Св. ап. Архип бил епископ след Епафрас на гр. Колоса, в малоазийската област Фригия. В същия град живеел и св. Филимон, до когото апостол Павел изпратил известното си послание по повод бягството на неговия роб Онисим. След обръщането си към Христовата вяра Филимон живеел благочестиво. В неговия дом извършвали божествените служби. Апостол Павел го ръкоположил за епископ и му възложил да благовести словото Божие. Филимон усърдно изпълнявал тази поръчка. Жена му Апфия пък от своя страна служела на Бога като помагала на тружениците Христови в благовестието на словото Божие: приемала ги в дома си, хранела ги, полагала грижи за тях, когато били болни, и във всичко се проявявала като вярна сътрудница на съпруга си. Заедно с апостолите Архип и Филимон и тя се удостоила с мъченическа смърт. Във време на едно езическо тържество те се събрали с другите християни, за да извършат богослужение на истинския Бог. Езичниците узнали, че всички християни са събрани на молитва в дома на Филимон, нападнали внезапно, разгонили богомолците, а Филимона, Архипа и света Апфия били отведени на съд пред ефеския областен управител, който ги предал на изтезания и смърт.
The Holy Confessors Eugene and Macarius were presbyters of the Antiochian Church. During the reign of Julian the Apostate (361-363) they were brought to the emperor for trial for their refusal to participate in pagan orgies. The presbyters boldly denounced him for his apostasy and they were given over to fierce tortures, which they underwent with prayer and spiritual rejoicing. After the tortures, they sent them off to exile at Oasim, an oasis in the Arabian desert, and they intended to settle there upon a hill. The local people warned the saints that they should immediately abandon the place, since an enormous snake lived there. The holy martyrs asked them to point out this place, and through their prayer a lightning bolt struck the cave, reducing the monster to ashes. Ss. Eugene and Macarius began to live in this cave. The confessors prayed that they might die together. The Lord heard their prayer, and they died in 363 at the same time.
Св. ап. Архип бил епископ след Епафрас на гр. Колоса, в малоазийската област Фригия. В същия град живеел и св. Филимон, до когото апостол Павел изпратил известното си послание по повод бягството на неговия роб Онисим. След обръщането си към Христовата вяра Филимон живеел благочестиво. В неговия дом извършвали божествените служби. Апостол Павел го ръкоположил за епископ и му възложил да благовести словото Божие. Филимон усърдно изпълнявал тази поръчка. Жена му Апфия пък от своя страна служела на Бога като помагала на тружениците Христови в благовестието на словото Божие: приемала ги в дома си, хранела ги, полагала грижи за тях, когато били болни, и във всичко се проявявала като вярна сътрудница на съпруга си. Заедно с апостолите Архип и Филимон и тя се удостоила с мъченическа смърт. Във време на едно езическо тържество те се събрали с другите християни, за да извършат богослужение на истинския Бог. Езичниците узнали, че всички християни са събрани на молитва в дома на Филимон, нападнали внезапно, разгонили богомолците, а Филимона, Архипа и света Апфия били отведени на съд пред ефеския областен управител, който ги предал на изтезания и смърт. 
The Holy Confessors Eugene and Macarius were presbyters of the Antiochian Church. During the reign of Julian the Apostate (361-363) they were brought to the emperor for trial for their refusal to participate in pagan orgies. The presbyters boldly denounced him for his apostasy and they were given over to fierce tortures, which they underwent with prayer and spiritual rejoicing. After the tortures, they sent them off to exile at Oasim, an oasis in the Arabian desert, and they intended to settle there upon a hill. The local people warned the saints that they should immediately abandon the place, since an enormous snake lived there. The holy martyrs asked them to point out this place, and through their prayer a lightning bolt struck the cave, reducing the monster to ashes. Ss. Eugene and Macarius began to live in this cave. The confessors prayed that they might die together. The Lord heard their prayer, and they died in 363 at the same time.
Няма коментари:
Публикуване на коментар