Зетят на Константин Велики (306-337) император Ликиний (311-324), който водел негова сестра, имал зъдължението да охранява долния Дунав от нашествия на варварите. Този необразован и развратен цар, който подписал Миланския едикт (313) си останал потаен езичник. Подир кървавото му сблъскване с Константин през 314, което му струвало илирийските провинции, той открито продължил няколкогодишните жестоки гонения против християните. Още през 315 г. негови жертви станали мъчениците Ермил и Стратоник. Когато се намирал на р. Дунав и узнал за славата на християнския дякон св. Ермил, той заповядал да го заловят, бил го жестоко с железни пръчки и го хвърлил в тъмница. Воинът Стратоник охранявал тъмницата. През нощта стражът видял как затворникът разговарял с един ангел. Тази гледка през тъмничното прозорче решила съдбата на Стратоник. Той повярвал в Христа и станал приятел на св. Ермил. На другия ден отново принуждавали с нови изтезания дякон Ермил да принесе жертва на боговете. Като наблюдавал неустрашимото мъжество на своя нов и непреклонен във вярата си приятел, Стратоник не могъл да удържи сълзите си и те издали пред всички неговото обръщане. След като били жестоко измъчвани, двамата християни били удавени в реката. Телата им били намерени на 18 стадии от Сингидунум, днешния Белград. 
Свети Иаков бил роден в град Низибия. Тази област преминавала ту в ръцете на римляните, ту на персите, а по времето, когато се родил този свят мъж, тя принадлежала на Римската империя. След като навършил пълнолетие, свети Иаков се оттеглил в пустинята и живеел във високите планини. Пролетта, лятото и есента той прекарвал в горите под открито небе, а през зимата се заселвал в една пещера и там се скривал от студа. За храна му служело това, което земята раждала сама: той събирал плодовете на горските дървета и корени и с тях подкрепял слабата си плът колкото да не умре от глад... Чудесата на светеца му спечелили слава и всеобща почит и той против желанието си бил избран за епископ от жителите на родния си град Низибия. Той не търсел този висок сан и дори се отказвал от него, но отстъпил само поради усърдните молби на вярващите... Скоро след това Арий, този хулител на единосъщието на Сина Божий и Светия Дух с Отца, смутил целия Египет. Тогава най-великият от християнските владетели Константин, който като втори Зоровавел* освободил вселената от езически плен, възстановил разрушените Божии храмове и свикал Първи вселенски събор на светите отци в Никея. На събора присъствал и Божият светител Иаков, епископ Низибийски, който участвал в защитата на православието и отлъчването на Арий от Църквата... Наистина тогава станало велико чудо, защото огромната персийска войска не могла да устои против нищожните насекоми и победена от тях, побягнала позорно. Толкова голяма била благодатта, която свети Иаков имал от Бога, и толкова дръзновена била вярата му! Достигнал дълбоки старини, светият угодник се представил на Господа*. След смъртта му град Низибия преминал под властта на персите. Когато го напускали, вярващите взели със себе си мощите на своя застъпник и водач, великият Божий угодник свети Иаков, който приживе го защитавал от ръцете на варварите с непобедимата сила на Христа, нашия Бог, на Когото с Отца и Светия Дух слава во веки. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар