мъченик Георги Софийски Най-нови

The Holy Martyr George the New was born into an illustrious Bulgarian family, living in the capital city of Bulgaria, Sredets (now the city of Sofia). St George's childless parents, John and Mary, in their declining years entreated the Lord to send them a child. Their prayer was answered, and they baptized the infant with the name of the holy Great Martyr George.
Young George received a fine upbringing, he attentively studied the Holy Scriptures, and he was pious and chaste. His parents died when George was twenty-five. At that time Bulgaria found itself under the rule of the Turks, who forcibly converted Christians to Islam. Once, several Moslems tried to convert George. They put a fez on the saint's head. This is a red circular hat which Moslems wear to enter their house of prayer. But George threw the fez on the ground. The Turks brought the martyr to their governor with beatings and abuse.
The governor was impressed with St George's appearance and bearing, and he urged him to accept Islam, promising honors and wealth from Sultan Selim (1512-1520). The saint boldly and steadfastly confessed his faith in the Lord Jesus Christ, and reproached the errors of Islam. The governor in a rage gave orders to beat St George with rods, but the saint persevered in his confession of faith in Christ. The governor ordered the tortures to be increased. The passion-bearer bore all his sufferings, calling on the Lord Jesus Christ for help. Then they led the martyr through the city to the beat of a drum and shouts: "Do not insult Mohammed nor abase the Moslem faith". Finally, a large fire was lit in the city, to burn St George. Weakened by his wounds, the saint fell to the ground. They threw him into the fire still alive, and they threw corpses of dogs on top of him so that Christians would not be able to find the relics of the martyr.
Suddenly, a heavy rain fell and extinguished the fire. With the onset of darkness, the place where the body of the martyr was thrown was illumined with a bright light. They gave permission to a certain Christian priest to take the venerable relics of the martyr for burial. Informed about the occurrence, Metropolitan Jeremiah and his clergy went to the place of execution. In the ashes of the fire they located the body of the holy Martyr George and carried it to the church of St George the Great Martyr in the city of Sredets.

