Св. Евстатий бил изповедник - страдалец за Христовата вяра, през време на десетото гонение. Той бил единодушно избран от християните за епископ на Антиохия. В този сан Евстатий взел участие в Първия Вселенски събор (325) и твърдо защитавал православното учение против еретика Арий. В 326 той отишъл в Грузия, току-що просветена с християнската вяра, за да постави там пастири за новопокръстените. Като се върнал оттам, той продължавал усърдно да се занимава с делата на Църквата и бил обичан и уважаван от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост. След смъртта на император Константин Велики (337) синът му Констанций станал цар на източната част на Римската империя. Той покровителствал арианите, които придобили над него такова влияние, че самовластно преследвали и угнетявали всички ония, които държали истинското учение на вярата. Много от арианските епископи подписали на Никейския събор православното изповедание на вярата, но след това се отрекли от него и настоятелно искали това и от другите епископи. Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от сан, пращани на заточение и подлагани на непрекъснати гонения. Така те свалили Цариградския епископ Павел и го изгонили; направили усилия да погубят и Атанасий Александрийски. Някои от тях, отивайки в Йерусалим за освещението на храма "Свето Възкресение", дошли и в Антиохия с тайно намерение да свалят Евстатий. Епископът, който не подозирал техните зли намерения, ги приел с най-голяма радост. Веднага те открили събор, на който започнали да разглеждат делата и вярата на Евстатий. Всичко вече било от тях предварително уредено и решено. Измислили клевета против благочестивия епископ, като го обвинили в безнравствен живот и ерес, съобщили решенито си на императора, възбудили в Антиохия народно вълнение и след това свалили св. Евстатий и го пратили на заточение в Тракия заедно с някои презвитери и дякони, които не искали да се разделят с него. Свети Евстатий умрял във Филипи в 345 година.
Родителите на преподобния Георги, Теодор и Мигетуса, били благочестиви хора, произхождали от знатен род и се отличавали с добродетелен живот. Бидейки бездетни, те усърдно се молели на Бога да им дарува деца, но едва в дълбока старост Господ изпълнил молитвите им. Глас от небето им възвестил за раждането на сина им, нарекъл името му и предсказал, че ще бъде удостоен с благодатта на епископството. Родил им се син. Това бил преподобният Георги. Като навършил пълнолетие и завършил образованието си, преподобният Георги напуснал отечеството си и се отдалечил в Сирикийските планини. Тук той срещнал един благочестив старец, приел от него монашеско пострижение и под негово ръководство започнал да води монашески живот. След кончината на стареца преподобният отишъл във Вониса и се отдал на суровите подвизи на постническия живот. Когато починал епископът на град Амастрида, по Божие изволение той бил избран от клира и народа за епископ. Когато пристигнал в Цариград за ръкоположението, той спечелил благоразположението на император Константин VI и неговата майка Ирина и бил посветен от патриарх Тарасий. Когато пристигнал в своя катедрален град, той утвърдил паството си в Божественото учение, умножил църковната утвар и украшенията в храмовете и съставил църковни правила относно олтара. При това винаги бил защитник на вдовиците и сираците, благодетел на бедните, освободител от дългове и на всички служел за образец на истински богоугоден живот.
Св. Георги починал на 3 март при царуването на Никифор Логотет (802-811). На гроба му ставали много чудеса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар