Заместникът на първия антиохийски епископ Еводий, знаменитият антиохийски свещеномъченик св. Игнатий Богоносец приел мъченическа съмрт през времето на император Траян (98-117 г.). Той бил разкъсан от зверовете в Римския цирк Максимус. Като пшеница той бил смлян чрез зъбите на зверовете и се превърнал в бял хляб за Бога, както предварително сам говори за себе си. Верни християни събрали с благоговение оглозганите му кости и ги върнали в неговия град, където "за пръв път учениците бидоха наречени християни" (Деян. ап. 11:26). Това станало през 107 година. Преди арабските мюсюлмани да заемат Антиохия в 637 г. светите му мощи били отново върнати в Рим, където почиват в църквата "Св. Климент". Тези две пренасяния на св. Игнатиевите мощи светата Църква възпоменава на днешния ден.След изкушението, постигнало преподобните Печерски затворници Исаакий и Никита*, придобил известност подвизаващият се в същия манастир блажени Лаврентий, който също добил дръзновение като добър воин Христов, само със собствени сили да води борба със съпротивляващия се на душата погубител - дявола, врага на подвижниците. Той пожелал да се посвети на молитва в строг затвор, като се утвърдил в мисълта, че Господ е имал предвид именно затворническото житие, когато е казал: "А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:6). Но преподобните отци решително го съветвали да не прави това в светия Печерски манастир, където дяволът плетял най-много козни срещу спасяващите се отци. Те му припомнили, как тук врагът надвил Исаакий и Никита, които се борели срещу него сами, в затвора; и двамата дошли на себе си само след многото молитви на братята. Тогава свети Лаврентий, като се простил с братята, отишъл в манастира "Свети великомъченик Димитрий", построен от княз Изяслав*, и там се подвизавал в затвор. Той започнал да води най-строг живот и да проявява голяма ревност за спасението си, като с всеки изминал ден предприемал все по-големи трудове, умъртвявайки всички страстни въжделения с въздържание и глад, изкоренявайки ги с духовния меч, тоест със силата на молитвата и угасяйки нажежените стрели на врага с водата на сълзите си. Така с Божията благодат той не само избегнал бесовските стрели, но получил от всещедрия Господ и дар чудесно да изцерява различни болести и недъзи на хората, както и да изгонва бесове... Така се прославил светият лик - Печерската обител, по благоустроение Божие, възвестено на блажения затворник Лаврентий, който, след като изминало известно време, оставил Печерската обител и бил възкачен на Туровската катедра (Туров е град в днешна Минска губерния. Св. Лаврентий бил Туровски епископ до 1182 година). След блажената кончина на свети Лаврентий* тялото му било пренесено в Киево-Печерския манастир и било положено с чест в пещерите, където чудотворните му мощи и досега пребивават нетленни, в чест на виждащия в скришно, но въздаващ на затворниците наяве, прославяния в Троица Бог, Комуто слава во веки. Амин
Няма коментари:
Публикуване на коментар