През време на жестокото Максимианово гонение на християните живял в град Никомидия знатен момък на име Евлампий. Бил пламенен християнин. Заедно с други християни той се скрил в една пещера край града. Групата го изпратила един ден в града за хляб. Като влизал в града, той видял залепен на градските порти царски указ. Заповядвало се да бъдат предавани християните на смърт. Евлампий гласно изразил учудването си, че сам императорът опустошава държавата си, като избива най-верните си поданици. Християните смятали за свой дълг да се молят за царя, безпрекословно да изпълняват всички негови повели, когато те не са противни на Христовия закон. Изобщо за своята кротост и честност те заслужавали напълно названието добри и почтени граждани. Някои езичници фанатици чули тия думи на Евлампий, хванали го и веднага го завели при съдията.
Отначало съдията се опитал ласкаво да увещае Евлампий да се поклони на боговете.
- Не погубвай младостта си – казал му той. – Не нанасяй безчестие на целия свой славен род. Ако послушаш царската повеля и се поклониш на боговете, ще получиш богати дарове и почетен сан. Ще бъдеш уважаван от всички в града. Храмовете са отворени. Да отидем заедно и да се поклоним на боговете!
- С лъжливи думи и коварни обещания ти няма да ме отвърнеш от моя Христос – заявил момъкът.
Съдията много се разгневил, Евлампий продължил: - По-добре е да послушаш моите думи: последвай добрия съвет и познай истинския Бог! Той ще ти даде не временна и суетна слава, а слава вечна и истинска. Неговите дарове превишават всички богатства. На Тоя Бог аз се покланям. Към Него отправям молитвите си.
Гневът на съдията се уталожил. И пак започнал да прави опити да убеди Евлампий да принесе жертва на боговете. След това го заплашил с мъчения и най-после, наново разгневен, заповядал на своите хора да го бият жестоко. Евлампий спокойно понесъл ударите. Твърдостта му усилила яростта на съдията. Той замислял все по-страшни изтезания. Заповядал да го сложат на нагорещена до зачервяване решетка. Мъченикът вече очаквал смъртта, когато изведнъж почувствал нови сили в себе си. Той се изправил здрав и невредим. Всички присъстващи изпаднали в изумление. Чувствайки в себе си благодатна, свръхестествена мощ, Евлампий изказал желание да отиде в езическия храм. Съдията се зарадвал. Той помислил, че мъченикът се е съгласил най-после да извърши жертвоприношение. Придружен от голямо множество народ, Евлампий бил заведен в езическото капище. Там имало голям идол. Евлампий се обърнал към него с думите: - В името на Господа Иисуса Христа, идоле неми и глухи, падни на земята и се обърни на прах!
Веднага идолът паднал и се разсипал. Присъстващите извикали: - Велик и силен е християнския Бог!
Озлобен, съдията не искал да повярва. Заповядал да предадат Евлампий на нови мъчения.
Мъченикът имал сестра, девойка, която се наричала Евлампия. Като чула, че брат й търпи мъчения за Христа и Неговото спасително дело, бързо се затекла към съдилището. Промъкнала се през тълпата. Приближила се до брат си и извикала: - Нали една майка ни е раждала? Нали в Единия Бог тя ни е научила да вярваме? Защо ти да страдаш за Христа, пък аз да съм лишена от тая чест? Защо не си ми обадил за това по-рано, та заедно да приемем страданията за нашия Бог? И аз искам да умра за Бога, и аз съм християнка!
След това Евлампия се обърнала към съдията и му казала: - И аз съм служителка Христова! Христос е мой живот, радост на душата ми. И аз за Него съм готова да изтърпя същите страдания, които понася моят брат Евлампий!
Съдията заповядал да бият девойката по лицето. После по негова заповед братът и сестрата трябвало да бъдат хвърлени в котел с кипящо масло. Евлампий пръв влязъл в котела. И оттам увещавал сестра си да не се бои, защото Божията помощ няма да ги остави. Като се прекръстила, Евлампия влязла също в котела. Господ изстудил врялото масло. Мъчениците радостно пеели хвалебни песни на Бога. Разгневеният съдия измислил нови мъчения. Избодени били очите на Евлампий. Братът и сестрата били хвърлени в огнена пещ. Но Господ не оставил верните си служители: смекчавал жестокостта на мъченията.
След като се убедил, че не може да постигне целта си, съдията осъдил мъчениците на смърт. Главата на Евлампий била отсечена с меч.
Евлампия предала душата си на Бога, преди още палачът да е дигнал меча си и над нея.
Saint Theophilus the Confessor of Bulgaria came from the area surrounding Tiberiada. When he was thirteen, the saint secretly left his home to go off to the monastery on Mount Selenteia. There he matured spiritually under the guidance of the Elder, St Stephen. After three years St Theophilus was tonsured into monasticism. When the parents of the saint learned where their son was, they went to the monastery and asked the igumen to send Theophilus and several of the brethren to establish a new monastery closer to the their home. The igumen bade all the monks to fast and to pray, so that a sign might be received. On the third day a voice was heard in the church giving the blessing for Theophilus to start a new monastery, since he would become renowned for his many spiritual exploits.
During the period of the iconoclast controversy culminating in the reign of the iniquitous iconoclast emperor, Leo the Isaurian, St Theophilus openly revolted against the iconoclast folly. In accord with the emperor's orders, the saint was subjected to beatings and led through the city tied up like a criminal. The emperor then gave Theophilus over into the charge of the official, Hypatius who tried repeatedly to compel the confessor to renounce holy icons. Theophilus remained steadfast. Instead, he succeeded in converting Hypatius.
As proof of the validity of icons, Theophilus cited the brass serpent set up by Moses, the corroboration of the Cherubim atop the Ark of the Covenant, and finally how the Savior Himself had given to Abgar, the Prince of Edessa, His Icon Not Made by Hands. Persuaded by this evidence, Hypatius gained the emperor's permission to set the saint free. The confessor returned to his monastery. He lived only a short time longer, and in the year 716 St Theophilus fell asleep peacefully in the Lord.
През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Целта на Лионската уния била да получи от Запад помощ срещу арабите. През 1278 г. той издал указ унията да се въвежда чрез всички насилствени мерки. Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали невъзможността да приемат унията. Освен това те го молили да държи онова учение, което е приел от св. отци. Във Византия и Св. Гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други не, и затова пострадали. В това число бил и българският Зографски манастир. Тези, които се нахвърлили срещу манастира, били скитащи рицари-кръстоносци. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери. А той с 21 монаси и 4 миряни се заключили в манастирската кула.
Кръстоносците подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26 защитници на Православието загинали сред пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 г. Не са известни имената на четиримата миряни. Известни са само имената на монасите: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя. През 1873 г., за да не рухне кулата, монасите я съборили сами, като издигнали на нейно място паметник. Осветили го на 10 октомври.
Няма коментари:
Публикуване на коментар