Свети Георги бил син на благочестиви родители. Неговият баща Йоан и майка му Мария били сред най-знатните хора в град Средец. Георги бил дарен на родителите си от Бога, в отговор на техните горещи молитви, тъй като до преклонна възраст те нямали деца, подобно на Авраам и Сара в древност. По тази причина Йоан и Мария усърдно се молили на Господа, на Неговата Пречиста Майка и на светия великомъченик Георги Кападокийски. Те всеки ден ходели в църквата, която била посветена на този Божи угодник, раздавали милостиня и горещо молели Господа да ги освободи от тяхното безплодие. И Господ не презрял молитвите им, но в тяхната старост дарил утробите им с рожба от мъжки пол. Йоан и Мария донесли младенеца в храма на свети великомъченик Георги и го кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, като в светото Кръщение му дали името Георги.
Детето било възпитавано в страх Божий. Георги се научил да чете и скоро толкова добре изучил Свещеното Писание, че превъзхождал със знанията си всички свои връстници. Като пораснал и станал юноша, той твърде много заприличал - с красотата на лицето си и със своето целомъдрие - на древния Йосиф.
В това време България се владеела от турците. Когато Георги станал на двадесет и пет години (в това време родителите му вече били починали), турците започнали да се опитват да го привлекат към своето нечестие. Те му говорели: - Георги! Остави християнството и приеми нашата вяра. Приеми Божия пратеник Мохамед и нашия закон.
При това турците насила слагали на неговата честна глава чалма, каквато те обичайно носели и с която влизали в своите молитвени домове. Но светият им отговарял така: - Не подобава на нас, християните, да подражаваме на вашите нечестиви обичаи и да носим на главите си чалми. Не ни подобава на нас да се отричаме от Христа, истинния Бог, Твореца на небето и земята, и да се лишаваме от плодовете на светото Кръщение. Кажете ми: мога ли аз да вярвам на Мохамед, който не е бил изпратен нито от Бога, нито от Божиите пророци, нито пък от Божиите апостоли, а е бил само един военачалник, и то военачалник на сатанинския полк, който издига знамената на дявола? Ето, дори и вие самите не знаете в какво вярвате. Самите вие сте отстъпили от истинския път.
Изобличавайки така турците, свети Георги започнал дръзновено да изповядва Христа като истински Бог, Създател и Творец на всичко съществуващо - видимо и невидимо, земно и небесно. А след това, като заплюл в лицето нечестивците и ги нарекъл безбожници, светият хвърлил чалмата на земята и започнал да я тъпче с нозете си, говорейки сам на себе си: - О, Георги! Защо се бавиш? Христос те призовава при Себе Си!
Турците, като се разгневили, хванали светеца и нанасяйки му жесток побой и обсипвайки го с ругатни, го повлекли към техния съдия. Изправили го пред съдията и му казали: - Ето тоя хули и се подиграва с нашата вяра. А съдията, поразен от красотата на лицето му и от неговия мъжествен вид, отначало се опитал да го прелъсти с обещания: - Ако се отречеш от Иисуса Христа, Когото вие наричате Син Божий, и ако се подчиниш на заповедта на самодържеца Селим и изпълниш неговата воля (защото на този Селим много царства се подчиняват), ти ще получиш за това много дарове и всевъзможни почести от нашия цар и ще бъдеш поставен за началник на всички воеводи във великия град Средец.
Но Христовият мъченик отново изповядал Господ Иисус Христос и изобличил турската вяра пред многочислената тълпа, която се била събрала. Тогава мъчителят се разярил и наредил безмилостно да бият светията с тояги. Георги бил мъчен жестоко, така че цялата му плът била разкъсана от тоягите, а от многобройните му рани обилно се леела кръв. Но без да обръща внимание на това, той не показал ни най-малко намерение да се подчини на нечестивата царска повеля. Тогава съдията заповядал да режат кожата му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му, а плътта му се топяла, както восъкът се топи от огъня. Но Христовият мъченик доблестно понасял страданията, призовавайки и изповядвайки името на Господа Иисуса Христа. След това мъчителят заповядал на войниците да развеждат мъченика из града, при което да бият барабани и да крещят: - Не хули Божия пратеник Мохамед и не се подигравай с мюсюлманската вяра, която той ни предаде! А светията се молел на Христа Господа и увещавал турците да повярват в Христа.
След това нечестивците натрупали голяма клада насред града, като възнамерявали да изгорят светеца. Христовият мъченик Георги бил заведен на мястото, приготвено за неговото изгаряне. Но изнемогвайки от раните си, той паднал на земята, без да може да издаде глас, само устните му се движели, призовавайки помощта на Господа. А турците, като взели светията, още жив, го хвърлили в огъня. Така завършил своя страдалчески подвиг Христовият мъченик Георги. Нечестивците изгорили в огъня и много кучета, та християните да не могат да разпознаят мощите на мъченика. Но Бог прославил Своя угодник: внезапно върху това място се спуснал облак, загърмяло, засвяткали светкавици и се излял проливен дъжд, който загасил огъня, така че от кладата не излизал вече и дим. Турците, изплашени от това толкова дивно чудо, се разбягали. А дъждът продължил да вали до падането на нощта.
Когато настъпила нощта, над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила огромна ярка светлина, която озарявала всичко наоколо. Тогава протойереят на съборната църква, посветена на свети великомъченик Георги Кападокийски, се отправил заедно с останалите християни при съдиите и като им дал пари, измолил тяхното разрешение да вземе честните мощи на светия мъченик и да ги погребе, според християнските обреди. След като съдиите дали съгласието си, свещеникът отишъл при митрополит Иеремия и му разказал всичко за светия мъченик. Митрополитът, бързо и с голяма вяра, съпроводен от целия свещен клир и от много христолюбиви човеци, с псалмопения и със запалени свещи и кандила, се отправил към мощите на светия мъченик. Като разровили пепелта на мястото, над което сияела светлината, християните намерили честните мощи на светия мъченик Георги Нови, които били останали незасегнати от огъня. В същото време костите на кучетата се били превърнали в пепел.
По местата, където Христовият мъченик бил развеждай из града и където била капала неговата кръв, през нощта се явявала светлина, подобна на светлината от запалена свещ; и това било видяно от всички християни. Като взел честните мощи, митрополитът ги положил в ковчег в храма на свети великомъченик Георги Кападокийски. Там, по Божията благодат, те подавали изцеление на всички, които с вяра пристъпвали към тях. Днес не е известно къде се намират те.
А Христовият мъченик Георги пострадал в българския град Средец, където бил и израснал и възпитан. Мъченическия си подвиг той приел в 7022 година от сътворението на света, а от Рождението на Бог Слово - 1514 година, в 26-ия ден на месец май, в царуването на Владетеля на всички - нашия Господ Иисус Христос, Когото славим, заедно с Отца и Светия Дух, во веки. Амин.

Ό απόστολος Κάρπος έζησε στα χρόνια του βασιλιά Νέρωνα (52 μ.Χ.), και συναριθμείται με τους εβδομήκοντα μαθητές του Κυρίου. Επίσης, ήταν συνεργάτης του Άπ. Παύλου και απ' 6,τι μαθαίνουμε από τη Β' προς Τιμόθεον επιστολή του (δ' 13), εργάσθηκε για τη διάδοση του Ευαγγελίου στην Τρωάδα. Έπειτα, έγινε επίσκοπος στη Βάρνα η της Θράκης (ό δε Σ. Εύστρατιάδης αναφέρει Βέρροια της Θράκης), όπου με την αγία του ζωή και το φωτισμό του Αγίου Πνεύματος, έγινε πνευματικός αστέρας πρώτου μεγέθους και φώτισε με τις θείες διδασκαλίες του όλη την επικράτεια της επισκοπής του. Ο Καρπός πέθανε ειρηνικά, φωτίζοντας με το παράδειγμα του πολλούς ανθρώπους.

Святой апостол Карп (из числа 70-ти) - ученик и спутник святого апостола Павла. Во 2-м послании к Тимофею апостол упоминает имя Карпа, в доме которого в Троаде он оставил фелонь и книги (2 Тим. 4, 13). Зная Карпа как человека добродетельного и обладавшего возвышенной чистотой ума, апостол Павел поставил его епископом Берии Фракийской. Апостол Карп ходил с проповедью Евангелия на остров Крит. Здесь его посетил святой Дионисий Ареопагит. В своих воспоминаниях Дионисий рассказывает о чудесном видении апостолу Карпу.
Святой апостол Карп скончался мирно в Берии (по другим источникам он принял мученическую, кончину в гонение императора Нерона).