълнили. Йоан бил върнат, без да стигне до определеното му място за изгнание, понеже императрицата се уплашила от народното вълнение. А Епифаний заболял на връщане и чувствайки, че болестта му е смъртна, повикал учениците си, които били с него на короба, дал им наставления, благословил ги и на третия ден с молитва починал в Господа на 115-годишна възраст († 403). Известието за неговата смърт опечалило всички жители на острова.
Епифаний бил много учен, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, между които "Изложение на ересите" и "Тълкуване на библейските пророци".


Свети Герман се родил в град Константинопол. Баща му Юстин, уважаван патриций, бил един от първите сенатори, превъзхождал останалите със слава и чест. Бил убит от Константин Погонат (управлявал от 668 г. до 686 г.), когато той се възкачил на гръцкия престол.
След убийството на знатния сенатор, Константин заповядал да скопят невръстния му син Герман и да го дадат в църковния клир. Направил го, за да не би Герман, когато възмъжее и добие известно влияние в обществото и сенаторска длъжност, да отмъсти на дома на Погонат за убийството на баща си. Приел по такъв начин духовен сан, блаженият Герман живял като Божий ангел: далеч от житейските страсти и светската суета, той обърнал ума си към Бога и възнасяйки винаги хвала на Господа, денем и нощем прилежно се занимавал с изучаване на Божествените Писания. От тях той узнал дълбините на премъдростта и почерпил живата вода на боговдъхновеното учение, в което наставлявал Църквата Христова в сан на пастир и учител. Когато достигнал пълнолетие, бил ръкоположен за епископ на град Кизик.
Тук се наложило да се бори с монотелитската ерес заедно със светейшия патриарх Кир. Неверният император Филип (711-715 г.) изпратил и двамата в изгнание. Патриарх Кир починал в изгнание, а след свалянето на псевдопатриарха еретик Йоан, по време на царуването на Артемий, наречен Анастасий Втори, на Цариградския престол бил възкачен свети Герман.
Когато влизал в храма "Света София" за своето първо богослужение, из обкръжаващия го народ се приближила една бременна жена на име Ана и го помолила: - Благослови, отче, заченатото в утробата ми. Патриархът я погледнал и предвиждайки бъдещето, казал: - Да те благослови Господ по молитвите на светия първомъченик.
С тия думи той предсказал, че ще се роди дете от мъжки пол и ще го нарекат с името на светия първомъченик Стефан.
Действително Ана родила дете от мъжки пол и го нарекла Стефан според думите на светейшия патриарх Герман. Когато възмъжал, Стефан приел монашески чин и благочестно се подвизавал на Авксентиевата планина, а впоследствие се явил и изповедник на Христовото име и пострадал мъченически за светите икони при Константин Копроним (741-776). За този Копроним, син на гръцкия император Лъв Исаврянин (716-741), също имало пророчество от свети Герман, че ще бъде гонител и мъчител на православните християни.
Иконоборческата ерес се появила през царуването на Лъв Исаврянин, бащата на Копроним. Сам затънал в тая ерес, Лъв се стараел колкото е възможно повече да я укрепи и разпространи сред своя народ. Изпратил нечестива заповед по всички провинции на своята държава да изхвърлят от храмовете светите икони, да ги тъпчат с крака и да ги изгарят, понеже считал светите икони за идоли, а онези, които ги почитали - за идолопоклонници.
Веднъж патриархът казал на царя: - Чух пророчество от един свят мъж, че някога ще настане гонение за светите икони от неверниците, но дано това не се случи по време на твоето царуване. - По кое време и през чие царуване ще стане това? - внимателно попитал императорът. - Цар на име Конон - казал свети Герман - ще повдигне гонение за светите икони. - Моето име е Конон - отвърнал Лъв Исаврянин. - То ми е дадено при кръщението, а Лъв ме нарекоха впоследствие. Затова пророчеството трябва да се изпълни в дните на моето царуване...
Царят... замислил да намери такова обвинение против него, че да го отстрани от престола не като изповедник на истината, а като заговорник. Съучастник в своето зло намерение той открил в лицето на презвитера Анастасий, ученик на Герман. На този Анастасий, по нрав подобен на Иуда, царят обещал патриаршеския престол след изгонването на Герман. Той пък на свой ред обещал да помага на царя в утвърждаването на ереста и унищожаването на светите икони.
