Днес празнуваме деня на тържеството на Православието над неправдата, ересите, лъжеученията; но не празнуваме тържеството на православните над другите хора, а ликуваме за това, че Бог от столетие в столетие е намерил в нашата среда хора, които така дълбоко са Му предани, така способни да се приобщят към Него, да Го познават, че Той е открил на нас, понякога непросветени, понякога със замъглени сърца и умове, истината за Себе Си. И днес ние ликуваме за това, че Господ е толкова милостив, че в Него има толкова любов и снизхождение, че е започнал да се открива от столетие в столетие на всеки човек, който Му открие сърцето си и който очисти сърцето си и живота си, за да бъде достоен за Неговата любов, Неговата кръстна смърт, Неговото Възкресение. Това е дивен ден, в който ние говорим и тържествуваме за победата на Бога над лъжата, която като мъгла се разпространила по цялата земя чрез човешката неправда и греховност. И днес трябва да си спомним с особена любов и благоговение онези светии, които така дълбоко са враснали в тайната Божия, които така подвижнически Му се открили, че Той могъл чрез тях да приобщи и нас към истината. Затова нека с благодарност да се отнасяме към тях - към светиите, подвижниците, към обикновените хора, които са познали Бога и са споделили с нас знанието за Него. Нека ги благославяме и благоговеем пред тях. Но това е недостатъчно, ако искаме да бъдем техни последователи, наследници, техни ученици. Ние трябва да се научим на това, как да открием своето сърце, своя ум на Бога, за да влее Той в нас светлина, за да познаем Бога в цялата дълбочина, в която Той иска да ни се открие.
Затова нека ликуваме за тържеството на Православието над нас, православните, за победата Божия над нас. И от благодарност нека щедро даваме цялото знание за Бога, което Църквата е събрала през хилядолетията, на онези хора, на които Бог е нужен, защото хиляди и хиляди хора се нуждаят от познание на истината за Бога, човека, живота. Нека приемем този дар Божий и да го раздаваме; без да се големеем, че сме православни и сме участници в тържеството на Православието, а смирено помнейки, че това е дар Божий, който ние в глинени съдове носим и можем да дадем, като животворна вода, на онези хора, които жадуват и които умират. Амин.
Митрополит Антоний Сурожски
Св. Теофилакт бил известно време монах в една обител близо до Черно море. Когато при императрица Ирина иконоборческата ерес била осъдена от Седмия вселенски събор (787), цариградският патриарх Тарасий, който знаел добродетелния живот на Теофилакт, го убедил да приеме званието епископ Никомидийски. В тоя сан Теофилакт се явил истински служител и последовател на Христа: той служел на бедни, болни, устройвал странноприемници и болници. Във време на една зараза, която се появила в града, той сам се грижел за болните, като със своите ръце измивал раните им.
Иконоборческата ерес, която била утихнала след събора, наново се появила при император Лъв Арменец (813-820). Достойните епископи: Никифор Цариградски, Емилиан Кизически, Евтимий Сарийски, Йосиф Солунски, Теофилакт и много други напразно увещавали царя да се откаже от ереста и да приеме православното учение за иконопочитанието. Те били пратени на заточение. Св. Теофилакт прекарал 30 години в изгнание, като търпял лишения и страдания. Той починал в дълбока старост около 832 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар