Божият угодник Вукол се отличавал от младини с незлобие и целомъдрие и бил преизпълнен с Дух Свети. Всехвалният възлюбен ученик, възлегнал на Христовите гърди, Йоан Богослов, виждайки, че това е опитен в духовния живот човек и достоен, го поставил за епископ на Смирненската църква. Това назначаване било твърде благовременно за християните на Смирна и Христовият светител извършил за тях много полезни неща. Просветен от Дух Свети, той сияел като светилник на светило (Мат.5:15). Онези, които стоели в тъмата на заблудите и идолската прелест, той просвещавал чрез небесната светлина и чрез светото Кръщение ги правел синове на светлината (Иоан.12:36) и защитавал всички от безбройните, невидими, но свирепи и неукротими зверове, които само търсят кого да погълнат (1 Петр.5:8). Преди да се престави, свети Вукол връчил своето словесно стадо на блажения Поликарп и преминал от временния живот във вечния. След като тялото на светителя било погребано, Бог благоволил на гроба му да израсне мирта, за която било отличително, че лекувала болни. 
Святая мученица Дорофея жила в Кесарии Каппадокийской и пострадала при императоре Диоклитиане в 288 или 300 году, вместе с мученицами Христиной, Каллистой и мучеником Феофилом. Святая Дорофея была благочестивой девицей-христианкой, отличалась большой кротостью, смирением, целомудрием и данной от Бога премудростью, удивлявшей многих. Схваченная по приказанию правителя Саприкия, она твердо исповедала веру во Христа и была подвергнута истязаниям. Не сломив воли святой, правитель отдал ее двум женщинам-сестрам Христине и Каллисте, которые раньше были христианками, но, убоявшись мучений, отреклись от Христа и стали вести нечестивую жизнь. Он приказал им уговорить святую Дорофею принести жертву языческим богам. Однако произошло обратное: женщины, убежденные святой Дорофеей, что милосердием Божиим даруется спасение всем кающимся, раскаялись и снова обратились ко Христу. За это их связали спинами и сожгли в смоляной бочке. Святые сестры Христина и Каллиста страдальчески скончались, принеся покаянную молитву Господу и искупив грех отступничества. Святая Дорофея вновь была подвергнута мучениям, с великой радостью претерпела их и так же радостно приняла смертный приговор. Когда святую вели на казнь, некий ученый человек, (схоластик) Феофил, с насмешкой сказал ей: "Невеста Христова, пошли мне из сада Жениха Твоего розовых цветов и яблок". В ответ мученица кивнула ему. Перед смертью святая попросила дать ей время помолиться. Когда она окончила молитву, ей предстал Ангел в виде прекрасного юноши и подал на чистом полотне три яблока и три розовых цветка. Святая попросила передать всё это Феофилу, после чего была усечена мечом. Получив благодатные дары, недавний гонитель христиан был поражен, уверовал в Спасителя и исповедал себя христианином. Подвергнутый за это жестоким истязаниям, святой Феофил принял мученическую кончину через усечение мечом.Мощи святой Дорофеи находятся в Риме, в церкви ее имени, глава также в Риме, в церкви Богоматери в Трастевере.
Свети Фотий се родил в Цариград около 820 г. от богат и знатен род. Баща му се казвал Сергий, а майка му – Ирина, чийто брат бил женен за сестрата на византийската императрица Теодора. Родителите на Фотий страдали изповеднически за своето открито иконопочитание по времето, когато византийските императори били иконоборци. Фотий получил най-доброто образование на своето време и бил най-ученият представител на тогавашна Византия. Той бил преподавател в знаменитата Магнурска школа в Цариград, където се учел славянският равноапостол Константин – Кирил Философ и малко по-късно – българският цар Симеон Велики. Фотий заемал високи служби в държавата, на най-много обичал да се занимава с науките. 
Заради изключителните си дарования и високото си образование той бил поставен през 858 г. за цариградски патриарх. Патриарх Фотий насърчил Константин Философ да стане християнски мисионер на славяните. Той написал до българския цар Борис І обширно послание върху християнската вяра и живот. Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, докато най-после умира в заточение на 6 февруари 891 година. 
Свети Фотий оставил богато книжовно наследство, благодарение на което узнаваме за съчинения на древни свети отци, които той имал под ръка, но до нас не са стигнали. Приснопаметният йеромонах Неофит Рилски е превел от гръцки житие и служба в чест на св. патриарх Фотий. Тази книга е напечатана в Цариград през 1849 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар