Преподобният Макарий Египетски се родил в Египетската страна, в селище, носещо името Птинапор. Неговите родители били съименни на древните свети праотци - Авраам и Сарра, като бащата на преподобния бил свещеник... Като се събудил от съня, блаженият започнал да размишлява за казаното му във видението и бил в недоумение какво ще стане с него. В онова време още никой не се заселвал в пустиня, освен Антоний Велики, и никому неизвестният пустинник Павел Тивейски, подвизаваш се някъде във вътрешната пустиня и видян единствено от свети Антоний. Когато след тридневното пътуване до Нитрийската планина Макарий се завърнал със спътниците си у дома, той намерил своята съпруга да страда от толкова силна треска, че вече умирала. Скоро починала пред очите му, преминавайки като непорочна девственица във вечния живот. 
И от това време той вече не започвал да се грижи за нищо земно, непрестанно пребивавал в Господния храм и се занимавал с четене на Свещеното Писание. Родителите му, като виждали какъв живот води, не се осмелявали вече в негово присъствие да споменават даже име на жена, но много се радвали на този негов целомъдрен живот...Връщайки се у дома, блаженият раздал на бедните цялото си имущество, като не си оставил нищо даже за насъщните нужди. Освободил се по такъв начин от всички житейски грижи и станал и самият като беден, той отново дошъл при стареца, за да се предаде всецяло на отдавна желаното от него служение на Господа. Старецът с любов приел смирения юноша, показал му началата на безмълвното монашеско житие и го научил на обичайното монашеско ръкоделие - плетенето на кошници. При това устроил за него отделна килия на неголямо разстояние от своята, тъй като самият обичал да служи в уединение на Господа. Завел своя нов ученик в новоустроената килия, като отново му преподал необходимите наставления за молитвата, храната и ръкоделието. Така блаженият Макарий, с Божия помощ, започнал да преминава трудното монашеско служение и от ден на ден преуспявал в монашеските подвизи. След известно време в селището Птинапор се случило да дойде епископът на тази страна и узнавайки от жителите на селото за подвизите на блажения Макарий, го повикал при себе си и го поставил против желанието му за клирик на местната църква, макар той да бил още млад. Но свети Макарий, измъчвайки се от длъжността на клирик, която нарушила безмълвното му житие, след няколко дни избягал оттук и се заселил в пустинно място около друго селище. При него дошъл един благоговеен човек от просто съсловие, който започнал да му служи, като продавал ръкоделието му и купувал с получените пари храна. 
Когато преподобният навършил четиридесет години, той получил от Бога даровете на чудотворство, пророчество и власт над нечистите духове. В същото време бил посветен в сана на свещеник и направен настоятел (авва) на монаси, живеещи в скит. Той често посещавал и учителя си свети Антоний Велики и получавал от него много наставления. Заедно с други двама ученици на преподобния той се удостоил да присъства на блажената му кончина и като най-богато наследство получил жезъла на светеца. Заедно с него преподобният Макарий приел двойно и духа му, както някога Елисей. Със силата на този дух Макарий извършил много дивни чудеса. 
В дните на преподобния Макарий, в същите пустинни места просиял с добродетелния си живот друг преподобен - Макарий Александрийски. Той бил презвитер в манастира, носещ названието Келий. Тази местност се намирала в пустинята между Нитрия и скита. Блаженият Макарий Александрийски често идвал при Макарий Египетски, тъй като те изпитвали един към друг голяма любов. Когато нечестивият император Валент арианинът се възцарил, повдигнал жестоко гонение срещу православните. В Александрия, по царско разпореждане, пристигнал Лукий, ариански епископ, с многочислена войска, която свалила от епископската катедра православния епископ, блажения Петър, приемника на свети Атанасий Велики. Освен това Лукий изпратил воини в пустинята, за да изпратят в изгнание всички свети отци пустинници. В числото на първите били хванати двамата преподобни Макарий. Войниците ги откарали на един отдалечен остров, чиито жители не знаели Истинния Бог, но се покланяли на идоли. 
При преподобния Макарий Египетски отвсякъде идвало множество народ: едни - за душевна полза, за да получат от него наставление, други - за изцеление от недъзите си. Затова се появила необходимостта от построяването на странноприемници, където да могат да намират подслон пътниците и болните. Това и направил преподобни Макарий. Той имал обичай всеки ден да изцелява един болен, като го помазвал със свети елей и го пускал съвсем здрав у дома. За преподобния Макарий отците разказвали, че той станал сякаш земен бог, защото подобно на това, както Бог, макар и да вижда целия свят, но не наказва грешниците, така и преподобният Макарий покривал човешките немощи, които виждал. И макар да виждал, той бил като невиждащ; и чуващ, бил сякаш не чува. 
Saint Macarius of Alexandria was a contemporary and friend of St Macarius of Egypt. He was born in the year 295, and until the age of forty he was occupied in trade. Later, he was baptized and withdrew into the desert, where he spent more than sixty years. After several years of ascetic life he was ordained to the holy priesthood and made head of the monastery the Cells in the desert between Nitria and Skete, where hermits silently lived in asceticism, each separately in his own cell. There were three deserts in northern Egypt: the first was the Cells (the inner desert), so designated because of the many cells carved into the rocks. The second was called Skete (utter desert). The third was the Nitrian desert which reached the western bank of the Nile. St Macarius of Alexandria, like Macarius of Egypt, was a great ascetic and monastic head, and he worked many miracles. Learning about some monk's ascetic feat, he attempted to imitate it. Thus, when he heard that someone ate only one pound of bread a day, he would eat only that much or even less. Wishing to shorten his sleep, he stayed for twenty whole days under the open sky, enduring heat by day and cold by night. St Macarius once received a bunch of newly-picked grapes. He very much wanted to eat them, but he conquered this desire in himself and gave the grapes to another monk who was sick. That monk, wanting to preserve his abstinence, gave the grapes to another, and he gave them to a third and so forth. In the end the bunch of grapes returned to St Macarius. The ascetic was astonished at the abstinence of his disciples and gave thanks to God. Once, a proud thought came to the saint to go to Rome and heal the sick. Struggling with the temptation, the saint filled up a sack of sand, loaded it on himself and walked into the desert until he exhausted his body. Then the proud thought did not leave him. By his ascetic life, fasting, and renunciation of earthly things, St Macarius acquired the gifts of wonderworking and of discerning the inner thoughts of people, and he also saw many visions. He once saw how one of the ascetics of the holy monastery, St Mark, received the Holy Mysteries from the hands of angels, and how during Communion the careless brethren received burning coals from the demons instead of the Body of Christ. St Macarius was glorified by many miracles of healing the sick and casting out devils. St Macarius of Alexandria died in about 394-395 at age of one hundred. He wrote a Discourse on the Origin of the Soul included in the text of the Annotated Psalter.
Св. Марк Ефески е велик светител Божи и един от най-големите отци и учители на църквата, наречен от своите съвременици Нови Василий, Нови Богослов и Стълб на Православието. Той е единственият епископ, който не е подписал унията с папа Евгений IV на общия източно-западен събор във Ферара и Флоренция през 1438-1439 г. и така чрез него Бог е спасил нашата свята, апостолска, православна вяра. Благодарение на него православната ни църква е избегнала робството под неправославните латинци. Когато латинците уверявали св. Марк, че различието между двете изповедания е съвсем незначително и че той, може веднага щом реши, да подпише съглашението, светецът им отговорил: "Спомнете си как управителят на областта уговарял св. Теодор Студийски веднъж само да се причасти заедно с еретиците и след това да прави всичко, което му е угодно, и как му отговорил светецът: "Знаеш ли на какво прилича твоето предложение? Приеми да ти отрежат главата, пък после ходи където искаш"; защото често най-важното в догматите е онова, което за мнозина е маловажно... Аз мисля, че онзи, който доведе това разделение и разкъса изтъкания свише хитон на Господното Тяло (църквата), ще бъде хвърлен на вечно осъждане също като онези, които Христа разпнаха и като всички от века безбожници и еретици. Еднакво се анатемосва всеки еретик, бил той епископ или мирянин. Еретиците на своя глава и погрешно тълкуват словата на светите богослови и отци. Много еретици е имало, но никой не е дръзнал да изменя на Светия Символ, а само вие."
В историята на Флорентинския събор, съставена от члена на византийската делегация Силвестър Сиропул, се разказва, че когато кардиналите поднесли на Евгений IV акта за унията, подписан от гръцките представители, папата попитал дали е подписал Марк Ефески и след като не видял подписа му, рекъл: "И така, ние нищо не направихме".
Светителю Отче Марко, моли Бога за нас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар