Saint Matrona, Abbess of Constantinople was born in the city of Perge Pamphylia (Asia Minor) in the fifth century. They gave her in marriage to a wealthy man named Dometian. When her daughter Theodota was born, they resettled in Constantinople. The twenty-five-year-old Matrona loved to walk to the temple of God. She spent entire days there, ardently praying to the Lord and weeping for her sins. At the church the saint met two pious Eldresses, Eugenia and Susanna, who from their youth lived there in asceticism, work and prayer. Matrona began to imitate the God-pleasing life of an ascetic, humbling her flesh by abstinence and fasting, for which she had to endure criticism by her husband. Her soul yearned for a full renunciation of the world. After long hesitation, St Matrona decided to leave her family and entreated the Lord to reveal whether her intent was pleasing to Him. The Lord heard the prayer of His servant. Once, during a light sleep, she had a dream that she had fled from her husband, who was in pursuit of her. The saint concealed herself in a crowd of monks approaching her, and her husband did not notice her. Matrona accepted this dream as a divine directive to enter a men's monastery, where her husband would not think to look for her. She gave her fifteen-year-old daughter to be raised by the Eldress Susanna, and having cut her own hair and disguised herself in men's attire, she went to the monastery of St Bassion (October 10). There the Nun Matrona passed herself off as the eunuch Babylos and was accepted as one of the brethren. Apprehensive lest the monks learn that she was a woman, the saint passed her time in constant quietude and much work. The brethren marveled at the great virtue of Babylos. One time the saint was working in the monastery vineyard with the other monks. The novice monk Barnabas noted that her ear-lobe was pierced and asked about it. "It is necessary, brother, to till the soil and not watch other people, which is not proper for a monk," answered the saint. After a certain while it was revealed in a dream to St Bassion, the igumen of the monastery, that the eunuch Babylos was a woman. It was also revealed to Acacius, igumen of the nearby Abraham monastery. St Bassion summoned St Matrona and asked in a threatening voice why she had entered the monastery, to corrupt the monks, or to shame the monastery. With tears the saint told the igumen about all her past life, about her husband, hostile to her efforts and prayers, and about the vision directing her to go to the men's monastery. Convinced that her intent was pure and chaste, St Bassion sent St Matrona to a women's monastery in the city of Emesa. In this monastery the saint dwelt for many years, inspiring the sisters by her high monastic achievement. When the Abbess died, by the unanimous wish of the nuns the Nun Matrona became head of the convent. The fame of her virtuous activities, and miraculous gift of healing, which she acquired from the Lord, spread far beyond the walls of the monastery. Dometian also heard about the deeds of the nun. When St Matrona learned that her husband was coming to the monastery and wanted to see her, she secretly went off to Jerusalem, and then to Mount Sinai, and from there to Beirut, where she settled in an abandoned pagan temple. The local inhabitants learned of her seclusion, and began to come to her. The holy ascetic turned many from their pagan impiety and converted them to Christ. Women and girls began to settle by the dwelling of the nun and soon a new monastery was formed. Having fulfilled the will of God, revealed to her in a dream, the saint left Beirut and journeyed to Constantinople where she learned that her husband had died. With the blessing of her spiritual Father, St Bassion, the ascetic founded a women's monastery in Constantinople, to which sisters from the Beirut convent she founded also transferred. The Constantinople monastery of St Matrona was known for its strict monastic rule and the virtuous life of its sisters.
In extreme old age St Matrona had a vision of the heavenly Paradise and the place prepared for her there after 75 years of monastic labor. At the age of one hundred, St Matrona blessed the sisters,and quietly fell asleep in the Lord.
Преподобният Симеон Метафраст бил византийски държавник, църковен писател, историк и агиограф, една от най-известните - и същевременно една от най-загадъчните - фигури на византийската история и литература.
Св. Симеон се родил в Константинопол в заможно семейство и получил добро светско и духовно образование. Живеел чисто и непорочно като истински аскет. Бил секретар и логотет (управител на администрацията във Византия) и изпълнявал важни дипломатически задачи. Отличавал се с военна храброст и държавническа мъдрост. Император Лъв Мъдри много го ценял и му възложил да преговаря с арабите, които по това време били завзели остров Крит. Св. Симеон убедил водача им да приеме паричен откуп за град Солун и така спасил града от унищожение. Като завършил успешно мисията си, той се завърнал в Цариград и скоро след това се отделил от света и приел монашество.
Най-много св. Симеон се прославил с църковно-историческите си трудове: той събрал множество древни текстове и устни повествования за живота, подвига и страданията на светиите. Много от събраното той преработил, отчасти съкратил, и което е най-важното - заменил старинната, тежка и в много случаи трудна за разбиране реч със съвременни на него ясни и разбираеми думи. Воден от вярата, че житията са резултат от сътворчеството на човека и благодатното осенение на Бог върху съставителя на агиографския текст, той ги преразказал и претворил, предавайки исторически вярно и въздействащо духовната правда**. Към житията той добавил похвални и поучителни слова на Господските, Богородичните и на някои светийски празници, избрани от творенията на великите отци и учители на Църквата. Подредени по месеци и по дни, житията били издадени в Менологион или Календар на светците, който станал основа на византийската агиография, послужил за уеднаквяването на богослужението и е неразделна част от православната богословска култура. За този си труд, наричан от историците "велик подвиг", св. Симеон е и получил наименованието Метафраст ("преразказвач", "преводач"). С известна несигурност преп. Симеон се смята за автор и на Хроники, канонични сборници, история на света, сборници с наставления на светите отци, писма, поеми и др.
Св. Симеон починал през 960 г. и от тялото му потекло благоуханно и целебно миро. За благочестивия му живот Църквата го причислила към сонма на светците и чества паметта му на 9 ноември.
Св. Симеон е отъждествяван от някои историци със Симеон Логотет. Хронологични данни за живота му липсват. Спорно е и времето, през което е живял: според едни историци е живял при императорите Лъв Философ (Лъв Мъдри) и Константин VII (912-959), а според други - при император Роман II (959-63) и Йоан I Цимиски (969-76). Някои смятат, че е починал през 990 или 1000 година, а други - че е живял през XIV век. Настоящите данни за живота му са почерпени от различни източници - Пролог от Охрид на св. Николай Велимирович, Предговора към Чети-минеите на св. Д. Ростовски, The Catholic Encyclopedia, М. А. Тимофеев.
Според Leo Allatius, историк от XVII в., св. Симеон съставил собственоръчно 122 нови жития, а преработените под негово ръководство животописа били около 500 на брой. В съществуващите по времето на св. Симеон жития имало много недостатъци: били написани на груб, нелитературен език, текстовете им понякога съдържали описание на най-нелепи "чудеса", изопачаващи облика на светеца, на когото били посветени. Св. Симеон смятал за своя задача да съхрани духа на житията, като приведе текста в съответствие с литературните изисквания и духовните въпроси на съвременното му общество, т.е. да измени само стила и характера на изложението. Той премахнал дългите и приличащи си едни с други встъпления и заключения и съхранил само повествователните части и описанията на чудесата, станали по време на живота на праведника. Така след преработката житията се отличавали с простота, краткост и достоверност на изложението, със своя художествен език, разбираемост и достъпност. За съжаление огромната работа по съставяне на житийния свод, ръководена от него, не била доведена до край и пълно събрание на житията не съществува и до днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар