събота, 7 март 2009 г.

Тодоровден. Св. седем свещеномъченици Василий, Ефрем, Капитон, Евгений, Евтерий, Елпидий и Агатодор

Много време преди покръстването на руския народ при светия равноапостолен княз Владимир християнската вяра вече била проникнала в южния край на Русия – Крим и Таврическия полуостров, който в старо време се наричал Херсонес Таврически и влизал в Римската империя. Римските императори изпращали там на заточение държавни престъпници. Много християни били пратени в изгнание заради вярата си в Иисуса Христа, например Св. Климент Римски в царуването на император Траян. В тая страна имало много юдеи, които с всички сили се стремели да пречат на разпространението на християнската вяра и заедно с езичниците преследвали и мъчели вярващите в Христа. В царуването на Диоклетиан в ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в различни страни да проповядват светото Евангелие. Двама от тях – Ефрем и Василий – пристигнали в Херсон. Те дълго живели заедно в Херсон или Корсун, главния град на полуострова. След известно време Ефрем напуснал Херсон и отишъл по-нататък. Той стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие; с търпение понасял гоненията и оскърбленията и най-после, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч. Между това Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, но много жители на града с гняв се опълчили против епископа. Те го били и мъчили и най-после го изгонили от града. Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено. Преданието говори, че след някое време синът на един от най-знатните жители на Херсон умрял. Родителите го погребали и, изпълнени с неутешима скръб, постоянно плачели на гроба на момъка... Св. епископ Василий с почести бил доведен в града и множество жители повярвали и се кръстили. Но ожесточените езичници и юдеи, като видели успеха на омразното тям учение, решили да погубят светия епископ. Те нощно време нападнали дома му, хванали го, вързали го, влачили го по улиците и най-после го били до смърт с камъни и тояги.

Скоро подир това един от учениците на св. Василий се отправил в Хелеспонтската страна и срещнал там трима от епископите, които по-рано били излезли от Йерусалим с Ефрем и Василий. Тия трима епископи – Евгений, Елпидий и Агатодор скоро пристигнали в Херсон. Християните ги приели с радост, но евреите и езичниците се опълчили срещу тях и след известно време ги убили.

В царуването на император Константин йерусалимският патриарх отново пратил в Херсон епископ, на име Евтерий. Евтерий мирно ръководел своето паство, разпространявал словото Божие и давал чрез своя живот пример на християнски добродетели. Но на връщане от Цариград, където той се бил отправил да благодари на царя за покровителството, той заболял и умрял, оплакван от всички християни, които го обичали като баща. След неговата смърт в Херсон бил пратен епископ Капитон. Преданието говори, че езичниците, които се намирали в града, искали от него личба, за да повярват в Бога, Когото той изповядва, и че епископът с твърдо упование в Божията помощ влязъл в разпаления от тях огън, дълго се молил сред пламъка и след това излязъл от него невредим. Св. Капитон бил няколко години епископ в Херсон. Веднъж, на път за Цариград, той бил застигнат от буря и корабът му бил захвърлен към устието на Днестър. Суровите жители на страната заловили епископа и го удавили в морето.

Няма коментари: