Свети Лъв бил италианец. Той от ранни години се посветил на служение Богу. Възведен бил на папския престол в 440 г. след смъртта на папа Сикст ІІІ. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на благочестие и ревностно го защищавал от външни и вътрешни врагове. Ужасно бедствие застрашавало в това време Италия: Атила, цар на хуните, наречен с прозвището "бич Божий", около 452 г. нападнал Италия и отивал с войската си срещу Рим. Папа Лъв усърдно се помолил на Бога, изпросил застъпничеството на светите апостоли Петър и Павел, излязъл с римските сенатори да посрещне страшния цар и го помолил за пощада. Атила, като изслушал речта на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. И действително, той се оттеглил, за крайно учудване на своите войници, непривикнали да виждат в него такова милосърдие. Те с удивление го попитали, защо послушал папата и тъй лесно се отказал от изгодите, които покоряването на Рим му обещавало. - Нима вие не видяхте онова, което аз видях? – запитал ги Атила. – Докато папата говореше с мене, двама светли мъже държаха над мене измъкнати мечове и ме застрашаваха със смърт, ако не послушам Божия архиерей.
Във време на светителството на Лъв Велики в Рим и друго бедствие тежало над Църквата. Ереси непрекъснато смущавали християните. Осъдени на вселенските и поместните събори, те изникнали отново с някои изменения и спечелили много последователи. Главна ерес била монофизитската, която била създадена от лъжеучителя Евтихий и проповядвала, че у Иисуса Христа имало само едно естество – Божеско. Папа Лъв І изложил учението за вълпъщението на Сина Божи, като обявил за недействителни определенията на беззаконния събор, свикан в Ефес от съмишлениците на Евтихий. По настояване на папа Лъв бил свикан в 451 г. Четвърти вселенски събор, на който окончателно била осъдена Евтихиевата ерес. Папа Лъв вдъхнал почит и внушил милосърдие и у краля на вандалите Хензерих, който нападнал Рим. Свети Лъв Велики умрял в дълбока старост.
St Agapitus was born of Christian parents in Cappadocia during the reign of the emperors Diocletian (284-305) and Maximian (284-305). From his youth he yearned for the monastic life and so he entered a monastery, where he struggled in fasting, prayer, and service to all the brethren of the monastery. The Lord granted St Agapitus the gift of wonderworking. The emperor, Licinius (311-324), learned that St Agapitus was endowed with great physical strength, and he commanded the saint to be conscripted into military service against his wishes. During the persecution against the Christians initiated by Licinius, St Agapitus was was wounded by a spear, but remained alive. After the death of the emperor Licinius, he obtained his freedom from military service in the following manner. The holy Emperor Constantine the Great (306-337) heard that St Agapitus had healed people by his prayers. The emperor sent him a sick servant, who also received healing. The emperor wanted to reward St Agapitus, who instead asked only that he be permitted to resign from military service and return to his monastery. Permission was granted, and he joyfully returned to the monastery. Soon after this, the Bishop of Sinaus in Bithynia summoned St Agapitus and ordained him to the holy priesthood. After the death of the bishop, St Agapitus was unanimously chosen by the clergy and all the people to the See of Sinaus. The new hierarch wisely governed his flock, guiding it in the Orthodox faith and virtuous life. Through his prayers, numerous miracles occurred. The saint died in peace.
Няма коментари:
Публикуване на коментар