Свещеномъченик Василий претърпял много страдания и преследвания от арианите при цар Констанций (337–361). В това време той се прочул като голям ревнител на православието и истински пастир на християнската община в Анкира. А когато на престола се възкачил Юлиан Отстъпник и започнал гонение против християните, Василий явно изобличавал това ново нечестие и укрепявал своите люде във вярата. Затова той бил хвърлен в тъмница. Когато цар Юлиан дошъл в Анкира, Василий бил заведен пред него и царят започнал да го уговаря да се откаже от вярата Христова, като му обещавал почести и богатства. Василий отговорил: - Аз вярвам в моя Христос, от Когото ти си се отрекъл и който ти е дал това земно царство, но то скоро ще ти се отнеме. Нима не се срамуваш от олтара, в който ти беше се спасил от смърт като осемгодишно дете, когато са те търсели да те убият?... Затова скоро ше ти се отнеме това временно царство. Ти ще издъхнеш в люти мъки и тялото ти няма да бъде погребано.
Разгневил се Юлиан и заповядал всеки ден от тялото на Василия да се одират седем ремъка от кожата му. Това правели мъчителите няколко дни. Когато Василий излязъл отново пред царя, той сам одрал един ремък от собствената си кожа и го хвърлил в лицето на Юлиан, като му извикал: "Вземи, Юлиане, и яж, ако ти е сладко това ядене, а за мене Христос е живот!"
Това оскърбление било разгласено из града и царят от срам тайно напуснал Анкира и заминал за Антиохия. Продължили жестоко да мъчат св. Василий, който предал душата си на Господа в 363 година.
Преподобный Исаакий жил в IV веке, приняв постриг, подвизался в пустыне. В годы царствования императора Валента (364 - 378), ревностного сторонника ереси Ария, начались преследования православных, закрывали и разрушали храмы. Узнав о гонении, преподобный Исаакий покинул пустыню и пришел в Константинополь, чтобы утешать и укреплять православных. В это время варвары-готы, жившие по Дунаю, пошли войной на империю. Они захватили Фракию и направились к Константинополю. Когда император Валент выходил с войском из столицы, преподобный Исаакий, обратившись к императору, громко воскликнул: "Царь, отопри храмы православным, и тогда Господь поможет тебе!". Но император, не обращая внимания на слова монаха, самоуверенно продолжал путь. Трижды повторял преподобный свою просьбу и пророчество. Рассерженный император приказал бросить преподобного Исаакия в глубокий овраг, поросший колючим терновником. На дне оврага было болото, выйти из него было невозможно. Но преподобный помощью Божией остался жив, вышел, догнал императора и сказал: "Ты хотел погубить меня, но святые Ангелы вывели меня из пропасти. Послушай меня, открой храмы православным и победишь врагов своих. Если же не послушаешь меня. то не возвратишься живым, но погибнешь в огне". Император удивился смелости старца и приказал своим приближенным Сатурнину и Виктору взять преподобного и держать в заключении до его возвращения.
Вскоре сбылось пророчество святого. Готы победили и начали преследовать греческие войска. Император вместе со своим военачальником-арианином укрылись в сарае с соломой и были сожжены наступавшими. После известия о гибели императора преподобного Исаакия освободили и стали почитать как пророка Божия. Когда на престол был избран святой царь Феодосий Великий (379 - 395), он по совету Сатурнина и Виктора призвал к себе старца, встретил его с великой честью, просил святых молитв и исполнил все его наставления: изгнал ариан из Константинополя и возвратил православным храмы. Преподобный Исаакий хотел возвратиться в пустыню, но Сатурнин и Виктор упросили его не уходить из города и ограждать его молитвами. В предместье Константинополя они построили для святого жилище, куда к нему собрались иноки. Так возникла обитель, игуменом и духовным наставником в которой был преподобный Исаакий. Он окормлял также и мирян, много помогал бедным и страждущим. Достигнув глубокой старости, преподобный Исаакий поставил вместо себя игуменом преподобного Далмата, по имени которого стал называться монастырь. Скончался преподобный Исаакий в 383 году.The Holy Martyr Drosis, together with Five Virgin-Martyrs Agalida, Apollinaria, Daria, Mamthusa and Thais: St Drosis was daughter of the emperor Trajan (98-117), a fierce persecutor of Christians. In the year 99 he revived an earlier law which forbade secret gatherings and was indirectly aimed against Christians. In the year 104 he issued a special law against Christians. Beginning in that year, the persecutions continued until the end of his reign. During this time the bodies of martyred Christians often remained unburied in order to intimidate others. Five Christian virgins: Aglaida, Apolliniaria, Daria, Mamthusa and Thais, took upon themselves the task of burying such Christians. They secretly gathered up the bodies of martyrs, anointed them with spices, wrapped them in shrouds and buried them. When she learned of this, Drosis, a secret Christian but not yet baptized, asked the holy virgins to take her with them when they went to bury Christians. On the advice of the court dignitary Adrian, a guard was set over those who had been killed, to arrest anyone who tried to bury them. On the very first night, St Drosis and the five virgins were caught. Learning that one of the captives was his own daughter, Trajan gave orders to hold her separately, in the hope that she would change her mind. The remaining holy virgins were sentenced to burning in a furnace for melting copper. They bravely accepted execution and were granted crowns of martyrdom. The copper, mingled with the ashes of the martyrs, was used to make tripods for a new bath of Trajan. But as long as these tripods stood in the bath-house, no man was able to enter it. Anyone crossing the threshold fell down dead. When the pagan priests realized why this happened, they advised that the tripods be removed. Adrian told the emperor to melt the tripods and to make five statues of naked virgins, in the likeness of the Martyrs. Then he said that these statues should be placed before the entrance to the imperial bath. Trajan agreed. When the statues were set up, the emperor saw in a dream five pure lambs pastured in Paradise, and the Shepherd who said to him, "O most wanton and wicked Caesar! Those whose images you placed there to be mocked have been taken away from you and brought here by the Good and Merciful Pastor. In time your daughter, the pure lamb Drosis, shall also be here." When he awoke, Trajan flew into a rage and ordered two huge furnaces to be heated. At the ovens an imperial edict was posted: "You who worship the Crucified, save yourselves many agonies, and spare us also from these labors. Offer sacrifice to the gods. If you do not wish to do this, however, then let each of you voluntarily cast himself into this furnace." Many Christians willingly went to martyrdom. When she heard of this, St Drosis also decided to endure martyrdom for Christ. In her prison she offered prayers asking the Lord to release her. God heard her prayer, amd the guards fell asleep. St Drosis went off to the ovens, but began to wonder: "How can I go to God without a wedding garment, for I am impure. But, O King of Kings, Lord Jesus Christ, for Your sake I give up my imperial position, so that I may be the lowliest handmaiden in Your Kingdom. Baptize me Yourself with your Holy Spirit."
After praying in this manner, St Drosis anointed herself with myrrh, which she had taken along with her, and immersing herself in water three times, she said: "the servant of God Drosis is baptized in the Name of the Father, and of the Son, and of the Holy Spirit." For seven days the saint hid, spending her time in fasting and prayer. Christians found her and learned from her everything that occurred. On the eighth day, the holy Martyr Drosis went to the red-hot ovens and cast herself into the fire.
Няма коментари:
Публикуване на коментар