Свети Герман изпратил един от най-добрите църковнослужители при царя със следните думи: - Не ти подобава, царю, безчинно да се превъзнасяш пред Бога, твоя Създател, Който ти е дал живот и царство и нямаш право да променяш неизменното, не ти прилича да престъпваш преданията, установени от светите ни отци от древни времена. Та нали чрез човешкия образ, възприет от Бог Слово от Пречистата и Пресвета Дева, беше прекратено служението на бесове и унищожено идолопоклонството. Изображението с бои върху дъска на подобието на човешкия образ на Христа и неизречено Родилата Го, а също и изображенията на светите Божии угодници ни е предадено да почитаме още преди 725 години, когато нашият Господ се яви в човешки образ на земята. След Неговото Възнесение жената, която се изцерила от кръвотечение като докоснала края на дрехата Му, от благодарност направила изображение на Спасителя. Но и преди това Сам Господ изобразил божествения Си Лик на убрус (парче плат) и го изпратил в Едеса на Авгар. Свети евангелист Лука нарисувал образа на Пречистата Дева Богородица. Ето защо божествените събори, свикани в различно време и на различни места, заповядали да се почитат светите икони, а не да се унищожават. И тъй знай, царю, че ако ти помогнеш да се утвърди този иконоборчески догмат, аз пръв ще се обявя против него. Готов съм да пролея кръвта си за образа на моя Христос, Който проля Своята кръв, за да обнови падналия образ на моята душа. Ясно е, че безчестието, нанесено на Христовия образ, се отнася и към Първообраза, Самия Христос, както става и с честта, възнасяна пред образа. Ето защо на нас, верните Христови раби, подобава дори да умрем за почитта към нашия Господ. Друг път сам свети Герман заявил на царя: - Ако съм Йона, изхвърлете ме в морето, но аз без Вселенски събор нямам право да узаконявам нищо ново относно Христовото учение.
Когато светият патриарх се убедил, че не ще може да отклони царя от ереста, положил омофора си в божествения олтар на светия престол и оставил своя сан. Царят, силно разгневен на свети Герман за дръзновените му слова, изпратил като на битка въоръжени воини, които му нанесли побой, и с безчестие го прогонили от патриаршеския дом. Свети Герман се оттеглил в манастир, където прекарал останалите дни от живота си в безмълвие и починал с мир в Господа(† 740). Той бил патриарх 14 години и 5 месеца.
След изгонването на светейшия патриарх Герман царят издигнал на негово място споменатия вече епископ Анастасий. Новият епископ заедно с царя изхвърлял от църквите светите икони и утвърждавал иконоборческата ерес.
Когато злочестивият Лъв Исаврянин умрял, на негово място се възцарил синът му Константин Копроним, когото пък свалил от престола Артавазд, зет на Лъв. Патриарх Анастасий подпомогнал Артавазд. Той коронясал Артавазд, а след това и сина му Никифор за цар. Изминали три години. Копроним събрал многочислена войска и превзел Константинопол. Зет си Артавазд и синовете му, своите племенници, Константин ослепил, а приближените им погубил. Заповядал да съблекат и да бият патриарх Анастасий пред целия народ на мястото, наречено Дипин (народно място в Константинопол, на което устройвали различни зрелища), сетне го водили с насмешки из града, възседнал магаре с лице назад. Така се изпълнило пророчеството на свети Герман, предсказал на Анастасий, че при голямо множество народ ще го поведат на Дипин. Нечестивият цар Копроним желаел да отнеме от Анастасий патриаршеския сан. Но като не намерил другиго по-ревностен в поруганието над светите икони, го оставил на патриаршеския престол, където той пребивавал като мерзост на запустението на свято място, 24 години.

