На 8 май от стари времена в деня на неговата смърт е наредено празнуване за възпоминание на благодатните чудеса, които ставали на гроба на св. апостол Иоан. Свещените песни, които тоя ден се пеят в негова чест, са съставени главно от св. Иоан Дамаскин и от Цариградския патриарх Герман в VIII век. Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама братя – Яков и Иоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него. Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.
Заедно със Симон Петър те присъствали при възкресяването на Иаировата дъщеря, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близко до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с кървава пот преди страданията Си на Голгота.
На Тайната вечеря Иоан седял до Господа, Когато Иисус Христос казал, че един от учениците Му ще го предаде, Йоан се облегнал на гърдите Му и Го запитал какво говори.
Като висял в страшни мъки на Голготския кръст, Господ Иисус видял до Себе Си пречистата своя Майка и “ученика, когото обичал”. На пресветата Си Майка казал: - Ето син ти! А на ученика си Иоан: - Ето майка ти! Иоан взел при себе си св. Богородица като същинска своя майка и се грижил синовно за нея до блаженото й Успение.
В първия ден на седмицата, преди разсъмване, Мария Магдалина дошла на гроба Господен. Потърсила, но не намерила в него тялото на Спасителя. И побързала да съобщи това на Петър и Иоан. Двамата ученици отишли веднага на гроба. Пръв дошъл Иоан, надникнал в гроба и го видял празен. Симон Петър също влязъл в него и го видял празен. Иоан също влязъл. Влязъл и пръв между учениците повярвал във възкресението на Христа. След възкресението Си Господ се явявал много пъти на Своите ученици. Явил се и при Генисаретското езеро. Пръв Иоан Го познал и казал на Симон Петър: - Господ е.
След Възнесението Господне Иоан живял в Йерусалим с другите апостоли. Молел се често с тях в храма. На Петдесетница заедно с тях получил благодатните дарове на Пресветия Дух. Оттогава проповядвал усърдно Евангелието и обръщал юдеи и езичници към Христовата вяра.
Един ден тръгнал с апостол Петър за Йерусалимския храм. При храмовите врати човек, хром по рождение, почнал да проси от тях милостиня. Те нямали сребро и злато. Дали му това, което имали – изцерили го. Той станал и проходил. Това чудо привлякло към тях множество народ. Апостолите проповядвали пред всички истината за Спасителя – за живота Му, за изкупителните Му страдания и за възкресението Му. Зовели всички да се покаят и да се обърнат към Него, за да получат спасение. Повярвали и се кръстили хиляди. Първосвещениците и началникът на храма задържали двамата апостоли под стража. На другия ден били изправени на съд пред синедриона. Забранено им било да проповядват истината за Господа Иисуса. Но Петър и Йоан отговорили на съдиите си: - Съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули!
Пуснати били на свобода под заплаха. Въпреки опасността обаче те продължили да изпълняват Христовата повеля. И числото на вярващите непрекъснато се увеличавало.
До успението на света Богородица Иоан пребивавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия. Двамата стигнали в град Ефес. Тук живели в голяма бедност. Условили се за слуги в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, жестоко. Възлага ли им най-тежки работи. Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели усърдно и покорно. Но скоро Бог им открил път към благовестничество.
Починал един момък, син на Диоскорид, председател на градския съвет. Бащата бил така поразен от свъртта на сина си, че сам умрял внезапно. Целият град бил развълнуван.
По Божие внушение св. апостол Иоан отишъл в дома на Диоскорид. Помолил се. И Бог възкресил сина и бащата. Като видели това чудо, някои нарекли Йоан магесник, а други – Бог и син Божи. Но св. Иоан обяснил на всички с чия сила извършил чудото.
Повярвали и се кръстили също стопанката на къщата и възкресените баща и син. Те поканили апостола да се пресели с ученика си у тях, за да продължи да ги учи на Божия закон. Чрез това чудо евангелската проповед в Мала Азия получила големи успехи. Вярата в Христа Бога се разпространявала непрестанно. За това помагали и последвалите многобройни чудеса и особено добрия пример на апостола. Като поучавал с думи, той поучавал и с дела. Показвал със собствения си пример, какъв трябва да бъде християнинът. Обхождал той села и градове, проповядвал, откривал църковни общини, поставял епископи, презвитери, дякони. Призовавал всички да следват неговия пример. Римският император Домициан, като узнал за големите успехи на новата вяра в Мала Азия, заповядал да доведат апостола при него в Рим. Като го видял при себе си, той започнал да го мъчи жестоко: дал му да изпие чаша с отрова, хвърлил го в котел с кипящо масло. Иоан останал здрав и невредим. Изпълнили се над него думите на Господа: ако вярващите в Него изпият нещо смъртоносно, то няма да им повреди.
Онези, които присъствали при изтезанието, започнали да викат: - Велик е християнският Бог!
