В православните храмове из цялата ни страна всеки път, когато се отслужва божествена света Литургия, по време на Великия вход ние, духовниците, възгласяме към Бога да спомене в Своето царство Царя-Освободител Александър Втори и хилядите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.
Скоро след мъченическата смърт на св. Теодор Тирон в град Амасия (в Понт) умрял управителят, който го осъдил, а на негово място бил назначен друг управител, който със същата строгост започнал да преследва християните. След като приел длъжността, той веднъж заповядал да му прочетат отчета със съдебните дела в управлението на неговия предшественик. Между другото му прочели делото на св. Теодор Тирон. Управителят отишъл да прегледа остатъците от езическото капище, подпалено от мъченика, и след това запитал къде са другите християни, които били заловени заедно с Теодора. Казали му, че всички са в затвора. Той заповядал да доведат при него тримата: двамата братя Евтропий и Клеоник, които били особено близки с Теодор Тирон, и Василиск, племенника на светия мъченик. Тези християни през време на затворничеството си в тъмницата обърнали към Христа много езичници, затворени заедно с тях поради различни престъпления. Светите мъченици им проповядвали словото Божие и им показвали пример на християнско служение и преданост към Иисуса Христа; защото християнските мъченици били кротки и търпеливи, към всички проявявали любов и състрадание твърдо се уповавали на Бога и понасяли безропотно затвора и всички лишения. Между другите повярвал и тъмничният стражар. Когато му съобщили заповедта на управителя, той влязъл в тъмницата и казал на тримата християни: "Ставайте! Дойде отдавна очакваното от вас време. Управителят ви вика. Не забравяйте и мене в доброто ваше изповедание!" Християните бързо се приготвили да вървят, а другите затворници започнали да плачат и скърбят, като знаели, че мъчения, а може би и смърт застрашават приятелите им. "Не плачете, братя! – казал им св. Евтропий. – Ще се видим пак. Молете се за нас и изпросете от Бога да се прекрати идолопоклонството и цял свят да се изпълни с Христовата благодат!"
Те били доведени при управителя. Управителят, който чул, че Евтропий е особено уважаван от другарите си, обърнал се най-напред към него и ласкаво го попитал за неговото име и звание. Евтропий на всички въпроси на управителя отговарял с радостно спокойствие. - Аз виждам – казал му управителят, - че ти си толкова умен, колкото и красив. Вероятно си се учил на мъдрост?
- Аз съм придобил оная мъдрост, която учи да се уповаваме на Христа – отговорил Евтропий.
- Послушай ме – казал управителят, - принеси жертва на боговете и убеди другарите си да сторят същото! Аз ще пиша на императора, той ще те възвеличи с почести и ще те награди с богати дарове. Ако пък не се покориш на волята му, всички вас ще предам на жестоки мъки.
- Не се надявай да ни прелъстиш с обещания или да ни уплашиш със заплахи – възразил Евтропий. – Каква полза за нас от временните блага, от почестите и богатствата, които тъй често биват гибелни за човешката душа? Ние всички сме готови да страдаме и да умрем за името Христово. Христос е богатство и чест, и наша слава. Той е извор на живот. Той ни пази и може да ни избави от ръцете ти, ако такава е волята Му.
Тогава управителят заповядал да мъчат Евтропий, а на Клеоник и Василиск казал: "А вие какво ще кажете? Съгласни ли сте да принесете жертви на боговете или искате да страдате заедно с Евтропий?"
- Ние изповядваме същия Бог – отговорили те – и искаме да страдаме с Евтропий.
Управителят заповядал да ги предадат на мъчения. Били ги с ремъци тъй жестоко, че шурнала кръв. Но те мъжествено понасяли страданията, като се издигали с душата си към Бога.
"Боже благи и милостиви! – гръмко се молел св. Евтропий, - Боже, Който спасяваш праведниците и обръщаш грешниците! Дай ни търпение и помогни ни, както си помогнал на Твоя раб Теодор! Амин!" – извикали Клеоник и Василиск и внезапно мъчителите спрели, като че ли удържани от невидима сила. Мъчениците видели Иисус Христос в слава и Теодор Тирон да стои близо до Него. Те чули думите: "Аз виждам старанията ви, ще ви бъда помощник докрай и имената ви ще се впишат в книгата на живота!"...
Управителят осъдил Евтропий и Клеоник на кръстна смърт, а заповядал да оставят Василиск в затвора, без да обръща внимание на молбата му да не го разлъчват от другарите му. Когато светите мъченици били отведени вън от града и видели приготвените за тях кръстове, гръмогласно започнали да благодарят на Господа, че ги е удостоил с кръстна смърт. Те Го молели да помогне на християните и да им даде сила да изтърпят гонението. Множество народ вървяло подир светите мъченици. Приковали ги на кръстовете и те с молитва предали душите си Богу, като чули глас от небето, който ги призовавал към по-добрия живот. Това станало в края на ІІІ век. Василиск, след като прекарал няколко години в тъмница, бил посечен с меч близо до град Коман.
Няма коментари:
Публикуване на коментар