Св. мъченик Памфил бил голям аскет и много се трудил за преписването и поправянето на грешки в повредени от преписвачи Новозаветни текстове. Поправените копия св. Памфил преписвал и разпращал на тези, които пожелаели да ги имат, с което обърнал към Христа много езичници. С негов труд в Кесария била събрана обширна библиотека с духовни и исторически книги, която просъществувала няколко века и била гордостта на Църквата в Кесария. Тя съдържала и множество ръкописи на Ориген, оказал голямо влияние върху св. Памфил. Ученик на св. Памфил, негов пръв помощник и архивар в библиотеката бил Евсевий Кесарийски, наричан често "отец на църковната историография". Блажени Иероним, който също много почитал паметта на св. Памфил, се сдобил с негови ръкописи и се отнасял с тях като с голяма ценност.Св. Флавиан първоначално бил презвитер в Цариград. За голямото му въздържание и добродетелен живот той бил избран от клира и от народа за Цариградски патриарх. В това време Църквата била вълнувана от лъжеучението на Евтихий, който – въпреки ясните указания в Евангелието, че Иисус Христос бил заедно и Бог и човек – твърдял, че в Иисуса Христа имало едно естество – Божеско. Патриарх Флавиан твърдо защитавал православното учение. Силно го намразили придворните на император Теодосий Млади (408-450). Главен негов враг бил евнухът Хрисант, любимец на цяря, който всякак се стараел да му пакости с разни клевети. Флавиан, като видял, че лъжеучението се разпространява, свикал в 448 година поместен събор и поискал Евтихий да се яви на него. Дълго Евтихий не се покорявал на повелята на патриарха и най-после дошъл, придружен от въоръжени войници, които той измолил от императора за своя защита. Като разкрил своето учение, той не поискал и да изслуша миролюбивите увещания на събраните епископи, поради което те за упорството му го лишили от свещен сан. Евтихий се съюзил с враговете на Флавиан и съумял да разположи в своя полза императора и неговата съпруга. На другата година бил свикан в Ефес събор от съмишленици на Евтихий под председателството на Диоскор, александрийски патриарх (449). На тоя събор, известен в историята под названието "разбойнически", Флавиан бил наклеветен, че внася нови догми в Църквата. Много епископи, чрез заплахи били принудени да подпишат, че са съгласни с учението на Евтихий. Повикали св. Флавиан. Диоскор и неговите съмишленици го осъдили като лъжеучител, лишили го от сан и решили да го заточат в Египет. Но някои епископи се застъпили за Флавиан. Станал смут и Диоскор поискал войска. На Флавиан нанесли жесток побой и той след няколко дни се поминал. Като узнал за това, римският папа св. Лъв обявил определенията на беззаконния събор за недействителни, и по неговото настояване, при императрица Пулхерия и съпруга й Маркиан, бил свикан Четвърти вселенски в Халкидон в 451 година. Тоя събор, на който присъствали 630 епископи, осъдил ереста на Евтихий и определил да се изповядва Иисус Христос с две естества – неслитно, неразделно, неразлъчно и неизменно. Пред събора било прочетено посланието на св. Лъв до Флавиан, в което папата излагал учението за въплъщението на Сина Божий. Всички отци на Халкидонския събор признавали това за апостолско учение. Диоскор бил свален като убиец на св. Флавиан. Тялото на св. Флавиан било пренесено в Цариград.
Saint Maruthas was Bishop of Tagrith (Martyropolis), a city which he founded between the Byzantine Empire and Persia. He was famed for his knowledge and his piety, he wrote about the martyrs, and he suffered for his faith in Christ under the Persian emperor Sapor. He also left behind other works in the Syrian language, among which the most famous are: "Commentary on the Gospel," "Verses of Maruthas," "Liturgy of Maruthas" and "The 73 Canons of the Ecumenical Council at Nicea" (325) with an account of the acts of the Council. In the year 381 St Maruthas participated in the Second Ecumenical Council at Constantinople, convened against the heresy of Macedonius. In 383, he attended the Council of Antioch against the Messalians. During the years 403-404 St Maruthas set off to Constantinople to plead with the emperor Arcadius to protect Persian Christians. He was twice sent by the emperor Theodosius the Younger to the Shah Izdegerd to secure the peace between the Empire and Persia. In the year 414 St Maruthas, having done his duty as envoy to the court of Izdegerd, persuaded the Shah to a favorable disposition towards Christians, and he assisted greatly in the freedom of Christians in Persia. He rebuilt Christian churches razed during the persecution by the Persian ruler Sapor. He also located relics of saints who had suffered martyrdom and transferred them to Martyropolis. He died there in 422. The relics of St Maruthas were later transferred to Egypt and placed in a skete monastery of the Mother of God.
Няма коментари:
Публикуване на коментар