св. мъченици Юлиан и Василиса. Св. преподобни Георги Хозевит. Св. Григорий, епископ Български

The Holy Martyr Julian was born in the Egyptian city of Antinoe, and to satisfy his parents he entered into marriage with the noble and rich maiden, Basilissa. Though married, the spouses remained virginal. Upon the death of their parents they built two monasteries: one for men, and one for women. They themselves became monastics and headed these monasteries. In the year 313, during the reign of Diocletian, St Julian suffered cruelly for his faith in Christ. By his bravery he converted Celsius, the son of his torturer the hegemon Marcian, and his wife, Marionilla. Having resurrected a dead pagan, the saint also converted him. The converts received Baptism from the priest Anthony. In Baptism the pagan was named Anastasius (i.e. "Resurrected"). After being locked in prison, they all received the crown of martyrdom, won through beheading by the sword. Also with them were twenty soldiers and seven youths.

Именитият отшелник и чудотворец преп. Георги се родил на остров Кипър през втората половина на VІ век. Той последвал брата си Хераклид в лаврата Каламон на река Йордан, но понеже бил твърде млад, изпратили го в Хозевския манастир при Йерусалим. Там с молитва излекувал изсъхналата ръка на своя игумен и отново се завърнал в Каламон, където водил строг монашески живот заедно със своя брат и извършил големи чудеса, между които и възкресението на един мъртвец. След смъртта на игумена той отново отишъл в Хозева, гдето също просиял с много чудеса. При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. бил взет в плен, но след това го освободили. Преподобни Георги Хозевит починал в 625 година. Неговият ученик Антоний написал неговото житие. Тази простичка животопис представлява голяма ценност като извор на сведения за живота на монашеството с точни описания на палестинските манастири с редки топографически и летописни сведения.

Хозевският манастир (the monastery of Hozeva) се намирал в дива местност в пустинята Хузив или Хозева, между Йерусалим и Йерихон, вдясно от голям път, по който обикновено преминават поклонници от Светия град за Йордан. Манастирът възникнал през V век. През VI-VIII в. монашеството тук процъфтявало особено много. Манастирът бил вече наречен Лавра и се славил със строгия живот на подвижниците в него. През XII в. манастирът все още съществувал, но след кръстоносните походи опустял и бил разрушен. В края на XIX в. манастирът бил възстановен, в памет на св. Георги Хозевит, и е действащ и до днес.

Предполага се, че това е “презвитер и монах Григорий, клирик на всички български църкви”, който е живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превежда хрониката на Йоан Малала (VІ в.), като я допълва с бележки от библейските книги и други исторически паметници. Допуска се, че е превел и известната «Хроника» на Георги Амартол. Вероятно е ръкоположен за епископ на Пелагония (Битоля) и Прилеп. Канонизиран скоро след смъртта му, а в катедралата “Св. София” в Охрид дори е имало малък престол, посветен на него (Христо Темелски).