Saint Epiphanios was born a Jew in Palestine, but he and his sister came to faith in Christ and were baptized together. Epiphanios gave all his possessions to the poor and became a monk. He knew St Hilarion the great (October 31), and raveled among the monks of Egypt to learn their ways and wisdom. The fame of his virtue spread so widely that several attempts were made to make him bishop, first in Egypt, then in Cyprus. Whenever Epiphanios heard of these plans, he fled the area. He was finally made bishop by means of a storm: told to go to Cyprus, he took ship instead for Gaza, but a contrary wind blew his ship directly to Cyprus, where "Epiphanios fell into the hands of bishops who had come together to elect a successor to the newly-departed Bishop of Constantia, and the venerable Epiphanios was at last constrained to be consecrated, about the year 367." (Great Horologion). He guarded his flock faithfully for the remainder of his life, working many miracles, defending the Church against the Arian heresy, and composing several books, of which the best-loved is the Panarion (from the Latin for 'bread-box'), an exposition of the Faith and an examination of eighty heresies. He was sometimes called the 'Five-tongued' because he was fluent in Hebrew, Egyptian, Syriac, Greek, and Latin.
 
Saint Germanos was the son of a prominent family, in Constantinople. He became Metropolitan of Cyzicus, then was elevated to the throne at Constantinople in 715. It was he who baptized the infant Constantine, who for his whole life was nicknamed "Copronymos" because he defecated in the baptismal font (though he was neither the first nor the last infant to do so). At this incident, Patriarch Germanos is said to have prophesied that the child would one day bring some foul heresy upon the Church, which he did, becoming a notorious iconoclast as emperor. Germanos openly opposed the decree of the Emperor Leo the Isaurian which began the persecution of the holy icons. For this he was deposed and driven into exile in 730. He lived the rest of his life in peace. Saint Germanos is the composer of many of the Church's hymns, notably those for the Feast of the Meeting in the Temple.
  These two Saints are always commemorated together.



Святитель Епифаний, епископ Кипрский, жил в IV веке в Финикии, по происхождению был еврей, в молодости получил хорошее образование. Он обратился к христианской вере после того, как увидел одного монаха, по имени Лукиан, отдавшего нищему свою одежду. Пораженный милосердием монаха, Епифаний просил наставить его в христианстве. Он принял Крещение и удалился в монастырь, устроенный его наставником Лукианом. В монастыре он подвизался под руководством опытного старца Илариона занимался перепиской греческих книг, преуспевая в иноческой жизни. Святой Епифаний за свои подвиги сподобился дара чудотворений, но, чтобы избежать людской славы, он удалился из обители в пустыню Спанидрион. Там его захватили разбойники и три месяца держали в плену. Своим словом о покаянии святой привел одного из шайки разбойников к святой вере в Истинного Бога. Когда святого подвижника отпустили, с ним ушел и разбойник. Святой Епифаний привел его в свой монастырь и крестил с именем Иоанн. С тех пор он стал верным учеником святого Епифания и тщательно записывал жизнь и чудотворения своего наставника. Молва о праведной жизни святого Епифания распространялась далеко за пределы обители. Святой вторично удалился в пустыню вместе с Иоанном. Но и в пустыню к нему стали приходить ученики. Так возникла новая обитель. Через некоторое время святой Епифаний и Иоанн предприняли путешествие в Иерусалим для поклонения его святыням и оттуда возвратились в монастырь Спанидрион. Жители города Ликии послали к святому Епифанию инока Поливия передать их просьбу занять епископский престол вместо умершего архипастыря. Однако прозорливый подвижник, узнав об этом намерении, тайно удалился в Пафийскую пустыню к великому подвижнику Илариону (память 21 октября), под руководством которого он подвизался в молодые годы. Святые два месяца провели в совместных молитвах, а затем Иларион послал святого Епифания в Саламин. Там епископы собрались для избрания нового архиерея вместо недавно скончавшегося. Старейшему из них, епископу Паппию, Господь открыл, что епископом следует избрать пришедшего в город инока Епифания. Когда Епифания нашли, святой Паппий ввел его в церковь, где по послушанию воле участников собора Епифаний должен был дать свое согласие. Так состоялось возведение на епископскую кафедру Саламина святого Епифания около 367 года. Святитель Епифаний прославился на архиерейской кафедре великой ревностью о вере, любовью и милосердием к бедным, простотой нрава. Он много претерпел от клеветы и зависти некоторых из своих клириков. За чистоту своей жизни святитель Епифаний получил дарование видеть во время Божественной литургии наитие Святого Духа на Святые Дары. Однажды Святитель, совершая Таинство, был лишен этого видения. Тогда он подозвал одного из клириков и тихо сказал ему: "Выйди, сын мой, ибо ты сегодня недостоин присутствовать при совершении Таинства". На этом событии прервались записи его ученика Иоанна, так как он заболел и скончался. Дальнейшее описание жизни святителя Епифания продолжил второй его ученик Полувий (впоследствии епископ Ринокирский). Иоанн ЗлатоустВ конце жизни святителя Епифания по проискам императрицы Евдоксии и Александрийского патриарха Феофила вызвали в Константинополь на собор, который был созван для суда над великим святителем Иоанном Златоустом. Но святитель Епифаний, не желая быть участником беззаконного собора, покинул Константинополь. Во время плавания на корабле Святитель почувствовал приближение своей смерти, он преподал своим ученикам последнее наставление - соблюдать заповеди Божий и хранить ум от нечистых помыслов - и через двое суток скончался. Жители города Саламина с рыданиями встретили тело своего архипастыря и 12 мая 403 года с честью погребли в новой церкви, возведенной Святителем.