Императорът не се решил повече да мъчи апостола. Изпратил го на заточение на остров Патмос, разположен близо до бреговете на Мала Азия. Окован във вериги, апостолът пътувал с кораб за острова. При пътуването извършил много чудеса, които привлекли към истинска вяра всички пътници. С молитва той спасил един удавник. С молитва укротил морска буря. Изцерил с дума един болен. Веднъж, когато всички се мъчели от жажда, превърнал солената морска вода в сладка.
След тия чудеса всички пътници пожелали да приемат от него свето кръщение. Войниците, които го придружавали, искали да го освободят и да го свалят на малоазийския бряг. Но Иоан не им позволил да нарушат повелята на императора. Така бил доведен той без вериги на остров Патмос.
До пристигането му на острова всички жители били езичници. Вярвали в магии и бесовски сили. Лукави хора използвали общото суеверие, представяли се магесници. Тъй придобивали власт над народа и го изкориствали. Иоан разобличил лъжите им.
Проповядвал истинския Бог и тъй отклонявал мнозина от идолопоклонството. Апостолът бил радостен и спокоен в далечното изгнание. Нищо не могло да го отлъчи от Господнята любов. Господ Иисус Христос възрадвал още повече своя любим ученик. Показал му в чудно откровение Своята слава. Един неделен ден му било дадено да съзерцава в небесно видение бъдещата съдба на Църквата и на целия свят. Показано му било величието на царството Божие. По заповед на Господа той описал това, което видял и чул. Тази свещена книга е известна под името Апокалипсис или Откровение. С нея завършва светата Библия.
Когато умрял император Домициан и престола заел Нерва, гонението против християните утихнало. Това дало възможност св. Иоан да се върне в Ефес. Християните го посрещнали вън от града с най-голяма радост. При срещата го приветствали с думите:
- Благословен е този, който иде в име Господне!
До края на живота си апостолът останал в Мала Азия и продължил с ученика си Прохор започнатото спасително дело. Той проповядвал из всички области на Мала Азия, обхождал градове и села и насочил голямо множество хора към истинския път с думи, чудеса и личен пример. Мнозина от неговите ученици се прославили със светия си живот. Дори на старост апостолът не преставал да се труди, вдъхновяван от ревност по Божията слава и от любов към човеците.
По него време се появили разни ереси в Църквата. Еретиците тълкували лъжливо светата истина на словото Божие. Някои лъжеучители отишли до там, че дръзвали да отхвърлят истината за божественото достойнство на Спасителя. Християните молели настойчиво апостола да им предаде писмено учението, което чул от Божествения Учител. С него те възнамерявали да се борят срещу еретиците. Като наложил пост на вярващите в Ефес, Иоан взел със себе си своя ученик Прохор, изкачил се на висока планина и там прекарал три дни в пост и молитва. На третия ден апостолът заповядал на Прохор да пише всичко, което той ще му диктува. И тъй по внушение на Пресветия Дух ап. Иоан започнал своето Евангелие с думите: “В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”. Постепенно Прохор записал всичките думи на това Евангелие, което се отличава от първите три с висотата на учението за Бог Слово. Затова и светият евангелист е наречен “богослов”. 
Това Евангелие е написано около 102 г., когато апостолът е бил вече в дълбока старост. Когато силите му вече тъй отслабнали, че не можел да говори продължително, той повтарял на учениците си само думите: - Деца, обичайте се едни други! Те го питали: - Учителю, защо ни повтаряш така често това?
Той отговорил: - Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви замени всички други!
Като почувствал приближаването на смъртта, Иоан взел със себе си няколко ученици, в това число и любимия си ученик Прохор, и излязъл с тях извън града. Спрял се на подходящо място и им заповядал да изкопаят гроб. Дал им последни наставления, благословил ги, легнал в гроба и предал душата си на Бога. Всяка година на 8 май из гроба му излизал тънък прах, който изцерявал от болести пристъпващите с вяра към него. Поради това паметта на св. апостол и евангелист Иоан Богослов се празнува и на 8 май.
С дълбока почит към светата му памет Църквата му пее: “Величието ти, девствениче, кой ще изрече? Защото източваш чудесата и изливаш изцеления, и се молиш за душите ни като богослов и приятел Христов”.
Роден е през IV век в Рим и от младини станал известен със своето благочестие и мъдрост. Бил поканен от император Теодосий Велики за възпитател на неговите синове. Дълго време преподобни Арсений не се съгласявал, но накрая приел и пристигнал в Цариград където го приели с почести. Но след време отегчен от дворцовия живот Арсений тайно избягал в Александрия, а оттам в Скитската пустиня. Там той извършил много трудове за вярата и се въздигнал духовно. Преподобни Арсений прекарал в иночество 55 години. Той починал близо до Мемфис на 100-годишна възраст.Преподобный Арсений Великий родился в 354 году в Риме, в благочестивой христианской семье, давшей ему хорошее воспитание и образование. Изучив светские науки и владея в совершенстве латинским и греческим языками, преподобный Арсений приобрел глубокие знания, соединенные с благочестивой и добродетельной жизнью. Когда он вступил в число клириков одной из римских церквей, то был возведен в сан диакона.
Император Феодосий (379-395), правивший восточной половиной Римской Империи, услышал о его образованности и благочестии и поручил Арсению воспитание своих сыновей Аркадия и Гонория. Повинуясь лишь повелению римского папы Димаса, преподобный Арсений был вынужден расстаться со служением святому алтарю, в то время ему было 29 лет.
Прибыв в Константинополь, Арсений был с честью встречен императором Феодосием, который дал ему повеление воспитать царевичей, охраняя их от увлечений юности. "Хотя они и царские сыновья, - сказал Феодосий, - но должны тебе во всем повиноваться, как отцу своему и учителю".
С усердием занялся преподобный образованием юношей, однако высокий почет, которым он был окружен, тяготил его дух, стремившийся к служению Богу в безмолвии иноческой жизни. В молитвах просил Господа преподобный указать ему путь спасения. Господь внял его прошению и однажды он услышал Голос, говоривший ему: "Арсений, бегай людей и спасешься". Тогда, сняв с себя роскошные одежды и надев странническую, он тайно ушел из дворца, сел на корабль и отплыл в Александрию, откуда немедленно поспешил в пустыню. Придя в церковь, он просил пресвитеров принять его в число монахов, называя себя убогим странником, однако внешность указывала в нем не простого, а знатного человека. Братия отвели его к прославленному святой жизнью преподобному авве Иоанну Колову (память 9 ноября). Тот, желая испытать смирение пришедшего, во время трапезы не посадил Арсения среди иноков, но бросил ему сухарь, сказав: "Если хочешь, ешь". С великим смирением преподобный Арсений пал на колени, подполз к лежавшему сухарю и съел, отойдя в угол. Видя это, старец Иоанн сказал: "Он будет великим подвижником!" С любовью приняв Арсения, он совершил постриг в иночество начинающего подвижника.
С усердием начал преподобный Арсений проходить послушание и вскоре превзошел в подвижничестве многих отцов пустынников. Однажды на молитве преподобный вновь услышал Голос: "Арсений, бегай людей и пребывай в безмолвии - это корень безгрешия".
С тех пор преподобный Арсений поселился вне Скита, в уединенной келлии, приняв подвиг безмолвия, редко выходил из затвора, приходя в церковь только в праздничные и воскресные дни, ни с кем не беседовал, соблюдая полное молчание. На вопрос одного инока - почему он так скрывается от людей, подвижник отвечал: "Бог видит, что я люблю всех, но не могу быть одновременно с Богом и людьми. Силы Небесные все имеют одну волю и единодушно славят Бога, на земле же каждый человек имеет свою волю и мысли людей различны. Не могу, оставив Бога, жить с людьми".
Пребывая в непрестанной молитве, преподобный, однако, не отказывал приходящим инокам в советах и наставлении, давая краткие, но мудрые ответы на их вопросы. Однажды пришедший к великому старцу инок из Скита увидел его через оконце стоявшим на молитве, окруженного пламенем. Рукоделием преподобного Арсения было плетение корзин, для этого листья финиковых пальм, из которых плелись корзины, он размачивал в воде. По целому году преподобный Арсений не менял в сосуде воду, от которой исходил гнилостный запах. На вопрос - почему он так поступает, преподобный отвечал, что этим смиряет себя, так как, живя в миру, он был окружен благовонными запахами, а теперь терпит смрад, чтобы не ощущать после смерти смрадности ада.
Слава о великом подвижнике распространилась далеко, многие желали его видеть и тем нарушали безмолвие подвижника, вследствие чего преподобный вынужден был переходить с места на место. Однако, жаждавшие получить наставление и благословение находили его.
Преподобный Арсений учил: многие принимают на себя большие подвиги пощения и бдения, но мало кто соблюдает душу свою от ненависти, гнева, памятозлобия, осуждения и гордости, таковые подобны окрашенным гробам, наполненным внутри смрадными костями. Один инок спросил преподобного, что ему делать, когда он, читая псалмы, не понимает их значения. Старец ответил, что следует продолжать чтение псалмов, так как злые силы бегут от нас, не терпя силы Слова Божественных писаний. Инокам приходилось слышать, как преподобный часто понуждал себя самого к подвигам словами: "Трудись, Арсений, не ленись, ты пришел не на покой, но на труды". Также преподобный говорил: "Много раз раскаивался я о своих словах, а о молчании - никогда".Великий подвижник и безмолвник стяжал дар благодатных слез, которыми постоянно были наполнены его глаза. В иноческих подвигах он провел 55 лет, заслужив от современников название Великого, и скончался в возрасте 95-ти лет в 449 или 450 году.
Преподобный Арсений Печерский, Трудолюбивый, жил в ХIV веке. Он назван трудолюбивым потому, что подвизаясь в пещерах Киево-Печерской обители, он не знал отдыха, и никто никогда не видел его в праздности. Преподобный либо молился, либо исполнял монастырское послушание и до захождения солнца никогда не употреблял пищи. За свое смирение и трудолюбие Господь наградил преподобного Арсения даром чудотворения. После многих трудов и подвигов св. Арсений отошел ко Господу, и нетленное тело его было положено в Дальних пещерах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар