Свети Власий бил епископ в Кападокийския град Севастия. Когато при Диоклетиан (царувал 284-305) избухнало жестоко гонение против християните, епископът увещавал към търпение страдащите, посещавал затворените в тъмница и ги утешавал с думи на любов и вяра. Във време на това гонение мнозина от севастийските християни претърпели мъчения; мнозина избягали по пустини и гори, като очеквали там прекратяването на бедствието. Тогава и Власий, като видял, че в градовете почти не останали християни, заминал и се поселил в една пещера на планината Аргеос. Там прекарвал дните в молитва, труд и строго въздържание. Само пустинните диви зверове споделяли самотата на праведника; те се приближавали до него, спирали при входа на пещерата, когато той стоял на молитва; и Власий, като излизал, милвал ги, турял върху тях ръцете си и дори лекувал техните болести и рани. В тая отдалечена пещера се е криел Власий не само във време на Диоклетиановото гонение, но и в началото на Лициниевото.
В царуването на Лициний войниците, пратени от областния управител да ловят в пустинята диви зверове, които били нужни за арените при измъчването на християните, дошли веднъж до планината Аргеос. В пещерата, където живеел св. Власий, те видели множество зверове, и като дошли по-близо, намерили и стареца, който стоял на молитва. Без да кажат на светеца нито дума, те се върнали при управителя и му съобщили за онова, що видели. Управителят ги пратил отново в пустинята, за да доведат при него криещите се там християни. Войниците отишли и съобщили на Власий за заповедта на управителя. Власий, като ги изслушал спокойно, казал: "Добре, деца мои, да вървим! Господ си е спомнил за мене. Той тая нощ ми се яви три пъти и ми каза: Стани и Ми принеси жертва, по обичая от твоето свещенство!"
Власий тръгнал с войниците и по пътя обърнал мнозина от спътниците си към истинския Бог, като им обяснявал с кротост и любов закона Господен и чрез Божията сила правел чудеса. Множество народ се стичал към него по пътя, носейки болни и молейки го да им помогне. Власий, добър и милосърден към всички, оказвал помощ не само на людете, но и на животните. (У нас св. Власий се почита като покровител на животните). Когато довели св. Власий на съд в Севастия, управителят се стараел отначало чрез ласкави увещания да го склони да се отрече, но Власий му отговорил решително, че няма да се поклони на идолите. Тогава управителят заповядал жестоко да го бият. Власий с твърдост понесъл изтезанията и казал на управителя: "Напразно ти мислиш чрез мъчения да ме отклониш от християнската вяра. Аз имам Иисуса Христа, Който ме укрепява. Прави с мен, каквото искаш!"
След известно време отново довели Власий при управителя. "Ако не принесеш жертва на боговете, ще загинеш в жестоки мъки" – казал му управителят.
- Боговете, които не са сътворили небето и земята, да загинат – отговорил Власий. – А смъртта, с която ти ме застрашаваш, ще ми донесе вечен живот.
Управителят, като видял неговата непреклонност, заповядал отново да го мъчат. Окачили го на дърво и стъргали тялото му с железни куки, но светецът твърдо понасял мъченията и говорел на управителя:
- Мислиш ли ти чрез страдания да уплашиш мене, който имам за помощник Иисуса Христа? Не се боя от видимите мъки, понеже гледам на бъдещите блага, обещани от Господа на любещите го.
Управителят наредил да снемат мъченика от дървото и да го отведат в тъмницата. Когато го водели, подир него вървели седем благочестиви жени, които с благоговение събирали падащите от раните му капки кръв. Слугите на управителя, като видели това, хванали ги и ги завели в съда, като казали: "И те са християнки". Управителят им заповядал да принесат жертва на боговете. Благочестивите жени, за да дадат на идолопоклониците спасителен урок за пустотата на идолите, се престорили готови да изпълнят повелята на управителя и го помолили да им позволи първом да се умият в близкото езеро и да вземат със себе си идолите, за да им се поклонят там. Пускайки ги под стража, управителят им дал и идолите. А те ги взели и ги хвърлили в езерото. За тая тяхна дързост те били подложени на ужасни мъчения, за да се отрекат от вярата. Като видял, че те се непоколебими в своята вяра, управителят заповядал да ги посекат с меч.