Седьмой Вселенский Собор наименовал святителя Епифания отцом и учителем Церкви. В творениях святителя Епифания "Панарий" и "Анкорат" содержится опровержение арианской и других ересей. В других сочинениях встречается много драгоценных церковно-исторических преданий и указаний на греческие переводы Библии.



Ο Ἅγιος Επιφάνιος γεννήθηκε στο χωριό Βησανδούκη το 310 μ.Χ., κοντά στην Ελευθερούπολη της Παλαιστίνης από πάμφτωχη οικογένεια Ιουδαίων αγροτών. Οι γονείς του είχαν ακόμη ένα παιδί, την Καλλίτροπο. Σε ηλικία δέκα ετών ο ἅγιος έχασε τον πατέρα του και έμεινε ορφανός.
Χάρη στη διδασκαλία δυο περίφημων για την γραμματική τους κατάρτιση και το ασκητικό ήθος μοναχών, του Λουκιανού και του Ιλαρίωνος, προσελκύεται στον Χριστιανισμό και βαπτίζεται από τον Επίσκοπο Ελευθερουπόλεως Λουκιανό. Στην συνέχεια πηγαίνει στην έρημο της Παλαιστίνης και ζει κοντά στους επιφανέστερους ασκητές, ασκούμενος στην εγκράτεια, την άσκηση και την μελέτη των Θείων Γραφών, γενόμενος υπόδειγμα για τους συνασκητές του. Η φήμη του και οι αρετές του δεν άργησαν να διαδοθούν και γρήγορα αναδείχθηκε, το 367 μ.Χ., Επίσκοπος Κωνσταντίας της Κύπρου, στην οποία κατέφυγε με θαυματουργικό τρόπο, όταν το πλοίο που επέπλεε προς την Παλαιστίνη, λόγω τρικυμίας, έφθασε στην Κύπρο.
Από την θέση του Επισκόπου ο ἅγιος άρχισε τον ευαγγελισμό του ποιμνίου του και αγωνίσθηκε με θερμότατο ζήλο για τη διατήρηση και ενίσχυση των ορθοδόξων δογμάτων, καταπολεμώντας όλες τις αιρετικές δοξασίες και πλάνες της εποχής του και ιδιαίτερα εκείνες του Ωριγένους. Κάνοντας συνεχή χρήση των λόγων της Αγίας Γραφής και γράφοντας πλήθος αντιαιρετικών συγγραμμάτων, αγωνίσθηκε για να κρατήσει τους πιστούς στην ανόθευτη χριστιανική πίστη. Ο ευαγγελισμός της νήσου ολοκληρώνεται στα χρόνια του Αρχιεπισκόπου Κωνσταντίας Επιφανίου στο τελευταίο ήμισυ του 4ου αιώνα μ.Χ. Ο μεγάλος αυτός ιεράρχης, με την δύναμη του χαρακτήρα του, την παιδεία και την δογματική κατάρτισή του, αγωνίσθηκε σκληρά κατά των αιρετικών, αλλά και κατά των αλλοθρήσκων. Τόσο καθολική ήταν η αναγνώριση και η βαθιά εκτίμηση προς το πρόσωπο του Αγίου Επιφανίου, ώστε ο αυτοκράτορας Θεοδόσιος ο Α ζήτησε από τον λαό της Κύπρου απόλυτη υπακοή στον Αρχιεπίσκοπο Κωνσταντίας.
Μετά από τριάντα έξι έτη γόνιμης και εποικοδομητικής αρχιερατικής διακονίας και προσφοράς, κοιμήθηκε με ειρήνη το 403 μ.Χ. Το τίμιο λείψανό του μετακόμισε στην Κωνσταντινούπολη ο αυτοκράτορας Λέων ΣΤ ο Σοφός. Η Σύναξή του ετελείτο στον αγιότατο οίκο του, που ήταν στο ναό του Αγίου Φιλήμονος.

Γόνος ἐπιφανοῦς οἰκογένειας, γεννηθεὶς ἐν Κωνσταντινουπόλει, πιθανότατα τῷ 634. Ὅταν, τῷ 668, ὁ πατέρας του, ὁ πατρίκιος Ἰουστινιανός, δολοφονήθη διὰ πολιτικοὺς λόγους, ὁ Γερμανὸς ἐξηναγκάσθη εἰς εὐνουχισμὸ καὶ κατητάχθηκε εἰς τὸν κλῆρο.
Ἐπὶ πατριάρχου Κύρου ἐχειροτονήθη μητροπολίτης Κυζίκου (705/706-715). Κατὰ τὸ διάστημα αὐτὸ τὸ ὄνομά του συνεδέθη μὲ τὴν προσπάθεια τοῦ αὐτοκράτορος Βαρδάνη - Φιλιππικοῦ νὰ επιτύχῃ τὴν καταδίκη τῶν ἀποφάσεων τῆς Στ´ Οἰκουμενικῆς Συνόδου ἐναντίον τοῦ Μονοφυσιτισμοῦ καὶ τοῦ Μονοθελητισμοῦ. Ἂν καὶ τὰ πρακτικὰ τῆς σχετικῆς συνόδου τῆς Κωνσταντινουπόλεως τοῦ 712 ἔχουν χαθεῖ, καὶ δὲν ὑπάρχει ἄλλη μαρτυρία γιὰ τὸ ἂν ὁ Γερμανὸς ὑπέγραψε ἢ ὄχι τὰς ἀποφάσεις της, πρέπει ὡστόσο νὰ τονισθῇ ὅτι δὲν ἦταν ὁ ἴδιος Μονοθελητής. Αὐτὸ ἐπιβεβαιώνεται καὶ ἀπὸ τὸ γεγονὸς ὅτι ἀμέσως μετὰ τὴν ἄνοδό του εἰς τὸν οἰκουμενικό θρόνο (715), συνεκάλεσε σύνοδο ἐν Κωνσταντινουπόλει, ἡ ὁποία ἐπςκύρωσε τὰς ἀποφάσεις τῆς Στ´ Οἰκουμενικῆς Συνόδου καὶ ἀνεθεμάτισε τοὺς Κύρο, Σέργιο κ.λπ.
Μία ἀπὸ τὰς πρώτας φροντίδας τοῦ πατριάρχου Γερμανοῦ ἦτο ἡ ἐξεύρεση τρόπου διὰ τὴν προσέγγισι καὶ συνδιαλλαγὴ μετὰ τῆς Ἀρμενικῆς Ἐκκλησίας. Εἰς τὴν περίφημο ἐπιστολή του πρὸς τοὺς Ἀρμενίους διαφαίνεται τόσο ἡ σταθερὴ ἐμμονή του εἰς τὴν ὀρθόδοξο ἀγιοπατερικὴ διδασκαλία διὰ τὰς δύο φύσεις καὶ τὰς δύο θελήσεις τοῦ Χριστοῦ, ὅσο καὶ ἡ εἰλικρινὴς ἐπιθυμία του διὰ τὴν ἐν πνεύματι ἐπιείκειας συνδιαλλαγὴ καὶ ἕνωσι τῶν δύο Ἐκκλησιῶν. Ἡ θετικὴ προσφορά του εἰς τὸν τομέα αὐτὸ συνετέλεσε ὥστε ἡ Ἀρμενικὴ Ἐκκλησία νὰ τὸν τιμήσῃ συνεορτάζοντας τὴ μνήμη του μὲ τὴν Ὀρθόδοξο Ἐκκλησία.
