Преподобният Григорий се родил в град Иринопол в Десетоградие (съюз от 10 града в Исаврия, неголяма област в планините на Мала Азия, в южната й част) от християнски родители - Сергий и Марта, благочестива и богобоязлива жена. На осемгодишна възраст той бил даден да се учи на четмо и писмо и още в младостта си добре изучил словото Божие и се отличавал с усърдие към Божия храм. Стремейки се към небесното, той възненавидял всичко земно: не вкусвал приятни на вкус ястия, употребявал само проста и груба храна, отказал се да носи богати и меки дрехи, изхранвал се с ръкоделието си, като раздавал остатъка на бедните. Често се оттеглял в безмълвие и там насаме се молил на Бога да го удостои да Му бъде верен раб. Когато Григорий навършил пълнолетие, родителите му възнамерявали да го оженят, но той тайно избягал и се оттеглил в един пустинен манастир, където приел монашество и ревностно се подвизавал в пост и въздържание, в молитви и непрестанни нощни бдения, възлагайки върху си всички тежести на най-строго монашеско житие... Като се подчинил на този Божествен глас, светият напуснал пещерата, отправил се към Ефес, за да намери кораб, с който да отплава към Константинопол (по това време Константинополската църква била обхваната от иконоборческата ерес), и ревнувайки за славата Божия и за чистотата на православието, светецът възнамерявал да излезе в негова защита и да изобличи лъжливите мъдрувания на еретиците. Но Божият Промисъл отсъдил друго: съгласно Божествения призив свети Григорий трябвало да прекара в странстване целия си останал живот, нямайки тук постоянен град, но търсейки бъдещия (Евр. 13:14), подобно на нашия Господ Иисус Христос, Който бил странник на земята и нямало къде глава да подслони...Като прекарал няколко години в Солун, преподобни Григорий тръгнал с един от учениците си към България, която по онова време била все още езическа, но като не достигнал до нея, се върнал. Когато ученикът го попитал защо той тъй скоро променил намерението си, преподобният отвърнал: - Исках да прекарам там известно време, но виждам, че там слънцето не свети.
С тези думи той пророчески предвъзвестил безредиците, които възникнали там скоро след това и по време на които кръвта се леела като река и цялата страна била опожарена. След това преподобни Григорий отишъл от Солун във Византион, а оттам на планината Олимп, от която отново се върнал в Солун...
Така, след многотрудното земно странстване, преподобни Григорий достигнал вечния покой на небесата между светите ангели, които той още през земния си живот се удостоил да види и да чуе, и сега заедно с тях прославя с трисвети песнопения Единия в Троица Бог во веки.
Свети Прокъл бил ученик на св. Йоан Златоуст. Възложено му било послушанието да прислужва при патриарха и да посещава идващите посетители. Един велможа бил наклеветен пред царя, свален от поста и изгонен от двореца. Той потърсил застъпничеството на св. Йоан Златоуст. Определен бил нощен час, за да не бъде забелязано посещението. Когато велможата пристигнал, Прокъл се приближил до вратата, но отвътре се чувал разговор. Той бил озадачен, кой може да е влязъл без негово знание. Надникнал през ключалката и видял, че зад св. Йоан стои благовиден мъж, който му диктува, а светителят пише. Прокъл казал на велможата, че св. Йоан сега е зает. Разговорът обаче продължил чак до разсъмване. Велможата си отишъл огорчен, без да бъде приет от патриарха. На сутринта св. Йоан Златоуст запитал своя килейник не е ли идвал велможата да го търси. Прокъл отговорил: "Да, идва, но аз не посмях да го пусна, защото с тебе беседваше някой друг почти цяла нощ". - С кого съм беседвал? – рекъл св. Йоан. – Никой не е идвал при мене тази нощ.
Прокъл му описал външния вид на човека, как стоял близо до него и му говорел нещо на ухото. После погледнал иконата на св. ап. Павел, която била на стената, и рекъл: - Ето, този бе човекът, който беше при тебе нощес!
Оказало се, че сам св. ап. Павел се явявал нощно време на св. Йоан Златоуст и му изяснявал посланията си, които по онова време светителят тълкувал.
След смъртта на св. Йоан Златоуст и подир една поредица от негови кратковременни наследници най-после св. Прокъл бил избран за цариградски патриарх в 434 година. Времето било смутно. Църквата била силно смущавана от еретически учения. Но св. Прокъл с дух на кротост и любов стоял твърдо на страната на истината. По негово ходатайство император Теодосий Млади, чиято майка императрица Евдоксия била най-голям враг на св. Йоан Златоуст, разрешил да бъдат пренесени св. мощи на последния от мястото на неговото заточение в Цариград. Това станало на 27 януари 438 година.
По време на неговото патриаршеско служение в Цариград станало и друго важно знамение. При едно голямо земетресение гражданите избягали вън от града, за да не бъдат застигнати от рушащите се здания. Патриархът извършил молебен с кръстно шествие, при което всички викали: "Господи, помилуй!" и със сълзи се молели да прекрати Господ това голямо бедствие. Тогава едно момченце изпаднало в особено състояние и чуло, как ангелските хорове пеят: "Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безмерний!" Щом чули това, християните въодушевено запяли тази ангелска песен, като прибавили от себе си "Помилуй нас!" Земетресението се прекратило. Оттогава тази свещена песен била приета в ежедневно богослужебно употребление от цялата Православна Църква. Св. патриарх Прокъл починал на 20 ноември 447 година.
