пророк Исаия. Св Христофор Ликийски

На Твоя пророк паметта, Господи, като празнуваме,
с него Те молим: спаси нашите души.
Приел дарованието на пророчествотто, пророко-мъчениче Исаие Богопроповедниче,
на всички си изяснил въчеловечението на Господа,
като си викнал велегласно до краищата на света: ето, Девицата в утробата си зачева.
Приел дара на пророчеството, Исаие Богопроповедниче, пророче и мъчениче,
си изяснил на всички въплътяването на Господа,
като си възгласил с висок глас до краищата на света:
ето, Дева в утробата си зачева.

Св. пророк Исаия, син Амосов, произлизал от рода на юдейските царе и пророчествал във втората половина на VІІІ век преди Христа. Той бил женен и имал деца. Сред развратения народ той живеел свято, спазвал строго закона Господен и угаждал на Бога, Който му се явил в чудесно видение и му заповядал да възвести Неговата воля на юдейския народ. Исаия сам разказва за това чудесно явление в глава VІ на своята книга.

В храма той видял Господа в слава, да седи на висок престол и окръжен от шестокрили серафими, които славели Неговото величие и Му пеели хвалебна песен:"Свят, свят, свят Господ Саваот! Цялата земя е изпълнена с Неговата слава!" Обладан от благоговеен страх, Исаия помислил в сърцето си: "О, аз окаяния, който съм човек грешен и живея сред грешници, а с очите си видях Царя, Господа Саваота!"

Докато той мислел така, един от серафимите взел от жертвеника разпален въглен, прилетял до него, докоснал се до устата му и казал: "Ето, това се докосна до устата ти, и твоето беззаконие се отне от тебе, и грехът ти се очисти!" И след това Исаия чул гласа на Господа, Който питал:"Кого да проводя? Кой ще отиде при тия люде?" – “Ето ме, Господи – казал Исаия, - Проводи мене!" И Господ му казал: “Иди и кажи на тоя народ: С уши ще чуете – и не ще разберете, и с очи ще гледате – и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, да не би да видят, с уши са чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря" (Ис. 6:8-10).

Оттогава Исаия, послушен на Божията повеля, встъпил в пророческо служение. Господ му възвестил, че ще накаже юдейския народ заради неговата неблагодарност и нечестие. Господ сравнявал тоя народ с лозе, за което с любов и старание се грижи стопанинът: оградил го, изкопал в него лин, грижливо окопавал и поливал лозите и очаквал от тях богат плод; но лозето не възнаградило трудовете му и вместо очакваното грозде то подивяло.


“И сега, жители йерусалимски и мъже юдейски, отсъдете между Мене и Моето лозе! Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо докато очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде? Аз ще ви кажа какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените и то ще бъде тъпкано; и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят; и ще обрасне то с тръни и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него. Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Юда – обична Негова градина. И чака Той правосъдие, но ето – кръвопролитие; чака правда, ето – писък." (Ис. 5:3-7).
Тия думи, предвещащи разорение на Йерусалим, Исаия предавал на народа, като го увещавал да се покае. Но народът не го слушал и се предавал на беззаконие и идолопоклонство. Господ в безпределното си милосърдие, се бавел с гнева си и неведнъж избавял Йерусалим от нашествие на враговете. Но чудесните личби не обръщали към Него сърцата на юдеите.

След няколко нечестиви царе на престола встъпил цар Езекия, който почитал Господа от цялата си душа, разрушил идолските капища и възстановил поклонението на единия Бог. Господ чрез него показал, че слуша молитвите на тия, които с любов и вяра се обръщат към Него. Асирийците обсадили Йерусалим и техния цар Сенахерим пратил да кажат на Езекия да се предаде, понеже няма откъде да очаква спасение.

Действително, гибелта се показала неминуема. Но Езекия се обърнал към Бога с топла молитва за спасение и пратил да замолят пророк Исаия – и той също да моли Господа да отвърне бедствието. Исаия успокоил царя, като му съобщил, че Господ ще се застъпи за Йерусалим и че враговете ще се оттеглят. Същата нощ ангел поразил със смърт 185 000 души в асирийския стан. Ужасеният Сенахерим дигнал обсадата и бързо се оттеглил с останалата си войска, и Йерусалим бил спасен.

Скоро подир това благочестивият цар Езекия тежко заболял. Исаия по повеля на Господа дошъл при него и го съветвал да приведе в ред делата си, понеже скоро ще умре. Тая вест твърде натъжила царя и той почнал със сълзи да моли Бога, да му продължи живота. Исаия още не бил успял да излезе от царския дворец, когато Господ му казал: "Върни се и кажи на Езекия, че Аз видях сълзите му и чух молението му и му давам още 15 години живот!" Исаия изпълнил заповяданото и, за да увери царя в истиността на своите думи, извършил чудо като върнал сянката на слънчевия часовник с десет степени назад. Езекия действително оздравял, благодарил на Бога за спасението и продължавал да му служи усърдно.
Вавилонският цар, като узнал за оздравяването на Езекия, пратил при него пратеници да го поздравят. Тук Езекия се увлякъл от тщеславие и с голяма гордост показал на пратениците всички свои съкровища. Исаия узнал за това и предсказал на царя, че всичкото това богатство ще бъде разграбено и отнесено във Вавилон. Царят разбрал, че не трябва да се надява на богатството и да се хвали с блага, които тъй скоро преминават, но че трябва да търси истински и вечни блага. "Господ е справедлив – казал Езекия, - нека пребъде мир и правда през всички дни на живота ми!"
Увещавайки народа към покаяние, Исаия му предричал не само бедствия, които щели да го постигнат, но предсказал падането на много тогавашни могъщи държави и градове.

