св. мъченик Конон. Св. мъченик Иоан Българин. Св. Николай Велимирович

Св. Конон бил родом от Назарет Галилейски. Той живял и се трудел в град Мандон (Памфилия), като се занимавал с градинарство. По нрав бил прост, безкнижен, но се боял от Бога и пазел Неговите заповеди. През време на гоненията при император Деций (249-251) войводата Публий заповядал да го хванат и го принуждавал да принесе жертва на идолите. И когато Конон останал непоколебим в своето изповедание, забили му гвоздеи в нозете и го заставили да тича. Мъченикът изнемогвал, паднал на колене и, като се помолил, предал Богу душата си.

Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра. В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука. Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията "Св. София". Там той започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А той безстрашно изповядал, че е християнин, затова се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог. Агаряните се опитали да го отклонят от неговата вероизповед, но като се убедили, че тя е непоколебима, те веднага му отсекли главата вън в двора на "Св. София". Това станало на 5 март 1784 година. Така блаженият Йоан получил светъл мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.

Св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881-1956) е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета. Бил е ненадминат организатор и проповедник, с право наречен "Сръбският Златоуст". От неговата духовна съкровищница Църква черпи и днес. Затова и св. Юстин Попович го нарича "тринадесети Христов апостол”. Светителят е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва гимназия в близкия град Валево, а след това - богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург; в Берн защитава докторат по богословие на тема "Възкресението на Богочовека", а в Женева - по философия. След завръщането си от Западна Европа приема монашество в манастира в Раковица (1909 г.) и монашеското име Николай, след което преподава богословие в Белградската духовна академия "Св. Сава". Участва като доброволец във войните (1912-1918 г.), проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Америка и Англия. Връща се в Сърбия през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. През 1920 г. еп. Николай е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа, през 1936 г. е върнат отново в Жича. Епископ Николай основава сиропиталища за осиротели деца и работи неуморно за обновяването на разрушените от войната храмове и манастири. С примера и проповедите си еп. Николай укрепва вярата на изстрадалия от войните народ и под неговото духовно ръководство много православни сърби приемат монашество. През 1941 г. германските окупатори го затварят в манастир - първоначално в манастира в Любостиня, а по-късно във Воиловица. На 15 септември 1944 г. нацистите интернират епископ Николай и го изпращат заедно със патриарх Гавриил Сръбски в концентрационния лагер Дахау. Освободен е от съюзниците едва на 8 май 1945 година. На следващата година еп. Николай със съсипано здраве се преселва в САЩ и до смъртта си служи на Църквата, пише и преподава (Ню-Йорк, Джорданвил и Саут Кентън). Сред духовните му чада зад океана са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович. Епископ Николай умира на 18 март 1956 г., приготвяйки се в молитва да служи неделна света литургия. До 1991 г. мощите му почиват в американския сръбски манастир "Св. Сава" в Либъртсвил, след което са пренесени в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква. Чества се в деня на смъртта му - 5 март, и в деня, в който мощите му са пренесени в Сърбия - 20 април. Сега почиват в храм "Св. Николай" в Лелич.

Св. Николай Велимирович (1881-1956) е канонизиран през 1989 г. от Сръбската православна църква. Чества се в деня на смъртта му 5 март (18 март ст.стил) и в деня на пренасяне мощите на светителя 20 април (3 май) от Америка в Сърбия

Роден е на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Първоначалното си образование получава в известния манастир Челие, след което завършва Белградската духовна семинария и следва във висши учебни заведения в Берн, Женева, Лондон и Петербург. През 1909 г. приема монашески постриг в манастира Раковица и оттам насетне посвещава всичките си необикновени заложби и богати познания на служба Богу, на Православната Църква и на своя народ.
Във войните от 1912 до 1918 г. той се включва като доброволец. През 1915 г. правителството го изпраща в Англия и САЩ. С връщането му в Сърбия през 1919 г. е ръкоположен за Жички епископ. На следващата година за кратко е преместен в Охридската архиепископия: по настояване на народа и на Архиерейския събор през 1936 г. отново е върнат в Жича.
След окупацията на Югославия през 1941 г. епископ Николай е първоначално интерниран от нацистите за половин година в манастира Любостиня, след което заедно със сръбския патриарх Гавриил е изпратен в лагера на смъртта "Дахау". Господ съхранил праведниците: на 8 май 1945 г. те били освободени от съюзническата 36-та американска дивизия. През тези години еп. Николай написал незабравимите си "Индийски писма", а в Дахау - едно от най-известните си произведения - книгата "През прозореца на затвора", в която призовава православните да осмислят своите грехове и да се покаят.
След освобождението си еп. Николай не се връща в комунистическа Югославия. Той продължава мисионерската си дейност в Европа и САЩ, пише много и неуморно се труди за духовния подем на поверените му епархии, като преподава същевременно в Свето-Владимирската академия в Ню Йорк, в Свето-Троицката академия в Джорданвил и в Свето-Тихоновската семинария в Пенсилвания.
Владика Николай завършва земните си дни в руския манастир "Св. Тихон Задонски" в щата Пенсилвания. На 18 март 1956 година той кротко се преселил при Господа по време на килийна молитва. Тялото му било погребано в сръбския манастир "Св. Сава" в Либъртсвил.
Въпреки желанието на владика Николай да бъде погребан на родна земя, в продължение на десетилетия това е било немислимо: в Титова Югославия оцелелият от лагера на смъртта комунистите наричали предател, "сътрудник на окупантите" и враг на народа, а безценните му трудове били забранени за публикуване.
Едва през 1991 г. Сърбия се сдобила с великата светиня - мощите на владика Николай Велимирович. Днес те почиват в родното му село Лелич, в храма, който някога сам владиката издигнал. Св. Николай е покровител на новосъградения "Манастир Соко" в Сокоград, Сърбия - благодатно място за поклонници, които желаят да почувстват духа на прославилия се и неговата молитвена помощ.
Наистина, верни са думите на преподобния Юстин Челийски (Попович) за него: "Владика Николай е най-великият син на сръбския народ след св. Сава Сръбски! Амин!"

http://www.pravoslavieto.com/life/03.05_sv_nikolaj_velimirovich.htm