Св. Софроний, един от най-ревностните защитници на православието против заблужденията на лъжеучителите, се родил в Дамаск в VI в. от богати и знатни родители. От младост той се прославил с мъдростта си. Но повече от светската мъдрост го привличала божествената мъдрост, затова той ревностно изучавал Свещеното Писание и благоговейно посещавал местата, осветени от стъпките на Господа Иисуса Христа. Обикаляйки по манастирите в околностите на Йерусалим, в лаврата на преподобни Теодосий той се сближил с благочестивия инок Йоан Мосх. Като станал негов ученик, Софроний предприел с него далечни странствувания. Заедно посетили те отначало палестинските пустинници, после – египетските и сирските и описали техните жития и подвизи. Така съставили книгата "Лимонар" или "Духовна градина". Дълго живели те в Антиохия, а в Александрия били близо до св. патриарх Йоан Милостиви, комуто помагали в трудовете му. В Александрия Софроний приел монашеско пострижение и още тук по чудесен начин бил изцерен от очна болест при мощите на св. Кир и Йоан. В това време различни бедствия тежели над Църквата. Йерусалим се намирал под властта на персите, които отнесли и самия кръст, на който бил разпнат Спасителят, и държали в плен патриарх Захарий. От друга страна лъжеучения смущавали вярващите. Персите се приближили и до Александрия и св. патриарх Йоан Милостиви трябвало да излезе оттам. Йоан Мосх и Софроний го придружавали до смъртта му и присъствували на неговото погребение в родния му остров Кипър. След това те посетили Цариград и Рим. В Рим Йоан Мосх се поминал и неговият ученик Софроний пренесъл тялото му в Палестина, където той останал да живее. Софроний твърдо противодействувал на заблужденията на монотелитите, чиято ерес поддържали император Ираклий и патриарсите Кир Александрийски и Сергий Цариградски. В 729 г. патриарх Захарий се върнал в Йерусалим и отново заел патриаршеския престол. Негов приемник бил Модест, който управлявал Църквата само две години, и след него бил единодушно избран св. Софроний (634). За да противодействува по-успешно на лъжеучението, той свикал събор в Йерусалим. Със съборно послание той изяснил истинското учение ла Църквата. Но независимо от неговите страдания, ереста още дълго вълнувала Църквата. Между главните защитници на истината против това лъжеучение били св. Максим Изповедник и римският папа св. Мартин, които се удостоили с мъченическа смърт за православната вяра. През време на светителстването на патриарх Софроний в 636 г. Йерусалим бил превзет от арабите. Пълководецът на халифа, Омар, обсадил града. Четири месеца жителите се защищавали мъжествено. Патриархът ги въодушевявал и ободрявал. Но когато най-после се убедил, че не може повече да се противостои на по-големите сили на неприятеля, той предложил на Омара условия за предаване. Срещу уговорените от патриарха условия Омар обещал да не разрушава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и сега под името "Омарова джамия". Той до края на живота си оказвал уважение към светителя, който се поминал около 638 година.Св. Софроний Йерусалимски е оставил няколко поучителни слова, обяснение на литургията, житие на св. Мария Египетска, разказ за чудесата на св. Кир и Йоан, много църковни песни и съборно послание, което на Шестия вселенски събор (681), свикан против монотелитите, било признато за напълно апостолско учение.
Св. Софроний Врачански бил родом от Котел, с мирско име Стойко. Сам описал живота си в книгата "Житие и страдания грешнаго Софрония". Учител, станал свещеник, страдал от турците. Овдовял, приел монашество, брат на Къпинския манастир, Великотърновско, с име Софроний - възведен епископ Врачански. Преследван, отива в Румъния. С дара на предвиждане, в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от "турското варварско мъчителство". Починал в Румъния през 1813 година. The Hieromartyrs Pionius and Limnus, the Holy Martyrs Sabina, Macedonia, and Asclepiades suffered during the persecution of Christians in the reign of Decius (249-251). They suffered at Smyrna, a mercantile city on the eastern shores of the Aegean Sea. The Church in Smyrna was founded by the holy Apostle John the Theologian, and was made glorious by its martyrs and confessors. St Pionius knew that he and his companions would be arrested on February 23, the anniversary of St Polycarp's martyrdom, and a feastday for the Christians of Smyrna. The day before they were arrested, St Pionius entertained Asclepiades and Sabina in his house. Taking three lengths of woven chains, St Pionius placed them around his neck, and around the necks of the other two. He did this to show that they were all determined to be led off to prison rather than eat food sacrificed to idols. The holy confessors were indeed arrested on February 23. After a brief interrogation they were dragged off by Polemon the verger in order to sacrifice to the idols and eat forbidden foods. They were brought to the forum, where a great crowd had gathered. St Pionius addressed the people, chiding them for laughing and rejoicing at those Christians who had agreed to offer sacrifice. He quoted Homer to the pagans (Odyssey 22, 412) and said that it was shameful to gloat over those who were about to die. He reminded the Jews in the audience of the words of Solomon: "If your enemy falls, do not rejoice over him, and do not be glad when he stumbles" (Proverbs 24:17).
Under questioning, St Pionius stated repeatedly that he was a Christian, and could not sacrifice to the emperor or to the idols. Before Polemon came to Sabina to question her, St Pionus told her to say that her name was Theodote. This he did so that she would not be returned to her former mistress Politta, an immoral woman. In an effort to turn her from Christ, Politta bound St Sabina and cast her out on the mountains. She was secretly helped by the brethren, and hid in St Pionus's house most of the time. That is how she came to be arrested. Sts Sabina and Asclepiades were questioned, and they said they were Christians who worshiped Jesus Christ. Then they were thrown into jail. In prison St Pionius and his companions met Limnus, a priest of the Church of Smyrna, and his wife Macedonia from the village of Karine. They had also been imprisoned for confessing Christ. Many believers visited the holy confessors in prison, offering them whatever they could, but the saints did not accept it. The jailers were angry, because they used to keep a portion of the gifts given to prisoners for themselves. After many torments, the holy martyr was brought to the amphitheatre on March 11, 250. Since he still refused to offer sacrifice to the idols, St Pionius was sentenced to be burned alive. He was nailed to a cross, then they stacked wood around him and lit the fire. When the fire subsided, everyone saw the body of the saint was unharmed. Not even the hairs of his head had been singed. His face was radiant, and shone with divine grace. After his victory in the contest, St Pionius received an incorruptible crown of glory from the Savior Christ. St Pionius transcribed the Martyrdom of St Polycarp of Smyrna from an older copy made by Isocrates (or Socrates) in Corinth. This document in turn was transcribed from an earlier manuscript written by Gaius, and was based on the recollections of St Irenaeus of Lyons, who knew St Polycarp. St Polycarp appeared to Pionius in a vision, telling him to search for the text of Isocrates. St Pionius collected the material which was nearly worn out with age, thus preserving the account for later generations. Now St Pionius rejoices in the heavenly Kingdom, glorifying the Life-Creating Trinity, the Father, the Son, and the Holy Spirit, throughout all ages.
Няма коментари:
Публикуване на коментар