Особено пророкът се стараел да възбуди в юдеите вяра и благочестие, като им предсказвал за дохождането на Месия-Христос: той говорил за Иисуса Христа по-ясно и по-подробно, отколкото всички други пророци, поради което от отците на Църквата е наречен “старозаветен евангелист". Вдъхновен от Божия дух, той проследил в пророчествата си целия земен живот на Спасител, от Неговото раждане от Дева, до доброволната Негова смърт за спасение на човеците. Пророкът предсказал също и за Йоан Предтеча, който трябвало да благовествува на юдеите за Иисус Христос (Ис. 40:3-5). Пророкът споменава и за чудесата, които Господ щял да извърши във времето на своя земен живот: "ето, вашият Бог ще дойде и ще ви спаси. Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее. Защото води ще бликнат в пустинята и потоци в степите." (Ис. 33:1-6). С особена точност Исаия говори за страданията на Спасителя. Той предвещава, че Иисус Христос ще се яви на земята в смирен вид, и че като Го видят без величие и слава, людете не ще узнаят в Него Сина Божи, отдавна очаквания Месия - Христос, че Той доброволно ще приеме страдания и накрая ще бъде осъден на смърт, "и към злодейци ще бъде причислен" (Исая, глава 53).

Пророкът предвещава разпространението на Христовото учение по цялата вселена, което ще бъде светлина за народите до земните краища. Той призовава всички от името на Господа към вярата и истината, към Божията благодат, която е по-горе от всички блага. Той подканя към покаяние за греховете, говори за милосърдието на Бога, винаги готов да прости на този, който с разкаяние се отвръща от пътя на нечестието. Той сравнява словото Божие с дъжд, който освежава земята и й дава сила да произведе храна за всяко живо същество. Такава благодатна сила ще има словото Божие, ако отворим сърцата си за него. То ще произведе в тях плодове за вечен живот.
Подобно на пророк Йеремия, Исаия се старае да предпази от лицемерие юдеите, склонни да изпълняват само външните обреди на закона. Той говори, че приятният на Господа пост не се състои само в лишението от храна и в помрачението на лицето в знак на притворно смирение. "Не такъв пост съм избрал Аз – казва Господ. Но разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай! Раздели хляба си с гладните и скитниците сиромаси заведи у дома си! Видиш ли гол, облечи го, и от еднокръвния се не се крий! Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и славата Господня ще те придружава!" (Ис. 58:5-9).

Исаия пророчествал в течение на 60 години. След като предсказал вавилонското пленение, той предвъзвестил завръщането на юдеите в Йерусалим във времето на Кир, и славата, и победите на тоя велик цар, когото той нарича по име 100 години преди раждането му.
Преданието говори, че Исаия умрял в дълбока старост – на 126 години. При цар Манасия, който се разгневил на пророка, загдето изобличавал пороците му, и заповядал да го прережат с дървен трион. Благочестиви люде погребали тялото му близо до Силоамския поток, който се явил – както говори преданието – по негова молитва. Това станало около 675 г. преди Рождество Христово.

Святой мученик Христофор жил в III веке и пострадал около 250 года, при императоре Декии (249 - 251). О жизни и чудесах его существует много различных сказаний, память его чтится и в Восточной, и в Западной Церквах. (Память мученика Христофора особенно чтится в Испании, где к его молитвам прибегают при заразных болезнях.) О происхождении его говорится по-разному. По одним источникам - он происходит из хананеев, по другим - киноцефалов. Святой Христофор был человеком высокого роста и необычайной силы, лицо же его было зверообразно. По преданию, святой Христофор первоначально имел красивую наружность, но, желая избегнуть соблазнов для себя и окружающих, просил Господа дать ему безобразное лицо, что и исполнилось. До своего Крещения он носил имя Репрев (негодный), что было связано с его обезображенной внешностью. Еще до Крещения Репрев исповедовал веру во Христа и обличал тех, кто преследовал христиан. За это он однажды был избит неким Вакхом и принял побои со смирением. Вскоре после этого были присланы 200 воинов, чтобы привести его, известного силача, к императору Декию. Репрев подчинился без сопротивления. В пути произошли чудеса: сухая трость в руке святого расцвела, по молитве его умножились хлебы, которых недоставало у путников, подобно умножению хлебов Спасителем в пустыне. Воины, сопровождавшие Репрева, были поражены чудесами, уверовали во Христа и вместе с Репревом были крещены антиохийским епископом Вавилой. Когда святой Христофор был приведен к императору, тот ужаснулся его наружности и решил заставить его отречься от Христа не насилием, а хитростью. Он призвал двух женщин-блудниц, Каллиникию и Акилину, приказал им склонить Христофора к отречению от Христа и добиться согласия его принести жертву идолам. Но женщины были сами обращены святым Христофором к вере во Христа и, вернувшись к императору, объявили себя христианками, за что были подвергнуты жестоким истязаниям и скончались мученицами. Декий приговорил к казни также посланных за святым Христофором воинов, которые уверовали во Христа. Император приказал бросить мученика в медный раскаленный ящик. Однако святой Христофор не испытывал страданий и остался невредим. После многих жестоких истязаний мученику наконец отсекли голову мечом. Это произошло в 250 году в Ликии. Своими чудесами святой мученик Христофор обратил ко Христу до 50 тысяч язычников, о чем свидетельствует святой Амвросий. Впоследствии мощи святого Христофора были перенесены в Толедо, а позднее - в аббатство Сен-Дени во Франции.