Подробни сведения за мъченичеството на светия мъченик Дасий Доростолски дава ст. н. с. д-р Георги Атанасов. Базирайки се на неговите научи изследвания, предвид предстоящото пренасяне на частица от светите мощи, които папа Йоан-Павел II донесе от Италия при посещението си през миналата година в България, ще се опитам накратко да представя данни за живота му.
Св. Дасий е бил войник в римския императорски легион в Дуросторум, днешния град Силистра, по времето на императорите Максимиан Херкулий и Диоклетиан, управлявали съвместно между 284 и 305 година. Житието е кратко, написано на гръцки език, по всяка вероятност от благочестив християнин от Изтока.
Сред езичниците от тоя край имало един много лош обичай - всяка година чествали божеството Кронос, нечестив войнишки празник, при който се теглел жребий един от войниците да изпълнява ролята на самото божество в продължение на 30 дни. През това време той представлявал самото божество Кронос. Облечен в царствено облекло и придружен от множество войници, той се движел из града и можел безнаказано да задоволява своите низки безнравствени инстинкти с хора, които пожелаел, те били длъжни да му се подчиняват. След изтичане на 30-те дни бил принасян в жертва на безименните и скверни идоли, като бивал посичан с меч.
За нещастие, а по-скоро за изповядване славата на Бога, жребият се паднал на доблестния войник-християнин Дасий. Той добре помнел как при кръщението си, съгласно чинопоследованието на тайнството св. Кръщение, при приканата за отричане от дявола и всичките му служители е плюел на тях. Хвърлен в затвора до деня на празненството, размислял колко пагубно е да се поддаде на сатанинските примамки, а да изгуби блажения живот в царството небесно. С непоколебимата си вяра в Господа Иисуса Христа се почувствал честит, че ще изповяда Неговото име пред заблудените неверници.
И така, изведен от затвора, изправен пред императорския легат Басос, му задали въпроса въпроса: „Какъв си и как се казваш?” Той смело изповядал: „По длъжност съм войник, а за името си ще кажа: името което съм си избрал, е християнин, а името, което ми е сложено от родителите, е Дасий.”
Императорският пълномощник Басос го приканил да се помоли и да се поклони пред образите на императорите, които им давали прехраната и всецяло ги обгрижвали.
Блаженият Дасий отговорил: „Аз вече казах, и пак казвам, че съм християнин и не служа на земен, а на Небесния Цар. Неговия дар притежавам, чрез Неговата благодат живея и съм благат, поради неизказаното Му човеколюбие.”
Басос повторно го приканил да се помоли пред образите на императорите, като заявил, че и „самите варварски народи” ги почитали и им се покорявали.
Блаженият Дасий отвърнал: „Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядах и не се покорявам на никого другиго, освен на единия безгрешен и вечен Бог Отец, Син и Светий Дух в три имена и начала, но в една същност. Вече за трети път изповядвам вярата си в Светата Троица, понеже подкрепен от Нея, бързо побеждавам и сразявам безумието на дявола.”
Басос се опитал да го убеди, но светият изповедник гръмко заявил: „Прави каквото ти е заповядано от безбожните нечестиви императори, защото аз изповядвам вярата в своя Бог, която веднъж съм решил да пазя, и вярвам, че твърдо и сигурно ще устоя в това си изповедание. Твоите заплахи не ще ме отклонят от това ми решение.” И на приканата да си помисли и реши, той викнал: „Аз вече съм решил, прави каквото искаш, християнин съм и плюя на императорите и славата им, и се отвращавам от тях, за да живея вечния живот.”
Повели изповедника на смърт, като пред него един носел „нечестива кадилница” и го принуждавал да принесе жертва на божествата. Дасий с ръка блъснал кадилницата и „идолите на светотатците”, благоговейно се прекръстил, „въоръжил челото си със знака на честния кръст на Христа, с чиято сила той смело се показал пред насилника”.
И така, светият мъченик бил посечен, обезглавен на 20 ноември, петък, в четвъртия час (десет часа заранта) в 303 година от палача Йоан и тъй завършил мъченическия си подвиг.
Съгласно римските закони, давало се свобода за погребение дори и на престъпници. Светият мъченик бил погребан по християнския погребален ред, а по-сетне - след издаването на Миланския едикт от 313 г., бил поставен и кръст на гроба. А когато се учредява епископската катедра в Дуросторум от V-VI век, бил приготвен каменен саркофаг и светите мощи били поставени пред олтарната преграда. През VI век, при нашествието на аварите, много от християните напуснали града и отнесли най-ценното - мощите на светите мъченици, каквито в града е имало 12 на брой. Вероятно тогава са отнесени с други мощи в Цариград в църквата „Св. Богородица”.
През XIII век рицарите-кръстоносци при своя IV поход завладели Константинопол - Цариград, ограбили града и отнесли мощите в Италия, в град Анкона. Първоначално мощите са поставени в църквата „Сан Салваторе” - около 1223-1224 година. През 1456 година се появила чума. Гражданите, търсейки лек, отворили саркофага и се оказало, че мощите са чудодейни, с целителна сила.
Джулиано Сарацини през 1675 г. определено пише, че в саркофага „...по стара традиция е положено тялото на св. Дасий, който бил войник... убит според древно предание”.
По молитвите на този смел изповедник на Христовата вяра, нека Господ Бог да усилва вярата у благочестивите християни, да благослови тружениците в „златна Добруджа” за плодоносен труд и всички да живеят щастливо за слава Божия (Доростолски митрополит Иларион).
Няма коментари:
Публикуване на коментар