Трети път довели Власий на съд. Той продължавал да проявява същата непоколебима твърдост.
- Терзай тялото ми, както искаш – казал той на управителя, - а над душата ми е властен само един Бог.
- Ще ти помогне ли твоят Христос, ако аз заповядам да те хвърлят в езерото – казал управителят.
- И във водата ще се прояви силата на моя Бог – отговорил Власий.
Управителят изпълнил своята заплаха, но Власий, хвърлен в езерото, тръгнал по водата като по сухо. Като стигнал до средата на езерото, той седнал и се обърнал към войниците, като ги поканил да направят същото чрез силата на техните богове. Шестдесет и осем войници, като призовали боговете си, се решили да се хвърлят, но потънали в езерото. Ангел Господен се явил на светеца и му казал: "Ти, който си изпълнен с благост, служителю Божий, излез от водата и приеми приготвения за тебе от Бога венец!" С лице, озарено от чудна светлина, свещеномъченикът дошъл на брега. Управителят го обвинил за смъртта на 68-те войници и го осъдил на смърт. На мястото на наказанието светецът отначало се помолил за целия свят и за тия, които след смъртта му ще почитат неговата памет. Като получил от Христа обещание, че молбата му ще бъде изпълнена, Власий навел глава под меча в 316 година.
Знае се че бил роден през 1497 г. в гр. Кратово, Македония, в благочестиво българското семейство. Родителите му Димитър и Сара починали рано. След като получил елементарна грамотност и станал изкусен майстор-златар, младият Георги потърсил прибежище и препитание чак в София. Намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си. Физическата красота и необикновеното майсторство на Георги впечатляват турците, които се опитват да го помохамеданчат. Привидно като клиент, а всъщност за да провокира младия българин, при него дошъл някакъв образован турчин. Той въвлякъл Георги в разговор по въпросите на вярата, но младият златар го заставил да млъкне засрамен. Тогава турчинът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен. Кадията извикал Георги под предлог да му даде своя поръчка, като отново умишлено предизвикал спор за вярата. Отговорите на Георги, който смело защитавал християнството, озлобили присъствуващите мюсюлмани. По тяхно настояване властите го хвърлили в затвора.
Духовния му наставник поп Пейо го посетил в затвора и му вдъхнал твърдост във вярата. Пред съда Георги се държал достойно и кадията в крайна сметка го намерил за невинен. Разярените мюсюлмани обаче търсели отмъщение. Те самоволно завлекли Георги на мегдана и хвърлили 18-годишният младеж в горяща клада. Когато той започнал да се моли, един турчин го ударил с голямо дърво в главата и го повалил мъртъв в пламъците. Това станало на 11 февруари 1515 г. По някакво чудо дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика останало цяло и невредимо. Смелото поведение в съда, жестоките изтезания и героичната гибел на младия българин разтърсили християнското население в града. Службата и житието на светеца били съставени от поп Пейо.
"Този мъченик беше на осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше "господине". Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому". През нощта на смъртта му благочестиви християни го отнесли и погребали в митрополитската църква "Св. Марина" (тя се е намирала в двора на днешната Софийска митрополия). След известно време мощите на Георги били извадени от гроба и поставени в храма на всеобщо народно поклонение. Днес те са в неизвестност, като само една малка част от тях се съхранява в Драгалевския манастир "Св. Богородица" край София, а друга част - Рилския манастир "Св. Иван Рилски".
Само 14 години след смъртта на мъченик Георги Нови, в далечен Новгород било сложено началото на църковното почитание към него, откъдето то се разпространило по цяла Русия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар