Във време на страшното гонение при Диоклетиан живял в Сицилия св. дякон Евпъл. Той без страх служил на Господа Бога. По това време било строго забранено на християните да държат в къщи свещени книги, които езическите власти старателно търсили и ги изгаряли, когато успявали да ги намерят. Християните криели книгите и предпочитали по-скоро да отидат на смърт, отколкото да предадат на езичниците това драгоценно съкровище. Св. дякон Евпъл, ревностно служейки на Господа, се старал чрез молитва и наставление да укрепва вярата и духа на християните. Той събирал около себе си народ, учил го, чел на неграмотните и обяснявал словото Божие. Бил заловен, когато в една бедна колиба чел св. Евангелие. Завели го при съдията с книгата в ръце. - Защо е в ръцете ти тая книга? – попитал го съдията. - Аз си я четях, когато ме заловиха – отговорил дяконът. - Прочети нещо от нея!
Евпъл разтворил книгата и прочел: "Блажени са гонените за правда, защото е тяхно Царството небесно". След това на друго място: "Ако някой иска да върви след Мене, нека вземе кръста си и Ме последва".
- Какво е това? – попитал съдията. - Това е заповед, дадена нам от Господа – отговорил Евпъл.
Съдията се помъчил да го склони да се отрече, но старанията му били напразни. И св. Евпъл бил предаден на жестоки изтезания, а след това – отведен в тъмница. Няколко пъти подновявали разпитванията и изтезанията, като укорявали Евпъл, загдето има свещени книги.
- Аз съм християнин – казал св. Евпъл. – В свещените книги има думи за вечен живот.
В мрачната тъмница св. Евпъл бил жестоко измъчван чрез глад и жажда. Но Господ явно помагал на Своя верен служител, по чиято молитва се явил воден извор и освежил жадуващия. Осъден на смърт, св. Евпъл бил поведен с окачено на шия св. Евангелие. Пред смъртта си той с висок глас поучавал народа и бил утешен чрез глас от небето: "Блажен си ти, Евпле, Мой добри и верни рабе! Влез в радостта на твоя Господ!" След това той радостно преклонил главата си под меча на палача.
Мученица Сосанна дева была дочерью пресвитера Гавиния и племянницей святого Папы Римского Гаия (283-296). Она была воспитана в строгом христианском благочестии и с юных лет посвятила себя Богу. Семья святой состояла в родстве с императором Диоклитианом (284-305), до которого дошел слух о ее добродетели и красоте. Решив выдать святую Сосанну замуж за своего соправителя Максимиана Геркула (284-305), император послал к пресвитеру Гавинию своего родственника, сановника Клавдия, а затем его брата Максима. Оба они вместе с женой Клавдия Препедигной и сыновьями Александром и Куфием после бесед с благочестивой семьей приняли Крещение. Узнав о том, что целая семья императорских родственников обратилась в христианство, Диоклитиан отправил их в изгнание. Вскоре мучеников сожгли в Остии, недалеко от Рима, а пепел бросили в море. Святую деву Сосанну взяли во дворец, а императрице было поручено уговорить ее покориться. Но императрица, тайная христианка, поддержала мученицу в намерении сохранить девство ради Господа. Она объявила императору о непреклонности девы вступить в брак с язычником. Диоклитиан дал позволение соправителю обесчестить святую деву, но Ангел защитил ее. Македоний стал склонять мученицу принести жертву идолам. "Я сама себя приношу в жертву Господу моему", - ответила она. Тогда Македоний отсек мученице голову. Императрица же тайно похоронила тело святой; комната, где произошло убийство, была освящена в церковь святым Папой Гаием. Вскоре принял мученическую кончину отец святой Сосанны - пресвитер Гавиний, а в 296 году и святитель Гаий.
Няма коментари:
Публикуване на коментар