Τὸ σημαντικότερο ὅμως γεγονὸς τῆς πατριαρχείας τοῦ Γερμανοῦ ἦτο τὸ ξέσπασμα τῶν εἰκονομαχικῶν ἐρίδων, εἰς τὰς ὁποίας ἀντετάχθη σθεναρῶς. Ἡ πρώτη ἀντίδρασίς του ἐξεδηλώθη κατὰ τῶν τριῶν πρωταίτιων τῆς ἔριδος, τοῦ ἐπισκόπου Νακωλείας τῆς Φρυγίας Κωνσταντίνου, τοῦ ἐπισκόπου Ἐφέσου Θεοδοσίου καὶ τοῦ ἐπισκόπου Κλαυδιουπόλεως Θωμᾶ, τὰ ἐπιχειρήματα τῶν ὁποίων ἀντέκρουσε ἐν τρισὶ ἐπιστολαῖς, ἇς ἀπέστειλε πρὸς αὐτούς, προσπαθώντας νὰ τοὺς μεταπείσῃ.
Ἡ υἱοθέτησις τοῦ εἰκονομαχικοῦ κινήματος ὑπὸ τὸν αὐτοκράτορος Λέοντα Γ´ τοῦ Ἴσαυρο (717-741) σήμανε καὶ τὴν ἀναπόφευκτο σύγκρουσί του μετὰ τῆς Ἐκκλησίας. Ἡ σύγκρουσις τοῦ αὐτοκράτορας μετὰ τοῦ πατριάρχου ἐξεδηλώθη ὅταν ὁ Λέων, εἰς τὴν προσπάθειά του νὰ ἀποφύγῃ μία ἀρνητικὴ διὰ τὰ σχέδιά του ἀπόφασι οἰκουμενικῆς συνόδου, συνεκάλεσε εὐρεία σύσκεψη (σιλέντιο) ἀπὸ ἐπιφανεῖς πολιτικὰς καὶ ἐκκλησιαστικὰς προσωπικότητας, εἰς τὴν ὀποία ἐζήτησε καὶ τὴν συμμετοχὴ τοῦ Γερμανοῦ. Ὁ Γερμανὸς ἠρνήθη οἱαδήποτε συμμετοχὴ εἰς μίαν τέτοια σύσκεψη, διακηρύξας ὅτι «χωρὶς οἰκουμενικῆς συνόδου καινοτομῆσαι πίστιν ἀδύνατον» (Ρ. Ο., 98, 156) καί, εἰς ἔνδειξι διαμαρτυρίας δι᾽ αὐτὴ τὴν ἐνέργεια τοῦ αὐτοκράτορος, παρῃτήθηκε ἀπὸ τοῦ πατριαρχικοῦ θρόνου, ἀποθέτων τὸ ὠμοφόριό του ἐπὶ τῆς Ἁγίας Τραπέζης τοῦ ναοῦ τῶν ἀνακτόρων (730).
Μετὰ τὴν παραίτησί του ἀπεσύρθη εἰς τὴν πατρική του οἰκία εἰ τὸ Πλατάνιο, ὅπου καὶ ἀπέθανε στὶς 11 Μαΐου 740. Ἡ Ἐκκλησία τιμᾷ τὴν μνήμη του τῇ 12ῃ Μαΐου.


http://www.pravoslavieto.com/1/calendar.htm#4
http://www.abbamoses.com/months/may.html
http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=gr&id=74

Святитель Полувий с молодых лет был учеником святителя Епифания Кипрского, сопровождал его во всех путешествиях и записывал жизнь и чудеса своего учителя. Святой Полувий сопутствовал святителю Епифанию, когда он возвращался из Константинополя, не желая участвовать в соборе против святителя Иоанна Златоустого. Умирая, святитель Епифаний завещал святому Полувию: "Иди в Египет, а я и по смерти буду заботиться о тебе". Святой Полувий со смирением исполнил завет учителя и не дожидаясь погребения его тела, отправился в Египет, где был поставлен во епископа города Ринокир. За свою добродетельную подвижническую жизнь святитель Полувий удостоился дара чудотворений. Так, однажды по его молитве Господь ниспослал дождь во время засухи и умножил урожай на полях. Преставился к Богу святитель Полувий в глубокой старости в V веке.